Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 176 от 02.04.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 784/2024
Вид
Решение № 176
Подписан
02.04.2025
В сила
06.01.2026
Състав
Димо Колев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Велико Търново, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димо Колев при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Димо Колев Гражданско дело № 20244100100784 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за присъждане на имуществени и неимуществени вреди по чл. 432 ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищецът основава претенциите си на твърдения, че на 04.09.2020г. около 08:00 часа на път III – 514, км. 48 +400 е настъпило ПТП между управлявания от него л.а.

„Пежо 207“ с рег. № ВТ 1909 КК и л.а. „Опел Вектра“ с рег. № ВТ 0465 ВТ, управляван от застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач. Ищецът допълва, че виновен за настъпване на ПТП е застрахованият при ответника водач, който при спускане към гр. В. Търново, не съобразил скоростта си за движение с атмосферните условия /облачно време и дъжд/ и пътната обстановка /мокра настилка/, поради което поднесъл и навлязъл в насрещната лента за движение по посока към с. Арбанаси, при което ударил челно управлявания от ищеца л.а.

„Пежо“. Ищецът уточнява, че в резултат на сблъсъка ударил тялото, главата и крайниците си в купето на автомобила, при което изпитал силна и остра болка.

Изтъква, че бил приет в болница за периода от 04.09. до 06.09.2020г., с окончателна диагноза мозъчно сътресение – лека степен, като при извършените му медицински прегледи и изследвания било констатирано частично разкъсване на предна кръстна връзка на ляво коляно, отлепен менискус и вътреставен кръвоизлив, кръвонасядания по глава, шия, гръден кош, двете колена, охлузни рани и отоци по ляво коляно, както и ограничени движения на същото. Ищецът твърди, че в процесния период четири пъти е бил в отпуск по болест, за което са му издавани болнични листи и че многократно е посещавал специалисти във връзка с увредата на коляното и полученото мозъчно 1 сътресение. Допълва, че освен телесни увреждания е претърпял и психически страдания, изразяващи се в остра стресова реакция, при която почувствал основателен страх за живота си и страх да шофира отново, за да не стане участник в друго ПТП.

Ищецът посочва, че наред с неимуществени вреди е претърпял и имуществени такива в общ размер на 208, 30 лв., представляващи разходи за лечението му. Ищецът сочи, че за настъпилото ПТП в РУ – В. Търново е било образувано ДП № 696/2020г., което е прекратено с влязло в сила постановление от 15.12.2020г. на наблюдаващия прокурор, поради направено искане по чл. 343 ал. 2 НК. Ищецът твърди, че на 16.04.2021г. е подал до ответния застраховател писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, но последният отказал да му изплати такова. По тези съображения отправя искане до съда за осъждане на ответника да му заплати за търпените от него негативни преживявания, психически дискомфорт, продължителни болки и страдания в резултат на описаното разстройство на здравето обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв.

/увеличен размер по реда на чл. 214 ал. 1 ГПК/, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 208, 30 лв., ведно със законната лихва върху двете суми от 17.07.2021г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответното дружество оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. При доказване на противоправно поведение на застрахования водач, релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, поради липсата на поставен обезопасителен колан. Оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди като завишен и несъобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. По тези съображения моли за отхвърляне на иска респ. за частичното му уважаване с присъждане на разноски.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

От представното по делото заверено копие на КП за ПТП с пострадали лица № 277 от 04.09.2020г. и протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата, ведно с фотоалбум към него, се установява, че на посочената дата около 08:00 часа на път III – 514, км. 48 +400 е настъпило ПТП между л.а. „Опел Вектра“ с рег. № ВТ 0465 ВТ, управляван от свид. Г. и л.а. „Пежо 207“ с рег. № ВТ 1909 КК, управляван от ищцата.

