Определение № 293 от 06.07.2023, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 293 гр. ХАСКОВО, 06.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА Въззивно частно наказателно дело № 20235600600450 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК.

Производството пред Хасковския окръжен съд е образувано по частен протест на прокурор от ТО – Ивайловград при РП - Хасково срещу протоколно определение от 14.06.2023 год., постановено по НОХД № 225/2023 г. на Районен съд Харманли, с което на основание чл. 248, ал. 5, т. 1 вр. ал. 1, т. 3 от НПК съдебното производство е прекратено и делото върнато на РП – Хасково- ТО Ивайловград за отстраняване на допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довели до нарушаване процесуалните права на подсъдимия.

В частния протест се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост. Възраженията са във връзка с приетата от районния съд теза, че е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на конкретно обосноваване на „повторност“ при престъплението по чл. 343б, ал.4 вр. ал.3 вр. чл. 28, ал.1 НК, която прокурорът намира за неправилна, тъй като на два пъти в обстоятелствената част на обвинителния акт бил посочил осъждането на подсъдимия, обосноваващо повторността. На следващо място счита, че изрично е посочил, че подсъдимият държи високорисково наркотично вещество без нужното разрешение, като фактическите обстоятелства, при които е станало това държане, били описани. Счита, че обвинителният акт отговарял на всички изисквания на чл. 246 НПК, поради което не следвало да се приема, че са били нарушени процесуалните права на подсъдимия и не следвало да се прекратява производството и делото да се връща на прокурора. Отправя се 1 искане за отмяна на протоколното определение и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от протеста е връчен на подсъдимия и неговия защитник, които не вземат становище по него.

Съдът, след като се запозна с изложеното в частния протест, материалите по делото и след цялостна проверка на протестираното определение на РС - гр. Харманли, намира следното:

Въззивният протест е процесуално допустим и подаден в срок, поради което следва да бъде разгледан. Разгледан по същество е неоснователен.

Пред Харманлийският районен съд е образувано НОХД № 225/2023 г. по внесен обвинителен акт срещу А. Т. К. за престъпление по чл.343б, ал.4, вр. с ал.З, вр. с чл.28, ал.1 и чл.354а, ал. 3, т.1 от НК за това , че на 09.02.2023г. в гр.Х., по ул."А.С." в посока ул."Г.М.Д.", управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мицубиши", модел „Колт" с рег.№ ******* след употреба на наркотични вещества - „амфетамин" /АМР/ и метамфетамин /МЕТ/, установени по надлежния ред съгласно Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 /Drager Drug Теst; 5000/ с фабр.№ „АRКF0022, като деянието е извършено повторно, след като е осъден с влязла в сила присъда - Споразумение № 93/09.06.2020г. по НОХД №274/2020г. по описа на Районен съд - Свиленград, влязло в сила на 09.06.2020г. за извършено от него престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, както и за това, че на 09.02.2023г. в гр.Х., в себе си /в ляв джоб на черно шушляково яке/, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ държал високорисково наркотично вещество по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗКНВП съгласно Приложение №1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, включено в Списък I по чл.3, т.1 /от Наредбата/, а именно коноп, /марихуана, канабис/ с активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол - 13,5% /тегловни проценти/ с нетно тегло 4,77 грама на стойност 28,62 лева. - престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.

В проведеното разпоредително заседание по делото районният съд приел, че е налице непълнота в обвинителния акт, изразяващ се в пропуски във фактическите и правни твърдения на прокурора. Липсвали твърдения за повторност и не ставало ясно защо приема, че описаното от него деяние е по чл. 343б, ал.4 вр.ал.3 вр.чл.28, ал.1 НК. Налице било само изброяване на предходните осъждания на подсъдимия, но без посочване по какъв начин те влияят на възприетата от обвинението правна квалификация.

Освен това за престъплението по чл. 354а, ал.3, т.1 НК било посочено установеното от експерта вещество, но не било посочено дали това вещество се третира като наркотично съгласно Списъка на растенията и веществата, 2 които се приемат за наркотични, включително не ставало ясно дали е подсъдимият е имал разрешение за това. Не било посочено и какви обществени отношения са засегнати. С тези мотиви съдът е приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правата на подсъдимия и е прекратил съдебното производство, като е върнал делото на прокуратурата.

Настоящата въззивна инстанция намира, че изводите на районния съд в конкретния случай са правилни и отразяват адекватно прилагане на правните норми във връзка с правото на всяко привлечено към наказателна отговорност лице да знае в какво именно е обвинено и срещу какви факти се защитава.

