Решение № 1261 от 25.08.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1261 гр. Варна, 25.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20233110201557 по описа за 2023 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от М. А. К. чрез адв. Д. против НП № 1658/16.03.2023 г. на Зам. кмета на Община-Варна, с което на основание чл. 428 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на чл. 177 ал.1 т. 3 от ЗВМД и на основание чл. 429 от ЗВМД й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 174 ал.1 т.1 от ЗВМД.

В депозираната жалба се навеждат твърдения, че обжалваното НП е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага се становище, че в НП са посочени две нарушения, без да е посочено в какво се изразява всяко едно от деянията, като описаното нарушение е неясно и неразбираемо, вкл. по отношение на микрочипа и възрастта на животното. Иска се НП да бъде отменено.

В съдебно заседание възз. К., редовно призована не се явява, представлява се от адв. Д., който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед изложените в жалбата доводи.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, представлява се от юк К., която оспорва жалбата. В заседание по същество излага становище, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения 1 на процесуалните правила, които да ограничат правото на защита на наказаното лице.

Навежда твърдение, че в случая е изяснена фактическата обстановка и не са налице предпоставките за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено и да се присъди в полза на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 16.02.2023 г. сутринта свид. Д. И., на длъжност „ст. инспектор ООР “ в Дирекция УСКОР при Община - Варна и свид. Б. М., на длъжност „ст. инспектор “ към Община – Варна, във връзка с изпълнение на служебните си задължения извършвали обход на Морската градина в гр. Варна. Около 09.08 ч. инспекторите забелязали в района на ресторант Морско казино възз. К., която разхождала куче, наподобяващо порода „пинчер“, което било без поставен повод. Установена била самоличността на жалбоподателката. При зададен въпрос дали кучето има поставен електронен транспортер, възз. К. заявила, че домашният й любимец няма поставен чип и няма намерение да му поставя. Тя отказала да съдейства на проверяващите органи да установят наличието на поставен чип с четеца, с който същите разполагали.

При така констатираните факти, свид. И. съставила на възз. К. АУАН за нарушение на чл. 174 ал.1 т.2 от ЗВМД и за нарушение на чл. 177 ал.1 т.3 от ЗВМД, за това, че на 16.02.2023 г. в гр. Варна, разхожда домашен любимец, от порода , наподобяваща „пинчер“ без поставен повод и без поставен микрочип.

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 428 от ЗВМД и на основание чл. 429 от ЗВМД е ангажирана административно-наказателната отговорност на възз. К..

В хода на съдебното производство са приобщени към доказателствения материал гласни доказателства събрани чрез разпита на актосъставителя и свидетеля по акта.

Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото чрез разпита на актосъставителя и свидетеля по акта. Доказателствата са непротиворечиви, навеждат на един и същ фактически извод, поради което съдът ги кредитира.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.

2

Наказателното постановление НП № 1638/02.12.2022 г., е издадено от компетентен орган – Зам. Кмета на Община – Варна, съгласно разпоредбата на чл. 472, ал. 5 вр. с ал. 4 от ЗВМД и приобщеното по делото копие на Заповед № 0782/23.02.2018 г. на Кмета на Община-Варна. АУАН е съставен от надлежно лице с оглед нормата на чл. 472, ал. 4 от ЗВМД и приобщеното заверено копие на Заповед № 0090/12.01.2021 г. на кмета на Община – Варна.

1/ по пункт първи от обжалваното НП, в частта, с което е ангажирана административно-наказателната отговорност на възз. К. на основание чл. 428 от ЗВМД

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми.

Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на въззивника, че с оглед ангажиране на отговорността на последния за две отделни административни нарушения, липсва индивидуализация на обстоятелствата, касаещи всяко от тях. В случая се касае за идентичност на времето и мястото на извършване на всяко от двете нарушения, както и на другите обстоятелства от обективна страна, с изключение на изпълнителното деяние. Същевременно липсата на отделно обособени диспозитиви на нарушенията в съдържанието на НП не ограничава правото на защита на извършителя, доколкото двете деяния са осъществени при условията на идеална съвкупност.

Като разгледа жалбата по същество досежно посочения пункт от обвинението срещу К., съдът намери, че правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на последната.

Съгласно разпоредбата на чл. 177 ал.1 т.3 от ЗВМД се забранява извеждането на кучета без повод. Видно от показанията на свид. М. и свид. И. кучето се е придвижвало свободно в района на ресторант „Морско казино“, придружавано от жалбоподателката без нашийник , респ. нагръдник, а съответно и без повод. Посочените обстоятелства не се оспорват и от възз. К., като не са ангажирани от последната и доказателства оборващи констатациите в АУАН, респ. в НП по отношение на цитираните факти.

С оглед на изложеното правилно и законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателката на основание чл.

428 от ЗВМД, която санкционна норма предвижда налагане на административна санкция „Глоба“ в размер на 100 лева за нарушаване на нормата на чл. 177 ал. 1 т. 3 от ЗВМД.

3

Като взе предвид, че санкцията е определена в твърд размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на наказанието.

2/ по пункт втори от обжалваното НП, в частта, с което е ангажирана административно-наказателната отговорност на възз. К. на основание чл. 429 от ЗВМД

Съдът намира, че по отношение на посоченото обвинение е налице допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административно-наказателното производство, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

Както в АУАН, така и в НП не е посочен съставомерен признак на нарушението досежно особеното качество на субекта му. Нормата на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗВМП предвижда особено качество на лицето, по отношение на което е адресирано съдържащото се в нея правило за поведение, а именно – собственик на кучето, което подлежи на поставяне на инжектируем транспондер. След като в АУАН и НП не е посочено конкретното качество, което е предпоставка за ангажиране на административно-наказателната отговорност на посоченото в НП основание, наказаното лице е лишено от възможността да се защитава срещу всички обстоятелства, обуславящи съставомерността на обвинението и е ограничено правото му на защита.

Независимо от горните констатации, съдът с оглед служебното начало разгледа жалбата по отношение на горепосочения пункт от НП и по същество като установи от правна страна следното:

Въз основа на събраните гласни и писмени доказателства приобщени по делото не се установи безспорно извършено от жалб. К. деяние, съставомерно по чл. 174, ал.

1, т. 1 от ЗВМД.

Съгласно цитираната норма собствениците на кучета, навършили 6-седмична възраст, ги представят на регистриран ветеринарен лекар, който упражнява ветеринарномедицинска практика във ветеринарномедицинско заведение за официална идентификация чрез поставяне на инжектируем транспондер и издаване на идентификационен документ (паспорт), отговарящи на изискванията на наредбата по чл. 51, ал. 5.

В случая не е безспорно установено, нито че жалбоподателката е имала качеството на собственик по отношение на процесното куче, нито каква е била възрастта му, която е предпоставка за изпълнение на визираното в нормата предписание. Посочените обстоятелства не се установяват и от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта.

Поради изложените съображения издаденото НП се явява необосновано, доколкото въз основа на приобщения доказателствен материал не се установяват безспорно всички изискуеми признаци на твърдяното като извършено нарушение.

4

Друг е въпросът, че дори да се приеме за доказано обвинението, според съда деянието се явява маловажно такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, предвид липсата на вредни последици, липсата на каквито и да е отегчаващи отговорността на жалбоподателката обстоятелства, в т. ч. данни за налагани други наказания на същата от конкретния административно-наказаващ орган.

Поради изложените по-горе съображения, съдът намира, че по пункт втори НП следва да бъде отменено като издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за отмяна на една от наложените санкции и за потвърждаване на другата. Доколкото разпоредбата на чл. 143 ал.1 от АПК урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съразмерно на уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание.