Акт от 19.11.2018, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 165 гр. Габрово, 19.11.2018 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА

СИМОНА

МИЛАНЕЗИ при участието на секретаря Ваня Григорова като разгледа докладваното от съдията С. Миланези в. гр. д. № 202 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 101 от 23.04.2018 г., постановено по гр. д. № 397/2017 г., Габровският районен съд е осъдил И.М.С., да заплати на П.Р.Р., сумата 3 446, 62 лв., представляваща обезщетение за 29,44 пл. куб. м. изсечена и отчуждена от И. М. С. дървесина през 2012 г. и 2013 г. от поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Габрово, съответстващо на 1/9 ид. части в съсобствеността, ведно със законната лихва, считано от 20.02.2017 г.

-датата на предявяване на настоящия иск до окончателно изплащане на сумата, на основание чл. 57, ал.2, изр. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 92, 93 и чл. 30, ал. 3 от ЗС, като е отхвърлен искът за сумата над 3 446,62 лв. до претендирания размер от 7 754,90 лв., представляваща стойността на 105,675 куб.м дървен материал, като неоснователен и недоказан. Със същото решение е осъден И.

М. С. да заплати на Н. Х. Х., сумата 3 446,62 лв. представляваща обезщетение за 29,44 пл. куб. м. изсечена и отчуждена от И. М. С. дървесина през 2012 г. и 2013 г. от поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Габрово, съответстващо на 1/9 ид. части в съсобствеността, ведно със законната лихва, считано от 20.02.2017 г. - датата на предявяване на настоящия иск до окончателно изплащане на сумата, на основание чл. 57, ал.2, изр. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 92, 93 и чл. 30, ал. 3 от ЗС и е отхвърлил предявения иск за сумата над 3 446,62 лв. до претендирания размер от сумата 3 877,45 лв., представляваща стойността на 52,84 куб. м. дървен материал, като неоснователен и недоказан. Осъден е И. М. С. да заплати на П.К.Х., сумата 3 446,62 лв. представляваща обезщетение за 29,44 пл. куб. м. изсечена и отчуждена от И. М. С. дървесина през 2012 г. и 2013 г. от поземлен имот с идентификатор

№ *** по КК и КР на гр. Габрово, съответстваща на 1/9 ид. части в съсобствеността, ведно със законната лихва, считано от 20.02.2017 г. до окончателно изплащане на сумата, на основание на основание чл. 57, ал.2, изр. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 92, 93 и чл. 30, ал. 3 от ЗС и е отхвърлил предявения иск за сумата над 3 446,62 лв. до претендирания размер от сумата 3 877,45 лв., представляваща стойността на 52,84 куб.м дървен материал, като неоснователен и недоказан. С решението е осъден И. М. С. да заплати на ищците разноските по делото, съразмерно на уважената част от исковете им. Решението е постановено при, участието на третите лица помагачи Я. П. Р. и Й. Р. П..

Срещу така постановеното решение, в частта в която е отхвърлен искът на П. Р. Р. за сумата над 3 446,62 лв. до претендирания размер от 7 754,90 лв., представляваща стойността на 105,675 куб. м дървен материал, е постъпила въззивна жалба от същата, чрез адв. С. А.. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, тъй като неправилно съдът е приел, че в процесния случай по отношение на дяловете на ищците следва да се приложи Законъ за наследството от 1890 г. (отм.), тъй като този закон е бил приложим по време на откриване на наследството на общия наследодател на страните Х.М., починал на 30.03.1929 г. Следвало да се вземе предвид, че решението, с което се възстановяват процесните гори е от 2000 г., като по време на възстановяването действащ е настоящия Закон за наследството, който следвало да бъде приложен. Такава била и уредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗВСГЗГФ, а именно, че собствеността върху горите и земите от горския фонд се възстановяват на ФЛ и ЮЛ, от които са били отнети или на техните наследници и правоприемници, а в чл. 13а, ал. 3 от същия е уредено, че когато се възстановяват на починал собственик, решението се издава общо за неговите наследници, като дяловете им се определя съгласно Закона за наследството. Ако съдът приеме, че правилно е прието, че за определяне на дяловете в съсобствеността е приложим Законъ за наследството от 1890 г. (отм.), то делът на доверителката й не е определен правилно от първоинстанционния съд, за което излага подробни аргументи. Моли да се отмени решението в обжалваната част, с която е отхвърлен предявения от нея иск за сумата над 3 446, 62 лв. до 7 754, 90 лв. и да се постанови ново, с което да се уважи претенцията на жалбоподателката за сумата от 4 308, 28 лв. представляваща обезщетение за 105,675 куб. метра изсечена и отчуждена дървесина през 2012 г. и 2013 г. от поземлен имот с идентификатор № *** по КК та КР на гр. Габрово, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноските по делото.

