Решение № 801 от 10.08.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 801 гр. Бургас, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА

Административно наказателно дело № 20262120202184 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е въз основа на жалба от С. Д. Ц., ЕГН **********, с адрес:

******, против

Наказателно постановление (НП)

№

25-0769000697/02.06.2025г., издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, Сектор "Пътна полиция" - Бургас, с което за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 178д от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лева (102,26 евро).

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на наказателното постановление, като се моли за неговата отмяна. Акцентира се върху това, че в деня на нарушението процесното МПС, за което се твърди, че е било паркирано на място, определено за хора с трайни увреждания, сигнализирано с пътна маркировка и пътен знак Д-21, не е ползвано от жалбоподателя, а от друго лице, на което е автомобилът е бил отдаден под наем и което лице притежава валидна карта за паркиране на хора с увреждания, издадена от Община Бургас.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощника си адв. Д. Д. от АК – Бургас, като поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, ведно с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган се представлява от гл. юрисконсулт Р.Ж., която пледира за потвърждаване на наказателното постановление като 1 правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок (предвид връчването на процесното наказателно постановление на жалбоподателя на 28.05.2026г., видно от разписката към същото и депозирането на жалбата пред АНО на 03.06.2026г., видно от входящия номер на същата), от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е и основателна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 23.01.2025г., около 11:08 часа, в гр. Бургас, ж.к. "Изгрев" пред бл. 49, свидетелят В. С. – младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – Бургас, установил, че лек автомобил "БМВ 520 Д" с рег. № **** е паркиран на място, обозначено за хора с трайни увреждания, сигнализирано с пътна маркировка и пътен знак Д-21, като водачът не бил в автомобила.

Свидетелят не установил на таблото или друго видно място в автомобила да има поставен стикер или карта, която да показва, че водачът е инвалид или е със специални нужди, даваща право за паркиране на такова място. След направена справка с ОДЧ по регистрационния номер на автомобила се установило, че същият е собственост на юридическо лице, чийто законен представител е жалбоподателят С. Д. Ц.. Последният бил повикан на място, където се явил с патерици, но тъй като не представил инвалидна карта, свидетелят С. му съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GA № 108909 от 23.01.2025г. за нарушение на чл.

98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. АУАН бил предявен на нарушителя, който се запознал със съдържанието му, подписал го и получил препис от същия.

Въз основа на горепосочения АУАН, АНО е издал и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.

Административнонаказващият орган е преценил, че с поведението си жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН, във връзка с чл. 178д от ЗДвП му е наложил административно наказание "Глоба" в размер на 200 лева (102,26 евро).

По делото е приобщен като писмено доказателство Договор за отдаване на автомобил под наем, сключен между „Монтаж дизайн“ ЕООД, представлявано от управителя и настоящ жалбоподател С. Д. Ц. (като наемодател) и П.Д.У. (като наемател), съгласно който за периода от 09:00 часа на 12.01.2025г. до 09:00 часа на 26.01.2025г., процесният автомобил "БМВ 520 Д" с рег. № **** е бил предоставен за възмездно ползване на П.Д.У..

Приета като писмено доказателство по делото е и Карта за паркиране за хора с увреждания № 0016395, издадена от Община Бургас на П.Д.У., с валидност до 01.01.2027г.

Разпитан в качеството на свидетел по делото, П.Д.У. заявява, че 2 действително в горепосочения период той е ползвал процесното МПС, като на датата на нарушението – 23.01.2025г. именно той го е паркирал на мястото, на което е бил установен от контролните органи, след което влязъл да пазарува в магазин „Билла“ в ж.к. „Изгрев“, но се разсеял и забравил да сложи на видно място в автомобила стикера, който му позволява да паркира на места за хора с увреждания.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Както АУАН, така и наказателното постановление, са издадени от компетентни длъжностни лица и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, като притежават необходимите реквизити, регламентирани съответно в чл. 42 ЗАНН и 57 ЗАНН.

Не са налице и допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, които да водят до отмяна на последното на това основание.

Настоящият съдебен състав обаче, намира че вмененото на жалбоподателя нарушение не е доказано по безспорен начин.

В случая жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП, която разпоредба въвежда забрана за паркиране на места, определени за хора с трайни увреждания.

