Решение № 1321 от 02.12.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1321 гр. Велико Търново, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20224110101335 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Р. М. З., чрез адв. П. З.

– ВТАК, срещу „РЕЛАКС - КООП” ЕООД – село Вонеща вода, община Велико Търново обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 357, ал. 1, във връзка с чл. 128 КТ, чл. 150, във връзка с чл. 262 КТ и 224 КТ. В условията на евентуалност, при отхвърляне на иска с правно основание чл. 128 КТ за периода от 20.09.2021 година до 05.10.2021 година е предявен иск по чл. 59 ЗЗД за същата сума. В исковата молба процесуалният представител на ищцата по делото развива съображения, че последната е започнала работа в ответното дружество на 16.09.2021 година на длъжност „администратор в хотел“. Посочва, че уговорката била да се обучава две седмици заедно с предишния администратор, но последният напуснал на 20.09.2021 година и реално ищцата започнала самостоятелно да работи от 20.09.2021 година, при договорено трудово възнаграждение в размер на 900 лева при пълен месец.

Твърди, че ищцата работела на 12-часови смени през деня - от 8.00 до 20.00 часа, като за периода от 16.09.2021г. до 05.10.2021г. отработила без прекъсване общо 20 дневни смени с продължителност 12 часа или общо 180 часа, включително и по време на официалните празници около 22 септември. Посочва, че й било обяснено, че този период ще се счита „за обучение“ и няма да й се плати нищо, но после обаче с получаваните бонуси щяла да бъде „компенсирана“. Твърди, че от месец октомври 1

2021 година била назначена на трудов договор с уговорената заплата от 900 лева и продължила работата по същия начин - с 12-часови дневни смени по график, като за трите последни месеца на 2021г. получила в пощенски плик заплата, отговаряща на приложените фишове. Навежда доводи, че наред с бонусите, се появили глоби и удръжки, които неутрализирали изцяло ефекта от бонусите. Твърди, че ищцата работила в дните около Нова година и седем 12-часови смени през м. януари 2022 година, но не е получила нито извънреден бонус, нито трудово възнаграждение - за м. януари 2022 година. Посочва, че на ищцата се дължи трудово възнаграждение за периода 16.09.2021 година до 05.10.2021 година, въпреки че не е подписан валиден трудов договор, но реално същата е полагала труд в този период с трудово възнаграждение в размер 900 лева, като в условията на евентуалност сумата й се дължи на основание чл. 59 ЗЗД. След допуснато изменение на предявените искове и оттегляне, съответно - отказ на част от исковите претенция в проведеното на 05.10.2022 година съдебно заседание е направено искане да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че за периода от 16.09.2021 година до 05.10.2021 година е съществувало валидно трудово правоотношение, както и ответникът да бъде осъден да и заплати на ищцата сумата в размер на 1 544.87 лева, представляваща основно 578.57 лева/ и допълнително трудово възнаграждение /966.30 лева/ за периода 16.09.2021г. до 05.10.2021 година, а в условията на евентуалност – поради неоснователно обогатяване с посочената сума; сумата в размер на 350.00 лева – представляваща трудово възнаграждение за периода от 01.01.2022 година до 10.01.2022 година и сумата в размер на 123.76 лева – възнаграждение за положен от ищцата извънреден труд през дните на официални празници. Претендира да бъдат присъдени направените от ищцата разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният представите на ответното дружество оспорва изцяло предявените по делото искове.

Посочва, че трудов договор № 262 между страните е подписан на 05.10.2021 година и ищцата е постъпила на работа в дружеството на 06.10.2021 година на длъжност „администратор хотел“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 750.00 лева и месечен бонус в размер на 20 % или 150 лева. Твърди, че преди да постъпи на работа, ищцата е посещавала хотела само в определени дни, като е ходила при нейни познати и е наблюдавала процеса на работа с цел евентуалното й назначаване, като е разговаряла и се е запознала с останалите служители на дружеството, но през периода 16.09.-05.10.2021 година не е била служител на дружеството, не е полагала труд и с нея не е бил сключван трудов договор с условие за обучение по време на работа по смисъла на чл. 230 КТ. Посочва, че ищцата е работила по график, съгласно приложените копия от Форма № 76 за явяването и неявяването на работа, в която е отбелязано кой служител кога е бил на смяна и въз основа на който са й изплатени трудовите възнаграждения за месец 10, 11 и 12.2021 година. Навежда доводи, че 2 трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, след подадена от нея молба със Заповед № 109 от 10.01.2022 година. Твърди, че от графика за месец януари се установява, че З. има отработени само 4 дни, за които и е начислено възнаграждение в размер на 139.68 лева, издаден е фиш за месец януари и сумата е приготвена за изплащане, но ищцата не е посетила дружеството, за да си я получи. Оспорена е и претенцията за положен извънреден труд, доколкото в случая страните са договорили отчитането на работното време се извършва по график на смени и в съответствие с приложените графици, същата не е полагала извънреден труд. Посочва, че на ищцата не се дължи и обезщетение по чл. 224 КТ, доколкото е работила в дружеството малко над 3 месеца, за който период й се полагат 5 дни платен годишен отпуск, които тя е ползвала като такъв. Направено е искане предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че между страните по делото е съществувало валидно трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжността "администратор, хотел" в ответното дружество. В тази връзка по делото са представени /л. 6-10/ Трудов договор № 262 от 05.10.2021 година, както и длъжностна характеристика към него.

