Решение № 1012 от 20.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1012 гр. София, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Т. Стоянова Владимирова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско дело № 20221100108378 по описа за 2022 година

В исковата молба се твърди, че ищецът е един от пострадалите от т.нар.

„Възродителен процес“, тъй като в периода от 04.01.1985 г. до 22.02.1985 г. бил задържан и лишен от свобода в РУ на МВР Бургас; от 22.02.1985 г. до 11.04.1985 г. бил задържан и лишен от свобода в затвора в гр. Бургас; от 11.04.1985 г. до 24.07.1985 г. бил задържан и лишен от свобода в затвора и лагер на остров Белене; от 24.07.1985 г. до 15.11.1985 г. бил задържан и лишен от свобода в Главно следствено управление в гр. София; от 23.11.1985 г. до 28.06.1988 г. бил задържан и лишен от свобода в затвора в гр. Стара Загора.

Впоследствие през юни 1989 г. ищецът и цялото му семейство били изгонени от страната.

Ищецът заявява, че не бил извършил престъпление или друго провинение, които по закон да допускат задържането и лишаването му от свобода в периода януари – юли 1985 г. После със скалъпени обвинения бил предаден на съд и осъден във връзка с т.нар. възродителен процес. В местата за лишаване от свобода ищецът пребивавал в килии, при крайно деградиращи условия – мръсотия; липса на елементарни условия за живот и лична хигиена; липса на здравни и медицински грижи и помощ; лоша храна; работил тежък физически труд.

Впоследствие след всичко преживяно, бил принуден да се установи да живее в Турция, където пребивава и до днес. От кореспонденцията му с институциите станало ясно, че разследването за т. нар. възродителен процес се извършва по сл. дело 1/1991 г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили, в последствие преобразувано в сл. дело № 780-II/1998 г. по описа на ВОП-София, а сега ДП № II-048/1999 г. по описа на ВОП-София. Заявява, че разследването и досъдебната фаза по сл. дело 1/1991г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили, впоследствие преобразувано в сл. дело № 780- II/1998 г. по описа на ВОП-София, а сега ДП № II-048/1999 г. по описа на ВОП-София, продължава повече от 30 години, а след 32 години разследване с постановление от 31.05.2022 г. наказателното производство било прекратено поради настъпилата смърт на последния доскоро жив обвиняем – Г.А.. Счита тази продължителност за прекомерна и неоправдана, равносилна на отказ на достъп до правосъдие, като вина за това носи прокуратурата.

В тази връзка ищецът моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 2б от ЗОДОВ да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати следните обезщетения за поправяне на вредите, причинени му от нарушаване на правото на разглеждане и приключване в разумен срок на сл. дело 1/1991 г., впоследствие преобразувано в сл. дело № 780-II/1998 г. по описа на ВОП-София, а сега ДП № II-048/1999 1 г. по описа на ВОП-София, за периода от образуване на делото през януари 1991 г. до момента на предявяване на настоящия иск, а именно: 1. сумата от 150 000 лева, ведно със законната лихва за забава от 05.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща част от обезщетението за имуществени вреди възлизащи общо на 1 260 000 лева и изразяващи се в загубата на възможностите за претендиране и получаване на обезщетение за неимуществените вреди от противозаконното му лишаване от свобода в периода януари 1985 г. – края на юни 1988 г. във връзка и за реализирането на т.нар. възродителен процес; 2. сумата от 120 000 лева, ведно със законната лихва за забава от 05.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди.

В условията на евентуалност, ако съда отхвърли иска му по т. 1, моли, в съответствие с практиката на ЕСПЧ, посочена в исковата молба, за глобална оценка на неимуществените и имуществените вреди от нарушаване на правото на разглеждане и приключване в разумен срок на сл. дело 1/1991 г., впоследствие преобразувано в сл. дело № 780-II/1998 г. по описа на ВОП-София, а сега ДП № II-048/1999 г. по описа на ВОП-София, да се осъди ответника на основание чл.2б от ЗОДОВ да му заплати общо обезщетение в размер на 270 000 лева, ведно със законната лихва за забава от 05.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, което обезщетение да калкулира неимуществените вреди и остойностяване на имуществените такива от загубата на възможностите от бавенето на делото. Претендира разноски, включително адвокатски хонорар.

Ответникът Прокуратурата на Република България оспорва така предявените искове изцяло – както по основание, така и по размер. Оспорва изцяло допустимостта на иска, по отношение претенциите по точка 1 от исковата молба. Прави изрично възражение за изтекла 5 годишна давност, относно претенциите в предявените им размери от 150 000 лева по т. 1 представляваща част от обезщетението за имуществени вреди, възлизащи общо на 1 260 000 лева и от 120 000 лева по т. 2 обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва допустимостта на иска и по точка 2 от исковата молба, защото липсват доказателства да е протекла процедурата по Глава трета "А" от ЗСВ. Според ответника следва да се съобрази и че разпоредбата на чл. 2б от ЗОДОВ е в сила от 15.12.2012 г. и няма обратно действие. Тъй като ищецът не е уточнил от кои действия на органите на ПРБ е търпял твърдените вреди, по отношение на тези от тях, които са преди влизане в сила на нормата, претенцията е недопустима, тъй като до този момент не е налице признато от закона защитимо право на обезщетение от неспазен разумен срок за разглеждане на делото. Оспорва изцяло началният момент на акцесорните претенции за законна лихва върху обезщетението за вреди, при твърдения, че началният момент на дължимост на лихвата е датата на подаване на исковата молба в съда, а именно 08.08.2022 г. Възразява, че неимуществените вреди, претърпени от ищеца не са от забавеното разследване, а от самия Възродителен процес, в какъвто смисъл вече има съдебна практика. Оспорва иска за обезщетяване на неимуществени вреди като недоказани по основание и размер. Твърди, че ищецът не е представил доказателства за това, че е претърпял неимуществени вреди вследствие продължителността на досъдебното производство, а същите са в резултат на извършените по отношение на него репресивни действия по време на т. нар. възродителен процес. По-нататък заявява, че след като ищецът е бил реабилитиран с Решение на Народното събрание на Република България - обнародвано в ДВ, бр. 44 от 01 юни 1990 г., то той има право на обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, съобразно чл. 4, ал. 2 от ЗПГРРЛ. Счита, че за периодите, през които делото е било в съда, следва да се приспаднат от общата продължителност на процеса, тъй като в тази фаза на процеса осъществяването на функцията по ръководство и решаване е възложено на съда, съответно отговорността за тяхната разумна продължителност е именно негова. Оспорва иска за обезщетяване на неимуществени вреди и по размер при твърдения, че претенцията на ищеца е завишена и не съответства на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р. България и на съдебната практика в аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ. Прави възражение за подсъдност. Доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако то надхвърля минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 2

ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото и от ангажираните доказателства се установява, че ищецът е пострадал от т. нар. "възродителен процес". Видно от Държавен вестник, бр.

44/01.06.1990 год. е взето решение на парламентарната комисия на Народното събрание от 15.01, 06.03, и 30.03.1990 год., с което е обявена политическа и гражданска реабилитация на неоснователно лишени от свобода и въдворени в Белене 517 лица, във връзка с насилствена промяна на имената на една част от българските граждани, сред които е посочено и лице с имена С.Ч.Б.. От Присъда №103 от 23.11.1985г. по наказателно дело №579/1985г. по описа на Бургаски окръжен съд, С.Ч.Б. е признат за виновен в това, че за периода от м.май 1983г. до началото на м.януари 1985г. с цел да създаде затруднения на НР България е разпространявал клеветнически твърдения, засягащи държавния и обществения строй, поради което е осъден на пет години лишаване от свобода. От удостоверение изх.№11058/11.12.2003г. на МВР е видно, че С.Ч.Б., с други имена С. С. А., е бил задържан в арест на МВР по присъда за времето от 04.01.1985г. до 25.03.1985г. и от 12.07.1985г. до 12.11.1985г., а от удостоверение рег.№6432/2004г. е видно, че е постъпил в затвора гр.Стара Загора на 12.11.1985г. за изтърпяване на наказанието от 5 години и е освободен на 28.06.1988г.

От списък на затворите и трудово-поправителните общежития в България е видно, че затвора гр.Стара Загора от 1963г. е специализиран затвор за лица, осъдени за „контрареволюционна дейност“/“политически престъпници“. Не е спорно, че лицето С.Ч.Б. е идентично с С. С. А. .

Установява се по делото, че е образувано сл. д. № 1/30.01.1991 год. по описа на Прокуратурата на въоръжените сили срещу Т.Х.Ж. и о. з. генерал-полковник Д.И.С., за престъпление по чл.162, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК /през периода 1984г.-1989г., в съучастие с други лица са подбуждали към национална вражда и омраза/. В периода от 18.01.1990 год. до 30. 06.1992 год. са привлечени като обвиняеми Д.И.С., Т.Х.Ж., Г.И.А., П.Т.М. и П.П.К. В периода 21.12.1992г.-14.01.1993г. на Д.И.С., Т.Х.Ж. и Г.И.А. е повдигнато и ново обвинение за престъпление по чл. 387, ал. 2 от НК, за това че през периода от 1984 г. до 1988 г., при условията на продължавано престъпление, обвиняемите злоупотребили и превишили властта си с цел постигане на консолидация на българската нация чрез насилствена асимилация на мюсюлманското малцинство в страната, включваща принудителна смяна на имената на българските мюсюлмани, както и чрез принудително затваряне в лагери на остров Белене, принудително преместване от работа и дисциплинарно уволнение при несъгласие с промяната.

Установява се, че на 20.07.1993 г. и на 19.12.1997 г. са внасяни обвинителни актове срещу обвиняемите в съда, но образуваните въз основа на тях съдебни производства са прекратявани, през 1994 г. и съответно през 1998 г. - поради допуснати еднотипни съществени нарушения на процесуалните правила, като делото е било връщано на Прокуратурата за отстраняването им. Междувременно част от обвиняемите са починали и производството по отношение на тях е било прекратено - Т.Х.Ж. е починал на 05.08.1998г., а обвиняемият Д.И.С. е починал на 07.12.1999 г. Делото било препратено в Софийска военноокръжна прокуратура, където било образувано като следствено дело № II-048/99 г. на СВОП. През 1999 г. и през 2002 г. производството по делото е било спирано поради необходимостта да бъдат разпитани свидетели в чужбина, след което е било възобновявано. От съдържанието на писмо № 2903 от 14.07.2003 г. от зам. главния прокурор и писмо № 321 от 01.07.2005 г. от Инспектората при Министерството на правосъдието се установява, че са били установени адресите на общо 446 пострадали от възродителния процес. Към датата на писмото от Инспектората били разпитани 312 свидетели – лица с принудително сменени имена и въдворени в ТВО Белене, а не били разпитани 134 лица в Р. Турция, за чиито разпити възложената делегация била върната неизпълнена от Р. Турция. Забавянето на производството се обяснява в писмата с "практически неизпълними" указания в актовете на Върховния касационен съд.

3

Няма спор и относно обстоятелството, че на 07.12.2012г. последният останал жив обвиняем е бил разпитван и е направил изявление (цитирано в определение № 3730 от 03.09.2018 г.), че се позовава на изтекла погасителна давност за наказателното преследване. По искане на пострадали лица по реда на чл. 368-369 НПК, състави на Софийски градски съд за периода от 2018 г. до 20.07.2020 г. са издали общо 78 определения за ускоряване на производството, с които са определили срок за проверка и оценка на доказателствата и произнасяне на прокурора в рамките на правомощията му по чл. 242, ал. 1 НПК и са изпратили досъдебното производство на Военноокръжна прокуратура София. С постановление от 04.10.2018 г. прокурор в СВОП е спрял производството, мотивирайки се с изпратена до Р. Турция четвърта съдебна поръчка.