Решение № 142 от 07.11.2019, Районен съд - Раднево

Р Е

Ш Е Н И Е

Номер 142 07.11.2019 година град Раднево

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански състав

На двадесет и девети октомври

2019 година

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: АСЕН

ЦВЕТАНОВ при участието на секретаря Росица

Динева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 410 по описа на съда за

2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на „Мини Марица-изток” ЕАД срещу Ж.Г.П.. Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за наем на земеделска земя от 24.02.2014 г. /РД-09-138 от 10.02.2014 г./, по силата на който е отдадена под наем на ответника земеделска земя – 154 дка в с. Ковачево, имот № 101165, като в чл. 4 била уговорена годишна наемна цена на декар в размер на 51 лв. без ДДС за декар, която съгласно чл. 5 следвало да се плати на два пъти годишно, на две вноски, първата в срок до 30 май на текущата стопанска година, а втората до 30 септември в края на съответната стопанска година, срещу фактура издадена от наемодателя. Твърди, че срокът на договора бил за 5 години от 01.04.2014 г.

Твърди, че на 02.05.2017 г. в деловодството на ищеца постъпила молба от ответника за разсрочено плащане на вноска с падеж 30.05.2017 г., като ответникът получил писмо на ищеца, с което се съгласили да се разсрочи вноската на два транша, първият от които да е с падеж 30.07.2017 г., а в случай ответникът да не заплати същата в срока, да се счита договорът за прекратен от 01.08.2017 г. Твърди, че ответникът не извършил плащането в дадения срок, поради което договорът бил прекратен от 01.08.2017 г., за което ответникът бил уведомен с ново писмо от 10.08.2017 г. Твърди, че сума в размер на 3927 лева по фактура № ********** за 1-ра вноска за 2017 г. следвало да се плати до 30.05.2017 г., а сума в размер на 2618 лв. по фактури № ********** и № **********, за наемна вноска с падеж 30.09.2017 г., съобразено с прекратяване на договора на 01.08.2017 г. Твърди, че съгласно чл. 13 от договора при забава в плащането се дължи неустойка в размер на законната лихва върху стойността на неизпълнението за всеки просрочен ден. Твърди, че за неплатените в срок суми от 3927 лв. и 2618 лв. ответникът дължи неустойка в размер на 1250,45 лв. за периода от 30.05.2017 г. до 06.06.2019 г. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумите, както следва:

- сумата от 3 927,00 лв.

(три хиляди деветстотин двадесет и седем лева) без ДДС – главница, дължима по фактура № ********** от 26.05.2017 г. за 1-ра вноска за 2017 г. за наем на земеделска земя от 154 дка в с. Ковачево по договор от 24.02.2014 г.;

- сумата от 803,94 лв.

(осемстотин и три лева и 94 ст.) – неустойка за забава върху главницата от 3 927,00 лв. по фактура № ********** от 26.05.2017 г. за периода на забава от 30.05.2017 г. до 06.06.2019 г.;

- сумата от 2618,00 лв.

(две хиляди шестстотин и осемнадесет лева) без ДДС – главница, дължима по фактури № ********** и № ********** за 2-ра вноска за 2017 г., съобразена с прекратяване на договора на 01.08.2017 г., за наем на земеделска земя от 154 дка в с. Ковачево по договор от 24.02.2014 г.;

- сумата от 446,51 лв.

(четиристотин четиридесет и шест лева и 51 ст.) – неустойка за забава върху главницата от 2618,00 лв. по фактури № ********** и № ********** за периода на забава от 01.10.2017 г. до 06.06.2019 г.;

- ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 07.06.2019 г. до пълното погасяване на дълга.

