Решение № 18357 от 30.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18357 гр. С..., 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря Анелия Н. Георгиева като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20241110169411 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Т...“ ЕАД, ЕИК ... представлявано от ... - изпълнителен директор и ... - председател на УС, със седалище и адрес на управление гр. С..., ул. „...“ № .. чрез юрк. ..., против Е. .... Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. С..., ж. к. „Г..“, бл. .. ......

Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. С..., район .., ж. к. „Г..“, бл. .. ...... инсталация ... е потребител на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45дневен срок. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Д..... ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор.

Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответника. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи заявените суми.

Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № 38058 по описа на съда за 2024 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав.

Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Т...“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени искове против ответника за установяване дължимостта на сумата от 2 395,60 лв. (две хиляди триста деветдесет и пет лева и шестдесет стотинки), дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С..., район .., ж. к. „Г..“, бл. .. ...... инсталация ... от която а) 2 076,90 лв. (две хиляди седемдесет и шест лева и деветдесет стотинки) главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец май 2021 1 г. до месец април 2023 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението - 21.06.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, б) 288,05 лв. (двеста осемдесет и осем лева и пет стотинки) - лихва за периода от 15.09.2022 г. до 13.05.2024 г., в) 25,12 лв. (двадесет и пет лева и дванадесет стотинки) - главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението - 21.06.2024 г., до окончателното изплащане на вземането и г) 5,53 лв. (пет лева и петдесет и три стотинки) лихва за периода от 16.07.2021 г. до 13.05.2024 г.

С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли съда да задължи „Д..... ООД да представи всички относими към правния спор документи. Ищецът моли за допускането на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, които да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.

Процесуалният представител на ищцовото дружество моли да бъде конституирано като трето лице-помагач на ищеца „Д..... ООД, което дружество, осъществява дялово разпределение на топлинна енергия в сградата етажна собственост, част от която е и процесният имот.

По делото служебно е приложено в цялост частно гражданско дело № 38058 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като недопустими и неоснователни.

Доводите си за недопустимост на исковите претенции ответникът основава на разпоредбата на чл. 126 от ГПК, като твърди, че на 29.04.2024 г. е предявил иск против „Т...“ ЕАД за отричане на вземанията на топлофикационното дружество за топлоснабдения имот, находящ се в гр. С..., район .., ж. к. „Г..“, бл. .. ...... инсталация 4000031346/аб. № 99981 за периода от месец май 2008 г. до месец февруари 2024 г. В този смисъл, ответникът претендира, че между същите страни на същото основание и със същия предмет е налице висящо исково производство, което е образувано преди настоящето.

По същество, ответникът оспорва исковете като неоснователни. Прави възражение за изтекла погасителна давност, като претендира, че вземанията на ищцовото дружество се погасяват с тригодишен давностен срок. Твърди, че ищецът не доказва ответникът е собственик на топлоснабдения имот, доколкото представения документ за собственост датира от преди 45 години, а и освен това не удостоверява собствеността на ответника за целия имот. Пълномощникът на Е. Г. излага доводи за недължимост на стойността на услугата за дялово разпределение, тъй като тя не е предоставена от ищцовото дружество.

Навежда аргументи, че обезщетението за забава не се дължи, тъй като потребителят (ответникът) не е изпаднал в забава. - съобразно общите условия на топлофикационното дружество задълженията към него са дължими в тридесетдневен срок от публикуването на фактурите на интернет страницата му, за което не са представени доказателства.

С отговора ответникът представя писмени доказателства.

Моли да не бъдат допускани поисканите от ищеца съдебно - счетоводна и съдебно техническа експертизи, тъй като събирането на тези доказателства не е необходимо. Оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца договор между „...“ ООД и етажната собственост, протокола на етажната собственост, договора между „...“ ООД и „Т...“ ЕАД, общите условия, заповедта за изпълнение и писмо на СО, дирекция Общински приходи.

Съдът e намерил искането за конституиране на подпомагаща страна на ищцовото дружество за основателно. Към исковата молба са приложени договори, сключени между „Д..... ООД (с предишна фирма „...“ ООД) и етажната собственост, в която се намира процесния 2 топлоснабден имот и между „Д..... ООД и „Т...“ ЕАД, въз основа на които „Д..... ООД е поело задължението да предоставя услуга по дялово разпределение в сградата в режим на етажна собственост. В този смисъл, за дружеството е налице правен интерес от встъпването в настоящето производство, тъй като предмет на същото е и вземане за цената на услугата по дялово разпределение. Дружеството, чието привличане като ТЛП се иска, има седалище и адрес на управление на територията на Република България, поради което не е налице отрицателната предпоставка на чл. 219 ал. 2 от ГПК.

Съдът е намерил приложените към исковата молба писмени доказателства за допустими и относими към разрешаването на спора от фактическа страна, поради което ги е приобщил към доказателствения материал.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 38058/2024 г. на СРС, I ГО, 162-ри състав, вземанията по настоящото производство съответстват на тези, касателно този ответник по заповедта за изпълнение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК (чрез залепване на уведомление), поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл.

415, ал. 1 ГПК.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: сключен между страните валиден договор при ОУ или индивидуален с ответника; качеството потребител – собственик, основанието за възникването на това качество на ответника и/или вещен ползвател на топлоснабдения имот за ответницата; квотите в съсобствеността върху топлоснабдения имот от двамата ответницата; точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.

При установяване на горните факти в тежест на ответника е указано да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и всички правоизключващи възражения, ако бъдат наведени такива.

По възражението за давност, релевирано в отговора на исковата молба в тежест на ищеца е възложено да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В случай че се установи основанието за претендираните вземания, на ответникът е указано да установят способ за погасяване на задълженията си.

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно – задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Според задължителните указания, дадени с тълкувателно решение № 2/2017 г. от 17.05.2018 3 г. на ОСГК на ВКС, трето лице, ползващо топлоснадения имот, дължи цената на доставената топлиннаенергия, само ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот.

По делото е приобщено Решение рег. № 15506 от 13.08.2025г. по гр.д.24964/2024г. по описа на СРС, 169-ти с-в, влязло в законна сила на 11.09.2025г. по силата, на което е признато за установено , че Е. .... Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. С..., ж. к. „Г..“, бл. .. ......не дължи на „Т...“ ЕАД, ЕИК ... сумата за топлинна енергия за периода м.05.2021г. до м.02.2024г. в размер общо на 2/3 от 4748,89 лева и лихва за периода от 01.05.2021г. до 12.04.2024г. в размер на 2/3 от 403,96 лева.

Поради констатацията на съда, че е налице съвпадение на страни, период и вземане между диспозитива на посоченото решение и исковата молба в настоящето производство с протоколно определение от 11.12.2025г., съдът по настоящето производство го е прекратил по отношение исковете на „Т...“ ЕАД, ЕИК ... , предявени срещу Е. .... Г., ЕГН ********** за признаване дължимостта на суми за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С..., район .., ж. к. „Г..“, бл. .. ...... инсталация ... а именно сумата от 2 076,90 лв. (две хиляди седемдесет и шест лева и деветдесет стотинки) - главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението - 21.06.2024 г., до окончателното изплащане на вземането и за сумата от 288,05 лв. (двеста осемдесет и осем лева и пет стотинки) - лихва за периода от 15.09.2022 г. до 13.05.2024 г., като ищецът е бил осъден да заплати на ответника и сторените по делото разноски, съобразно размера на прекратените искове.