Решение № 267 от 10.07.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Пазарджик, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20255220200846 по описа за 2025 година Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. И. В., ЕГН **********, чрез адв. Л. Л., против: Наказателно постановление № 25-1006-000195/19.03.2025 г. на началник група в ОДМВР Пазарджик, с което на жалбоподателя са наложени по чл.174, ал.,1 т.1 от ЗДвП - глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца

С жалбата се заявява незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят,чрез пълномощника си, поддържа жалбата и ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, процесуален представител. редовно призована, не изпраща законов или

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи:

На 10.01.25г. настъпило ПТП в гр. Пазарджик чрез настъпил на пешеходна пътека удар на пешеходец от лек автомобил с ДКН ******, за което бил подаден сигнал до тел. 112 .

1

На място пристигнал дежурен автопатрул, в състава на който бил св. пол.

Г., който установил самоличността на водача на лекия автомобил жалбоподателя. Същият бил изпробван на място за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“, отчел стойност от 0.70 промила съдържание на алкохол в издишан въздух. На водача бил издаден ТИ ( л.9) , който той подписал и получил в препис и в който отразил желанието си алтернативно изследване - чрез химически анализ на кръвна проба.

В срока по ТИ и в 10.25ч. на 10.01.25г. водачът се явил в МБАЛ Пазарджик , където му била взета кръвна проба ( протокол л. 11 -13) , химическият анализ на която установил, че в същата „ не се доказва“ алкохол ( протокол на л. 41).

Още след изпробването с техническото средство, отчело посочения резултат, на водача бил издаден процесния АУАН , предявен и подписан.

Впоследствие било образувано ДСП 30/25г. за престъпление по чл. 343, ал.3, б. „А“ , пр.ІІ вр. чл. 342, ал. 1, пр.ІІІ НК вр. чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.

Въз основа на акта е издадено и процесното НП.

Възраженията против процесуална изправност на акта и НП не са заявени. В хода на служебната проверка не се установи да са допуснати такива. И констативният акт, с който е стартирало административнонаказателното производство и санкционния - с който то е финализирало пред администрацията, са издадени от оторозирини за това органи, предвид представената заповед за материална и териториялна компетентност. Двата акта съдържат конкретна и ясна фактология, която е поставена в съответната нормативна рамка. Отразени са времето , мястото и всички факти, свързани с процесното нарушение, установено в резултат на проверка по един от легалните начини ( чл.1, ал.2 Наредба 1/17г.) на употреба на алкохол от страна на водача при управление на МПС. Посочени и в двата административни акта са конкретното средство, с което е извършена фактическата проверка, отчетената стойност и възприемането на тази стойност при обективирането й от страна на самия водач, спрямо когото бил издаден и талон за изследване ( ТИ), в който обективирал избрания метод за алтернативно изследване ( л. 9).

Съдържанието на АУАН и НП е съобразено с лимитираните реквизити по чл.

42 и 57,ал.1 от ЗАНН и конкретно е такова, че и гарантирало правото на защита на нарушителя в очертания от закона обем.

2

В настоящата процесуална ситуация не е нарушен класическият принцип на наказателнопроцесуалното право, чиято цел е да не се допусне повторението на наказателни процедури, които са приключили с влязъл в сила акт- ne bis in idem, на който е посветено Тълкувателно решение 3 / 2015 г. на ОС НК, ВКС. Дублирането на наказателни процедури (bis) е недопустимо, когато някоя от тях започва или продължава развоя си, но след като другата е приключила с влязъл в сила акт( каквото не е процесната ситуация) . Чл. 4, § 1 от Протокол № 7 поначало не забранява паралелното протичане на отделни наказателни процеси срещу едно и също лице по повод същото деяние, ако по никой от тях не е постановено окончателно решение.

Закрилата на принципа действа от момента на влизане в сила на първото решение, а от началото на новото преследване, когато деецът вече е „съществено засегнат” от дейността на властите , възниква състояние на нарушение на правилото. Принципът nе bis in idem препятства повторението на наказателно производство, приключило с окончателно решение.“ ( ТР, б.“Г“, Общи положения), както в процесния случай няма нито по посоченото ДСП, нито по настоящото административно-наказателно производство.

Отразените горе фактически обстоятелства по извършване на нарушението са установени и в хода на проведеното съдебно следствие.

Безспорни и следващи от всички или непротиворечи доказателствени източници са следните факти: управлението на МПС от жалбоподателя към момента на процесното време и място , при което настъпило ПТП с пешеходец и последвала проверка на водача - жалбоподателя за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“, отчел стойност от 0.70 промила съдържание на алкохол в издишан въздух, издаването на ТИ ( л.9) , съдържащ желанието на водача за алтернативно изследване - чрез химически анализ на кръвна проба, каквато дал в срока по ТИ (в 10.25ч. на 10.01.25г.) и в която при химическия анализ „ не се доказал“ алкохол ( протокол на л. 41).

Фактите са напълно безспорни и от тях следва еднозначно претендираната незаконосъобразност на НП , доколкото при приписаното нарушение не е съставомерно с оглед резултата от химическия анализ на кръвната проба, меродавен според предписанието на чл. 3а,т.2 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози 3

Преценката за незаконосъобразност на НП влече и основателност на претенцията на жалбоподателя за разноски, каквито са сторени по представените писмени доказателства в размер на 500 лева за адвокатски хонорар, против който липсва възражение за прекомерност. .

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1006-000195/19.03.2025 г. на началник група в ОДМВР Пазарджик, с което на П. И. В., ЕГН ********** са наложени - глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца

ОСЪЖДА ОД МВР Пазарджик да заплати на П. И. В., ЕГН ********** сума в размер на 500 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съдгр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 4