Решение № 915 от 03.02.2020, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ …. гр. София,...........2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА и секретар К.Георгиева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 10962 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното: Предявени са от „А.Б.Б.“ АД против А.С.П. искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 20.12.2006г. сключил с ответника договор за издаване и използване на Смарт портфейл с револвиращи карти „Виза Голд“ и „Мастеркард Голд“ с плаваща минимална погасителна вноска, съгласно който предоставил на ответника международни револвиращи банкови платежни карти с лимит в размер на 10 000 евро с цел картодържателят да извършва картови разплащания по разплащателна сметка, посочена в договора. Картите били издадени със срок на валидност 24 месеца, след което този срок се продължавал с нов период на валидност многократно. Сроковете и начините на погасяване на задълженията били уредени в чл.14 и 15 от договора и съгласно общите условия, а при просрочие, съгласно т.25 от ОУ и т.32 от ОУ се дължала неустойка върху просрочена възнаградителна лихва. Последното погасяване на главницата било извършено от ответника на 31.05.2010г., след което изпаднал в забава за главницата и възнаградителната лихва, поради което били начислени наказателна лихва върху просрочена главница, както и неустойка за просрочена договорна лихва. Погасяването на задълженията трябвало да бъде извършено най-късно до 31.12.2012г. Неизплатените от ответника задължения били следните: 9133.56 евро/главница/, 104.33 евро/договорна лихва за периода 01.06.2015г.-16.06.2015г./, 9531.56 евро /наказателна лихва за просрочена главница за периода 15.05.2011г.-16.06.2015г./, 485.57 евро/лихви върху просрочена главница за периода 15.05.2011г.

-16.06.2015г./, 17 466.28 евро /неустойка върху възнаградителна лихва за периода 15.05.2011г.-16.06.2015г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2016г. до окончателното изплащане. За посочените суми ищецът се снабдил със заповед по чл.417 от ГПК по чгр.д. № 31 871/2016г. на СРС, ГО, 120 състав, срещу която ответникът възразил, поради което заповедта не могла да влезе в сила. С оглед на изложените доводи, ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи горепосочните суми 9133.56 евро/главница/, 104.33 евро/договорна лихва за периода

