Присъда № 20 от 19.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

МОТИВИ към присъда № 20 от 19.03.2025г. по НОХД № 603 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2025 година Окръжна прокуратура - гр.Пловдив е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия Е. С. и същият е предаден на съд с обвинение за извършено престъплениe по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК , за това, че на 09.02.2025 год. на път 11-56, в района на 90 километър, посока автомагистрала „Тракия“, в землището на с. Войводиново, обл. Пловдив, е дал подкуп - сумата от 65 евро /един брой банкнота с номинал от 50 евро, един брой банкнота с номинал от 10 евро и един брой банкнота с номинал от 5 евро/, на полицейски органи:

П.Д.Д. и Д.Х. И. - ***и в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД МВР - Пловдив, за да не извършат действия по служба, а именно: да не бъде съставян АУАН за извършено от него административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 1 от ЗДвП - „Управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда“.

Представителят на прокуратурата поддържа изцяло повдигнатото обвинение със същата фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и същата правна квалификация на извършеното. По отношение реализиране наказателната отговорност на подсъдимия пледира на основание чл.54 от НК да бъде определено наказание „лишаване от свобода” при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер, клонящ към предвидения в закона минимум за съответното наказание, предлагайки същият да бъде една година и шест месеца, което да бъде намалено с 1/3 съобразно правилата на чл.58а от НК. Подобна позиция държавното обвинение излага и относно кумулативното наказание „глоба”, предлагайки същата да бъде 1000 лева. По отношение начинът на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода” прокурорът предлага да бъде приложен институтът на „условното осъждане“ по смисъла на чл.66 от НК с определяне на минималната продължителност на изпитателния срок.

По искане на подсъдимия съдебното следствие протече по реда на глава ХХVІІ- ма от НПК, при хипотезата на чл. 373 ал. 2, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимият С. направи самопризнание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Той и защитата му не оспориха тезата на прокуратурата относно фактическите обстоятелства, при които е извършено престъплението. Съгласиха се и с предложената от държавното обвинение правна квалификация на извършеното, като в хода на съдебните прения защитата формулира становище за постижимост целите на наказателната превенция и с определяне на минимално допустимото по закон санкциониране на подсъдимия, каквато бе и молбата на последния, отправена към съда.

Съдът, като анализира доказателствата по делото, направеното от подсъдимия самопризнание и обсъди изразеното от страните, намира, че самопризнанията на подсъдимия по фактите, изложени в обстоятелствената 1 част на обвинителния акт и наличните по делото доказателства обуславят извод за безспорна фактическа установеност на извършеното, каквато е описана в обвинителния акт, по който е образувано съдебното производство:

Подсъдимият Е. С. е роден на ********** год. в с. *** Той е Т., турски гражданин е, има средно образование, работещ, женен е, не е осъждан.

Към 09.02.2025 год. свидетелите П.Д. и Д. И. работели в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД МВР - Пловдив, като заемали длъжността „***“ в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“.

Съгласно месечен график на група „КПДГПА“ при сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Пловдив, утвърден от Началника на сектора, на горната дата полицейските служители Д. и И. били на работа като трябвало да изпълняват служебните си задължения за времето от 07:00 ч. - 19:00 ч. А във връзка със заповед на Директора на ОД МВР - Пловдив, касаеща провеждането на специализирана полицейска операция на територията на ОД МВР - Пловдив и план за провеждането на същата, утвърден от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Пловдив на дата 09.02.2025 год. на свидетелите Д. и И. било възложено да извършването на проверка на товарни автомобили. За целта, на посочената дата, двамата полицейски служители паркирали служебния си автомобил марка и модел „Фолксваген Голф“ с per.

№ РВ 5677 BE на път II-56, 90 километър, посока автомагистрала „Тракия“, в землището на с. Войводиново, обл. Пловдив като проверявали преминаващите по маршрута товарни автомобили.

Около 09:20 часа свидетелите Д. и И. спрели за проверка товарен автомобил влекач с турска регистрация марка „Рено“ с p e r. № * * * * и прикачено към него полуремарке марка „Шмиц“ с per. № ****, управляван от подс. Е. С.. Водачът на превозното средство слязъл от него и отишъл до служебния автомобил на полицейските служители. Последните обяснили на подсъдимия, че следва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол, каквато била реализирана от свид. П.Д., посредством техническо средство „Алкотест 7510“ с фабричен № ARPM 0718, което отчело 0,71 промила алкохол в издишания въздух. Резултатът от проверката бил показан на С. и на същия било обяснено, че това е „проблем“ и че трябва да представи документите си - лични и на превозното средство, което управлява.

Подсъдимият отишъл до кабината на управлявания от него автомобил и взел паспорта си. Като човек, чиято професия е шофьор и работи като такъв от 20 години, той преценил, че заради отчетения от техническото средство резултат е допуснал нарушение на закона /в случая на Закона движение по пътищата - ЗДвП/, подлежащо на санкциониране с акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, който следвало да му бъде издаден, чиито последици биха се отразили негативно върху неговия статус. За да избегне полагаемото издаване на констатиращ нарушението му акт, водачът С. поставил в паспорта си една банкнота с номинал от 10 евро с цел да я даде като подкуп на свидетелите П.Д. и Д. И., за да не извършат по-нататъшните действия, които налагала службата им при констатиране на нарушения, а 2 именно съставяне на АУАН и се върнал при полицейския автомобил. В този момент свидетелят Д. бил ситуиран на предна лява седалка, а И. седял на предна дясна седалка. Подсъдимият се приближил до свид.Д. и му подал паспорта си, като с жестове обяснил, че той трябва да бъде отворен. Д. разтворил паспорта и видял, че вътре има поставена една банкнота с номинал от 10 евро, като въпросната банкнота била възприета и от колегата му Д. И..

