Решение № 363 от 10.11.2023, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. Кюстендил, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. К.

Членове:

Веселина Д. Джонева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20231500500118 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „ Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№10738/29.12.2022г., подадена от адв.Ал.Р. от АК-Кюстендил, в качеството му на пълномощник на В. С. М. с ЕГН ********** и Й. С. М. с ЕГН **********, двамата с адрес в гр.Кочериново, обл.Кюстендил, ***, против решение с №571/09.12.2022г. на Районен съд (РС) – Дупница, постановено по гр.д.№2406/2021г. по описа на същия съд.

С обжалваното решение РС-Дупница е признал за установено по отношение на В. С.

М. с ЕГН ********** и Й. С. М. с ЕГН **********, че Г. Й. М. с ЕГН **********, с адрес в гр.Кочериново, обл.Кюстендил, ул.*** и Д. Й. М. с ЕГН **********, с адрес в гр.София, ***, са собственици на следния недвижим имот: нива, представляваща имот с №085010, находяща се в землището на гр.Кочериново, местността „Жабокрек“, с ЕКАТТЕ 39116, с площ на имота от 1.026 дка, начин на трайно ползване: нива; категория на земята при неполивни условия: пета, вид собственост: частна; при граници и съседи: имот №085024нива, собственост на наследници на Г.М.В., имот № 085009-нива, собственост на наследници на В.С.Ц., имот №000298-полски път, собственост на Община Кочериново и имот №085011-нива, собственост на Е.К.Р., който имот, съгласно скица на поземлен имот №15-1173754-18.12.2020г., издадена от СГКК-гр. Кюстендил, е нанесен като поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Кочериново, обл.Кюстендил, одобрени със Заповед №РД-18-1022/27.04.2018г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 06.11.2020г., с адрес на имота: местност „Жабокрек“, с площ 1026 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: овощна градина, категория на земята: 5 (пета), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 085010, при съседи: ПИ с №№***; ***; ***;

***; ***, и е осъдил, на основание чл.108 от ЗС, В. С. М. с ЕГН 1

********** и Й. С. М. да предадат на Г. Й. М. и Д. Й. М. владението върху същия недвижим имот. Със същото решение ответниците са били осъдени да заплатят в полза на ищците разноски по делото в размер на 550.00 лева.

Решението се обжалва изцяло с оплаквания за неправилност, поради незаконосъобразност и постановяването му в разрез със събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона. Възразява се ищците да са успели при условията на пълно и главно доказване успешно да установят, че те са собственици на недвижимия имот и, че ответниците го държат без правно основание. Моли се отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ответниците по жалбата - Г. Й. М. с ЕГН ********** и Д. Й. М. с ЕГН **********, чрез пълномощника им адв.С. К. – В. от АК-София, са депозирали отговор на въззивната жалба. В същия се заявява оспорване на жалбата и се акцентира върху липсата на конкретни доводи в подкрепа на оплакванията в нея.

Противопоставя се възражение, че решението на ДнРС е правилно, законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и с разпоредбите на закона, а също и такова, че районният съд подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и правилно е приел, че са налице законовите предпоставки за уважаване на предявения ревандикационен иск. Моли се потвърждаване на решението и присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото прие, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

Съдебният състав, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, в контекста и в пределите на оплакванията във въззивната жалба, на доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа страна:

РС-Дупница е бил сезиран с предявен от Г. Й. М. от гр.Кочериново и Д. Й. М. от гр.София иск с правно основание чл.108 от ЗС, насочен срещу ответниците В. С. М. и Й. С.

М., съпрузи, двамата от гр.Кочериново, с претенция да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че двамата ищци, по силата на наследствено правоприемство и земеделска реституция, са собственици на земеделски имот - нива, представляваща имот с №085010, находяща се в землището на гр.Кочериново, местността „Жабокрек“, с ЕКАТТЕ 39116, с площ на имота от 1.026 дка, заснета като поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Кочериново, обл.Кюстендил, с площ 1026 кв.м.

Ответниците не са подали отговор на исковата молба, като в съдебно заседание пълномощникът им е заявил, че оспорва предявения иск.

В хода на производството от събраните доказателства е установено, че с решение №4015 от 21.03.2002г. на ПК-гр.Кочериново на наследниците на Г. М. М. е било възстановено в съществуващи (възстановими) стари реални граници правото на собственост върху процесния недвижим имот.

Видно от представеното удостоверение за наследници изх.№54/02.06.2020г., издадено от Община Кочериново, Г. М. М., с ЕГН **********, е починал на 09.06.1989г., като след смъртта си е оставил четири деца- наследници по закон: 1. С. Г.С., ЕГН **********-дъщеря, починала на 27.11.2013г.; 2. Й.Г. М., ЕГН **********-син, починал на 16.12.2011г.; 3.

Виолета Г. Сотирова, ЕГН **********-дъщеря, починала на 31.08.2005г. и 4. С.Г. М., ЕГН **********-син, починал на 03.01.2016г. от същото удостоверение е видно, че ищците са наследници по закон на Й.Г. М., бидейки негови наследници от първи ред, като низходящи от първа степен. Към момента на смъртта на прекия им наследодател, същият е оставил и 2 преживяла съпруга-Ц.И. М., която, видно от приложеното удостоверение за наследници, е починала на 07.02.2019г. и е оставила като свои единствени наследници двамата си низходящи – ищците в производството Г. Й. М. и Д. Й. М.. Ответникът В. С. М. е син и наследник по закон на С.Г. М., а ответницата Й. М. е негова съпруга.