01.06.2015г.-16.06.2015г./, 9531.56 евро /наказателна лихва за просрочена главница за периода 15.05.2011г.-16.06.2015г./, 485.57 евро/лихви върху просрочена главница за периода 15.05.2011г. -16.06.2015г./, 17 466.28 евро /неустойка върху възнаградителна лихва за периода 15.05.2011г.-16.06.2015г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2016г. до окончателното изплащане. Претендира направените в исковото и в заповедото производство разноски. Ответникът оспорва исковете, като прави следните възражения: падежът на вземанията настъпил на 31.12.2010г., която дата ищецът сам посочил в подадено от него заявление по чл.417 от ГПК от 13.06.2016г. и в нот.покана от 19.02.2015г.; твърди, че не бил получил покана, с която да се обявява изискуемост на вземания с падеж на 31.12.2012г., което било основание искът да се счита за недупостим на основание т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС; прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, тъй като от датата на падежа – 31.12.2010г. до датата на подаване на ИМ изтекъл срок, по - дълъг от сроковете, уредени от чл.110 и чл.111 от ЗЗД; оспорва вземанията да са станали изискуеми към по-късна дата – 31.12.2012г.; твърди, че след 31.12.2010г. не били издавани други кредитни карти, нито получил такива карти, поради което нямало основание да се приеме, че вземанията са станали изискуеми на друга дата, различна от 31.12.2010г.; твърди, че освен заповедта по чгр.д. № 31871/2016г. на СРС, ГО, 120 състав, преди това била издадена друга заповед по чгр.д. № 34110/2015г. на СРС, ГО, 24 състав, която в последствие била обезсилена и в негова полза бил издаден обратен изпълнителен лист. Счита, че заповедите по двете частни гр.дела на СРС/чгр.д. № 34110/2015г. на СРС, ГО, 24 състав, и № 31 871/2016г. на СРС, ГО, 120 състав/ и задълженията по нот. покана от 19.02.2015г. касаели вземания по процесния договор, но в тях били посочени различни по размер и периоди задължения, като не било ясно как са формирани. Твърди, че не бил получил общите условия на банката за издаване и използване на електронен платежен инструмент – международна револвираща кредитна банкова карта/ОУ на банката/. Счита, че след като не е получил нови кредитни карти, договорът следвало да се счита прекратен. Твърди, че не бил получил извлечение за операции с кредитните карти, съгласно т.40, предл. 4 от ОУ на банката, поради което не могъл да ги оспори. Поддържа становището, че последното плащане от него към банката било извършено на 13.04.2010г. Моли съда да отхвърли исковете. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Страните са сключили на 20.12.2006 г. договор, съгласно който ищецът е поел задължение да издаде в полза на ответника кредитни карти Visa Gold и Master Card Gold, с които е предоставил кредитен лимит от 10 000 EUR по разплащателна сметка IBAN ***. В договора е посочено, че картите са издадени за срок от 24 месеца и са валидни до края на месеца, отпечатан върху тях. Крайният срок за ползване на кредита е 2 месеца след изтичане срока на валидност на картата, а за прекратяване на договора е необходимо погасяването на всички задължения. Картодържателят ползва гратисен период до 15 - то число на месеца, следващ отчетния, в който следва да внесе поне една минимална погасителна вноска, която включва 5% от задължението към последния ден от отчетния месец плюс пълния размер на всички дължими лихви към същия ден. Съгласно чл.25 от ОУ, ако картодържателят не погаси минималната погасителна вноска в рамките на гратисния период, то същият дължи и обезщетение за забава (законна лихва), независимо от договорната възнаградителна лихва (13,75% по тарифа). Съгъласно чл.31 от ОУ, при превишаване на лимита, сумите се отнасят като неразрешен овърдрафт и върху тях се начислява лихва (2% месечно). Съгласно чл.32 от ОУ, начисляват се и неустойки за просрочени възнаградителни лихви (10% месечно). В изпълнение на горепосочения договор, на ответника са издадени едновременно две кредитни карти Visa Gold и Master Card Gold със срок на валидност до 31.12.2008г., които впоследствие са деактивирани и заменени с нови карти със срок на валидност до

31.12.2010 г./заключение на счетоводната и техническа експертиза/. От заключението на счетоводната експертиза, което съдът приема, се установяваа, че в изпълнение на договора за периода от 20.12.2006г. до 31.05.2010г. по обслужващата разплащателна сметка са начислени следните задължения: за периода 20.12.2006г.-04.10.2007г. – 15 305.43 евро, за периода 08.10.2007г.-31.05.2010г. са посочени следните задължения: изтеглени суми – 8 965.51 евро, начислени такси за теглене – 457.10 евро, извършени покупки от ПОС – 18 719.77 евро, начислени такси за управление – 9.69 евро, начислени такси за поддръжка - 255.64 евро, начислена договорна възнаградителна лихва – 2111.69 евро, начислена просрочена лихва – 5.86 евро. Общият размер на задълженията е 45 830.69 евро. Извършените вноски от картодържателя са 35 830.69 евро. Незаплатената главница към 31.05.2010г. е 10 000 евро. На 19.04.2010г. е извършена последната вноска от страна на ответника в размер на 437.98 евро. Няма последващи плащания по сметка, обслужваща договора. Размерът на незаплатената възнаградиелна лихва върху редовна главница, изчислена за периода 01.05.2010г. -14.09.2010г., е 489.62 евро. Незаплатената наказателна лихва върху просрочена главница, изчислена за периода 03.05.2010г./дата на първо просрочие/ до 16.06.2015г., е 9 723.99 евро. Незаплатените текущо начислени лихви върху просрочена главница за периода 01.06.2015г.-16.06.2015г. са 104.33 евро. Незаплатената неустойка върху възнаградителна лихва за периода 24.05.2010г. – 16.06.2015г. е 17 751.95 евро. Счетоводството на ищеца е водено редовно и при спазване на изискванията за хронологична последователност и документална обоснованост. От техническата експертиза, чието заключение съдът приема, се установява, че за управление на издаваните електронни платежни инструменти банката разполага с програмен продукт, който се ползва от нейните служители. Чрез потребителско име и парола служителите осъществяват ограничен достъп на ниво потребители до базите данни от информационната система за отделните абонати. Създаването на кредитна карта става след подаване на заявление от страна на бъдещия картодържател в клон на банката.

