Решение № 165 от 24.04.2026, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Търговско дело 213/2025
- Вид
- Решение № 165
- Подписан
- 24.04.2026
- Състав
- Румяна Бончева Пенева
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.39 · Закон за адвокатурата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал.2, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.432, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429, ал.2, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 165 гр. С., 24.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Румяна Б. Пенева при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело № 20255500900213 по описа за 2025 година
Предявени са субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ във вр. чл.45 от ЗЗД и чл. 429, ал.3 от КЗ във вр. с чл. 86 сл. 1 от ЗЗД.
В исковата си молба ищците Д. Д. Д. и И. В. Ц. посочват, че с решение № 95 от 31.03.2025 година, постановено по търговско дело № 430/2023 г. по описа на ОС С. ответното дружество „З.“ АД, с ЕИК ** е осъдено да заплати на всеки от тях сумата от по 26 000 лв., частично предявена претенция от цялата дължима сума от 250 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 17.05.2022 г., при което е починал синът на ищците В. Д.в Д., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявената писмена застрахователна претенция пред застрахователя - 10.06.2022 г. до окончателното изплащане на претенциите.
Посочват, че решението на ОС С. не е обжалвано в законния срок и е влязло в сила. Първоинстанционният съд е приел, че размерът на справедливото обезщетение е в размер на по 250 000 лв. за всеки от ищците, поради което всеки от предявените частични искове е уважен изцяло.
Посочват, че с настоящата искова молба предявяват искове и молят ответникът „З.“ АД да бъде осъден да заплати на всеки от ищците сумата от по 224 000 лв. (двеста двадесет и четири хиляди лева), представляваща остатък от цялата дължима сума от по 250 0000 лв. (двеста и петдесет хиляди лева), намалена с присъдената в производството по частичния иск сума в размер на 26 000 лв., представляващи обезщетение по чл.432, ал.1 във връзка с чл.45 от ЗЗД за претърпените от тях неимуществени вреди /болки и 1 страдания/, вследствие на ПТП, настъпило на 17.05.2022 г., при което е починал техния син В. Д.в Д., ЕГН **********., причинено от Н.Й.К., при управление на автобус „Сетра“, с peг. № **, по отношение на който е действала към датата на ПТП валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите със застраховател „З.“ АД, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 10.06.2022 г. - датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното заплащане на сумата. Излагат, че за установяване на родствената връзка на ищците е пострадалия и тяхното състояние след инцидента са представени писмени документи, които са коментирани от съда при разглеждане на частичния иск.
Посочват, че от приложеното Удостоверение за наследници, с изх. №3150 от 03.06.2022г., изд. от Община С., е видно, че Д. Д. Д. и И. В. Ц. са съответно баща и майка на починалото непълнолетно дете В. Д.в Д.. В резултат на противоправното си деяние водачът Н.Й.К. причинява на ищците вреда изгубили са своето единствено дете, на което са възлагали всичките си надежди. Ищците дълго време са нямали дете, а много са искали да имат. След много опити се е появил В.. Същият е бил много обичано дете, учил е много, много му е вървяла математиката и езиците, имал винаги отличен успех, бил е приет за ученик в ГПЧЕ „Р.“ гр. С.. Имал приятели. Бил много добро дете.
Ищците много се гордеели с успехите на детето си. Внезапната му загуба причинява на ищците изключителни страдания. Ищцата И. Ц. е отишла на мястото на инцидента и е видяла как детето й е затиснато от автобуса и пищи от болка. Ищецът Д. Д. е онкоболен, като случилото се е влошило състоянието му. Тези изключително негативни преживявания, наред със скръбта от последващата загуба на единственото им дете, причиняват на ищците неимоверни страдания. Били са едно задружно и сплотено семейство.
Връзката помежду им е била много силна, но инцидентът завинаги я е прекъснал. Внезапната и нелепа загуба на единствения им син е причинила на ищците изключителни страдания. Те са изгубили своя син, който към датата на инцидента е бил на 14 години и тепърва му е предстояло да се изучи и да започне самостоятелен живот. Налице е най-тежката житейска ситуация, при която родителите надживяват своето дете. Загубата от смъртта на пострадалия е огромна и е оставила завинаги тежък отпечатък върху живота им. Посочват, че видно от амбулаторни листове №221650063А44 и №221657064349, на 14.06.2023 г. ищците са посетили д-р И.Н., специалист психиатър, който е установил наличието на посттравматично стресово разстройство за всеки един от тях. Специалистът сочи, че И. Ц. споделя, че е била подтисната, тревожна, плаче често и изпитва чувство за вина. Допълва, че споделяла астеннодепресивни изживявания, преживявала сцени от инцидента, с виновностови изживявания, емоционално лабилна, нормобулична, както и че споделя суицидни мисли. Лекарят посочва, че ищецът Д. Д. споделя, че се чувства подтиснат, без желание за дейности и контакти, с намален апетит, сънят му продължавало да бъде разстроен, като имал преживявания тип „флашбек“. Заключава, че има водеща астенно депресивна симптоматика, преработва тежката психотравма, както и че разкрива суицидни мисли. Във връзка с направените констатации е назначена медикаментозна терапия, като 2 видно от представените 4бр. касови бележки, същите лекарства са закупени.
