Решение № 10 от 12.01.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло П. Г.

Членове:

Димитър Г. Цончев

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело № 20251800500658 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 42 от 11.02.2025 г., постановено по гр. д. № 1079/2023 г. по описа на РС – Костинброд, частично е уважен, предявеният от К. К.

Б. срещу „Юроспийд“ ООД, иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, като дружеството е осъдено да заплати на ищеца сумата от 10 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука, настъпила на 17.06.2023 г., ведно със законната лихва от датата на настъпване на трудовата злополука до окончателното изплащане на задължението. Искът е отхвърлен за разликата над сумата от 10 000,00 лева до пълния предявен размер на претенцията от 50 000,00 лева, като неоснователна, тъй като първоинстанционният съд е счел, че в случая е налице съпричиняване на вредата и е оценил приносът на ищеца в размер на не по-малко от 80%.

Решението е постановено при участието на „Дженерали застраховане“ АД, като трето лице помагач на ответника „Юроспийд“ ООД.

Срещу решението, в различни негови части са подадени въззивни 1 жалби от всички страни в производството.

Във въззивната жалба на ищеца решението се обжалва в отхвърлителната му част като неправилно и незаконосъобразно. Изразява се становище, че в случая не е налице съпричиняване, нито е проявена от пострадалия груба небрежност, при изпълнение на служебните му задължения. С тези доводи по същество се иска отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново въззивно решение, с което искът да бъде уважен изцяло. В условията на евентуалност, жалбоподателят моли да бъде намален определеният процент на съпричиняване на вредата.

Срещу въззивната жалба, подадена от ищеца е постъпил отговор от ответника в производството – „Юроспийд“ ООД, в който се излагат съображения за неоснователността й.

Във въззивната жалба, подадена от третото лице помагач на страната на ответника – „Дженерали застраховане“АД, се изразява становище за неправилност на постановеното решение, в частта му, с която ответникът е осъден да заплати сумата над 6 000,00 лева, както и в частта му по отношение на определения за справедлив общ размер на обезщетението за неимуществени вреди за сумата над 30 000,00 лева. Изложени са подробни доводи, като се иска от съда да отмени решението в посочените части, включително да увеличи квотата на принос от страна на пострадалия.

Срещу тази въззивна жалба е подаден отговор от ищеца в производството, с който същата се оспорва.

Ответникът в производството – „Юроспийд“ ООД, обжалва постановеното решение в цялост, като моли въззивният съд да го отмени и вместо него да постанови ново въззивно решение по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. В условията на евентуалност моли съда да намали размера на присъденото обезщетение, както и да увеличи процента на съпричиняване на вредата от 80% на 95%, като твърди, че в случая е била проявена груба небрежност от страна на пострадалия. Изложени са подробни доводи във връзка с изключване 2 отговорността на работодателя, размера на вредата, както и във връзка с възражението за намаляване отговорността на работодателя.

Отговор и на тази въззивна жалба е подаден от ищеца в производството, с искане същата да бъде оставена без уважение.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо. Решението е и правилно, поради което на основание чл. 272 ГПК съдът препраща към мотивите му.

С оглед възраженията и доводите на страните, настоящият състав намира, че на етапа на въззивното производството, не са спорни следните обстоятелства: към 17.06.2023 г. ищецът е работил по трудов договор при ответника на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, като за периода 12.06 – 17.06.2023 г. е бил командирован като водач на товарен автомобил с рег. № ......... от България до Великобритания и обратно, както и че на посочената дата – 17.06.2023 г. ищецът е претърпял злополука която е призната за трудова съгласно Разпореждане №5104-2286 от 28.07.2023 г. на ТП на НОИ - София област. В разпореждането е посочено, че увреждането /счупване на петната кост на десен крак/ е настъпило по време и във връзка с извършваната работа и е довело до временна неработоспособност.

Тези обстоятелства се установяват и от ангажираните по делото писмени и гласни доказателства.

Предвид изложеното в жалбата на ответника, първият спорен въпрос е, дали отговорността на работодателя може да бъде изключена напълно. От отговора ще зависи обсъждането на доводите на страните, свързани с присъденото обезщетение, както и наличието на съпричиняване, съответно увеличаване или намаляване на размера му.

3

Алинея първа на чл. 201 КТ изключва отговорността на работодателя при умишлено увреждане на здравето на пострадалия, макар и във връзка или по повод извършваната работа. Член 55, ал. 3 КЗО изрично постановява, че това увреждане не представлява трудова злополука. А задължението на работодателя по чл. 200 КТ възниква само доколкото една злополука може да бъде квалифицирана като трудова. При положение, че увреждането е причинено умишлено от пострадалия, липсва трудова злополука и следователно липсва основание за възникване на задължението за обезвреда.

В настоящия случай злополуката, при която е пострадал К. Б., е била призната за трудова по надлежния ред. Ето защо работодателят ще следва да отговаря на основание чл. 200, ал. 1 КТ. Отговорността му е обективна и не може да бъде изключена независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването на трудовата злополука.

Предвид посоченото въззивният съд намира възражението на работодателя за изключване на отговорността му за неоснователно.

Поради това следва да бъде разгледан основният спорен въпрос между страните (главни и подпомагаща), касаещ размера на справедливото обезщетение, което следва да бъде присъдено в настоящия случай.

При определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, съдът следва да обсъди събраните доказателства и да го определи по справедливост, на основание чл. 52 от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и действително претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на трудовата злополука. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките, страданията, неудобствата и други нематериални последици, възникнали в резултат на това. Съдебната практика в тази насока е константна, като при всички случаи се базира на еквивалентност на обезщетението с действително претърпените вреди. В този смисъл е и задължителната съдебна практика установена с т. 11 на 4

Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и т. 7 на Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, съгласно която понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания, степента и интензитета на болките, прогнозите за в бъдеще и други.

В настоящия случай характерът и вида на увреждането се установяват въз основа на заключението по приетата пред първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза. Съгласно заключението ищецът е получил счупване от многофрагментен тип на дясната петна кост, което му е причинило трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок от около 2,5 – 3 месеца.

Вещото лице посочва, че е извършена една оперативна интервенция със среден обем и сложност, като вследствие травмата и оперативното лечение при ищеца е налице деформация на ходилото и постоперативен ръбец, които водят до болезненост и ограничение на движенията на крайника и към момента. Според вещото лице причинените болки и страдания в дните след травмата и операцията са били силни, като интензитетът им е намалявал, до изчезването им в рамките на възстановителния период, но при физическо натоварване на крайника и промяна на времето се наблюдава и ще се наблюдава болезненост и дискомфорт. При изслушването си в съдебно заседание експертът посочва, че дори при провеждане на физиотерапевтично лечение, не допуска пълно възстановяване. Приетите по делото медицински документи, въззивният състав не следва да обсъжда поотделно, доколкото медицинската експертиза е изготвена именно въз основа на тях.

Пред първоинстанционния съд е изслушана и приета и съдебно психологична експертиза, от заключението, по която се установява, че преживяната травмата и в частност, свързаната с нея промяна в начина на живот на ищеца и семейството му, довела до тревожно-депресивно 5 състояние за последния, както и негативни емоционални преживявания.

Същите били силно изразени след инцидента, но и към момента не са напълно отшумели. Следва да се отбележи, че въззивният състав не кредитира заключението в частта му, в която експертът прави предположения за евентуално преживяна от ищеца травма на главата, доколкото подобно обстоятелство нито е заявено от ищеца, нито се доказва от останалите доказателства по делото.

Съдът дава вяра и на изложеното от свидетелката А.И.. От показанията й, които въззивният състав прецени с оглед нормата на чл.

172 ГПК, се установява, че непосредствено след инцидента ищецът е откаран в болница във Великобритания, където му е поставена шина и са му дадени болкоуспокояващи. Ищецът е трябвало да се придвижва с патерици и да прекара няколко дни в това състояние в камиона, тъй като едва на 23.06.2023 г. бил организиран от ответника превоз с бус обратно до България, който отнел още два дни. Свидетелката посочва, че в тези първи дни след инцидента за ищеца е било много трудно да се обслужва сам в камиона, а от неудобните условия кракът му е бил с много голям оток. След прибирането му в дома му, ищецът се е нуждаел от чужда помощ, която е получил от двете си дъщери и свидетелката. Вследствие на образувалия се оток на крака в първите дни след прибирането му в България не е било възможно извършването на операция. Според изложеното от свидетелката същата е осъществена на 02.08.2023 г., след което ищецът е изпитвал много силни болки. Свидетелката посочва също, че след инцидента ищецът е променил държанието си – не говорил, не се усмихвал и не се чувствал полезен за домакинството, тъй като не е можел да направи нищо самостоятелно. И към момента ищецът изпитвал болка в крака си и има променена походка.

Въз основа на съвкупната преценка на посочените доказателства, настоящият състав намира за доказани по несъмнен и категоричен начин настъпилите за ищцата неимуществени вреди, които са в пряка връзка с преживяната травма. Увреждането е довело и до промяна в начина на живот на ищеца, като принудителната изолация в домашни условия и 6 невъзможността му да се обслужва сам са му причинили негативни психически и емоционални преживявания.

Съобразявайки посоченото, възрастта на пострадалия – същият е бил на 57 години към момента на увреждането, продължителността и вида на проведеното лечение, както и на възстановителния процес, и обстоятелството, че болка и дискомфорт ще се появяват до края на живота на ищеца при натоварване на крайника и при промяна на времето (така – заключението по СМЕ), въззивният съд намира, че справедливото обезщетение възлиза на 50 000,00 лева, както е отмерил и първоинстанционният съд.

При определяне на посочения размер съдът се съобрази и с обществено икономическите условия в страната ни към 2023 г. и нарастващата инфлация.