Не е спорно по делото, че процесното МПС е било собственост на юридическото лице „Монтаж дизайн“ ЕООД, управител и законен представител на което е жалбоподателят С. Д. Ц..

В случая обаче, отговорността на Ц. не е ангажирана в качеството му на "собственик", респективно „законен представител на собственика“ на процесното МПС, а като негов "водач", като последното е изрично отразено в обстоятелствената част на АУАН и атакуваното наказателно постановление, както и в дадената от актосъставителя и административнонаказващия орган правна квалификация, при която липсва изричната привръзка към текста на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която разпоредба когато собственикът или ползвателят, вписан в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство, с което е извършено нарушението, е юридическо лице или едноличен търговец и неговият законен представител не декларира на кого е предоставил управлението на превозното средство, предвиденото по този закон наказание се налага на законния представител на собственика, съответно на ползвателя.

По делото обаче не са събрани безспорни доказателства, че на посочената в атакуваното наказателно постановление дата именно жалбоподателят С. Ц. е паркирал лекия автомобил на място, обозначено за 3 хора с трайни увреждания (действие, предполагащо установяване на неговото управление).

Наказващият орган носи задължението да събере убедителни доказателства относно лицето, което е било водач на превозното средство към момента на извършеното деяние, за да пристъпи към ангажиране на неговата отговорност именно в това му качество на особен субект. В случая изследване на обстоятелството относно лицето, което като "водач" е управлявало и паркирало автомобила не е било сторено, което влече за последица непълнота на доказателствения материал относно личността на особения субект на отговорност, респективно незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление на самостоятелно основание.

Нещо повече, по делото са събрани доказателства, опровергаващи тезата на актосъставителя и административнонаказващия орган, че именно жалбоподателят като „водач“ на процесното МПС го е управлявал и паркирал на място, обозначено за хора с трайни увреждания. По делото е представен и приобщен като писмено доказателство Договор за отдаване на автомобил под наем, неоспорен от страните, сключен между „Монтаж дизайн“ ЕООД (като наемодател), представлявано от жалбоподателя С. Д. Ц. като негов управител и П.Д.У. (като наемател), съгласно който за периода от 09:00 часа на 12.01.2025г. до 09:00 часа на 26.01.2025г., в който период попада и датата на нарушението – 23.01.2025г., процесният автомобил "БМВ 520 Д" с рег. № **** е бил предоставен за възмездно ползване и управляван от свидетеля П.Д.У..

Последното се потвърждава и от дадените от Узунов показания в хода на съдебното следствие, в които същият заявява, че на датата на нарушението – 23.01.2025г. именно той го е паркирал на мястото, на което е бил установен от контролните органи, след което влязъл да пазарува в магазин „Билла“ в ж.к.

„Изгрев“, но се разсеял и забравил да сложи на видно място в автомобила стикера, който му позволява да паркира на места за хора с увреждания.

Индиция за това, че не жалбоподателят, а друго лице е управлявало и съответно паркирало автомобила на процесната дата, е и заявеното от самия актосъставител в дадените от същия свидетелски показания, в които посочва „Дойде собственикът на фирмата, чиято собственост беше автомобилът, същият действително беше с патерици.“

Единствено за пълнота следва да се отбележи и че видно от представената и приета като доказателство по делото Карта за паркиране на хора с увреждания с № 0016395, с валидност до 01.01.2027г., издадена от община Бургас, лицето, ползвало процесния автомобил, в деня на нарушението – свидетелят П.У. е лице, притежаващо валидна карта, даваща му право да паркира на място предназначено за хора с трайни увреждания, на каквото е бил паркиран автомобилът.

Предвид изложеното, съдът намира, че в процесния случай отговорността на жалбоподателя С. Д. Ц. е неправилно ангажирана, съответно атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

По разноските:

4

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, доказателства за реалното заплащане на който са представени (Договор за правна защита и съдействие, сключен между жалбоподателя С. Д. Ц. и адв. Д. Д. от БАК, в който е отразено, че уговореният адвокатски хонорар в размер на 210.00 евро е заплатен изцяло в брой в деня на подписване на договора, като в тази си част договорът има характера на разписка за извършеното плащане).

Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове, отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че сторените от жалбоподателя разноски следва да бъдат възложени в тежест на ОДМВР-Бургас.