Протокол № 1585 от 19.10.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1585 гр. Варна, 19.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Ц. Н. Цветанова

Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20223100501240 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:10 часа се явиха:

Въззивната страна С. М. М., редовно и своевременно уведомен от преходно съдебно заседание, явява се лично и се представлява от адв. Д. Ч., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Въззиваемата страна Ц. И. М., редовно и своевременно уведомена от предходно съдебно заседание, явява се и се представлява от адв. Д. В., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Контролиращата страна

ДИРЕКЦИЯ

"СОЦИАЛНО

ПОДПОМАГАНЕ" - ВАРНА, редовно и своевременно призовани по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се представляват от процесуален представител.

АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.

АДВ. В.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ВЪЗЗИВНИКЪТ М.: Не успяхме да постигнем споразумение, защото 1 няма разбирателство, никакъв вариант не възприема майката. Няколко пътя я помолих тя да предложи вариант. Аз се съгласих на това, което вие предложихте - три уикенда, за да не преча на учебния процес на детето, да не го обърквам.

ВЪЗЗИВАЕМАТА М.: Учебният процес стартира на 15.09., детето тръгна на училище. Нищо по-различно от това до момента не се случи.

Идеята беше да тестваме новия режим, бащата да участва в образователния процес, това не се случи във времето, което му е дадено по регламент. Той не участва в учебния процес, не води детето на уроци, не го познават, от 15-ти до 30-ти той просто изчезна, не се появи, не се обади да попита детето как е, добре ли се чувства, как се справя с образователния процес. Сигурно е имал ангажименти. Не се обади нито на мен, нито на детето, това не е за първи път.

Когато той има ангажименти и се фокусира върху тях. За мен той би могъл да се справи да бъде с детето по времето на неговия свободен, неангажиран в учебния процес, режим. Трябва да се присъства на уроците по виолончело по настояване на госпожите, аз съм там всеки вторник и петък, в четвъртък, събота и неделя ходи на уроци по солфеж и пиано. Заедно решихме да постъпи в Музикалното училище. Ц. имаше желанието да тръгне по този пъти и аз и́ помагам, бидейки до нея. В събота и неделя ходи на уроци по солфеж и пиано. С. все още твърди, че това е грабене от неговото време, аз съм на мнение, че той може да е до нея и да присъства на тези уроци, тогава тя ще е безкрайно щастлива, че баща и́ е до нея и ще се гордее с това. Ще казва:

„Това е баща ми.“

СЪДЪТ докладва постъпил информационен формуляр с вх. № 23671/12.10.2022г. за проведена среща за разрешаване на спор с използване на медиационни техники, както и уведомление с вх. № 22219/27.09.2022г. от Центъра по медиация.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото постъпилите писмени документи, а именно: информационен формуляр с вх.

2

№ 23671/12.10.2022г. за проведена среща за разрешаване на спор с използване на медиационни техники, както и уведомление с вх. № 22219/27.09.2022г. от Центъра по медиация.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИСТЪПВА на основание чл. 59, ал. 6 от СК към изслушване на въззивника С. М. М..

ВЪЗЗИВНИКЪТ М.: Аз съм водил детето един-два пъти миналото лято на солфеж и пиано, просто беше тенденциозно записана точно миналото лято, когато съдът постанови привременните мерки, точно предния ден детето е записано. За миналото лято точно вторник и четвъртък майка и́ я записа на тенис. Когато взимам детето, ми се съобщава едва ли не в заповедна форма: „Утре в осем часа трябва да я закараш и после да я вземеш.“ Това се съобщава в петък в 18 часа.