С Акт за нотариално завещание №14/07.05.1984г., съставен по нот.дело №533/1984г. по описа на Станкедимитровски районен съд, Г. М. М. е завещал на сина си Й.Г. М. цялото си движимо и недвижимо имущество, което ще притежава към момента на смъртта си.

Между страните е било водено гр.д.№475/2017г. по описа на РС-Дупница, по което, след инстанционен контрол, е постановено влязло в сила на 20.05.2020г. решение, с което е признато за установено по отношение на ищците в производството Г. Й. М. и Д. Й. М., че ответниците В. С. М. и Й. С. М. не са собственици на описани в решението недвижими имоти, сред които и процесния, и на основание чл. 537 от ГПК е отменен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание наследство и давностно владение №169, том ІV, рег.№4620, дело №546 от 16.11.2016г. на нотариус Ст.Сотиров, с рег.№293 в регистъра на НК, с район на действие РС-Дупница, с който ответниците са се легитимирали като собственици на имота.

От показанията на разпитаната свидетелка Д.Ц., както и от приложените към исковата молба писма от Община Кочериново, е установено, че ответниците от около три години са завладели имота, засадили овощни дръвчета и са започнали строеж в същия. Последният факт е установим от посочената кореспонденция, от която е видно, че на В. М. е било издадено разрешително за строеж в процесния имот с №15/24.06.2019г. за изграждане на обект „Стопанска постройка за съхранение на инвентар, в това число и помещение за обитаване“. Свидетелката е посочила, че до преди завземането на имота, ищците, а преди тях наследодателят им Й. М., са владели и ползвали този имот след възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ, като след този момент ищецът многократно е ходил до имота, където заварвал ответника В. М., и между тях възниквали спорове относно собствеността върху имота.

При тези данни, районният съд, след като е посочил всички елементи от фактическия състав, при наличието на които ревандикационния иск може да бъде уважен, е приел в разглеждания случай да са налице основанията това да бъде сторено. ДнРС е аргументирал подробно тезата си, че от приетите като доказателства по делото документи се установява по безспорен начин, че ищците са носители на правото на собственост върху имота. Съдът се е позовал на проведената до край земеделска реституционна процедура на правото на собственост върху процесния имот, възстановен на наследниците на Г. М. М. по реда на ЗСПЗЗ. Съдът е анализирал естеството на измененията на ЗНасл. през 1992г., с приемането на чл.9а, чл.90а и чл.91а от този закон, с които са въведени специални правила за наследяване на реституирани имоти, когато собствеността се възстановява, след като наследството вече е открито и се урежда т.нар. „новооткрито наследство“, защото правото на наследяване за тях се поражда в по-късен момент - този, който е посочен в съответния закон. Съдът се е позовал на обявената частична противоконституционност на чл.90а от ЗНасл., мотивирана от разбирането на КС на РБ, че собствениците на одържавени и включени в ТКЗС имоти никога не са губили в цялост своето право на собственост и, че със закона то се възстановява в пълноценния му вид, а не се придобива отново, поради което завещанията, направени преди влизането на ЗСПЗЗ в сила, са произвели своето правно действие, като в кръга на наследниците трябва да се включат и наследниците по завещание с всички произтичащи от това последици; възстановяването правата на собствениците, внесли земя в ТКЗС по силата на закона, автоматично прави приелите наследство наследници по завещание собственици на съответната завещана им част, като завещателят може да се разпореди и с имущество, което той ще придобие след извършване на завещанието. Така, ДнРС е приел, че универсалните завещателни разпореждания имат действие и следва да се зачетат по отношение на земеделските земи, собствеността на които се възстановява по 3

ЗСПЗЗ, дори и ако са съставени след като тези земи са включени в ТКЗС или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, и наследството на завещателя е открито преди обявяване на противоконституционността на нормата на чл.90а от ЗНасл.

ДнРС е посочил, че към момента на откриване на наследството на Г. М. М. на 09.06.1989г., негови наследници по закон са били четиримата му низходящи. Но доколкото с Акт за нотариално завещание №14/07.05.1984г., съставен по нот.дело №533/1984г. по описа на Станкедимитровски районен съд, наследодателят е завещал само на единия си син – Й.Г.

М., цялото си движимо и недвижимо имущество, което ще притежава към момента на смъртта си, то в това имущество, при горните доводи, следва да се приеме, че се включва и процесния имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ и представляващ „новооткрито наследство“, поради което Й. М. е станал собственик на завещаното, включително на спорния имот. След смъртта на Й. М. през 2011 г., собствеността върху имота е преминала върху неговите наследници по закон – ищците в производството.

Районният съд е намерил за безспорно установено осъществяването и на другата изискуема се от закона предпоставка за уважаване на ревандикационния иск, а именно– ответниците да упражняват фактическа власт върху процесния имот без правно основание, потвърждение за което съдът е намерил в показанията на разпитаната свидетелка. На база същите съдът е счел, че ответниците владеят имота, като са го заградили, насадили овощни дръвчета и са започнали да строят сграда в него.

Преценявайки установените по делото факти, настоящият състав на ОС-Кюстендил, намира от правна страна следното:

1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:

Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-Дупница е валидно и допустимо.