Активирането на картата се извършва след като клиентът физически я получи от офис на банката. Съгласно общите условия на банката, карта се преиздава автоматично при изтичане на срока на валидност, като при нежелание за преиздаване на карта, картодържателят е длъжен да уведоми банката в едномесечен срок преди изтичане срока на валидност на старата карта. При преиздаване на карта, новата карта задължително е с различен идентификационен номер, в сравнение със старата. От историята на първата карта Visa Gold с номер ******* се установява, че на 08.10.2007 г. е първият запис на историята, от потребител „SYSTEM”, като по данни от банката тогава е извършена „миграция на базата данни“, извършено е преминаване от една база данни към друга или от една информационна система към друга. На 18.06.2008 г. е добавена информация за мобилен телефон, имейл-адрес и е отразено искане от картодържателя да получава извлечения за движението по сметката, свързана с тази карта. На 01.01.2009 г. статус „изпълнена заявка” е променен на „подадена” заявка. На 01.01.2009 г. статусът на картата е променен от „активиране” на „отказване”. На 05.01.2009 г. етапът на изпълнение е променен на „изпълнена” заявка. На

14.03.2012 г. картата е блокирана с пояснение „запор”. Вещото лице е установило издаването на друга карта Visa Gold с номер *******. От историята по тази карта е видно, че на 02.12.2008 г. е променено поле „номер на картата” от “*******” на “*******”.

На 02.12.2008г. от „подадена заявка” етапът на изпълнение е променен на „приета”. На 03.12.2008 г. статусът на картата е променен от „подновяване” на „нова”. На 18.12.2008 г. статусът на картата е променен от „нова” на „активиране”. На 01.01.2011 г. статусът на картата е променен от „активиране” на „отказване”. На 01.01.2011 г. от „изпълнена заявка” етапът на изпълнение е променен на „подадена”. На 03.01.2011 г. от „приета заявка” етапът на изпълнение е променен на „изпълнена”. На 03.01.2011 г. от „подадена заявка” етапът на изпълнение е променен на „приета”. На 14.03.2012 г. картата е блокирана с пояснение „запор”. По отношение на карта MasterCard Gold с номер *******вещото лице е установило, че на 01.12.2008 е пусната заявка за подновяване на картата. На 02.12.2008 г. от „подадена заявка” етапът на изпълнение е променен на „приета”.

