Решение № 1015 от 14.07.2022, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1015 гр. Пловдив, 13.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Светлана Ив. Изева

Радостина Анг. Стефанова при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20225300500042 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. чл.109 от ЗС.

Образувано е по въззивна жалба на Б. В. Н., ЕГН – **********, гр.

П., ***, против Решение № 261048/02.04.2021г., постановено по гр.д.№ 4196/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, III гр.с., с което е осъден по предявения от Т. И. В., ЕГН- ********** и Н. Т. П., ЕГН- **********, адрес гр. П., ***, иск с правно основание чл.109 ЗС, да преустанови неоснователните действия, с които пречи на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост по отношение ПИ с идентификатор № ***, находящ се в гр. Пловдив, местността „***“, с площ от 527 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ***, като възстанови водоподаването към имота на ищците; както и е осъден да им сумата от 650 лв. – съдебно деловодни разноски в производството. Моли да бъде отменено вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.

Въззиваемите страни Т. И. В., ЕГН- ********** и Н. Т. П., ЕГН1 **********, чрез адв. С.В., депозира писмен отговор, с който оспорват подадената въззивна жалба.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от Т. И. В. и Н. Т. П. е заведена искова молба, ведно с писмено уточнение към нея неразделна част /на л.40/ против Б. В. Н., с която са посочили, че са собственици на ПИ с ИД № ***, находящ се в гр. Пловдив, местността „***“, с площ от 527 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда с ИД № *** на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № *** г. и разрешение за строеж № 59/ 27.07.2011 г., а ответникът е собственик на съседния ПИ с ИД № *** с площ от 1216 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда с ИД № *** на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ***, том *** г. и констативен нотариален акт № *** г.

Ищците са изтъкнали, че като съседни, имотите на страните били присъединени към водоснабдителната и канализационната мрежа и съоръжения заедно, чрез изграждането на ново – общо водопроводно отклонение от уличния водопровод, преминаващо и захранващо с вода и двата парцела.

За целта по общо съгласие бил одобрен Технически инвестиционен проект за „Сградно водопроводно отклонение“ с възложители – страните по спора, като било издадено разрешение за строеж № 78/ 05.10.2011 г. за изграждане на сградно водопроводно отклонение от главния архитект на Община Пловдив, район Западен.

Ищците са посочили, че ответникът е предоставил изискуемото съгласие, обективирано в нотариално заверена декларация рег. № 4892/ 31.08.2011 г., като е предоставил безвъзмездно и безсрочно пълно право на преминаване, проектиране и строеж на водопровод и водомерна шахта, преминаващ през ПИ с идентификатор № *** и във вр. с чл.193 и чл.194 ЗУТ на ищците.

2

След приключване на процедурата ищците сключили окончателен договор № *** г. с „В и К“ ЕООД – гр. Пловдив, с който присъединили имота си към водоснабдителната и канализационна мрежа и била разкрита индивидуална партида с водомер № ***, с титуляр ищецът Н. Т. П..

На 30.07.2019 г. ответникът изпратил на ищците уведомление, с което заявил, че прави отказ от нотариално заверената декларация от 31.08.2011 г., като им предоставил 14-дневен срок за отстраняване на нередовностите и предупреждение, че след изтичане на срока ще счита, че нямат интерес да продължат да се водоснабдяват от изградения общ водопровод и ще последва спиране на водоподаването към имота.

Ищците твърдят, че в края на месец август 2019 г. ответникът прекъснал водоподаването към имота им, поради което на 13.09.2019 г. депозирали жалба в Районна прокуратура - Пловдив срещу ответника с искане за образуване на наказателно производство за извършени самоволни действия по реда на чл.323, ал.1 НК, за което била образувана пр.пр. № 07778/ 2019 г. Към момента на подаване на исковата молба ответникът не прекратил неоснователните си действия по прекъсване на водоподаването към имота на ищците, с което им пречил да ползват имота си по предназначение.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника Б. В. Н., със становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва твърдените от ищците права на собственост, както и че притежаваният от него имот е съседен на този на ищците.

Твърди, че никога не е давал съгласието си за изграждане и проектиране на сградно водопроводно отклонение на ищците, като с декларацията от 31.08.2011 г. се е съгласил за „водопровод и водомерна шахта“.

Посочената декларация била нищожна, поради неспазване на предвидената в чл.193 и чл.194 ЗУТ форма, която предвиждала, че правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти се учредявало с писмен договор между собствениците на ПИ с нотариална заверка на подписите. Поддържа, че процедурата по сключване на окончателен договор с „В и К“ преминала при закононарушения, които подробно описва в писмения отговор. Излага 3 твърдения, че прекъсването на водоснабдяването от 13.09.2019 г. е прекратено на 15.11.2019 г., след което шахтата е зазимена с 12 чувала парцали.

Сочи, че на 08.05.2020 г. отново прекъснал водоснабдяването, след като установил, че ищците изграждат незаконно помпено съоръжение и свързали същото към питейната вода.

На 16.05.2020 г. била извършена проверка на място от комисия на „ВиК“, а на 03.06.2020 г. ответникът депозирал жалба във „ВиК“.

Възразява, че разрешителното за проектиране на В и К отклонения № 720 от 02.06.2011 г. е нищожно, тъй като е издадено при липса на изискуемата от закона реквизити; разрешението било издадено три месеца преди да даде съгласие и да подпише декларация.

Прави възражение за нищожност на разрешение за строеж № 78/ 05.10.2011 г. за сградно водопроводно отклонение, поради липса на съгласие от страна на ответника.

В хода на съдебното производство са разпитани двама свидетели на ищците – В. Д. /без родство/ и И. С. /сестра на ищеца Н.П./, както и един свидетел на ответника Н. Н. /съпруга на Б.Н./.

Районният съд, за да уважи предявените искове, излага основни съображения, че за да се уважи предявен иск с правно основание чл.109 ЗС, следва да се проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки -юридически факти, както следва: 1/. да е налице смутено право на собственост или ограничено вещно право на ищеца;

2/. действие или бездействие -поддържане на неправомерно състояние, на ответника, за което няма основание и 3/. причинна връзка между първите две.

Ищецът по предявения иск следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на всяка една от посочените предпоставки.

Съгласно т.3 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаването на предявения иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че спрямо този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за ползването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/. В някои случаи извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с 4 него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем.

Например, такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът е осъществил действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на тези действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Затова и пасивно легитимирани да отговарят по предявения иск с правно основание чл.109 ЗС са лицата, чиито действия противоправно накърняват правата на ищците или чиито бездействия поддържат противоправното състояние, накърняващо правата на ищците - в този смисъл Решение № 27/26.02.2015 г. по гр.д. № 5427/2014 г. на ВКС/.

Районният съд мотивира, че няма спор по делоот, а и това се е установило от приложените писмени доказателства, че ищците са собственици на ПИ с ИД № ***, находящ се в гр. Пловдив, кв. ***, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 102 кв.м. Установило се е също, че ответникът е собственик на съседния на ищците ПИ с идентификатор № ***, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 273,57 кв.м.

Страните не спорят също така, че при построяването на сградите, е изградено общо сградно водопроводно отклонение за водоснабдяване на двата парцела, като водомерната шахта за имота на ищците се намира в парцела на ответника. За целта ответникът е подписал Декларация с нотариална заверка на подписа на 31.08.2011 г. /на л.14/, с която е предоставил безвъзмездно и безсрочно пълно право на преминаване, проектиране и строеж на водопровод и водомерна шахта, преминаващ през неговия имот, на ищците.

Няма спор, а и ответникът признава този факт, че водоподаването към имота на ищците е прекъснато от ответната страна първоначално през месец октомври 2019 г. , след което е възстановено, както и впоследствие отново на 08.05.2020 г. , като до момента на приключване на устните състезания по делото не е възстановено от него и няма намерение да го възстанови – така изрично изявление в последното по делото съдебно заседание.

Съществен за разрешаване на спора по делото е въпросът за правното значение на предоставената от ответника декларация от 31.08.2011 5 г., с нея учредява ли се право на преминаване през имота на ответника в полза на ищците във връзка с водопроводната инсталация или се поема облигационно задължение от ответника да търпи наличието на водопродната инсталация в имота си, както и оттегляемо ли е даденото от собственика съгласие с нотариално заверената декларация.

Законът, а и съдебната практика допуска да се учреди чрез правна сделка право на преминаване през самостоятелен обект, което преминаване да обслужва собствения на приобретателя самостоятелен обект – в този смисъл решение № 267/ 08.10.2015 г., по гр.д. № 4088 по описа за 2015 г. на ВКС, I I г.о.

Съществуването на сервитут като ограничено вещно право е наложително от необходимостта да се осигури използването на недвижимите имоти и реализирането на предназначението им. Сервитутът може да бъде определен като тежест, наложена върху един недвижим имот, за служенето и в полза на друг поземлен имот – той може да съществува само върху недвижим имот – земя или сграда. В цитираното съдебно решение се приема, че необходимост от преминаване през чужд имот за осигуряване на достъп до свой имот може да възникне, както по отношение на поземлен имот, разбиран като част от земната повърхност, така и по отношение на всеки друг недвижим имот, включително самостоятелен обект, изграден в поземлен имот.

По отношение на способите, чрез които е възможно да се придобива право на преминаване, следва да се има предвид различната правна регламентация през годините.

Така, до изменението на ЗУТ с ДВ, бр.65 от 2003 г., правото на преминаване е било възможно да се учреди само и единствено с административен акт – заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския /районния/ народен съвет, по предложение на комисията по чл.265, ал.1 и ал.2 – чл.208, ал.1 от ППЗТСУ /ред. ДВ бр.48 от 1985 г./ – отм.

С изменението на ЗУТ от 2003 г. /ДВ, бр.65/2003г. – чл.192, ал.1, е предвидена възможност правото на преминаване през чуждия недвижим имот да се учредява с правна сделка между частноправни субекти – писмен договор с нотариална заверка на подписите. Така учреденият сервитут е от категорията на доброволните, договорни сервитути, като договорът е правопораждащият юридически факт на сервитутното право на преминаване и подлежи на вписване в имотния регистър. Действащите до този момент правни норми – чл.208 от ППЗТСУ (отм.), не са допускали правото на преминаване да се учредява чрез 6 правна сделка. В този смисъл решение № 126/ 26.04.2013 г., постановено по гр.д.

Разпечатката съдържа 42 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/377cb207-158e-4f81-8868-68d3eec5fabc