Определение № 3838 от 28.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3838 гр. София, 28.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20248002102746 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 6172/22.05.2024 година, подадена от Й. Е. Б. и касационна жалба с вх. № 5660/09.05.2024 година, подадена от Прокуратурата на Република България, двете против решение № 172/15.04.2024 година на Окръжен съд Плевен, І-ви въззивен състав, постановено по гр. д. № 166/2024 година.

С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Плевен е изменил първоинстанционното решение № 49/18.01.2024 година на Районен съд Плевен, ІV-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 5801/2023 година, при което като краен резултат Прокуратурата на Република България, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, е осъдена да заплати на Й. Е.

Б. сумата от 7 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение по досъдебно производство № 310/2016 година по описа на Окръжна прокуратура Плевен и досъдебно производство № 862/2017 година по описа на Районна прокуратура Левски, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.01.2019 година до окончателното плащане, като за разликата над уважения размер до претендирания такъв от 25 000.00 лева искът е отхвърлен като неоснователен.

В касационната жалба на Прокуратурата на Република България е посочено, че въззивното решение на Окръжен съд Плевен, в осъдителната му част, е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано Поискано е същото да бъде отменено в тази му част и да се постанови ново такова, с което размерът на присъденото на Й. Е. Б. обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ да бъде намален. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Прокуратурата на Република България е посочила, че са налице основания за допускане на 1 касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1и т. 3 от ГПК.

Ответникът по тази касационната жалба Й. Е. Б. не е подал отговор на същата, но предвид това, че е подал касационна жалба срещу отхвърлителната част на въззивното решение, трябва да се счете, че я оспорва.

В подадената от Й. Е. Б. касационна жалба въззивното решение се обжалва в частта му, с която искът за обезщетение за претърпените неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 25 000.00 лева. Твърди се, че в тази част решението на Окръжен съд Плевен е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, като е поискано същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което искът да бъде уважен до пълния претендиран размер. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, Й. Е. Б. твърди, че са налице предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.

Ответникът по тази касационна жалба Прокуратурата на Република България не е подал отговор на същата, но предвид подадената от негои касационна жалба срещу осъдителната част на решението, трябва да бъде прието, че я оспорва.

Прокуратурата на Република България е била уведомена за обжалваното решение на 03.08.2022 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 5660/09.04.2024 година.

Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Й. Е. Б. е бил уведомен за обжалваното решение на 30.08.2022 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 6172/22.05.2024 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Окръжен съд Плевен е изложил съображения, че от събраните по делото пред Районен съд Плевен писмени и гласни доказателства се установявало, че на 06.01.2017 година бил проведен от разследващ полицай разпит на Й. Е.

Б. в качеството на свидетел. При този разпит Б. бил посочил, че със свои приятели обсъждали да оберат пострадалия от престъплението, за което се водело разследването и че с тази цел са го били следили, за да проучват начина му на живот, обсъждали били как да прикрият следите от това, което смятали да направят и носели със себе си чук с който да го ударят по главата, както и черна маска с дупки за очите и устата. Не посочил, обаче, да бил участвал в извършването на престъплението, за което се водело разследването. На същата дата от Б. били образци за сравнително изследване, необходими за изготвяне на съдебнобиологична ДНК. На 06.01.2017 година Й. Е. Б. бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 30.12.2016 година в [населено място] в съучастие като извършител с Й. М. С.

2 отнел чужди движими вещи-сумата от 50 000.00 лева и 1 килограм златни накити от владението на К. К. И. от [населено място] и Г. В. И. от [населено място] с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и като грабежа бил придружен с убийството на К. К. И. и тежка телесна повреда на Г. В. И., изразяваща се в загуба на слезката–престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 3, във връзка с чл.

198, ал. 1 от НК, за което се предвиждало наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, като съдът можел да постанови и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния. Проведен бил разпит на Й. Е. Б. в посоченото качество, а на 07.01.2017 година бил проведен разпит пред съдия. При проведения разпит същия ден, вече в качеството на обвиняем, както и в разпита пред съдия в същото качество, Й. Е. Б. дал обяснения,сочейки, че в нощта на извършване на престъплението бил отишъл с посочени лица в дома на пострадалите, за да извършат грабежа; като били влезли през оградата, разбита била вратата; нанесли побой на пострадалите с дървени пръти, като Б. посочил, че самият той удрял пострадалия и описал нанасянето на побоя; посочил, че от къщата след това били изнесени вещи, като той бил изнесъл една торба; било му казано, че щял получи дял от 20 000.00 лева–30 000 лева; посочил също в обясненията си, че бил извършил деянието, тъй като му били нужни пари. С прокурорско постановление от 06.01.2017 година Б. бил задържан на основание чл. 64, ал. 2 от НПК за срок от 72 часа, считано от 19.10 часа на 06.01.2017 година, а с определение от 09.01.2017 година, постановено по ч. н. д. № 25/2017 година по описа на Окръжен съд Плевен му била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Това било потвърдено с определение № 24/20.01.2017 година, постановено по в. н. ч. д. № 2882017 година по описа на Апелативен съд Велико Търново.

На 20.01.2017 година и на 25.01.2017 година в качеството на обвиняеми по досъдебното производство били привлечени Т. Р. М., В. Н. Н. и И. В. З.. С прокурорско постановление от 23.01.2017 година била отменена взетата по отношение на Б. мярка за неотклонение „задържане под стража“, и било постановено незабавното му освобождаване от ареста при затвора. След отмяната на мярката за неотклонение „Й. Е. Б. се бил прибрал у дома си, като близките му забелязали следи от насилие върху него по гърба му за които той бил обяснил ,че бил бит с палка от полицай; не искал да излиза от къщи, защото в селото се било говорело, че бил убиец, не общувал с близките си, не им отговарял, опитал се да продължи да ходи на работа в шивашката фирма, където работел преди задържането, но се отказал тъй като някаква жена там му била казала „ и имаш очи да дойдеш на работа“; бил много разочарован, че в България се случвали такива неща и през май 2017 година бил заминал на работа в чужбина, като не желаел да се връща в страната и се прибирал за кратко само по празници. С постановление от 24.08.2017 година наказателното производство по воденото досъдебно производство № 310/2016 година по описа на Окръжна прокуратура Плевен било частично прекратено по отношение Й. Е. Б. и Й. М. С.. С постановление от 21.06.2017г. по досъдебно производство № 310/2016 година по описа на Окръжна прокуратура Плевен били разделени и изпратени по компетентност на Районна прокуратура [населено място] материалите по производството, касаещи Й. Е. Б.. Установявало се от приложеното 3 досъдебно производство № 862/2017 година по описа на Районна прокуратура [населено място], че отделените материали били приети по компетентност и било започнато разследване срещу неизвестен извършител за това, че през периода на неустановена дата през март 2016 година до неустановена дата през септември 2016 година в [населено място] бил извършил приготовление към грабеж, чрез набавяне на средства и търсене на съучастници за отнемане чрез употреба на сила и заплашване на чужди движими вещи от владението на К. К. И. от [населено място] с намерение противозаконно да ги присвоипрестъпление по чл. 200, във връзка с чл. 17, ал. 1 от НК; както и срещу неизвестен извършител за това, че на 05.01.2017 година в жилище, находящо се на адрес в [населено място],

[улица], № 32 бил държал пиротехническо изделие-един брой фабрично произведена ръчна димна граната РДГ-3, без да имал надлежно разрешение за това– престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. В хода на това досъдебно производство не били били извършвани процесуално-следствени действия с участието на Й. Е. Б.. С постановление от 03.01.2019 година било прекратено и досъдебното производство за извършено престъпление по чл. 200, във връзка с чл. 17, ал. 1 от НК. С влязла в сила присъда по н. о. х. д. № 87/2018 година по описа на Окръжен съд Плевен били признати за виновни и осъдени за извършените престъпления, за които било образувано и водено досъдебно производство № 310/2016 година по описа на Окръжна прокуратура Плевен, лицата И. В. З., В. Н. Н. и Т. Р.

М.. При тази правилно установена фактическа обстановка, обаче, били налице неправилни съждения и изводи на първоинстанционния съд, които се били отразили върху размера на присъденото обезщетение: На първо място в решението на Районен съд Плевен , при определяне общия размер на обезщетението от 15 000.00 лева липсвало диференциране на вредите от незаконното обвинение за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2, във връзка с чл.

199, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 198, ал. 1 от НК, от вредите от незаконно обвинение за престъпление по чл. 200, във връзка с чл. 17, ал. 1 от НК. Вярно било ,че първото обвинение било за тежко умишлено престъпление, за което се предвиждало наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, като съдът можел да постанови и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния, което обвинение можело да обуслови болки и страдания, притеснения и страхове у Й. Е. Б. с по-голяма интензивност, както и че именно по време на висящността на това тежко обвинение спрямо Б. били извършени по-интензивни процесуално следствени действия, но заедно с това следвало да се съобрази и обстоятелството, че това обвинение било повдигнато на 06.01.2017 година, а производството по него спрямо Б. било прекратено частично с постановление на ОП –Плевен от 24.08.2017 година, т. е. висящността на това конкретно незаконно обвинение срещу Б. не е била значителна, а била само от порядъка на осем месеца, което далеч не надвишавало разумният срок за разследване на подобно обвинение за тежко умишлено престъпление. Все в тази връзка следвало да се посочи, че никъде в представените с исковата молба публикации в интернет издания, касаещи грабежа в [населено място] не се споменавали имена на извършителите или на задържаните лица, поради което нямало основание да се прави извод,че повдигането на обвинение точно срещу Й. Е. Б. и задържането му за това 4 престъпление, било станало широко обществено достояние както в [населено място] , така и в [населено място] ,където той живеел и работел. По-логично било тези обстоятелства– повдигането на обвинение и задържането му да били станали достояние на най-близките му лица от семейството, а така също и на работното му място, на което той не бил могъл да се яви, поради задържането му като мярка за неотклонение и където трябвало да даде обяснение за отсъствието си от работа, но не се установявали негативните коментари на бившето му работно място, а и в селото да били продължили след освобождаването му от ареста, което обстоятелство пък било сериозна индиция за да се промени общественото мнение в посока, че Б. не бил съпричастен към престъплението, щом вече не бил задържан с мярка за неотклонение, независимо от факта, че не било имало изрично оповестяване, че за престъплението са били задържани и впоследствие и осъдени други лица. Освен това, Окръжен съд Плевен намирал, че бил неправилен изводът на първоинстанционния съд относно липсата на съпричиняване от страна на пострадалия от незаконното обвинение Й. Е.