Решение № 3510 от 06.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3510 гр. София, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20211100514688 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 17.12.2020 г., постановено по гр.д.№ 5434/ 2020 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 78 състав, по предявени от „Топлофикация София” ЕАД- гр. София установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че Д. С. А. /ЕГН **********/ дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД /ЕИК *******/ сумата 1 444.80 лв.- стойност на потребена в имот с аб.

№ 151467 през периода м. май 2016 г.- м. юни 2017 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното й изплащане; сумата 293.20 лв.- обезщетение за забавено плащане на главницата от 1 444.80 лв., дължимо за периода 15.09.2017 г.- 11.10.2019 г.; сумата 29.50 лв.- стойност на доставена услуга „дялово разпределение“ за периода м. октомври 2016 г.- м. юни 2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното й изплащане; и сумата 7.49 лв.- обезщетение за забава при плащане на главницата от 29.50 лв., считано за периода 01.19.2016 г.- 11.10.2019 г. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът Д. А. е осъден да заплати на ищеца „Топлофикация София” ЕАД сумата 760.47 лв.- разноски за исковото производство, и сумата 85.49 лв.- разноски за заповедното производство.

Постъпила е въззивна жалба от Д. С. А. /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост на 1 постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата на ответника и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице- помагач на ищеца- „Бруната“ ООД- гр. София не изразява становище по повод жалбата на ответника.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част. Наведените в жалбата на ответника доводи за недопустимост на решението са неоснователни и не могат да доведат като краен резултат до обезсилване на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС, тъй като хипотеза на недопустимост на решението- поради нарушено право на защита, в нормата на чл.270, ал.3 ГПК не е уредена.

По същество решението на СРС е частично неправилно и следва да бъде отменено относно признатата дължимост на сумата 185.80 лв.главница, представляваща стойност на топлинна енергия, дължима за периода м.05.- м.08.2016 г.

/вкл./, на сумата 293.20 лв.- мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 15.09.2017 г.- 11.10.2019 г., на сумата 7.49 лв.- обезщетение за забава при плащане на главницата- такса за дялово разпределение, както и в частта относно несъразмерно присъдените на ищеца разноски.

В останалата обжалвана от ответника част- относно признатата от СРС дължимост на сумата 1 259 лв.- стойност на топлинна енергия /главница/, и на сумата 29.50 лв.- такса за дялово разпределение /главница/, решението на СРС като правилно следва да бъде потвърдено.

Основателността на предявените по делото искове е предпоставена от установяване пасивната материално- правна легитимация на ответника да отговаря по 2 същите. Ищецът основава претенциите си към ответника Д. А. на твърдението, че е собственик на процесния имот, представляващ апартамент № *******“- гр. София, с аб. № 151467, в който доставял топлинна енергия за битови нужди през периода м.05.2016 г.- м.06.2017 г., в която връзка представя легитимационен документНотариален акт за продажба на самостоятелен обект в сграда № 163/ 19.06.2017 г. на софийски нотариус, от който се установява, че през периода до м.06.2017 г. /края на процесния период/ ответникът е бил собственик на процесния апартамент.

Действащата през процесния период нормативна уредба предвижда две алтернативни основания, при които възниква договорно отношение за продажба на топлинна енергия- писмен договор по чл.149 ЗЕ или наличие на право на собственост или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в топлоснабдена сградаетажна собственост- чл.153, ал.1 ЗЕ. Нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Тези хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топло-снабден имот няма сключен писмен договор /чл.149 ЗЕ/, явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения.Сключването на писмен договор при условията на договорна автономия /чл.8 и чл.9 ЗЗД/ е приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост. При наличието на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали освен страната по така възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота.

В случая е налице доказателство /посочено по- горе/, легитимиращо ответника като собственик на процесния апартамент до м.06.2017 г., поради което и в това си качество същият е бил и потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ.

Установено е следователно наличието на облигационно договорно правоотношение между ищеца и ответника А. през процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, което е достатъчно основание за доказване на иска по основание.

Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно- в жилището на ответника, е от значение единствено за доказване размера на 3 иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му- съгласно чл.162 ГПК. В случая относно обема на доставената в процесния топлоснабден имот топлинна енергия и нейната стойност са събрани релевантни доказателства /формуляри за отчет, подписани от потребител; извлечения; индивидуални справки/ и е изслушана съдебно- техническа експертиза, чието експертно заключение е прието като неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като обективно дадено, поради което и дължимото относно размера на главния иск доказване е проведено от страна на ищеца.

