Решение № 15370 от 31.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15370 гр. София, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20241110149161 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от [фирма], с ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], чрез юрк. Ф.И., срещу В. М. П., с ЕГН **********, с адрес:

[адрес], с която са предявени искове за следното:

Да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1495,60 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия в недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен № ***, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 24.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 184,39 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 17.01.2024 г.; сумата от 59, 54 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 24.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 10,74 лв. – мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 17.01.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.

01. 2024 г. по ч. гр. д № 4420/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 30 състав.

Ответникът е получил препис от исковата молба, ведно с приложенията й и с отговор на исковата молба е оспорил предявените искове като неоснователни. Отговорът на исковата молба е депозиран в срок, но не е подписан, както и ответникът не е отстранил тази нередовност, въпреки че е получил указания от съда в тази насока. Именно поради неподписването на отговора на исковата молба съдът не се е произнесъл и по искането за допускане на правна помощ по отношение на ответника, направено с този отговор.

Дружеството, което е осъществявало дялово разпределение на топлинна енергия - [фирма], ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], е конституирана като трето лице - 1 помагач на страната на ищеца [фирма].

Правните основания на исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 153 ЗЕ.

Ищецът [фирма] твърди, че ответникът В. П. в качеството му на собственик на процесния имот – апартамент № 32, находящ се в [адрес], с абонатен № ***, е клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период, поради което за ползването на доставената от ищеца топлинна енергия до същия имот в процесния период дължи суми за топлинна енергия и дялово разпределение (ТЕ и ДР), в следните размери: 1495,60 лв. – главница за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 24.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 184,39 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 17.01.2024 г.; сумата от 59, 54 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 24.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 10,74 лв. – мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 17.01.2024 г. Тези вземания не са заплатени в срок, поради което е подадено заявление вх. № 22688/24.01.2024 г., образувано е ч. гр. д. № 4420/2024 г. по описа на СРС, 30 - ти състав, по което е издадена заповед № 3835 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.01.2024 г., с която е разпоредено В.

М. П. да плати на [фирма] посочените суми. Претендират се разноски.

Депозирания в срока по чл.131 от ГПК от ответника писмен отговор на исковата молба, не е подписан, дори след указания на съда в тази насока, поради което се счита за неподаден.

От събраните по делото доказателства се установи следното във фактическо отношение:

Видно от договор за покупко - продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 163/22.11.2011 г. по описа на нотариус И.И., В. П. е придобил апартамент № 32 в [адрес]. За открИ.не на партида на негово име, във връзка с топлоснабдяването на имота той е подал заявление - декларация вх. № 223/23.01.2012 г. За установяване на доставената в имота топлинна енергия са приети изравнителни сметки, формуляри за отчет, представени от фирмата за дялово разпределение, както и заключение на съдебно - техническа и съдебно – счетоводна експертиза. За осъществяване на услугата топлинно счетоводство етажната собственост на адреса е сключила договор с [фирма], понастоящем преименувана на [фирма], действието на който понастоящем не е прекратено.

От заключението на съдебно - техническата експертиза се установява, че през процесния период в сградата, в която се намира имота на ответника, е доставяна и начислена топлоенергия, като при отчитането и разпределението й са спазени разпоредбите на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването /№ Е-РД-04-1/12.03.2020 г./ с изключение на отчитането на употребената топла вода. В имота има 3 отоплителни тела – три броя радиатори с монтирани индивидуални разпределители на разход за отопление в помещенията кухня, хол и стая. Уредите са отчетени на 28.05.2022 г. и на 15.05.2023 г. като отчетните формуляри са с подпис на потребител. В процесния имот има поставен един водомер за топла вода, който е отчетен на 28.05.2022 г. и на 15.05.2023 г. като отчетните формуляри са с подпис на 2 потребител. При отчета, извършен на 28.05.2022 г. е установено, че показание „ново“ в размер на 912 куб. м. е по – малък от показание „старо“ в размер на 917 куб. м. Поради недостоверното показание, за същия период има служебно определен разход в размер на 3+45.20 куб. м., коригиран с коефицент 2.0. За период 22/23 г. показание „старо“ е въведено служебно изчислено 926 куб. м., коригирано с коефицент 2.0 за м.05 – 06. 2022 г., 1.697 за м.