Претенциите ми са единствено, че аз като баща на детето искам повече време с него, то също иска да прекарваме повече време заедно. При нас си почива, вижда мен, баба си и дядо си. 15.09.-30.09. е само една събота в живота на детето. Имах ангажимент, тогава ми се полагаше да я видя. Когато детето е при майката, часовникът, с който детето комуникира, е изключен, аз не мога да се чувам с нея, трябва само през майката да се чувам с нея. Не мога да разбера, защо две години Ц. ми позволяваше да виждам детето, само когато тя прецени, и затова заведох делото. Не мога да разбера защо двама души поради една или друга причина се разделят и аз като баща съм наказан, с какво съм по-различен, с какво съм виновен в тази ситуация, за да съм наказан да виждам детето си два пъти по ден и половина. Огорчен съм от институциите, които посетих и търсих помощ, като „Закрила на детето“, прокуратура, за някакви неща, които се случиха. Всичко е описано по делото, никой не ми помогна, много съм огорчен от това нещо. Не знам как да постъпя, за да имам повече време с детето. По думите на майката аз не трябва да я виждам. Исках разширен режим. Първо исках разширен, после го обсъдихме и се съгласих на три уикенда, когато няма да преча на процеса, но и това се отхвърля категорично и на медиацията.

3

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИСТЪПВА на основание чл. 59, ал. 6 от СК към изслушване на въззиваемата Ц. И. М..

ВЪЗЗИВАЕМАТА М.: Детето категорично иска да се занимава с музика, всеки ден си гледа инструмента. Дори госпожата каза да не го пипаме, имахме период, в който го бях осигурила, че е трудно осигуряването на инструмент, и тя почти всеки ден искаше да се отвори виолончелото, но госпожата каза категорично докато не започне процеса на обучение, да не пипа, едва съм я удържала. Тя е щастлива с това, което прави. Уроците продължават по-малко от час. Няма заповедна форма, аз само пиша. Аз казвам: „На първи от еди-колко-си часа детето има урок.“ Има два урока, засега всяка събота и неделя има уроци. Детето ходи на пиано не тенденциозно от миналото лято, а от две години. През седмицата водя детето в 8 часа, а засега в 16:50 часа ги взимаме. От 18-ти започват нови предмети, които са по половин час и се удължават. Подготвила съм програмата на детето и я представям. Солфежът е много труден и аз съм я записала по препоръка на госпожата. Много по-уверена е. От утре ще бъде в училище до 18 часа във вторник, сряда и петък. Понеделник и четвъртък приключва в 16:50 часа. По специалния предмет трябва по съвет на госпожата да ходи на виолончело и родителят до април, защото не могат да се справят сами с ръце, крака, стойка. Те искат ние да се научим, да присъства родител, и после вече април-май те вече ще са по-уверени и няма да има нужда от нашето присъствие в тези часове. Сега е задължително, всеки вторник и петък от 13:20 часа до 14:00 часа аз съм там, но то е все пак наше желание.

Детето има мобилен телефон и във всеки един момент С. може да се чуе с нея, когато иска. Часовникът го купих, за да може да си общувам с Ц., когато е при баща си, но той ограничава тези обаждания, не позволява на детето, когато е при него, да ми се обажда, затова аз вече не го ползвам.

Всеки може да говори каквото си иска. За режима, който е постановен на 18.08. - привременните мерки, аз също не съм съгласна с него. Там е дадено на бащата всяка четна седмица във вторник и четвъртък да вземе детето за по 2 часа. Нито за Ц. е добре това, нито за бащата. От много отдавна, от лятото, 4 аз му казвам да вземе Ц. в петък и да я върне в събота по някое време. Той отдавна не взима Ц.. Мерките са нещо важно, но аз гледам какво иска моето дете. В петък му се обадих в 16 часа, трябваше да я вземе в 18 часа. Давам повече време и искам да го давам, щом детето го иска. Вместо в 18 часа по регламент на съда, аз му се обадих да я вземе в 16 часа, той я взе от училище.

Той беше извън града, върна се, взе я, в събота я върна по-късно. Тези 2 часа във вторник и четвъртък губят време. Детето не е окей по този начин.

Отдавна това не го спазваме. По мое предложение и включително този петък я взе в 17 часа и я върна в 12:30 часа в събота. Не мога да кажа, че не я в давам. Искам детето да спортува, да ходи на плуване. Аз съм против трите уикенда, защото ако детето се върне в неделя в 18 часа при мен, не знам дали ще мога да го подготвя за всички домашни и упражнения. Когато тя е с бащата, те не работят, само прекарват свободно време, каквото той твърди, че детето трябва да има. Ще се съобразя с всичко, което съдът реши, и с детето.