От приложените по делото „Форма 76 за явяването и неявяването на работа“ за месеците от септември 2021 година до януари 2022 година /л. 21-24 и л. 73/ се установява, че Р. З. е отработила за месец октомври 2021 година - 18 дни редовна смяна от 08.00 до 17.00 часа; за месец ноември 2021 година – 8 дни редовна смяна от 08.00 до 17.00 часа, като 5 дни е била в платен годишен отпуск и 9 дни е била в отпуск за временна неработоспособност; за месец декември – 20 дни редовна смяна от 08.00 до 17.00 часа и за месец януари – 4 дни редовна смяна от 08.00 до 17.00 часа.

Видно от Заповед № 109 от 10.01.2022 година /л. 5/, трудовото правоотношение на ищцата е прекратено считано от 10.01.2022 година на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, въз основа на подадена от нея на 09.01.2022 година молба в тази насока /л. 28/.

По делото са приложени и Фиш за работна заплата на Р. М. З. за месец 10, 11 и 12.2021 година и 01.2022 година, Лист за отработени дни по дати за декември; Фактура № 2000027862 от 30.12.2021 година /л. 6-8/. Извлечение по терминали за периода от 30.12.2021 година до 30.12.2021 година, Декларация, Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 и 3 КСО от 07.12.2021 година; Изявление от*** /л. 25-27 и 32/.

Видно от фиш за работна заплата на Р. З. за месец януари 2022 година /л. 29/ на същата е начислено брутно трудово възнаграждение за месец януари 2022 година в размер на 180.00 лева и сума за получаване в размер на 139.68 лева.

3

В съдебно заседание на 05.10.2022 година са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Х. А. Е. заявява, че познава ищцата от около 20 години, тъй като са от един град, както и че знае че тя е работила при ответника в с. Вонеща вода, тъй като по това време той също работел при ответника като сервитьор. Посочва, че той я е закарал на 16.09.2021г. и тя започнала работа на рецепцията в хотела, като там имало рецепционистка, която явно я е обучавала. Заявява, че не е присъствал, но от 08:00 ч. до 20:00 ч. стояли на рецепцията и приемали хора. Заявява, че не знае точно кога е сключила трудов договор, но не може без договор да се работи в „РелаксКООП“ ЕООД. Посочва, че през следващите дни след 16.09.2021г. почти винаги виждал ищцата заедно с другата рецепционистка, която скоро напуснала, може би, след около седмица някъде. Знае, че рецепционистите били с график от 08:00 ч. до 20:00 ч., като те също имали график, написан от управителя и сложен на едно табло в кухнята.

Графикът бил принтиран с имената и само работните дни като дата били на ръка.

Заявява, че не може да каже дали на 22.09.2021г. ищцата е била на работа. От 16.09.2021 г. като я закарал, работели всеки ден, като тя не си е тръгвала от Вонеща вода, тъй като там нощували всички от персонала, с изключение на тези, които били от селото, и от Трявна и се прибирали. Останалите се прибирали в Лясковец през почивните дни. Посочва, че за 24.12. не може да каже, но на 25.12.2021г. през деня ищцата не била на работа, а на 01.01.2022 г. тя била на работа. В новогодишната нощ гостите останали минимум до 05:00 ч. сутринта, като имало и служители, които не са на смяна, но са присъствали на празненството в банкетната зала, като ищцата била там от 22:00 ч., като заедно с други служители им помагали, защото били само двама сервитьори. Заявява, че това, което е било посочено в неговия график, съответствало на това, което било посочено и в трудовия му договор.

В проведеното на 03.11.2022 година съдебно заседание свидетелят Ц. К. К. посочва, че е собственик на фирма за извършване на счетоводни услуги, която води и счетоводството на ответното дружество. Заявява, че познава ищцата Р. З. от месец октомври 2021 г., тъй като била назначена в „Релакс-КООП“ ЕООД, като Администратор на рецепция, но не помни точно на кой октомври. Посочва, че тя изготвя трудовите договори и след 10-то число й се обадили, дали са й данните и тя е пуснала онлайн договора, който е разпечатан и даден на управителя. Посочва, че на тази длъжност работят по график за всеки месец, който тя изготвя с решение на управителя, като стандартно работят 2 на 2 дни по 12 часа, само дневна смяна и нямат нощни смяна, като е имало е случаи, когато са работили и на 8 часа, зависи от ситуациите, като по принцип администраторите не полагат труд извън графиците.

Заявява, че ищцата работела там до началото на януари 2022г., когато подала молбата за напускане. Посочва, че голяма част от работниците спят в хотела и те на практика живеят там, като ищцата също спяла в хотела. Не може да каже дали на Коледа или Нова година ищцата е работила, но в съответните фишове за заплати има празнични 4 часове, които са отразени, ако е работила тогава. Заявява, че ако някой работи допълнително извън графика, над норматива работни часове, се плаща извънреден труд, като се отразява във форма 76. Взема се информация от звената и тя я оформя технически. Посочва, че доколкото знае, на Нова година е имало тържество в хотела, като на 01.01.2022 г. Р. Б. е била на дневната смяна и на нея й е платен празничен труд за тогава. Заявява, че възнаграждението на ищцата за януари месец е депонирано възнаграждение, осчетоводено е, но тя не отишла да си го потърси.

Свидетелят В. Д. В. заявява, че е Председател на контролния съвет на Централния кооперативен съюз, като и че не познава Р. З.. Посочва, че няма информация относно това как се разпределя работата на служителите при ответника.

На рецепцията не си спомня да е виждал ищцата, защото не се е заглеждал, като не си спомня на 01.01.2022 г. ищцата да го е обслужвала на рецепция.

От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза /л.

Разпечатката съдържа 27 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/37885684-b51c-4b33-a4f0-717c744d81fa