Решение № 1836 от 23.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1836 гр. Бургас, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20252120103804 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод молбата на Н. С. Д., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. ***, против: Р. К. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***. Претендира се изменение на одобреното с решение № 260798 от 04.12.2020 г. по гр. дело № 1705/2020 г. на БРС споразумение, както следва: да се предостави упражняването на родителските права по отношение на детето С. Н. Д., ЕГН: **********, на неговия баща – Н. С. Д., ЕГН:

**********; да се определи местоживеенето на детето - С. Н. Д., ЕГН: ********** да бъде при неговия баща - Н. С. Д.. ЕГН: **********, на адрес: ***, да се определи подходящ режим на лични отношения на майката – Р. К. Б., ЕГН: **********, с детето С. Н. Д., който да осигури поддържане на връзката помежду им и който да включва възможност майката да осъществява контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 ч. в събота до 16.00 ч. в неделя, както и един месец през лятната ваканция, когато бащата не ползва годишен отпуск, като режимът на лични отношения между майката и детето ще се осъществява извън дома на бащата, а ако 1-во число от месеца е неделя, първата събота и неделя от режима на лични отношения да подлежи на изпълнение през събота и неделя на следващата седмица.

В срока на отговор не е депозиран такъв.

По силата на Определение № 108 / 08.01.2026 г. на ответницата е предоставена правна помощ, като за особен представител й е назначен адв. Т. С..

На 18.02.2026 г. е постъпил отговор на молбата, изпратен на електронната поща на съда, неподписан от ответната страна. Посочва се, че от раждането на детето ответницата полага основни грижи за него, като до 01.11.2020 г. молителят не е заплащал издръжка за сина си, като твърдените плащания на суми за детска градина и детска кухня са били за кратко.

Детето има изградена силна връзка с майка си и с нейните родители, а бащата и неговите роднини рядко присъствали в ежедневието му и почти не са проявявали желание за срещи с него, включително му е отказано да посети баба си и дядо си по бащина линия, в селото, в което живеели. За около месец детето живеело при молителя, предвид кончината на бащата 1 на ответницата. През този период детето се е разболяло, като молителя не е полагал подходящи грижи с оглед здравословното състояние на С., поради което тя взела детето със себе си, срещу което бащата не възразил. Твърди се, че молителят е подарявал неподходящи за възрастта на детето играчки, а в последствие го е подкрепял да играе на игри на мобилния си телефон, подарен от него, включително и до платени игри, средства, за които е осигурявал именно баща му. Детето е приемало съдържанието на игрите за реалност и е „прилагало“ поведението на героите върху майка си и баба си. Безуспешно се е опитвала да ограничи екранното време на детето и да го насочи към уроците и училищните му занимания, като подобни препоръки били указани от и личния лекар на детето, но въпреки това бащата не се е съобразявал с тях. Ответницата потвърждава, че детето е посещавало специалисти в периода 2020 г. – 2025 г., с цел подобряване на поведението си. Не спори, че с утвърдено от съда споразумение, са й предоставени родителските права върху детето, като с бащата са определени режим на лични отношения и дължимата за детето издръжка от 250 лв. месечно.

Молителят е прекратил комуникацията с ответницата и е блокирал номера й, като отказва всякакво общуване с нея дори и по повод общото им дете. Посочва, че едва през месец април миналата година детето е започнало да посещава дома на баща си, но в нерегламентираното в съдебното решение време, а от началото на учебната година му е предоставял по 100 лв. месечно, които детето разходвало за закупуване на фитнес оборудване (гири и лостове). Опасява се, че прекомерното посещаване на фитнес зала и вдигане на тежести са неподходящи за възрастта и здравето на детето, като именно неговият баща го поощрява в тази насока. Отделно молителят стимулира детето им чрез парични средства, макар то да не спазва поставените правила и да е понижило успеха си в училище.

Според майката, бащата не е в състояние да упражнява нужните грижи за детето им.

В предоставения от съда 7-дневен срок не са постъпили писмени бележки от страните.

