Решение № 16963 от 31.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16963 гр. София, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110145819 по описа за 2025 година

Постъпила е молба по чл. 248 ГПК с вх. № 249652/07.08.2026 г. от ответника *******, с която се иска изменение на решение № 15464 от 03.08.2026 г. по гр.д. № 45819/2025 г. по описа на СРС, 27 състав, в частта за разноските. Ответникът поддържа, че е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК в отговора си на исковата молба. Оспорва като прекомерно присъденото в полза процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение за исковото производство. Излага съображения за липса на фактическа и правна сложност на спора, за неприложимост на размерите по Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатската работа, както и че адвокатът на насрещната страна не е извършвал активни процесуални действия.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от ищеца Р. Р. М..

Подадена е и молба с вх. № 258558/18.08.2026 г. от ищеца Р. Р. М., с която се иска допълване по реда на чл. 250 ГПК на постановеното по делото решение № 15464 от 03.08.2026 г. по гр.д. № 45819/2025 г. по описа на СРС, 27 състав, като се допълни решението с присъждане на поискана законна лихва от датата на исковата молба. Поддържа, че с исковата молба е направено изрично искане за присъждане на законната лихва, по което съдът не се е произнесъл.

В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК насрещната страна – ******* е подала отговор, с който оспорва допустимостта и основателността на искането за допълване на поставеното по делото решение.

Съдът, след като обсъди доводите на молителите и данните по делото, намира следното:

По отношение на молбата по чл. 250 ГПК на Р. Р. М. за допълване на постановеното решение:

Постъпилата молба е допустима, като е подадена в законоустановения срок и от лице, за което е налице правен интерес да иска допълване на постановеното решение. Разгледана по същество, молбата е основателна, като съображенията за това са следните:

Разпоредбата на чл. 250 ГПК предвижда възможност за допълване на постановен съдебен акт, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната, т. е. когато липсва изразена воля относно част от спорното право. Основателността на молбата зависи от това дали решението обхваща целия спорен предмет.

В разглеждания случай в петитума на исковата молба е формулирано изрично искане за 1 присъждане на законна лихва (л. 5, гръб, от делото) от датата на исковата молба.

Предявеният от Р. Р. М. осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е изцяло уважен, като ******* е осъден да му заплати сумата от 439,70 евро (с левова равностойност 859,98 лева), представляваща недължимо платена от ищеца сума по нищожен договор за предоставяне на кредит № 494538/21.06.2024 г. Съдът обаче е пропуснал да присъди своевременно поисканата с исковата молба законна лихва върху посочената сума от датата на исковата молба – 09.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, която се дължи като законна последица от уважаване на главната претенция и за да бъде присъдена е достатъчно да бъде поискана от ищеца, тъй като тя представлява естествена последица от уважаването претенцията на ищеца, т.е. не е нужно претенцията за заплащането й да се индивидуализира по начина, характерен за иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Доводите на ответника, че не дължи законната лихва, тъй като не е бил поканен от ищеца да заплати присъдената сума, са неоснователни. Претенцията за присъждане на законна лихва след датата, на която е подадена исковата молба, е законна последица от уважаването на иска, същата не се счита за отделен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - така Определение № 60473 от 20.07.2021 г. по т. д. № 1752/2020 г., т. к., І т. о. на ВКС. Искането за присъждането на законната лихва не представлява самостоятелен иск, а е последица от уважаването на главния иск. Размерът на законната лихва, считано от предявяване на иска, се изчислява едва в изпълнителния процес в зависимост от момента на плащане на главното задължение. При това защитата срещу искането за присъждане на законна лихва е защита срещу главния иск, т.е. възраженията по искането за лихва са възражения срещу главницата. Доколкото чл. 2 ГПК задължава съда да се произнесе по всяка една подадена до него молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, след като в исковата молба е заявено искане за присъждане на законната лихва, когато съдът уважава заявените искови претенции, следва да присъди и законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – така Определение № 2995 от 11.06.2025 г. по к. гр. д. № 3722/2024 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС. Предвид изложеното, съдът намира молбата по чл. 250 ГПК за основателна, поради което следва да бъде уважена, като поставеното по делото решение следва да бъде допълнено в горния смисъл.

По отношение на молбата по чл. 248 ГПК на ******* за изменение на постановеното решение в частта за разноските:

Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна. В действителност ответникът своевременно в отговора на исковата молба е навел възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева (по 350 лева за иска за нищожност и за иска за неоснователно обогатяване). Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. С оглед Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г., настоящият състав приема, че не е обвързан в преценката си от критериите по Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа при определяне размера на адвокатското възнаграждение, но ползва същата като ориентир, вземайки предвид фактическата и правна сложност на делото. Като критерии за определяне на адвокатското възнаграждение следва да бъдат взети предвид фактическата и правна сложност на делото, произтичаща от предмета му, в това число и размера на предявените искове, вида и обема на процесуалните действия, продължителността на производството, действително извършената работа. Защитаваният материален действително не е висок (по иска за нищожност – 950 лева, с оглед главницата по договора за кредит, а по иска за неоснователно обогатяване – 859,98 лева). Независимо от това, материалният интерес не е единственото обстоятелство, което следва да послужи като ориентир при определяне на размера на възнаграждението. В случая фактическата и правната сложност на делото не е ниска и не е типичната за споровете, произтичащи от правоотношение по сключен договор за потребителски кредит, както се поддържа от ответника. Последният е навел множество 2 възражения в отговора на исковата молба, които са усложнили конкретното дело и това е довело до необходимост от използване специалните знания на две вещи лица. Следва да се съобрази продължителността на делото и конкретно проявената процесуална активност в неговия ход, по което са проведени три открити съдебни заседания, а не едно - противно на твърденията на ответника, на всяко едно от които адвокатът е присъствал. С оглед на това съдът приема, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е справедливо и съответства на фактическата и правна сложност на делото, на размера на предявените искове, на вида и обема на процесуалните действия, както и на продължителността на производството. Поради това съдът не намира основание да измени постановеното решение в частта за разноските.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 250 ГПК Решение № 15464 от 03.08.2026 г. по гр.д. № 45819/2025 г. по описа на СРС, 27 състав, както следва:

О С Ъ Ж Д А *******, ЕИК *****, да заплати на Р. Р. М., ЕГН **********, ЗАКОННАТА ЛИХВА върху сумата от 439,70 евро (с левова равностойност 859,98 лева), представляваща недължимо платена от ищеца сума по нищожен договор за предоставяне на кредит № 494538/21.06.2024 г., сключен между Р. Р. М. и *******, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248 ГПК с вх. № 249652/07.08.2026 г, подадена от *******, с която се иска изменение на решение № 15464 от 03.08.2026 г. по гр.д.

№ 45819/2025 г. по описа на СРС, 27 състав, в частта за разноските.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3