Претендира разноските за производството и юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Ж.Г.П., в който се вземат становище, че исковете са допустими, но неоснователни. Не оспорва наличието на сключения договор за наем на земеделска земя от 24.02.2014 г. и наличието на неплатени фактури по него. Твърди, че договорът за наем от 10.02.2014 г. имал действие от 01.04.2014 г. и бил прекратен на 01.08.2017 г., съобразно сключено споразумение между страните. Твърди, че споразумението уреждало плащането на вноски преди дата 03.04.2017 г., за които суми имало висящи три граждански дела пред ОС-Стара Загора. Твърди, че с исковата молба ищецът претендирал суми след прекратяването на договора по втората фактура и не дължал плащане по нея. Твърди, че първата фактура не му била предявена за плащане. Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни. В съдебно заседание на 29.10.2019 г. и в писмено становище от 05.11.2019 г. заявява, че исковете са частично недопустими, тъй като съдът вече е разгледал процесните периоди по други съдебни производства, а частично били неоснователни поради искане за плащане след прекратяване на договора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

С протоколно определение от 29.10.2019 г. е обявен за окончателен проекта на доклад, обективиран в определението от 26.07.2019 г. по чл. 140 ГПК, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: сключен между „Мини Марица-изток“ ЕАД и Ж.Г.П. договор за наем на земеделска земя на 24.02.2014 г., като по силата на договора ищецът като наемодател предоставил за ползване на ответника като наемател П. срещу заплащане на наемна цена поземлени имоти, както следва: земеделска земя – 154 дка в с. Ковачево, имот № 101165, предаден за ползване, като в чл. 4 била уговорена годишна наемна цена на декар в размер на 51 лв. без ДДС за декар, която съгласно чл. 5 следвало да се плати на два пъти годишно, на две вноски, първата в срок до 30 май на текущата стопанска година, а втората до 30 септември в края на съответната стопанска година, срещу фактура издадена от наемодателя, по който били издадени фактура № ********** от 26.05.2017 г. за 1-ра вноска за 2017 г. в размер на 3927 лева и фактури № ********** и № ********** за 2-ра вноска за 2017 г., съобразена с прекратяване на договора на 01.08.2017 г., в размер на 2618,00 лв.

По отношение на исковете за наемни вноски:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл.

232, ал. 2 от ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на валидно възникнало наемно правоотношение с ответника, факта на предаване на поземлените имоти за ползване от ответника, уговорената наемна цена и срока за плащането й.

От приетия по делото договор за наем № РД-09-138 от 24.02.2014 г. /л.7-л.10/ е видно, че ищцовото дружество и ответникът са сключили договор за наем на земеделска земя в с. Ковачево с площ от 154 дка /чл.1/, със срок на договора от 01.04.2014 г. до 01.10.2019 г. /чл.16/, при годишна наемна цена в размер на 51 лв. за декар без ДДС /чл.4/, като плащането на цената следва да се извърши 2 пъти годишно на две равни вноски, с падежи 30 май и 30 септември /чл.6/. Предаването на земеделската земя за ползване е удостоверено в протокол от 09.04.2014 г.

/л.11/.

С молба вх. № 4095 от 02.05.2017 г. /л.13/ ответникът и поискал ищцовото дружество да му се разсрочи плащането на дължими суми по договора на обща стойност 66513 лв. по фактури и начислени неустойки в размер на 8613,60 лв. В отговор на молбата ищцовото дружество с писмо изх. № ЕНС-20-407 от 10.05.2017 г. /л.14/ е изразило положително становище за разсрочване на задължения на ответника по договора за наем, дължими към 03.04.2017 г. в размер на 75126,60 лв. както следва: първа вноска от 37563,30 лв. платима до 15.06.2017 г., втора вноска от 37563,30 лв. платима до 30.07.2017 г., ведно с допълнително начислени лихви до окончателното плащане. Ищцовото дружество е направило изявление, че в случай на неплащане на сумите в посочените срокове, ще считат за прекратен договора за наем, считано от 01.08.2017 г. Писмото е получено от ответника на 19.05.2017 г., видно от приетата обратна разписка /л.15/, с оглед на което това изявление е достигнало до ответника. С друго писмо изх. № ЕНС-20-644 от 10.08.2017 г. /л.16/ ищцовото дружество е уведомило ответника, че вече счита договора за наем за прекратен, считано от 01.08.2017 г., поради неизпълнение на задълженията за плащане на наемната цена в дадените нови срокове.