В резултат на посоченото ПТП са настъпили увреждания и деформации по предните части на автомобилите. В КП като обстоятелства и причини за настъпване на ПТП е посочено, че водачът на л.а. „Опел“ губи контрол на управляваното от него МПС и навлиза в лентата за насрещно движение в зоната на дясна крива и блъска с предната си част л.а. „Пежо“. В протокола за ПТП е отразено, а и това обстоятелство не се оспорва от ответника, че към датата на пътния инцидент л.а. „Опел“ е застрахован при него по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. За изясняване на 2 причините за настъпване на ПТП е образувано ДП № 696/2020г. по описа на РУ – В.

Търново, което е прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор от 15.12.2020г. на основание чл. 24 ал. 1 т. 9 НПК вр. чл. 343 ал. 2 НК.

От епикриза на НХО при МОБАЛ гр. В. Търново се установява, че непосредствено след ПТП ищцата е приета на болнично лечение за периода 04.09 – 06.09.2020г. с окончателна диагноза – мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма, като е била подложена на медикаментозна терапия.

От СМУ № Г-111/11.09.2020г. и медицинско удостоверение за психично съС.ие от 01.10.2020г. на МЦ „Норма“ гр. Свищов се установява, че в резултат на ПТП ищцата е получила кръвонасядания по главата, шията, гръдния кош, двете колена, охлузна рана на ляво коляно, оток на лява колянна става, болезнени и силно ограничени движения в ляво коляно, което е имобилизирано с туторна шина, мозъчно сътресение протекло със зашеметяване, световъртеж и гадене, както и остра стресова реакция.

От разчетка от ЯМР от 17.11.2020г. на МОБАЛ гр. В. Търново е видно, че ищцата има разтежение на предна и задни кръстни връзки на ляво коляно, парциална руптура на предната връзка с течност по нейния ход, травматична увреда 2а на заден медиален менискусен рог, параменискусна киста 12 мм до преден латерален менискусен рог и малък ретропателарен и вътреставен излив.

От представените амбулаторни листи издадени в периода 11.09.2020г. – 22.03.2021г. и рецептурни бланки е видно, че ищцата е посещавала различни лекари – специалисти, които са й предписали прием на медикаменти за лечение на мозъчното сътресение и острата стресова реакция, а за травмата на колянната става провеждане на рехабилитационни процедури. От представените болнични листи се установява, че ищеца е била в отпуск по болест за периода от 04.09.2020г. – 04.01.2021г.

От представените с исковата молба фактури и фискални бонове се установява, че за закупуване на предписаните й лекарства ищцата е заплатила сумата от 53, 80 лв., за извършените прегледи от специалисти, вкл. издаване на СМУ и удостоверение за психична оценка е заплатила сумата от 140 лв., за разходи за болничния престой и потребителска такса – сумата от 14, 50 лв. или общо сумата от 208, 30 лв.

За процесния инцидент ищцата е уведомила ответния застраховател на 16.04.2021г. като отправил писмена претенция към него за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Не е спорно, че при ответника е била образувана преписка по щета, по която същият отказал да изплати претендираното от пострадалата застрахователно обезщетение.

От показанията на свид. А. Пенчева – приятелка на ищцата се установява, че я е посетила още в Бърза помощ и тя била замаяна, уплашена, в шок, с охлузвания на главата, на врата, болки в лявото коляно. Останала в болницата три дни, защото имало 3 комоцио, за което приемала лекарства. Заради травмата в коляното /увреден менискус и връзки/ носела шина един месец и тогава имала нужда от помощ за отглеждане на дъщеря си, за превоз, за пазаруване. Заради травмата на главата ищцата не можела да гледа телевизия, да чете и ограничено ползвала телефона си, а и сега ако работи продължително на компютър се замайва. След ПТП й останала психологична травма при шофиране, чувствала се неспокойна. Преди ПТП двете със свидетелката тичали на стадиона, но сега на ищцата й било забранено и изпитвала болки в коляното при промяна на времето. Ходила на рехабилитация, на масажи, но оплакванията в коляното не отшумели.

От показанията на свид. Ст. Г. – застрахованият при ответника водач на л.а.