Ако то каже, че иска при баща си, никога няма да я спра. Аз искам нашият татко да повярва, че детето трябва да плува, да присъства. Аз не споря, аз искам да вървим двамата до детето и да осъзнаем, че времето не е наше, времето е на детето. Когато е при него, не я води никъде. Излизаме от плуване и детето пита: „Мамо, дали татко дойде малко по-рано да ме вземе?“ То очаква да дойде на негово състезание, очаква да е до нея, а той не е, той не присъства в нейната ангажираност. Аз искам и детето иска да присъства.

АДВ. Ч.: Моля, за да установите обективната истина, да отговорят и двамата родители какво се случи на празника на детето на 15.09. Нека всеки си каже версията, защото моето становище е, че това, което се излага в момента пред вас, не е обективната истина.

ВЪЗЗИВАЕМАТА М.: На 15.09. С. очаквано от мен дойде, но неочаквано за детето, дойде със закъснение отново, защото той никога досега не е присъствал на завършване на детска градина, празници, тържества и т.н.

Детето беше в строя с букет в ръка, очакваме вече да влизат, и той дойде, тя го видя, излезе извън строя и се разплака. Той почна да и́ говори тихичко. Аз после я питах: „Защо, мамо, плачеш? Ето, баща ти дойде.“ Тя отговори: „Защо тати закъсня и ми говори толкова тихичко?“ Аз казах: „Мамо, той така си говори.“ Едно дете иска на празника да чуе „много си красива, моето дете, прекрасна си, да ти е добър пътят“, да пожелае здраве, късмет, вдъхновение.

Като си седнал под нея, като си клекнал и тя е по-висока с 1.36 м. и като и́ 5 говориш тихо, няма как да стане, децата усещат родителите си и настроенията ни.

ВЪЗЗИНИКЪТ М.: Това, което майката разказа, тя не е присъствала на него. Аз не съм закъснявал, аз съм член на групата и знам в колко часа трябваше да бъда там. Бях точно в колкото пишеше за родители, защото родителите не се допускаха. Имаше някакво влизане на две деца по някакъв повод горе в стаята. В точното време, в което трябваше да присъствам в двора на училището, аз бях там с букет цветя. Може би съм благодарен, че баба и́ и дядо и́ не дойдоха, въпреки че имаха голямо желание, защото сигурно съвсем щеше да се разстрои детето. Детето беше най-отпред, видя ме, изтегли се, като наближи майка си, спря и я гледаше сякаш не смее да пристъпи пред нея.

Аз клекнах, за да съм на нейното ниво, защото тя е мъничка, и и́ се радвам, казах и́: „Прекрасна си, моето слънчице, чудесна си, честит празник!“ Честитих и́ и и́ се напълниха очичките със сълзи. Гледа майка си, гледа мен, по едно време се разстрои и започна да ме успокоява: „Тате, аз сега почвам училище и като имам време, ще идвам при теб да те виждам, когато мога.“ Това бяха първите думи, които каза, аз взех да я прегръщам и да и́ казвам:

„Тате, не се разстройвай, имаш прекрасен празник.“ и тя продължи. Даже след това се изтеглих, бяхме поканени всички родители да се съберем в някакво заведение, за да се опознаем с класната на Ц.. Звъннах веднага, не знаех как да постъпя, дали да ходя, да продължавам да го разстройвам детето на хубавия му празник. Звъннах вкъщи в семейството и не знаех как да постъпя. Те влязоха и се отказах да изчакам, за да не я разстройвам повече.

ВЪЗЗИВАЕМАТА М.: От месец май я водя на терапевт, за да преживее по-лесно ситуацията, докато не се изчистят дефицитите в нашите конфликти.

Може би на 10 дни ходи на специалист, който и́ помага, надявам се, и ще продължавам да я водя. С. и неговата адвокатка твърдяха, че има родителско отчуждение, беше по съвет на вещите лица. Пет човека ни посъветваха едно и също. Тя е свръхчувствителна и състрадателна.

АДВ. Ч.: Нямам доказателствени искания.

АДВ. В.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.