Решение № 8335 от 07.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8335 гр. София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: а.и.и. при участието на секретаря к.д.н. като разгледа докладваното от а.и.и. Гражданско дело № 20251110107462 по описа за 2025 година

Н. Н. П. и С. Н. Д. са предявили срещу * активно субективно и кумулативно обективно съединени осъдителни искове: с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на всяка от ищците сумата от по 343,37 лева, представляваща събрана без основание сума в общ размер на 686,74 лева чрез принудително изпълнение по изп. дело № 50/2018 г. на ЧСИ *, ведно със законната лихва от 07.02.2025 г. до окончателно плащане; с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на всяка от ищците сумата от по 138,71 лева, представляваща мораторна лихва в общ размер на 277,42 лева за периода 01.11.2020 г. - 04.06.2024 г.; с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на всяка от ищците сумата от по 175 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – извършени разходи за адвокатско възнаграждение в общ размер на 350 лева за осъществяване на защита по изпълнителното дело и сумата от по 3 лева – извършени разходи за издаване на удостоверение за събраните суми по изпълнителното дело в общ размер на 6 лева, представляващи обезщетение за сторените в производството по снабдяване с обратен изпълнителен лист разноски, ведно със законната лихва от 07.02.2025 г. до окончателно плащане.

Ищците твърдят, че в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 21.02.2018 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 29138/2015 г. на СРС, 30 състав, по силата на който длъжникът Л.В.М. следвало да заплати на * следните суми: 232 лв. – сбор от наемната цена за периода 11.2024 г. - 03.2015 г. за отдаден под наем общински жилищен имот, ведно със законната лихва от 26.05.2015 г. до окончателното плащане, както и сторените в заповедното 1 производство разноски в размер на 75 лв. Сочат, че са законни наследници на Л.В.М., починала на 03.10.2020 г. Излагат, че вземането по изпълнителния лист било погасено чрез плащане преди датата на образуване на заповедното производство, но въпреки това ответникът инициирал образуването му. Независимо от погасяването на дълга лично от Л.В.М., ответникът подал молба до ЧСИ * за образуване на изпълнително дело въз основа на издадения в негова полза изпълнителен лист, по която било образувано изп. дело № 50/2018 г., в хода на което вследствие наложен запор на банковата сметка на длъжника Л.В.М. съдебният изпълнител незаконосъобразно събрал сумата в общ размер на 686,74 лв. и я разпределил в полза на ответника, конституиран като взискател по делото. Твърдят, че така разпределената сума подлежи на връщане на ищците като законни наследници на длъжника като събрана без правно основание, доколкото вземанията по изпълнителния лист били погасени чрез плащане още преди образуване на изпълнителното дело. Поддържат, че към момента на събиране на сумата от 686,74 лв. не е било налице материалноправно изпълнително основание. Твърдят, че изп. дело № 50/2018 г. било прекратено, но впоследствие било образувано ново изп. дело № 1570/2022 г. на ЧСИ *, въпреки че с определение от 03.05.2023 г. по ч. гр. д. № 29138/2015 г. на СРС, 30 състав, издадените в полза на ответника заповед за изпълнение и изпълнителен лист били обезсилени. Считат, че върху главницата от 686,74 лв. се дължи лихва за забава в общ размер на 277,42 лв., считано от датата на неправомерно събиране на сумата. Излагат, че вследствие противоправното поведение на ответника по неправомерно образуване и водене на изпълнителните дела ищците са претърпели имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 350 лв. за осъществяване на защита в изпълнителния процес и извършени разходи за издаване на удостоверение за събраните суми по изпълнителното дело в общ размер на 6 лв. Претендират всяка от сумите по равно, тъй като са единствени законни наследници на длъжника по изпълнителния лист.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че срещу длъжника Л.В.М., починала на 03.10.2020 г., е образувано изп. дело № 50/2018 г. на ЧСИ *. Не оспорва образуването и на ново изп. дело № 1570/2022 г. на ЧСИ *. Твърди, че не е налице причинно-следствена връзка между твърдяното противоправно поведение и претендираните имуществени вреди.

Оспорва исковете по размер. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на вземанията.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че срещу длъжника Л.В.М., починала на 03.10.2020 г., са образувани изп. дело № 50/2018 г. и изп. дело № 1570/2022 г. на ЧСИ *.

Изп. д. № 20187830400050 на ЧСИ * е образувано на 20.03.2018 г. въз основа на изпълнителен лист от 21.02.2018 г., издаден по ч. гр. д. № 29138/2015 г. на СРС, 30 състав, с 2 който Л.В.М. е осъдена да заплати на * следните суми: 232 лева, представляваща сбор от наемната цена за периода 11.2024 г. - 03.2015 г., ведно със законната лихва от 26.05.2015 г. до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски в размер на 75 лева.

С договор за правна защита от 29.03.2018 г. е уговорено заплащането в брой на сумата 350 лева от Л.В.М. на адв. Е. М. Г. за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в представителство и защита по изп. д. № 50/2018 г. на ЧСИ *.

С възражение от 17.04.2018 г. длъжникът е възразил, че е вземането е погасена чрез плащане преди датата на образуване на гр. д. № 29138/2015 г.

Представени са приходен касов ордер от 21.03.2015 г. за заплащане на сума в размер на 46,40 лева, представляваща плащане по договор № 25, наем за 11.2014 г. и приходен касов ордер от 04.05.2015 г. за заплащане на сума в размер на 185,60 лева, представляваща плащане по договор № 25, наем за периода 12.2014 г. – 03.2015 г.

С определение от 30.03.2021 г. СРС, 30 състав, е конституирал като длъжници по делото правоприемниците на починалата Л.В.М., а именно Н. Н. П. и С. Н. Д. .

С определение от 03.05.2023 г. СРС, 30 състав, е обезсилил заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 21.02.2018 г. и осъдил * да заплати разноски от по 500 лева на всяка от ищците, за което са издадени изпълнителни листове от 23.06.2023 г.

С авизо от 30.05.2024 г. сума в размер на 6 лева е заплатена от Е.М.Н. за издаване на удостоверение по ИД № 3080/2018 г. и ИД № 1570/2022 г.

В удостоверение от 23.05.2024 г. е посочено, че по изп. дело № 20227830401570 на ЧСИ *, прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ Радост

Горанова-Чолакова с № 20189250403080, образувано въз основа на изпълнителен лист от 21.02.2018 г. п о ч . гр. д. № 29138/2015 г. на СРС, 30 състав, сумите, постъпили и разпределени по изп. дело са в размер на 686,74 лева.

С разпореждане от 22.09.2025 г. СРС, 30 състав, е разпоредил издаването на обратен изпълнителен лист на Н. Н. П. и С. Н. Д. за сумата 686,74 лева, събрана въз основа на изпълнителен лист от 21.02.2018 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 29138/2015 г. по изп. дело № 20227830401570 на ЧСИ *, прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ Р.Г.Ч. Изпълнителният лист е издаден на 23.09.2025 г. и получен от процесуалния представител на ищците на 30.09.2025 г.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищците е да установят следните обстоятелства: че сумата от 686,74 лв. е излязла от патримониума на техния наследодател и е постъпила в имуществения комплекс на ответника, както и настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност за вземанията. В тежест на ответника е да установи, че е налице годно правно основание за имущественото разместване, респ. за задържане на получената сума. По предявените искове с правно основание чл. 49 вр. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване наличието на всички елементи от 3 фактическия състав на твърдения деликт: противоправно поведение на работник или служител във връзка с работата, която ответникът му е възложил, без да е необходимо персоналният причинител да бъде установен; настъпили вреди – имуществени под формата на претърпени загуби; причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди; размер на вредите; настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност за вземанията. При доказване на горните обстоятелства и с оглед факта, че вината като елемент от непозволеното увреждане съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното, в тежест на ответника е да установи липсата на вина на прекия извършител, както и да опровергае твърдените от ищците обстоятелства за наличието на елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността по чл. 45 ЗЗД. По предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищците е да установят наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава, както и настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност за вземанията. При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи, че е погасил дълга на падежа.

По иск за връщане на даденото без основание в тежест на ищеца е да докаже какво е получил ответникът, а последният трябва да установи по безспорен начин наличието на основание за задържане на полученото. При първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД никога не е съществувало основание за получаването на престацията. В тежест на ищеца е да докаже обогатяването на ответника, своето обедняване, размер на обедняването и връзката между обогатяването и обедняването. Няма спор в съдебната практика, че формите, чрез които се реализира обогатяването, може да са свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице чрез придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго лице, или обогатяване чрез намаляване на пасива или спестяване на имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени от обогатилото се лице, но са направени от друг. Същественото изискване е обогатяването да е станало за сметка на друго лице.

Обедняването също може да има различни форми на проявление – ефективно намаляване на имуществото (на актива) на ищеца или пропускане на сигурно увеличаване на имуществото му чрез придобиване на нова имуществена облага, която е реализирана от друго лице.

Между тези два елемента – обогатяването и обедняването е необходимо да съществува връзка, но тя не е причинна. Обогатяването не е следствие на обедняването и обратното.

Както едното, така и другото са последица на друг факт или на други факти, които също следва да бъдат установени в хода на процеса.

В конкретния случай от удостоверението на ЧСИ се установява, че по изп. дело от длъжника принудително са събрани суми в размер на 686,74 лева, които са разпределени.

Изпълнителният лист от 21.02.2018 г., издаден ч. гр. д. № 29138/2015 г. на СРС, 30 състав, е за заплащане на сумата от 232 лева, представляваща сбор от наемната цена за периода 11.2024 г. - 03.2015 г. по договор за наем от 09.11.2009 г., сключен между Л.В.М. и *. От приходни касови ордери от 21.03.2015 г. и 04.05.2015 г. се установява, че сума в общ размер 4 на 232 лева е заплатена като наем за периода 11.2024 г. - 03.2015 г., поради което съдът приема, че вземането, предмет на ч. гр. д. № 29138/2015 г., е било погасено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Поради това незаконосъобразно са събрани суми по образуваното изп. дело, които вече са били заплатени от длъжника. Съдът констатира, че на 23.09.2025 г. на ищците е издаден обратен изпълнителният лист за процесната сума от 686,74 лева, получен на 30.09.2025 г. Доколкото съгласно чл. 253, ал. 3 ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, следва да се приеме, че за процесната сума вече е издаден изпълнителен титул, въз основа на който ищците могат да пристъпят към принудителни изпълнение, с оглед на което за да се избегне осъждане на ответника да заплати два пъти една и съща сума предявените в настоящото производство искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да се отхвърлят.