На 02.12.2008 г. е променено поле „номер на картата” от “*******” на “*******”. На 03.12.2008 г. от „приета заявка” етапът на изпълнение е променен на „изпълнена”. На 03.12.2008 г. статусът на картата е променен от „подновяване” на „нова”. На 18.12.2008 г. статусът на картата е променен от „нова” на „активиране”. На 01.12.2010 е пусната заявка за подновяване на картата. На 01.01.2011 г. от „изпълнена заявка” етапът на изпълнение е променен на „подадена”. На 01.01.2011 г. статусът на картата е променен от „активиране” на „отказване”. На 03.01.2011 г. от „подадена заявка” етапът на изпълнение е променен на „приета”. На 03.01.2011 г. от „приета заявка” етапът на изпълнение е променен на „изпълнена”. На 14.03.2012 г. картата е блокирана с пояснение „запор”. Издадена е нова карта MasterCard Gold с номер *******. От историята по тази карта е видно, че на 01.12.2010 е пусната заявка за подновяване на картата. На 01.12.2010 г. от „подадена заявка” етапът на изпълнение е променен на „приета”. На 01.12.2010 г. е променено поле „номер на картата” от “*******” на “*******”. На 01.12.2010 г. от „приета заявка” етапът на изпълнение е променен на „изпълнена”. На 01.12.2010 г. статусът на картата е променен от „подновяване” на „нова”. На 28.04.2011 г. от „изпълнена заявка” етапът на изпълнение е променен на „подадена”. На 28.04.2011 г. статусът на картата е променен от „нова” на „отказване”. На 28.04.2011 г. от „подадена заявка” етапът на изпълнение е променен на „изпълнена”. На 28.04.2011 г. от „приета заявка” етапът на изпълнение е променен на „изпълнена”. На 14.03.2012 г. картата е блокирана с пояснение „запор”. Последните записи по кредитните карти са за тяхното блокиране и са от дата 14.03.2012 г. С нот. покана от 19.02.2015г. ищецът е поканил ответника да му заплати задължения по договор за издаване и използване на Смарт портфейл с револвиращи карти Visa Gold и Master Card Gold с плаваща месечна погасителна вноска от 20.12.2006г., както следва: 10 000 евро – главница, 117.76 евро – текущи лихви върху просрочена главница; 485.57 евро – просрочена лихва на редовна главница; 8 847.71 евро – просрочена лихва на просрочена главница и 17 170.23 евро – неустойка. В поканата е посочено, че крайният срок за погасяване на задълженията е изтекъл на 31.12.2010г. Поканата е връчена на 10.03.2015г. /приложено копие на чгр.д. № 34110/2015г. на СРС, ГО, 24 състав/. На 10.06.2016г. ищецът е подал заявление по чл.417 от ГПК пред СРС, въз основа на което е образувано чгр.д. № 31871/2016г. на СРС, ГО, 120 състав. По това заявление е издадена заповед по чл.417 от ГПК на 20.06.2016г., с която съдът е разпоредил длъжникът А.С.П. да заплати на „А.Б.Б.“ АД следните суми: 9133.56 евро/главница/, 104.33 евро/лихва за периода 01.06.2015г.-16.06.2015г./, 9531.56 евро /наказателна лихва за периода 15.05.2011г.-16.06.2015г./, 485.57 евро/лихва за периода 15.05.2011г. -16.06.2015г./, 17 466.28 евро /неустойка за периода 15.05.2011г.-16.06.2015г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.06.2016г. до окончателното изплащане. Срещу заповедта по чл.417 от ГПК на 21.07.2016г. е подадено възражение от А.С.П. по чл.414 от ГПК. При така установените по делото факти, съдът достигна до следните правни изводи: По исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ за главница и възнаградителна/договорна/ лихва: За да бъдат уважени тези искове, трябва да е доказан следният ФС: 1/съществуването на договор за издаване и използване на Смарт портфейл с револвиращи карти Visa Gold и Master Card Gold; 2/ банката да е изпълнила задължениията си по договора – да е предоставила картите и паричните суми по тях /да е установено усвояване на кредита/; да е настъпила изискуемост на вземанията по договора; 3/ размерът на задълженията да е определен, съгласно условията на договора. В тежест на ответника е да ангажира доказателства за извършените от него плащания по договора. Видно от представения по делото договор за издаване и използване на Смарт Портфейл с револвиращи карти Visa Gold и Master Card Gold с плаваща месечна погасителна вноска от 20.12.2006г. ищецът е поел задължение спрямо ответника да издаде револвиращи кредитни банкови платежни карти, по които картодържателят разполага с кредитен лимит от 10 000 евро по разплащателна сметка IBAN ***, предназначена за използване на картови разплащания. Страните са се споразумели картите да се издават за срок от 24 месеца и да са валидни до края на месеца, отпечатан върху тях./чл.4 от договора/. Олихвяването на средствата по сметката е следвало да се извършва, съгласно общите условия на банката/чл.7 от договора/.