Определение № 267 от 12.03.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 267 гр. Перник, 12.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

НИНА М. КОРИТАРОВА като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20261700500191 по описа за 2026 година

Производството е по чл.274 ГПК вр.чл.407 ГПК.

Производството е образувано по жалба на Н. В. А., ЕГН: **********, срещу Определение №16/16.01.2026 г. на РС-Брезник, с което съдът е обезсилил, на основание чл.

414а, ал. 5 ГПК, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 598 от 24.11.2025 г., постановена по ч. гр. д. № 848 по описа на Районен съд Брезник за 2025 г., в частта за сумата 173 лв. – неизпълнение по Договор за услуги № *** от дата 12.02.2020 г., Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 12.02.2020 г. за телевизионна услуга с абонаментен план „VIVACOM TV 2L“, в който план са включени телевизионни услуги, и е прекратил производството по ч. гр. д. № 848 по описа на Районен съд Брезник за 2025 г. в посочените части. Със същото определение съдът е постановил да се издаде, на основание чл. 404, т. 1 ГПК, изпълнителен лист в полза на „Евро Финанс Колект България” ЕООД, с ЕИК: 207473982, за сумата 215.38 евро (421.25 лева), представляваща разноски в заповедното производство – адвокатско възнаграждение в размер на 204.52 евро (400 лв.) и държавна такса в размер на 10.86 евро (21.25 лв.). Посоченото определение се обжалва само в частта, в която е разпоредено издаване на изпълнителен лист за заплащане от длъжника Н. В. А. на кредитора „Евро Финанс Колект България” ЕООД, на сторените за производството разноски, в размер на 215.38 евро (421.25 лева).

С жалбата се излага, че определението, в частта му за възлагане разноските за производството на длъжника е неправилно и се моли същото да бъде отменено в тази част и да бъде обезсилен издадения изпълнителен лист№ 34/21.01.2026 г. Твърди се, че разноските за производството следва да останат за сметка на заявителя. Посочва се, че жалбоподателят имал незаплатени задължения по Договор за услуги № *** от дата 12.02.2020 г., Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 12.02.2020 г., като кредиторът бил цедирал своите вземания по тези договори срещу длъжника на заявителя „Евро Финанс Колект България” ЕООД, като не бил уведомен длъжника за извършената цесия. Жалбоподателят твърди, че бил научил за извършената цесия едва с получаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, като веднага след узнаването бил извършил плащане в срока за доброволно изпълнение по чл. 412, т. 8 ГПК и бил погасил в цялост всичките си задължения за главница, възнаградителна и законна лихва и представил доказателства за извършеното плащане. Бил подал възражение по чл. 414а, ал. 1 във вр. с ал.

1

3 ГПК, тъй като не бил дал повод за образуване на заповедното производство и не счита, че следва да заплаща сторените от заявителя разноски в хода на същото. Разноските в размер на сумата от 421,25 лв. / сумата от 400 лв., съставлява адвокатски хонорар, а сумата от 21,25 лв., съставлява държавна такса/ надхвърляли трикратно размера на вземането за главница и за лихва на кредитора. Не бил уведомен нито от цедента, нито от цесионера, че дължи посочените суми. Заявителят бил злоупотребявал с процесуални права и бил образувал заповедно производство без да бъде налице правен спор, единствено с намерение да се обогати от размера на адвокатския хонорар, който три пъти бил надвишавал материалния интерес по делото. Конкретизира, че бил подал възражение по чл. 414а ГПК, а не възражение по чл. 414 ГПК. Заповедният съд не бил обсъдил по същество подаденото възражение по чл. 414а ГПК. Липсвал изричен диспозитив в атакуваното определение относно приемане или неприемане на направеното възражение по чл. 414а ГПК.

Заповедният съд следвало да прецени дали длъжникът е дал повод за завеждане на делото и да прецени дали да приложи правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК и чл. 414а, ал. 2 ГПК. Освен това, жалбоподателят твърди, че присъдения на кредитора адв.хонорар е прекомерно висок и не съответства на извършените процесуални действия по подаване на формуляр на заявление по чл.410 ГПК, както и на материалния интерес. В евентуалност се поддържа искане за намаляване на присъдения на заявителя адвокатски хонорар. Моли съдът да приложи актуалната съдебна практика и Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С438/2022 г., съгласно което при преценка на размера на разноските съдът не е обвързан от НМРАВ и като прецени фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес да редуцира адвокатското възнаграждение до 25,56 евро /50 лв./.