По делото са приети като писмени доказателства издадени от ищцовото дружество фактура № ********** от 26.05.2017 г. /л.18/ за наем на земеделска земя шеста вноска 05/2017 на стойност 3927 лв., фактура № ********** от 19.09.2017 г. /л.19/ за наем на земеделска земя 154 дка седма вноска на стойност 3927 лв., и кредитно известие № ********** от 31.10.2017 г. /л.20/ по писмо № ЕНС-20-753/20.10.2017 г. по фактура № **********/19.09.2017 г. за сторниране на сума от 1309 лв. /това следва от посочения знак минус пред сумата/.

От всичко изложено до тук е видно, че ищцовото дружество претендира заплащане по договор за наем № РД-09-138 от 24.02.2014 г. на първа наемна вноска за 2017 г. /явяваща се шеста вноска по договора - таблицата в чл. 6/ в размер на 3927 лв., платима до 30.05.2017 г. и частично втора наемна вноска за 2017 г. /явяваща се седма вноска по договора - таблицата в чл. 6/, но до датата на прекратяване на договора - 01.08.2017 г., в размер на 2618 лв., платима до 30.09.2017 г.

В табличен вид в договора за наем в чл. 6 е посочено, че се дължи шеста вноска в срок до 30.05.2017 г. в размер на 3927 лв. и седма вноска в срок до 30.09.2017 г. в размер на 3927 лв. Или общата годишна сума е в размер на 7854 лв. /51 лева по 154 декара/. Договорът е започнал да действа от 01.04.2014 г.

/виж чл. 16/.

При тълкуване на волята на страните съгласно чл. 20 ЗЗД съдът намира, че волята на страните с оглед уговореното начало на договора от 01.04.2014 г. и посочените в табличен вид в чл. 6 на договора вноски, които са разделени на годишна база на две равни части /чл. 6 текста/, то следва закономерен извод, че първа вноска е за периода от 01.04.2014 г. до 01.10.2014 г., с падеж 30.09.2014 г.; втора вноска за периода от 01.10.2014 г. до 01.04.2015 г. с падеж 30.05.2015 г.; трета вноска за периода от 01.04.2015 г. до 01.10.2015 г. с падеж 30.09.2015 г.; четвърта вноска за периода от 01.10.2015 г. до 01.04.2016 г. с падеж 30.05.2016 г.; пета вноска за периода от 01.04.2016 г. до 01.10.2016 г. с падеж 30.09.2016 г.; шеста вноска за периода от 01.10.2016 г. до 01.04.2017 г. с падеж 30.05.2017 г.; седма вноска за периода от 01.04.2017 г. до 01.10.2017 г. с падеж 30.09.2017 г.

С оглед на това претенцията на ищеца по делото обхваща наемни вноски за периода от 01.10.2016 г. до 01.04.2017 г. с падеж 30.05.2017 г. и за периода от 01.04.2017 г. до 01.08.2017 г. с падеж 30.09.2017 г.

Няма спор между страните, че считат договора за наем за прекратен, считано от 01.08.2017 г. Поради това пък следва и закономерният извод, че наемни вноски се дължат до 01.08.2017 г., в който период преди това е действал договорът за наем, а ответникът е ползвал имота на това основание /ищецът претендира суми само въз основа на договорно основание, но не и на друго основание, което следва както от обстоятелствената част на исковата молба, така и от самия петитум на същата/.

При така изяснения период за ползване на имота, е без значение по делото в кой момент са съставени фактурите за плащане. Първата фактура е съставена на 26.05.2017 г., тоест дори по време на действие на договора.

Втората фактура е съставена на 19.09.2017 г., съответно намалена чрез сторно с кредитно известие от 31.10.2017 г., но касае вноски по време на действие на договора за наем до 01.08.2017 г., като е без значение съставянето им след прекратяване на договора. Освен това в случая е налице писмено договор, като издадените фактури са със счетоводни цели, а не установяват наличието на облигационно отношение. Поради това и те не са водещи за определяне на дължимите наемни вноски по договора, а само изясняват обстоятелства около дължимите наемни вноски. Поради това и възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.