Виждайки банкнотата, свид.Д. върнал паспорта на С. и му казал да си прибере парите и да представи останалите документи - на влекача и полуремаркето.

Подсъдимият се върнал до управлявания от него автомобил и вместо да прибере банкнотата, както му било указано, той сложил в паспорта си още две банкноти - една с номинал 50 евро и една с номинал 5 евро, като отново целта му била да даде парите като подкуп на двамата полицейски служители, за да не му съставят АУАН.

След като поставил въпросната обща сума от 65 евро в паспорта си, водачът се върнал до свид.Д. и му подал паспорта си, като с жестове обяснил, че той трябва да бъде отворен. Добавил с думи „Йок проблем, кафе рушфет“.

Д. разтворил паспорта и видял поставените вътре три банкноти евро, като наличието на банкноти с евро отново било възприето и от свид.И.. След като свид.Д. видял, че в паспорта има банкноти с евро го поставил на таблото на служебния автомобил и слязъл от него, последван от колегата си И.. Двамата отишли до водача С. и му обяснили, че трябва да представи освен личните си документи и тези на автомобила, който управлявал и ремаркето към него, което той направил.

След представянето на документите от подсъдимия свид.И. му съставил АУАН с № 1414617/09.02.2025 год., с който иззел свидетелството му за управление и издал талон за изследване с бланков № 071273 и водача С. бил отведен в УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив, където му било направена кръвна проба.

Впоследствие подсъдимият бил задържан по реда на ЗМВР, а на служебния автомобил на свидетелите П.Д. и Д. И. бил извършен оглед на местопроизшествие, с който били фиксирани и иззети описаните по-горе три броя еврови банкноти и било образувано настоящото наказателно производство.

В хода на разследването е изготвена съдебно-техническа експертиза, като обект на изследване на същата били три банкноти евро: една с номинал от 50 евро, една с номинал 10 евро и една с номинал 5 евро. Видно от заключението на вещото лице, 1 бр. банкнота с номинал 50 евро е емисия 2017 год. и сериен № RE2738017595, 1 бр. банкнота с номинал 10 евро е емисия 2014 год. и сериен № WA7624150867 и 1 бр. банкнота с номинал 5 евро е емисия 2013 год. и сериен № NA2416526479, като и трите банкноти евро са истински парични знаци, издадени от компетентния за това орган и са годно разплащателно средство.

По делото е проведено и дактилоскопно изследване на процесните банкноти, но при същото не са установени годни дактилоскопни следи.

В хода на разследването са приложени заверени копия от заповеди, 3 актове за встъпване в длъжност и длъжностна характеристика на свидетелите П.Д. и Д. И..

От Министерство на правосъдието на Р.България е изискано и приложено свидетелство за съдимост на подс.Е. С., като видно от същото, той е не осъждан.

Така описаната по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от направените от подсъдимия признания на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, които самопризнания са направени при условията на чл. 371 т. 2 от НПК и приети от съда по реда на чл. 372 ал. 4 от НПК. Тези самопризнания се подкрепят изцяло от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, установени чрез показанията на свидетелите Д. и И., от писмените доказателства и доказателствени средства-протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум /л.33 - л.38 от ДП/, АУАН /л.29 от ДП/, копие от свидетелство за управление на МПС /л.31 от ДП/, талон за изследване /л.30 от ДП/, лист за преглед на пациент /л.32 от ДП/, Заповеди на Директора на ОДМВР-Пловдив /л.41 и л.53-54, л.87-89 от ДП/, акт за встъпване в длъжност /л.42, л.55 от ДП/, формуляр и типова длъжностна характеристика за длъжността „младши автоконтрольр“ отдел „Охранителна полиция“ /л.45-51 от ДП/, ежедневна ведомост и месечен график с дежурства /л.84-86 от ДП/, план за провеждането на специализирана полицейска операция на територията на ОД МВР – Пловдив /л.92-94 от ДП/, резултат от Дрегер /л.95 от ДП/, свидетелство за съдимост /л.26 от ДП/, характеристична справка /л.27 от ДП/ и др., приобщени от съда по надлежния ред, както и от веществените доказателства /инкриминираните банкноти, приложени на към делото/, в съзвучие с експертното заключение на съдебно-техническата експертиза.

Видно от приложените към делото писмени документи, към момента на полицейската проверка, извършена на подсъдимия, свидетелите И. и Д. са извършвали служебна дейност съгласно длъжностните си характеристики и утвърдения от ръководството месечен график и като такИ. осъществявали служба в държавно учреждение–Министерство на вътрешните работи, което определя и качеството им на длъжностни лица по смисъла на чл.93 ал.1 б.“А“ от НК. Притежавали са и специалното съставомерно качество, съгласно квалифицираната разпоредба на чл.304а от НК-полицейски орган. От приложените по делото писмени документи /особено от типовата длъжностна характеристика/ е категорично установено, че в служебната им компетентност се е включвало и правомощието за извършване на контрол по спазване правилата за движение по пътищата и изготвяне на документи, свързани с административнонаказателната дейност, като на процесната дата, и то към момента на даването на дара, И. и Д. /видно от приложените наряди/, са били на работа. Последните две обстоятелства са изводими и от хармониращите си гласни доказателствени средства.

В показанията на разпитаните по делото свидетели не се установяват 4 съществени противоречия по отношение на включените в предмета на доказване факти и обстоятелства, които да налагат по-задълбоченото и подробното им обсъждане и анализиране по смисъла на чл.305, ал.3 от НПК.