Решение № 548 от 06.04.2026, Административен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 548

Разград, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - II състав, в съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

При секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА административно дело № 20267190700022 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. чл. 118 КСО.

Образувано е по жалба на А. Х. С. от [населено място] против Решение № 1054-16-91/3 от 07.01.2026 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Разград, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-16-384 от 20.11.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване.

В жалбата и по същество се излагат доводи, че тези актове се явяват незаконосъобразни, тъй като неправилно административните органи не са приели за действителен осигурителен стаж периода, в който тя е родила и отглеждала децата си като неработеща майка. С оглед на това се иска от съда да ги отмени, ведно със следващите от това законни последици.

Ответникът по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не ангажира съда със становище по спора.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя се явява основателна по следните фактически и правни съображения:

Административното производство е образувано по повод Заявление вх. № 2113-16-671 от 18.07.2024 г., с което А. С. е поискала да ѝ се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по реда и при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. Към тази дата тя е имала навършени 67 години 03 месеца 15 дни. Към заявлението си е представила документи, установяващи положения от нея осигурителен стаж. При преценка на приложените документи административният орган е приел, че действителният стаж на заявителката е 14 години 00 месеца 20 дни, като времето от 02 години 04 месеца 26 дни, през което тя е отглеждала малките си деца като неработеща майка, не е признато за действителен осигурителен стаж.

При тези данни е прието, че не са налице предпоставките по чл. 68, ал. 3 КСО, тъй като няма доказан действителен стаж най-малко от 15 години и с Разпореждане № 2140-16-384/ 20.11.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване е постановен отказ да се отпусне исканата ЛПОСВ. То е обжалвано пред ръководителя на ТП на НОИ Разград по реда на чл. 117 КСО, който със свое Решение № 1054-16-91/3 от 07.01.2026 г. е отхвърлил жалбата, като е възприел изцяло фактическите констатации и правни изводи, изложени в разпореждането. Това решение е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

Оспореното решение е валиден административен акт, като издаден в предвидената писмена форма от оправомощен административен орган, в кръга на неговата териториална и материална компетентност. То обаче е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон.

С разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО се дефинира понятието "действителен стаж" като действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Тя е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 г. и е в сила от 01.01.2015 г., допълнена с измененията в ДВ бр. 8 от 2023 г.

В случая се преценява стаж, придобит в периода 1974 г. -1986 г., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност следва да се прецени съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби. Според действащата тогава норма на чл. 80 от ППЗП (отм.) за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (отм.) се зачита и времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Към този период са действали и Постановление на Министерския съвет № 61 от 28.12.1967 г. за насърчаване на раждаемостта (отм.) и Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. (отм.), според които времето на ползване на отпуск поради бременност и раждане също се зачита за трудов стаж по Закона за пенсиите (отм.). Аналогична е и сега действащата нормативна уредба.

Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС).

Анализът на цитираните норми от различните нормативни актове, действали през различни периоди, сочи, че законодателят е бил непротиворечив и последователен във волята си да се признава този период за действителен стаж, без значение дали са неработещи или работещи майките, които отглеждат своите деца. Противното тълкуване на относимите норми би довело до противоречие с разпоредбите на чл. 17 и чл. 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудовите и осигурителните им права, в който смисъл са и мотивите на Конституционния съд, изложени в Решение № 2 от 04.04.2006 г. по к.д. № 9/2005 г. на Конституционния съд на Република България. С оглед на това спорният период, през който А. С. е родила и отглеждала своите деца, следва да се признае за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на КСО. Приемайки противното административните органи са постановили своите актове в противоречие на материалния закон.

Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът приема, че жалбата е основателна и доказана. Оспореното решение следва да се отмени, като преписката се върне за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

Мотивиран така и на основание чл. 173, ал. 2 във вр. с чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1054-16-91/3 от 07.01.2026 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Разград и потвърденото с него Разпореждане № 2140-16-384 от 20.11.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване указанията на съда.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховен административен съд.

Съдия: