Определение № 556 от 14.07.2025, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 556 гр. гр. Добрич, 14.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Гражданско дело № 20253200100410 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

С определение № 1397/14.03-2025 год. Окръжен съд Варна е прекратил производството по гр.д.№ 428/2025 год. и го е изпратил по подсъдност на Окръжен съд Добрич на основание чл.7 ал.2 от ЗОДОВ.

На основанията по чл. 6 , чл.7 и чл.132 от Конституцията и чл.1,чл.4 и чл. 7 от ЗОДОВ е била заявена осъдителна претенция за сумата от 100 000 лв. на Г. П. Г., ЕГН **********, от гр.В. срещу Българската държава ,органа на Българската държава ВОС и длъжностното лице М.Т. с молба рег.№№ 5639/26.02.2025 год. и 5887/27.02.2025 год.,изпратена чрез ССЕВ на дата 25.02.2025 год. в 21:39:33 часа. Съобразно резултата от служебна техническа проверка на извършените действия в електронна форма , посочената молба не съдържа в себе си квалифициран електронен подпис.

Исковата молба е структурирана с последователно възпроизвеждане на разпоредби на Конституцията на Република България;Закона за отговорността на държавата и общините за вреди; Граждански процесуален кодекс,Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество и Закона за съдебната власт.

Изброени са 7 броя искови молби, подадени чрез ССЕВ на дати 01.12.2024 год.;28.12.2024 год. и 15.02.2024 год.,с които ищецът,“очарован от методите на уважаемата г-жа Терзийска и нивото на нейната компетентност“ е предявил срещу същия съд и съдия претенции за отказ от правосъдие с разпореждане № 131; за отказ от правосъдие с разпореждане № 131- върната искова молба по ЗОДОВ; за отказ от правосъдие с разпореждане № 130, за 1 отказ от правосъдие с разпореждане № 129; за отказ от правосъдие срещу нотариус С.-чл.212 и за отказ от правосъдие срещу нотариус С. (всички разпореждания без дата и номер на дело,по което са постановени). В съдържанието на инициращия документ е поставено копие на шапката на разпореждане с визуализирания електронен печат на съда, изведен в горния десен ъгъл,съдържащ регистрационния номер на акта и датата на неговата регистрация и името на съдия-докладчика Липсват данни ,кое е гражданското дело, по което е постановен акта, за предмета и страните по делото,така също и какви действия са разпоредени с цитирания в шапката съдебен акт.Счита ,че е наличен конфликт на интереси, поради заведените срещу съдията множество дела,пораждащ основателно съмнение в безпристрастието му ,поради което е нарушена разпоредбата на чл.22 ал.1 т.6 от ГПК.

Разглеждането на претенциите му от посочения съдия било мотивирано от желание за отмъщение заради заведените срещу него дела ,да води лична война срещу него и за да бъде отказано на ищеца правосъдие.

Длъжностното лице разрушавано доверието му в съдебната система на България и върховенството на закона,уронвало престижа на съдебната власт,накърнявала лични и морални ценности и фундаменталните устои на които се крепи българското справедливо и демократично общество.Това причинявало отрицателни промени във вътрешния свят и чувството за справедливост на ищеца ,стрес ,напрежение, безпокойство ,чувство на безпомощност ,психическо и емоционално страдание и съставлявали неимуществени вреди,които оценява на сумата от 100 000 лв.

По правило ищецът индивидуализира предмета на иска/исковете чрез правопораждащи юридически факти,петитум и страни.

Изложените в исковата молба твърдения ,не съставляват противоправни действия и бездействия ,които са основание за ангажиране отговорността на съда в специално уредените хипотези , предвидени в ЗОДОВ . Съобразно тълкувателно решение № 1 от 21.11.2023 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2023 год., ОСГТК незаконосъобразният отказ на съда да се отведе на основание чл.

22, ал. 1, т. 6 ГПК представлява съществено процесуално нарушение, водещо до неправилност на решението.Защитата на страната в този случай е по реда на инстанционния контрол,предвиден в ГПК. Претенцията е насочена против лице с функционален имунитет и не се касае за вреди ,причинени от 2 действия,излизащи извън рамките му. Извън горното и по реда на чл.49 от ЗЗД съдилищата носят отговорност за вреди от влезли в сила неправилни актове, когато неправилността е предварително установена по надлежния ред и актът е отменен,каквито твърдения в случая не са изложени.

Конституционната забрана за търсене на отговорност от магистратите за извършени от тях действия/бездействия при изпълнение на служебните им задължения, изключва противоправния им характер и ангажиране на отговорността им, извън изрично предвидената хипотеза, при извършено умишлено престъпление,установено по реда на НПК с влязла в сила присъда на наказателния съд , задължителна за гражданския съд-чл.300 от ГПК, каквито твърдения в случая не са изложени.

Горното води до извод за недопустимост на предявения иск,което налага производството по делото да бъде прекратено ,без да се извършва предварителната проверка по чл.129 от ГПК за редовност на сезиращата съда искова молба рег.№№

5639/26.02.2025 год. и

5887/27.02.2025 год.Нередовностите на искова молба,с която са заявени недопустим иск не подлежат на отстраняване- и след отстраняване на недостатъците ,исковете са все недопустими-така определение № 60354/04.11.2021 год. по ч.гр.д.№ 1126/2020 год. на ВКС,ІV г.о.