Посочват, че съгласно т.2 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019г., постановено от ОСГТК на ВКС по Тълкувателно дело №3/2016г., решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.
Посочват, че с решението по предходно предявените и разгледани частични искове за обезщетение за вреди се формира сила на пресъдено нещо по въпроса за пълния размер на дължимо, справедливо обезщетение за същите, включително за наличието на съпричиняване и размера му, както и че съдът, сезиран с иск за остатъка от обезщетението, е обвързан от преценката на съда, произнесъл се по частичния иск, относно полагащия се справедлив размер на обезщетението, с оглед установеното съдържание на вредите. Считат, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди за всеки от ищците следва да бъде определен в размер на по 250 000 лева., така както е прието в мотивите на решение №95 от 31.03.2025 година, постановено по търговско дело № 430/2023 г., по описа на ОС С.. Предвид горното, считат, че претенцията на всеки от ищците за определяне на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди вследствие на ПТП, станало на 17.05.2022 година, при което е починал техния син В. Д.в Д., ЕГН **********, в размер на по 250 000 лв. е напълно основателна и размерът на търсеното обезщетение е справедлив, като се имат предвид претърпените от ищците болки и страдания. Претендираният размер е в съответствие и с трайната съдебна практика по сходни казуси. Този размер следва да бъде намален с присъденото в производство по предявения първи частичен иск обезщетение в размер на 26000 лв. Така претендираният от всеки от ищците в настоящото производство остатък от дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 224 000 лв. (двеста двадесет и четири хиляди лева). На основание чл.84, ал.З от ЗЗД, молят съда да присъди и дължимата законна лихва върху претендираното обезщетение, считано от 10.06.2022 г. датата на предявяване на застрахователна претенция пред ответното застрахователно дружество.
Молят да бъде осъдена „З.“ АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С.**, представлявано от П.В.Д., В.В.И. и М.А.Д., да заплати на Д. Д. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., **, сумата в размер на 224 000 лв. (двеста двадесет и четири хиляди лева), представляваща остатъка от цялата сума от 250 000 лв. (двеста и петдесет хиляди лева), намалена с присъдената в производството по частичния иск сума в размер на 26000 лв., представляваща обезщетение по чл.432, ал.1 във връзка с чл.45 от ЗЗД за причинените му неимуществени вреди от непозволено увреждане при ПТП, настъпило на 17.05.2022 година, при което е починал неговия син В. Д.в Д., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице пред застрахователя 10.06.2022 г., до окончателното й изплащане.
Молят да бъде осъдена „З.“ АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С.**, представлявано от П.В.Д., В.В.И. и М.А.Д., да заплати на 3
И. В. Ц., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., **, сумата в размер на 224 000 лв. (двеста двадесет и четири хиляди лева), представляваща остатъка от цялата сума от 250 000 лв. (двеста и петдесет хиляди лева), намалена с присъдената в производството по частичния иск сума в размер на 26 000 лв., представляваща обезщетение по чл. 432, ал.1 във връзка с чл. 45 от ЗЗД за причинените й неимуществени вреди от непозволено увреждане при ПТП, настъпило на 17.05.2022 г., при което е починал нейният син В. Д.в Д., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице пред застрахователя 10.06.2022 г., до окончателното й изплащане.
Молят да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА за осъществено безплатно процесуално представителство. Молят също така, да бъдат присъдени на ищците направените по делото разноски. Молят сумите да бъдат заплатени по служебната банкова сметка по чл.39 от Закона за адвокатурата, открита в „И.“ АД) с **, с титуляр адвокат М. И. З., каквото право е дадено на пълномощника с представените пълномощни.
Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответникът посочва, че съгласно ТР №3/22.04.2019 г. по тьлк. дело 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, при уважаване на частичния иск обективните предели на сила на пресъдено нещо обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на сила на пресъдено нещо при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части.
Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на сила на пресъдено нещо е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. След като със сила на пресъдено нещо е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация. Посочва, че този извод не се отнася до размера на иска. При разглеждането на втория иск съдът не е обвързан от общия размер на обезщетението за неимуществени вреди от 250 000 лв., приет за справедлив при разглеждането на първия частичен иск. Този извод съответства на приетото в TP № 3/22.04.2019 г. по тълк. дело 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо само относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск 4 за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право; че при уважаване на частичния иск обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти