Решение № 92 от 16.03.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Карлово, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20255320101884 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 203374133, седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404 р-н Триадица, бул. „България“ № 81В, представлявано от управителите Х. М. и П. В., чрез юрк. Д. Р., против Ч. Г. С., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***.

В исковата молба се твърди, че на 15.06.2020 г. между „Сити Кеш“ ООД и Ч. Г. С., бил сключен Договор за потребителски к кредит № 427195, по силата на който ответникът получил сумата от 600 лева, срещу задължението да я върне на една вноска от 630.04 лева в срок до 30.07.2020 г. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 46.63 %.

Процесният договор за потребителски кредит бил сключен по електронен път по реда на на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на 1 договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Сочи се, че съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Договорът за потребителски кредит бил сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.

Твърди се, че съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

От приложените към исковата молба Договор за потребителски кредит № 427195 от 15.06.2020 г. и Общи условия по безспорен начин се установявал сключеният между страните договор, задълженията по който ответникът не изпълнил в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентирала договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в 2 два екземпляра – по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновавало извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл.

22 от ЗПК.

В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2021 г. „Сити Кеш“ ООД, като цедент, прехвърлило своите вземания към Ч. Г. С. по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД. Вземането срещу длъжника по настоящото производство било индивидуализирано в Приложение № 1, извадка от което е представено с исковата молба. Ответникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща.

Сочи се, че връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента на длъжника има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор – цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99. ат. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената 3 цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.

Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то ищецът моли да бъде прието за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

Ответникът не изпълнил задълженията си по договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяването му. Към настоящия момент задължението все още не било погасено, като нямало извършено нито едно плащане от страна на длъжника. Ето защо „АПС Бета България“ ЕООД подало на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за дължимите от ответника суми. Образувано било частно гражданско дело № 490/2025 г. по описа на Районен съд - Раднево, по което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Издадената заповед била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, което пораждало правния интерес на ищцовото дружество да предяви настоящия установителен иск.

Моли съда да постанови решение, с което да признае по отношение на ответника, че дължи на дружеството следните суми, за които по ч. гр. д. № 490/2025 г. по описа на РС Раднево е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:

- 600.00 лева – главница по Договор за потребителски кредит № 427195 от 15.06.2020 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и Ч. Г. С.;

- 30.04 лева – договорна възнаградителна лихва върху главницата по договора за кредит за периода от 15.06.2020 г. до 30.07.2020 г.;

- 245.77 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода от 30.07.2020 г. до 27.06.2025 г.

Претендират се направените разноски по делото, включително и тези в заповедното производство.

Ответникът, чрез особения си представител адв. Н. Г., намира иска за допустим, но неоснователен.

Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента и цесионера с постигането на 4 съгласие между тях, а по отношение на третите лица и на длъжника – от момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния кредитор.

Нямало никакви данни ответникът да е уведомен за извършената цесия. По делото било представено Уведомление от „АПС Бета България” ЕООД за извършената цесия, но нямало никакви данни същото да е стигнало до Ч. С., а само било представено по делото.

Заявлението за издаване заповед за изпълнение било подадено от „АПС Бета България“ ЕООД. В случая, при наличие на частно правоприемство, основано на договор за цесия, прехвърлянето на вземането следвало да е съобщено на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ищецът в настоящия спор следвало да представи доказателства, че длъжникът е бил уведомен на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената цесия и то преди подаване на заявлението. В противен случай то нямало действие по отношение на ответника.

Ищецът е направил искане уведомлението за цесията да бъде връчено заедно с преписа от исковата молба и доказателствата. В случая това искане не следвало да бъде уважено. В настоящия спор не се касаело за осъдителни искове. В случая обаче бил предявен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, при развило се заповедно производство и имайки предвид връзката на този иск с издадената заповед за изпълнение на парично задължение, длъжникът следвало да е уведомен за извършеното прехвърляне преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.

Моли съда да отхвърли неоснователни и недоказани. изцяло предявените искове, като

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От приобщеното по делото електронно ч. гр. д. № 490/2025 г. на РС Раднево е видно, че по заявление на ищцовото дружество е била издадена Заповед № 296/22.07.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за следните суми: 600.00 лева главница; 30.04 лева – договорна лихва върху главницата за периода от 15.06.2020 г. до 30.07.2020 г.; 245.77 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода от 30.07.2020 г. до 27.06.2025 г.; 21.25 лева – разноски по делото за заплатена държавна такса;

5

50.00 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

Кредиторът е претендирал и неустойка в размер на 314.96 лева и такси в размер на 281.64 лева, като в тази част заявлението е отхвърлено от съда.

В заповедта е посочено, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит №427195 сключен на 15.06.2020 г. между „Сити Кеш“ООД и Ч. Г. С., вземанията по който са цедирани в полза на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133 с Договор за цесия от 13.01.2022 г.

Заповедта е връчена на ответника (тогава длъжник) при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е дал указания на ищцовото дружество (тогава заявител) да представи доказателства за предявен в едномесечен срок от съобщението иск срещу него. Искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК и е допустим.

По делото е представен на хартиен носител договор за предоставяне на кредит от разстояние Кредирект № 3427195 от 15.06.2020 г., от който е видно, че е сключен между „Сити Кеш“ ООД и ответника, като последният е усвоил сумата от 600.00 лева. Страните са се договорили кредитът да бъде върнат на 1 месечна погасителна вноска при годишен лихвен процент по заема 40,05 %, годишен процент на разходите 48,63 %, с падежна дата – 30.07.2020 г., и обща сума за плащане – 630.04 лева.

Съгласно чл.3.11 от договора, заемателят дължи на заемодателя такса за експресно разглеждане в размер на 314.96 лева, като крайната вноска по кредита възлиза на 945 лева.

От представения в препис договор за прехвърляне на парични вземания от 13.01.2022 г., се установява, че цедентът „Сити Кеш“ ООД продава на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД вземанията, подробно описани в Приложение №1 към договора, където под №427195 /л.9-10/ е вписан общият дълг на М. К. М. в размер на 1226.64 лева, от които 600 лева – главница, 30.04 лева – договорна лихва, 314.96 лева – неустойка и 281.64 лева – законна лихва.