Предявено е искане с правно основание чл. 59, ал. 11 СК.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е между страните, а и се установява от представеното по делото удостоверение за раждане, че са родители на малолетния С. Н. Д., ЕГН **********, роден от предходното им фактическо съпружеско съжителство. Страните не спорят, а и е служебно известно на съда, че са постигнали споразумение по чл. 127, ал. 1 СК, което е утвърдено от съда с Решение № 260798/04.12.2020 г. по гр. д. № 1705/2020 г. на Районен съд - Бургас.

Страните са се споразумели упражняването на родителските права върху общото им дете да се предостави на ответницата, при която то ще живее, а с молителя е определен разширен режим на лични отношения, както и е определена. издръжка в размер на 250 лв. месечно.

От изготвения и приет по делото социален доклад, се установява, че С. има изградена емоционална връзка и с двамата си родители, макар основни грижи за него да полага неговата майка. Тя е затруднена да се справя самостоятелно с отглеждането и възпитанието на детето, поради което спрямо него е приложена мярка за закрила – закрила в семейна среда. С. проявява проблемно поведение в учебна среда и в дома на майката. За него е издадено направление за ползване на социални услуги през м. юни 2025 г. към ЦОП-Бургас, но не е започнала поради невъзможност на майката да убеди сина си да се яви в сградата.

Потвърждава се изложеното, че основни грижи за детето се полагат от майката, при която и то живее, като ежедневно посещава дома на баща си. Отдавна С. не е нощувал при баща си, което се критикува от майката. С. и майка му живеят в жилище собственост на родителите на последната, с външен санитарен възел, но с хигиена на нужното ниво. За детето има осигурена самостоятелна стая, обзаведена подходящо. Бащата живее в собствено многостайно съвременно обзаведено жилище, с обособена за детето детска стая. От социалния доклад, а и от приложните по делото писмени доказателствени средства от НОИ, 2

НАП и ДСП-Бургас се установява, че майката работи като *** към Община Бургас, при петдневна работна седмица с почивка през събота и неделя, срещу месечно трудово възнаграждение в размер на 1200 лв. и е подпомагана от ДСП-Бургас по 50 лв. месечно.

Бащата работи на постоянен трудов договор като *** в Лукойл Нефтохим – Бургас и заявява, че работното му време му позволява да полага грижи за своето дете. Проява готовност да разговаря с майката във връзка с детето и да бъде по-активен родител. Според г-н Д. майката не може да се справя адекватно с възпитанието на детето, същият е обезпокоен от поведението му спрямо майка му и в училищната среда. Счита, че ответницата и нейната майка не могат да отговорят на нуждите на детето, тъй като то се нуждае от спешно от налагане на родителски авторитет. Г-жа Б. желае да продължава да се грижи за сина си и изразява съгласие контактите на детето с баща му да бъдат разширени, за да може момчето да нощува при него. От своя страна детето заявява, че иска да се вижда поравно и с двамата си родители и да нощува при тях, като изразява желанието си да може да прекарва повече време с баща си, баба си и дядо си по б. л. И С., и родителите му споделят, че след преместването детето е добре прието в новото училище. Родителите имат несъгласие, касателно фитнес тренировките – според майката те могат да навредят на детето, тъй като то тренира с тежести, докато бащата го насърчава в спорта, но са единодушни относно екранната зависимост на детето им, като считат, че това трябва да бъде спешно променено.

В социалния доклад е констатирано още, че родителите имат различни представи за настоящите нужди на детето им и как следва то да бъде отглеждано и възпитавано, като молителят е заявил категорично, че желае занапред да има по-активна бащинска позиция, вкл. да създава по-строги правила и да работи върху преодоляване на проблемното му поведение, а майката възприема С. като по-малко дете и не му предоставя възможност да развива самостоятелност. С оглед констатираните обстоятелства ДСП-Бургас предоставя на съда възможност да се защитят по-добрия начин правата и интересите на малолетния С..

По делото са постъпили писмени доказателствени средства от 04 РУ МВР-Бургас, съдържащи информация за детето С. Д.. От представената справка е видно, че е образувана преписка № 329200-2295/2025 г. по описа на 04 РУ МВР-Бургас, във връзка с получен сигнал, че С. е душил майка си Р. Б., като в хода на извършената проверка се е установило, че той проявява агресия към нея. Детето е споделило, че действително се е случвало да я удря и блъска, да я събаря на леглото и да затиска лицето й с възглавница. Посочил е, че и неговата майка е имала агресивни прояви – блъскала и чупила предмети и си късала дрехите. Б. от своя странна споделила, че се е случвало детето да я поваля на земята и да й нанася удари, когато е недоволен от нещо – най-често при липса на мобилен телефон.

Същата твърди, че С. няма респект към нея и тя не може да го контролира. В справката е посочено, че поради проблемно поведение на детето, по желание на родителя, е преместено в друго училище. Представено е и писмо от ОУ „***“ – Бургас, адресирано до инспектор от Детска педагогическа стая (ДПС), касаещи проблемното поведение на С.. Той е осъществявал системно лошо поведение спрямо съучениците си, изразяващо се във вербална и физическа агресия, което се установява и в изготвения социален доклад. След серия от неуспешни опити за поправяне на неговото поведение, вкл. и разговори с родителя и ученика, му е наложена санкцията „забележка“ от директора. Впоследствие родители и ученици са подали колективна жалба С. да бъде преместен в друг клас, свикана е и нарочна родителска среща. Г-жа Б. многократно е канена на среща с директора на училището, но комуникацията с нея не е била успешна. За случая са уведомени компетентните институции.

От 01.12.2025 г. по желание на родител С. не е ученик в училището, което се потвърждава от приетия по делото социален доклад. Изготвена е характеристична справка от инспектор ДПС, от която се установява, че родителите на С. са разделени, но и двамата са ангажирани с неговото възпитание. Помежду си родителите обаче са в конфликт и комуникацията е нарушена, като детето няма изградена емоционална връзка с майка си, която е с нисък 3 родителски капацитет, и няма респект към нея. Расте в конфликтна среда и се проявява като псевдо-социален тип. Потвърждава се изложеното, касателно отрицателното му поведение спрямо съучениците си. Няма изградени трайни приятелства, саможив и асоциален, враждебно настроен към съучениците си. Поради осъществено агресивно поведение спрямо неговата майка му е наложена възпитателна мярка за срок от 9 месеца.

На детето са му предоставяни социални услуги в периода 31.01.2020 г. – 24.03.2025 г. като е определян мултидициплинарен екип, включващ социален работник и психолог.

Отделно, по твърдения на ответницата, обективирани в уведомление от 08.04.2026 г. е упражнен институционен натиск и е породено съмнение в обективността на органите.

По делото е приета и съдебно-психологична експертиза, като от резултатите от обследването на г-н Д. се установява следното: Бащата приема детето такова каквото е, но не уважава и признава неговата индивидуалност, въпреки че одобрява интересите му и се старае да подкрепя плановете му, макар и да намира за важно да отделя време, което да прекарва с детето си. Отчетените резултати при скала „сътрудничество“ говорят, че той проявява бегъл интерес към това, с което се занимава и от което се интересува детето и няма оценка на способностите му, т. е. родителя няма ясно изразено желание да си сътрудничи с него и интерес за участие в неговите дела, няма авторитетност в поведението на родителя, а правилата в рамките на неформалното общуване дете/възрастен е възможно да са размити, което от своя страна може да бъде предпоставка за несигурност у детето; практически той няма контрол върху действията му и те са по-скоро на приятелска основа, отколкото на базата на родителската грижа, като невинаги се вълнува от интересите на детето си. Такъв родител не намира за важно какво мисли и чувства детето му и не държи да участва във формирането на изборите му, както и да бъде част от постиженията му. Изводът от анализа за г-н Д. е, че неговият родителски стил се характеризира с емоционална дистанция и липса на ангажираност, съчетани с непоследователност в правилата. Той присъства физически в живота на детето, но отсъства емоционално и възпитателно. Неговата роля е пасивна, което оставя детето без ясен модел за авторитет и без емоционална опора. Поведението му се характеризира с пасивно приемане без уважение – не признава индивидуалността на детето, като подкрепата му е по-скоро формална, отколкото истинска, отчетена е слаба емоционална връзка - детето не получава нужната стимулация и валидация на чувствата си; липсва авторитет и реален контрол от страна на бащата, той не се вълнува от вътрешния свят на детето и не участва в неговите постижения или избори.

Разпечатката съдържа 29 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/377b4d68-fd0c-42e0-9d22-a3ae31915797