С обвинителния акт се повдига обвинението, по което съдът дължи произнасяне, като се очертава и рамката на предмета на доказване в съдебното производство. В ТР № 2/2002 на ОСНК се пояснява, че първоначалното привличане на лицето в качеството му на обвиняем очертава основните параметри, свързани със съдържанието на деянието, като съвкупност от фактите и правната квалификация. Тъй като последното в хода на разследването търпи динамична промяна, която се следва от попълване на делото с доказателства, на прокурора се предоставя процесуалната възможност посредством обвинителния акт да конкретизира обвинението, като изпълни със съдържание и посочи всички онези факти, въз основа на които е формулирано последното и срещу които именно ще се защитава обвиняемият, респ.подсъдимият. Тези факти освен, че следва да бъдат посочени, също така следва да получат и съответната рамка и правна квалификация и това следва да бъде отразено както в обстоятелствената част, така и в диспозитива на обвинителния акт. Както е известно, фактите и тяхната правна квалификация представляват единство, от което обвиняемият е в състояние да узнае в пълна степен и изцяло в какво точно се обвинява, за да може да подготви своята защитна теза и свързаните с нея доказателствени искания. Да се приеме противното, би означавало обвиняемият да узнае само фактите, на които се позовава държавното обвинение, но да не му е ясно с коя наказателна норма се свързват тези факти и какви последици произтичат от това за неговата наказателна отговорност.

В определението съдът е посочил, че е налице непълнота в твърденията на прокурора по отношение на „повторността“ по смисъла на чл.

343б, ал.4 вр. ал.1 НК вр.чл.28, ал.1 НК. Въззивният състав не споделя доводите на прокурора, че в обвинителния акт не се излагат тълкувания на правните норми, а факти и обстоятелства, тяхната правната квалификация и поддържащите ги доказателства. Не може да се очаква от обвиняемия/подсъдимия (който в повечето случаи не притежава и специални юридически познания) да подлага на собствено тълкуване изложеното в текста на обвинителния акт, за да достигне самостоятелно до извода, какво всъщност е имало предвид държавното обвинение. Напротив, на обвиняемия/ подсъдимия следва да му бъде предоставена в достатъчно разбираема и ясна 3 форма информация какво точно деяние е извършил, какви са обективните признаци на това деяние и каква е неговата правна квалификация. В случая прокурорът не е въвел в текста на обвинителния акт твърдения защо е налице повторност. Посочени са предходните две осъждания на подсъдимия, едно от които обосновава повторността, което не е конкретизирано от прокурора.

Това не изпълва стандарта за яснота и изчерпателност на обвинителния акт.

Всъщност, напълно ясно е кое право се нарушава – правото на защита и поконкретно, правото на обвиняемия/ подсъдимия да узнае в какво се обвинява, за да подготви своята защитна позиция в хода на съдебното производство.

Обвинителният акт очертава фактическите рамки на обвинението, респективно предмета на доказване по делото, затова в своята обстоятелствена част той следва да съдържа ясно, конкретно, точно и пълно описание на всички обстоятелства, обуславящи съставомерността на деянието. Прецизно предявените в обвинителния акт обстоятелства определят, от една страна предмета на доказване, а от друга - дават възможност за адекватна защита на обвиняемия, респ. подсъдимия по изложените от прокурора факти. Правото на защита винаги е нарушено, ако е налице неяснота или противоречие в обстоятелствената част, касаеща описание на съществени обективни признаци на деянието, обосновали правната му квалификация. В настоящия случай държавното обвинение се позовава на квалифициран наказуем състав на престъпление по транспорта и следва да има пълна яснота по отношение на съставомерните признаци, обуславящи по-тежката правна квалификация, а именно „повторността“.

В този смисъл са законосъобразни съжденията на РС и по отношение на престъплението по чл. 354а, ал.3, т.1 НК, тъй като правилно РС е съзрял липсата на твърдения по отношение на елементи от обективната страна на инкриминираното деяние. Следвало е същото да се обоснове съобразно изводите на експерта досежно веществото, което се твърди, че подсъдимият е държал, забранено ли е то от закона и съгласно кои норми, притежава ли подсъдимият разрешително и защо е изключено приложението на ал.5 от посочената правна норма с оглед систематичното и логическо тълкуване на последната- все признаци от обективната страна на деянието, срещу които подсъдимият следва да организира защитата си.

Горните съображения налагат протестираното определение, като правилно да бъде потвърдено, поради което Хасковският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 540/ 14.06.2023 г. по НОХД № 225/2023 г. по описа на Районен съд – Харманли, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на Районна прокуратура – Хасково, ТО – Ивайловград.

4

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5