Моли съдът да отмени Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК №598/24.11.2025 г., която е в сила единствено в частта си за разноските, както и да обезсили изцяло издадения изпълнителен лист № 34/21.01.2026 г. В условие на евентуалност се моли съдът да намали присъденото адвокатско възнаграждение на заявителя поради прекомерност и да го редуцира до размера на 25,56 евро /50,00 лв./

В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна „Евро Финанс Колект България” ЕООД, чрез адв. И. Л. за неоснователност на жалбата. Твърди се, че длъжницата след получаване на заповедта за изпълнение била извършила доброволно плащане в размер на 88,45 евро без да възрази, че дължи вземанията, което било означавало, че признава дълга си по основание и по размер. Плащането, обаче било извършено след образуване на заповедното производство и след връчване на заповедта за изпълнение, което означавало, че длъжникът бил дал повод за образуване на същото и бил дължал сторените от заявителя разноски съгласно представения списък с разноски по чл. 80 ГПК. Заплатеният адвокатски хонорар в заповедното производство бил в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 и чл. 7, ал. 7 от НМРАВ от 204,52 евро с ДДС. Моли съдът да потвърди постановеното определение като правилно и законосъобразно, както и да бъде оставена без уважение частната жалба като неоснователна.

При преценка редовността на жалбата, съдът констатира, че същата е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на съда, в частта за разноските, подадена е от надлежно легитимирана страна – длъжникът по заповедта за изпълнение, в преклузивния срок съгласно чл.414а вр.чл.407 ГПК, при спазване на останалите изисквания за редовност на частните жалби.

При преценка по същество на жалбата съдът констатира, че пред РС-Брезник по ЧГД №848/202 6 г. е подадено заявление от „Евро Финанс Колект България” ЕООД, с ЕИК: 207473982 за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Н. В. А., ЕГН:

********** за заплащане на кредитора на сумата от 173 лв. – неизпълнение по Договор за услуги № *** от дата 12.02.2020 г., Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 12.02.2020 г. за телевизионна услуга с абонаментен план „VIVACOM TV 2L“, в който план са включени телевизионни услуги,както и разноски по делото, от който 400 лв. адвокатско възнаграждение и 21,25 лв. държавна такса.

Съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК съобразно заявлението. В 2 срока за възражение е постъпило възражение по чл. 414а ГПК с вх.№3601/29.12.2025 г. от длъжника за недължимост на сумата по заповедта поради изплащането и изцяло на заявителя. В него изрично длъжникът заявява, че не дължи разноски на заявителя и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, посочвайки, че същият трикратно надвишава материалния интерес по делото.

С молба от 16.01.2026 г. заявителя е представил становище на възражението на длъжника по чл. 414а ГПК е отправил до заповедния съд искане за издаване на изпълнителен лист по заповедта единствено в частта за присъдените разноски за производството поради извършеното междувременно плащане на останалите дължими суми за главница и лихви от длъжника, тъй като последния е станал повод за образуване на производството като на падежа не е платил свое изискуемо задължение. Фактът, че длъжникът е платил след подаване на заявлението, но преди получаване на заповедта за изпълнение, съдът намерил за ирелевантен за отговорността му за разноски.

С определението, предмет на обжалване, съдът е обезсилил издадената в полза на заявителя Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 598 от 24.11.2025 г., постановена по ч. гр. д. № 848 по описа на Районен съд Брезник за 2025 г., в частта за сумата 173 лв. – неизпълнение по Договор за услуги № *** от дата 12.02.2020 г., Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 12.02.2020 г. за телевизионна услуга с абонаментен план „VIVACOM TV 2L“, в който план са включени телевизионни услуги, и е прекратил производството по ч. гр. д. № 848 по описа на Районен съд Брезник за 2025 г. в посочените части. Със същото определение съдът е постановил да се издаде, на основание чл. 404, т. 1 ГПК, изпълнителен лист в полза на „Евро Финанс Колект България” ЕООД, с ЕИК: 207473982, за сумата 215.38 евро (421.25 лева), представляваща разноски в заповедното производство – адвокатско възнаграждение в размер на 204.52 евро (400 лв.) и държавна такса в размер на 10.86 евро (21.25 лв.). Следователно по делото е установено, че в срока за доброволно изпълнение е подадено възражение по чл.414а от ГПК с представени доказателства за извършено плащане в полза на заявителя на дължимите главници по процесните фактури без разноските в заповедното производство. В предоставения тридневен срок, съгласно чл. 414а, ал.3 ГПК кредиторът е изразил становище, че са заплатените претендираните суми, без разноските.

Настоящият състав, счита, че обжалваното определение е частично правилно и законосъобразно. Видно от подаденото възражение, същото по естеството си представлява възражение по чл.414а, ал.1 ГПК, поради което съдът не е следва да дава указания по чл.415 ГПК за предявяване на иск. Длъжникът е уведомил съда, че е погасил изцяло вземането по заповедта за изпълнение след връчване на последната, т.е. в рамките на срока по чл.412, т.8 ГПК. Към възражението са приложени и доказателства за извършеното от длъжника плащане, от чиито дати се установява действително, че плащанията са извършени след подаване на заявлението, за което страните не спорят. В този смисъл, длъжникът е дал повод за образуване на делото пред съда, тъй като към момента на депозиране на заявлението, е бил в неизпълнение по описаните в заявлението фактури. Обстоятелството, че длъжникът не е бил уведомен за извършената цесия от страна на кредитора към цесионера по отношение на вземанията предмет на заповедното производство, който се явява заявител в заповедното производство би имало значение единствено, ако длъжникът твърди, че е изпълнил задълженията си на стария кредитор по см. на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В настоящия случай, обаче длъжникът не е изпълнил задълженията си към цедента на падежите им, поради което е дал повод за образуване на заповедното производство спрямо него. Именно поради това заявителят е сторил разходите по заповедното производство. Като последица от образуваното заповедно дело, длъжникът следва да поеме и разноските на заявителя, които последния е извършил във връзка и по повод производството. Същевременно, във възражението на длъжника липсват обстоятелствата по чл.414а, ал.3 ГПК.

Подаването на възражение от длъжника, поради извършено плащане след образуване на заповедното дело, води до отпадане на изпълнителната сила на заповедта за дължимите главница и лихви освен в частта за разноските, като правилно районният съд е 3 разпоредил издаване на изпълнителен лист за тях в съответствие с постановките на т.10в от ТР № 4/2013г. на ВКС, приложими в настоящия случай. Правилно и в съгласие с чл.414а, ал.6 ГПК, заповедта за изпълнение е обезсилена в частта за платената главница, но потвърдена в частта за разноските с разпореждане за издаване на изпълнителен лист за обективираните сторени от заявителя разноски по образуване на производството.

Във възражението си по чл. 414а ГПК и впоследствие в жалбата си длъжникът е формулирал евентуално възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение по заповедта. Действително длъжникът е упражнил право на възражение по чл.414а ГПК с твърдения за плащане на главницата в срока за доброволно изпълнение, в което е направено искане за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност. Специалното правило на чл.414а, ал.2 ГПК, се прилага само в случай на оспорването на отговорността за разноски поради добросъвестност на длъжника, изпълнил в срока за доброволно изпълнение без да е причинил предявяването на вземането. В случая длъжникът не е предприел тази защита, тъй като не излага доводи свързани с причиняване на производството. Поради това и неговото право да възрази срещу размера на присъдените разноски не е преклудирано. Дали с оглед производството по чл.414 ГПК, съответно с предявяване на иск, или с оглед производството по чл.414а ГПК, това право може да бъде упражнено едва след произнасяне на съда по възражението на длъжника. Тъй като заповедното производство се провежда едностранно в първата си фаза и на длъжника не е предоставена възможност да упражни защита по чл.78, ал.5 ГПК пред заповедния съд, то възражението за прекомерност не се преклудира. То може да бъде упражнено в алтернативните следващи фази: по оспорване на дълга (в исковия процес по чл.422 ГПК) или по обжалване на заповедта(по чл.413 ГПК), или по реда на чл.414а ГПК. В случая, в частната жалба е обективирано и такова възражение, поради което същото подлежи на разглеждане от въззивния съд. С възражението си длъжникът претендира намаляване на присъденото в полза на заявителя адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева /204,52 евро/ като твърди, че същото е прекомерно и не съответства на правната и фактическа сложност на делото, като надхвърля трикратно материалния интерес по делото. При преценка основателността на искането, съдът констатира, че действително присъденият хонорар в размер на 400 лева /204,52 евро/ надвишава минималния размер възнаграждение по Наредба №1/2004г., на основание чл.7, ал.2 и ал.7 от същата. Поради това, възнаграждението следва да бъде отменено в частта за сумата над 400 лева /204,52 евро/ до размера от 100 лв. /51,13 евро/като прекомерно. В този смисъл съдът съобрази актуалната съдебна практика и Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., съгласно което при преценка на размера на разноските съдът не е обвързан от НМРАВ и като прецени фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес в общ размер на сумата от 173 лв., счита, че този размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на заявителя е справедлив и адекватен на същите, както и съответства на положените от него процесуални усилия, изразили се в депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, към което не са приложени писмени доказателства относно извършената цесия, нито уведомление до длъжника за извършената цесия и становище по възражението на длъжника по чл. 414а ГПК.