„Опел“ се установява, че при спускане на пътя с. Арбанаси – гр. В. Търново, на последния десен завой, преди разклона за бившето предприятие „Мавриков“, влязъл в насрещната лента и блъснал автомобила на ищцата. Движел се на трета предавка, със скорост 30-40 км/ч, валяло дъжд и преди удара ненатиснал спирачки. Ищцата останала в автомобила си, докато не била изведена от служителите на Бърза помощ.

От заключението на изслушаната по делото СМЕ се установява, че в резултат на ПТП ищцата е получила мозъчно сътресение протекло със зашеметяване, главоболие, световъртеж, гадене, дезориентация, вътреставна контузия на лява колянна става /частично разкъсване на предна кръстна връзка, травма на заден менискус степен 2а, травматична киста с вътреставен излив/, кръвонасядания по глава, шия, гръден кош, колена, охлузна рана и оток на ляво коляно, трайно ограничени и болезнени движения на същото, хронично травмено главоболие. Според вещото лице – съдебен лекар тези травми са в резултат от удари и притискане с или върху твърди тъпи/тъпоръбести предмети във вътрешната част на купето на л.а., от действието на предпазния колан.

Вещото лице е категорично, че по тялото на ищцата /на шията в ляво, лява ключица и гръден кош/ има характерно лентовидно кръвонасядане от действието на поставен предпазен колан към момента на настъпване на ПТП. Според заключението травмата на лява колянна става е причинила трайно затруднение в движението на ляв долен крайник над 30 дни, а мозъчното сътресение и раната на лявото коляно е причинило временно разстройство на здравето неопасно за живота. Хроничното травмено главоболие и двигателния дефицит в лява колянна става в съвкупност и поотделно са дефинитивни и са причинили поС.но разстройство на здравето, неопасно за живота, а всички останали травми в съвкупност са причинили болки и страдания. Вещото лице е посочило, че срока за лечение и възстановяване на травмата на коляното до това ниво е около 4 месеца, а за мозъчното сътресение срока е около 3 месеца. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че травмата на коляното получена при ПТП съществува и към днешна датата, за което ищцата при прегледа й е представила нова разчетка от ЯМР от 2024г., както и че същата причинява двигателен дефицит във флексията на колянната става от около 20 %, поради което не може да се извърши 4 пълноценен и пълен клек с това коляно. Вещото лице уточнява, че нормалния възстановителен период при мозъчно сътресение, без изпадане в безсъзнание и други остатъчни прояви, е в границите между един и три месеца, като в този срок са възможни световъртежи, гадения, главоболие. В случая са били налице оплаквания в резултат на мозъчното сътресение и на петия месец от ПТП, но вещото лице е отчело, че те може да се дължат и на появилото се тревожно разстройство, поради което е приело, че клинично разумния срок за възстановяване е три месеца.

От заключението на приетата по делото САТЕ се установява, че произшествието е настъпило в светлата част на деня, на път III – 514, на км. 48 +400м., като управляваният от свид. Г. л.а. „Опел“ се е движи в посока гр. В. Търново, в западната пътна лента, със скорост 55 км/ч. и достигайки до завой, десен за него, на 19, 5 м. от мястото на удара, губи устойчивост и започва транслация и ротация по посока на часовН.ата стрелка, навлизайки в насрещната пътна лента и се удря в движещия се по нея в посока към гр. Г. Оряховица л.а. „Пежо“, управляван от ищцата със скорост от 40 км/ч. Ударът е челен, ексцентричен, с десните страни на предните брони на автомобилите. От експлоатационно – техническа гледна точка основната причина за настъпване на ПТП е допуснатото занасяне на л.а. „Опел“ от водача му, поради неправилно боравене с уредбата за управление /волан и спирачка/ и навлизане в насрещната пътна лента, в която по това време се е движил л.а. „Пежо“, чийто водач не е имал техническа възможност да предотврати ПТП. Вещото лице е посочило, че л.а. „Пежо“ модел 207 е снабден с предпазни колани на всички седалки. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.