При постановяване на обжалваното решение, обаче, първо-инстанционният съд не е разгледал своевременно заявеното от ответника А. в писмения отговор на исковата молба правопогасяващо възражание за давност по чл.111, б.„в” ЗЗД, чието разглеждане по същество от въззивния съд, при съобразяване и на даденото в Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/ 2011 г. на ОСГТК на ВКС, тълкувателно разрешение, обосновава извод за частична отмяна на решението като неправилноотносно вземанията за главница, чиято изискуемост е настъпила преди 23.10.2016 г.

При съобразяване на обстоятелството, че давността е прекъсната на 23.10.2019 г., когато е подадена исковата молба по делото /чл.422, ал.1 ГПК/, за погасени по давност следва да бъдат приети вземанията за периода м.05.- м.08.2016 г., възлизащи на 185.80 лв. общо /според цитираното експертно заключение/, за която сума обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Искът за признаване дължимостта на сумата 185.80 лв.- главница, представляваща стойност на доставена в процесния имот през периода м.05.2016 г.- м.08.2016 г. топлинна енергия, който е неоснователен /поради погасяване на вземането по давност/, неправилно е уважен с обжалваното решение, а в останалата част относно главницата от 1 259 лв.- стойност на потребена топлинна енергия, искът на „Топлофикация София“ ЕАД като основателен правилно е уважен, като е призната дължимостта на това вземане на основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от 23.10.2019 г.- датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК, до окончателното изплащане на сумата.

Останалите наведени в жалбата на ответника доводи за неправилност на решението в горепосочената част са неоснователни и не могат да доведат като краен резултат до отмяна на същото и отхвърляне на иска за процесните главнични вземания /стойност на топлинна енергия/ или респ. до намаляване на техния размер.

Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че следва да бъде призната дължимостта и на вземания на ищеца за лихви за забава за периода от 15.09.2017 г. до 11.10.2019 г., тъй като не се установява от доказателствата по делото, поради непровеждане на дължимото от ищеца пълно главно доказване на производящите това спорно материално право /права/ факти и обстоятелства, същият да притежава такива ликвидни и изискуеми вземания срещу ответника.

4

Относно изискуемостта и забавата на дължимите за консумирана през периода м.05.2016 г.- м.06.2017 г. топлинна енергия суми са приложими Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД от м.03.2014 г. и от м.06.2016 г. Недоказано от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест, изпадане на ответника в забава при плащане на процесните задължения, относно които приложими са действащите при ищеца ОУ2014 г. и ОУ- 2016 г. Не е доказано публикуване на обща фактура на интернетстраницата на топлопреносното предприятие, нито отправяне на покана до ответникасъобразно чл.84, ал.2 ЗЗД, поради неспазване на 45- дневния срок за изготвяне на изравнителна сметка и издаване на обща фактура, считано от изтичане на периода, за който се начислява топлинната енергия, и неприложимост на релевантните клаузи на Общите условия от 2016 г. /чл.32, чл.33 ОУ/. Искът по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 293.20 лв.- обезщетение за забава при плащане на главницата за потребена топлинна енергия, дължимо за периода 15.09.2017 г.11.10.2019 г., следователно подлежи на отхвърляне като неоснователен.

По същите съображения- арг. чл.84, ал.2 ЗЗД, на отхвърляне подлежи и искът за признаване дължимостта на сумата 7.49 лв.- лихва за забава при плащане на главницата- такса за дялово разпределение.

С оглед горното, поради частично несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по основателността на исковете обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е призната дължимостта на сумата 185.80 лв.- главница, представляваща стойност на потребена в процесния имот през периода м.05.2016 г.м.08.2016 г. топлинна енергия, на сумата 293.20 лв.- лихви за забава при плащане на главницата /стойност на потребена топлинна енергия/, дължими за периода 15.09.2017 г.- 11.10.2019 г., и на сумата 7.49 лв.- лихви за забава при плащане на главницататакса за дялово разпределение, и вместо това да бъде постановено решение, с което исковете на „Топлофикация София“ ЕАД по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за тези суми да бъдат отхвърлени като неоснователни. В останалата част, в която е призната дължимостта на главница от 1 259 лв.- стойност на потребена през периода м.09.2016 г.- м.06.2017 г. топлинна енергия, и на главница от 29.50 лв.- такса за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тези суми от завеждане на делото до окончателното им изплащане, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.