В срок е постъпил отговор от ответника И. М. С., чрез адв. Н. С., в който се оспорва въззивната жалба, по подробно изложени аргументи и моли същата да се остави без уважение. Претендира разноските по делото.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от И. М. С., чрез адв. Н. Стойност в частта, в която е уважен искът на П. Р. Р. и същият е осъден да й заплати сумата от 3 446,62 лв. и разноски по делото 251, 58 лв., като неправилно. Излага, че тъй като заплатил на ищцата присъдената сума, за него оставало единствено средства за защита насрещната жалба, в противен случай не би могъл да възрази срещу издаването на изпълнителен лист, досежно вече присъдените суми. Тъй като платил присъдените суми, решението в тази част следвало да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск. Излага, че неправилно първоинстанционният съд не бил взел предвид направеното възражение за прихващане на дължимата сума с направените разноски за добиването на дървесината. Следвало от средната пазарна цена на добитата дървесина да се приспаднат разходите за нейното добиване. Действително експертизата не била открила документи за извършването на такива разходи, но също така не е открит и документ за цената, на която е продадена същата и заключението на вещото лице е само на средни пазарни цени. Моли да се уважи възражението му и да се прихване от дължимата сумата на ищцата, сумата от 1 084, 95 лв., съответстваща на притежаваната 1/9 ид. части. Относно възраженията на ищцата във въззивната й жалба, досежно увеличаване на дяловете на починалите С.Л. и М.Л., намира, че същите са преклудирани и не следва да се разглеждат от съда, но и дори да се разгледат, ищцата не може да докаже правото на собственост върху 1/4 от гората. Моли да се отмени решението на районния съд, в обжалваната му част, като се отхвърли иска на ищцата поради извършено плащане и да се уважи направеното от него възражение за прихващане. Претендира разноските по делото.

В срок е постъпил отговор от ответника П. Р. Р., чрез адв. С. А., в който се оспорва насрещната въззивна жалба, по подробно изложени аргументи и моли същата да се остави без уважение.

Претендира разноските по делото.

В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката поддържа жалбата и оспорва насрещната въззивна жалба. Процесуалният представител на ответната страна по жалбата я оспорва и поддържа насрещната въззивна жалба. Третите лица помагачи не се явяват и не се представляват.

Жалбата и насрещната въззивна жалба са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което са процесуално допустими.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове от П.Р., Н.Х. и П.Х. против И.М.С., с които е поискано да се осъди ответникът да им заплати посочените в исковата молба суми, тъй като същият се разпоредил, без знанието и съгласието на ищците, с 30 619 куб. метра дървесина от съсобствена гора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковете до окончателното плащане, на осн. чл. 57, ал. 2, изр. 2 ЗЗД във вр. с чл. 93 и чл. 30, ал. 3 от ЗС. В исковата молба е изложено, че страните са съсобственици на възстановени на наследниците, на общия им наследодател, поземлени имоти с трайно предназначение на територията – горска с идентификатор № *** по КК та КР на гр. Габрово, местност Л. с площ 30 619 кв. м. Дела в съсобствеността на ищците бил: за П.Р.- ¼ ид. части, за Н. Х. –

1/8 ид. част и за П. Х. –

1/8 ид. части. Установили през май 2016 г., че наследствената им гора е изсечена и след справка установили, че ответникът, без тяхно знание, е предоставил на Й.П. правото да го представлява и да извършва всички разпоредителни действия, свързани с позволително за сеч, извозване и транспортиране на добитата дървесина от съсобствения им имот. Пълномощникът П. сключил договор с "Горска кантора 2010" ЕООД, по силата на който му били предоставени правата на фирмата да измерва, маркира, добива, освидетелства, издава превозни билети и да се разпорежда с дървесината от съсобствената гора. За извършената сеч били издадени и съответни позволителни. Общото количество добит материал от имота бил 422,7 куб. м., като съобразно съсобствеността за П. Р. – 105.675 куб.м. или средна пазарна цена от 8 000 лв., за Н. Х. – 52.84 куб.м. или средна пазарна цена 4 000 лв. и за П. Х. – 52.84 куб.м. или средна пазарна цена 4 000 лв.

Ответникът И.

М. С., чрез процесуалния си представител, са оспорили предявения иск по основание и размер. Признава, че упълномощил Й.П., но не обърнал внимание на документа. Тъй като притежавал само ид. част от имота, следвало да се приеме, че пълномощното било само за него.

Възразява относно дяловете на ищците в съсобствеността, тъй като в случая бил приложим ЗН (отм.), тъй като наследодателят им починал 1929 г., поради което ищцата Р. притежава 1/9 ид. части от съсобствеността. Излага доводи по позволителните за сечта. Прави възражение, че ако се приеме, че дължи някаква сума на ищците, то прави възражение за прихващане, като спрямо ищцата сочи сумата от 6120 лв., представляваща разходите за добитата дървесина.

По делото са конституирани като трети лица помагачи Я. П. Р. и Й. Р. П..

С молба, във връзка с приетата по делото експертиза, ищците и в частност Р., са направили намаление на иска, като по отношение на ищцата искът е намален на 7 754,80 лв.

За да постанови обжалваното решение по отношение на ищцата, частта в която се обжалва решението, първоинстанционният съд е приел, че било установено, че ответникът е извършил разпоредителни действия в съсобствения имот, тъй като добивът на дървесина е извършен, чрез упражняване на правата на собственика И.С., като съгласно заключението на вещото лице общата парична стойност на добитата дървесина била в размер на 31 019, 16 лв. Същата се явявала граждански плод от съществуващата съсобственост, по силата на чл. 93 от ЗС продължава да принадлежи на съсобствениците и искът по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД е основателен, тъй като същата е отчуждена, като ответникът е знаел, че в частта за идеалните части на останалите съсобственици няма основание да я държи и да се разпорежда. Съдът е приел, че при определяне на дяловете в съсобствеността на страните по делото следва да се приложи ЗН (отм.), тъй като наследството е открито през 1929 г. и в този смисъл ищцата, като наследница на дъщеря на наследодателя притежава 1/9 от съсобствеността.

Съдът не е уважил направеното възражение за прихващане от страна на ответника с направените разходи по придобиването на дървесината, тъй като е приел, че за такива разходи не са събрани доказателства по делото, а и същите не са необходими за запазване и погиване на съсобствената вещ. Освен това, разходите за добив на плодовете не са елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от ЗЗД.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, приема за установено, че първоинстанционният съд правилно и обективно е установил фактическата обстановка по делото.

Не е спорно по делото, че страните по делото са наследници на Х.Л.М., починал на 30.03.1929 г., видно от представеното по делото удостоверение за наследници № 071/07.09.2016 г., изд. от Кметско Наместничество Т., Община Габрово. От същото удостоверени се установява, че наследодателят е оставил наследници съпруга, трима сина и една дъщеря.