Налице са и допълнителни обстоятелства, сочещи недопустимост на заявената претенция.

От извършената служебна справка в Единната информационна система на съдилищата ( доклад от дата 04.07.2025 год. на административния секретар на съда) се установява,че от 12.08.2024 год. до 04.07.2025 год. от лицето Г. П.

Г. – ЕГН-**********, в Окръжен съд – гр.Добрич са заведени граждански дела срещу Окръжен съд – гр.Варна, Апелативен съд – гр.Варна, Апелативен съд – гр.София, Окръжен съд – гр.Силистра, Окръжен съд – гр.Търговище ,Окръжен съд Шумен и Окръжен съд – гр.Добрич, срещу съдии, които правораздават в тях, както и срещу Прокуратурата на Република България, общо 108 бр. Исканията на Г. Г. се основават на Конституцията на Република България и Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, като претендира да му бъдат заплатени обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в размер от 10 000 лв. до 5 000 000 лв., причинени от правораздавателна дейност и съдебни актове, всички свързани с отказ да бъде 3 преразгледан приключил имуществен спор с неизгоден за Г. резултат по гр.д.№ 350/2009 год. по описа на Окръжен съд – гр.Варна.

Служебно е установено,че по предявени също на основанията по чл. 6 , чл.7 и чл.132 от Конституцията и чл.1,чл.4 и чл. 7 от ЗОДОВ искове на Г. П. Г. срещу Държавата в лицето на Окръжен съд Търговище и съдия М.Т.

,понастоящем в Окръжен съд Добрич са висящи и граждански дела №№ 206/2025 год.;276/2025 год.;278/2025 год.;317/2025 год.; 339/2025 год.;340/2025 год.;379/2025 год.;389/2025 год.;391/2025 год.;407/2025 год.;408/2025 год.409/2025 год.;411 /2025 год.Следва да бъде посочено само за пример,че по гр.д.№ 389/2025 год., ищецът е изброил 19 бр. искови молби, подадени чрез ССЕВ заради отказ от правосъдия;конфликт на интереси и нарушаване на чл.22 т.6 от ГПК;по гр.д.№ 317/2025 год.-21 бр. заради същите причини.

Служебно е установено ,че ищецът посочва в съдържанието на част от претенциите си (примерно по гр.д.№ 98/2025 год. ),че ако му бъде отказано правосъдие за предходни съдебни грешки ,с които незаконно са му отнети имоти –цитат “ще получавате съдебни искове отново и отново,докато не получа обезщетение“.

Правото да се защитават чрез съд законните интереси на гражданите и задължението на съда да осигури справедливото разрешение на тези законни интереси е конституционно гарантирано чрез правото на достъп до правосъдие, но законът е очертал границите, в които тези права следва да се упражняват - в рамките на добросъвестността и без да се злоупотребява с тях.

Съобразно разпоредбата на чл.3 от ГПК, участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави, а съобразно чл.8 от ЗЗД лицата се ползуват от правата си, за да задоволяват своите интереси. Те не могат да упражняват тези права в противоречие с интересите на обществото.

Съдът намира, че с предявяването на настоящия иск ищецът Г. П. Г. не преследва легитимен интерес и действието представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 57 ал. 2 от Конституцията , което тя не допуска. Понятието "злоупотреба" се разбира в обичайното му значение според общата правна теория, а именно като зловредно упражняване на едно право за цели, различни от целите, за които то е създадено. Такава злоупотреба съставлява 4 злоупотребата с правото на иск, когато страната отново и отново заявява с нередовни искови молби недопустими искове с непропорционален

,прекомерен и неразумен размер, идентични или подобни на подадени по-рано и вече обявени за недопустими.Многократното сезиране на съда с едни и същи искове, когато те са процесуално недопустими, не води до упражняване на предоставените от законодателя процесуални права в съответствие със закона, чиято цел е споровете да намират своето разрешение. Нормите се създават при презумпцията, че адресатите им са добросъвестни. Общият разум на закона изключва осигуряване на възможност на страната да подава неограничен във времето брой нередовни или недопустими искове. Не може да бъде ангажимент на съда да разглежда поредица от такива искове, които създават неоправдана работа на съда, несъвместима с реалните му функции .

Принципно предявявянето на иск за цели различни от разрешаването на гражданско правен спор със сила на пресъдено съставлява недобросъвестно упражняване на правото на иск.В този случай е налице превратно упражняване на права, което е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защита им.Настоящия съдебния спор следва да бъде третиран като "frivolous litigation", в който са въведени несериозни и изначално необосновани фактически и правни аргументи, като ищецът, отказва да се съобрази със силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение и постоянно се стреми да го възобнови или да получи от съда компенсация за постановения неизгоден за него резултат.

Горното съставлява допълнително основание ,производството по предявения иск да бъде прекратено.

По изложените съображения ,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ осъдителната претенцията за сумата от 100 000 лв. на Г. П. Г., ЕГН **********, от гр.В. срещу Българската държава , органа на Българската държава ВОС и длъжностното лице М.Т. с молба рег.

№№ 5639/26.02.2025 год. и 5887/27.02.2025 год.,изпратена чрез ССЕВ на дата 25.02.2025 год. в 21:39:33 часа и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд 5

Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на Г. П. Г., ЕГН ********** на адрес гр.В. .

Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________ 6