07 – 10. 2022 г. и 1.519 за м.11.2022 – м.04.2023 г. Поради служебно въведените корекции, фирмата за дялово разпределение е записала, че през отчетния период м.05.2021 г. – м.

04.2022 г. употребеното количество топла вода е 96, 40 куб. м., а за отчетен период м.05.2022 г. – м. 04.2023 г. е 11.576 куб. м. Вещото лице, изготвило СТЕ счита, че служебните изчисления са неправомерни, тъй като за недостоверното показание не е представена причина – грешка или манипулация на водомера. Затова за процесния по делото отчетен период м.05.2021 г. – м. 04. 2023 г. представя собствен вариант на изчисление при реални отчети, при който употребеното количество топла вода за този период от време е в общ размер на 42 куб. м. по изложените съображения вещото лице изготвило СТЕ е обосновало извода, че стойността на топлинната енергия за БГВ е завишена с 288, 84 лв. В експертизата е обоснован и извода, че топломера в процесната сграда е преминал на метрологична проверка през 45 месеца, вместо през 24 месеца, но за период м.10.2017 г. – м. 07.2021 г. със срок за валидност до м. 07.2023 г., не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.

При установеното във фактическо отношение, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ/. Съобразно нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по продажба на ТЕ, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от придобИ.нето на правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот, явяващ се част от сграда с етажна собственост. Правоотношението възниква и съществува без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, то възниква с придобИ.нето на правото на собственост/ползване, както и топлоснабдяването на имота и се прекратява със загубването на същите. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. В тази насока са и разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/17.5.2018 г. г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. От приетия по делото договор за покупко - продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 163/22.11.2011 г. се установява, че В. П. e придобил апартамент № 32 в гр. София, ж. к. Красно село, кв. Борово, бл. 7, вх. Б, ет. 5. Като собственик, същият е станал клиент на доставяната в имота топлинна енергия и дължи стойността й. В тази насока е и подаденото от него заявление - декларация за открИ.не на партида за имота на негово име. За установяване на доставената в имота топлинна енергия са приети 3 изравнителни сметки, формуляри за отчет, представени от фирмата за дялово разпределение, както и заключение на съдебно-техническа и съдебно – счетоводна експертизи. Тъй като при изчисленията в съдебно – счетоводната експертиза вещото лице е взело предвид служебно посоченото количество употребена в имота топла вода, което не съответства на показанията на водомера, а изчисленията относно цената на БТВ в съдебно – техническата експертиза отчита реалното потребление, съдът кредитира като изготвено въз основа на реални отчети заключението по СТЕ относно дължимата главница и същата ще вземе предвид при постановяване на настоящото решение, а именно: 266, 31 лв. за сградна инсталация, 758, 49 лв. за имота и 183, 87 лв. за БГВ или главница в общ размер на 1208, 67 лв., понастоящем 617, 98 евро.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредбата за топлоснабдяването. По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се формира по посочения начин. Редът и начина на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Бруната“, понастоящем [фирма] с договор, сключен на 11.9.2002 г. от упълномощен представител на етажните собственици. Третото лице – помагач е осъществило услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот, чиято цена съгласно изготвената по делото съдебно счетоводна експертиза възлиза на 59, 54 лв., понастоящем 30, 44 евро главница за периода м. 05. 2021 г. до м. 04.2023 г., а законната лихва върху тази главница за периода 16.07.2021 г. – 17.01.2024 г. възлиза на 10, 72 лв., понастоящем 5, 48 евро.

Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период Общи условия, публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва за забава се начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от периода, за който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за съответния отчетен период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на изравнителните сметки 4 и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок започва да тече от издаването на общата фактура за съответния период. Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана. В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане – това, което не е погасено по давност, акцесорната претенция се явява установена по своето основание.