Определение № 394 от 19.03.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 394 гр. Плевен, 19.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500184 по описа за 2026 година

С определение № 6072/11.12.2025 г. по гр.д. № 126/2025 г. Плевенски Районен съд е:

ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца П. Д. А. за изменение на Решение №1426/29.09.2025 г. по гр.д. №126/2025 г. по описа на Плевенски Районен съд в частта му за разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

ИЗМЕНИЛ, на основание чл.248 от ГПК, Решение №1426/29.09.2025 г. по гр.д. №126/2025 г. по описа на Плевенски Районен съд в частта му за присъдените разноски в полза на ищеца, по направеното искане от ответника „***“ ООД, както следва :

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „***" ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н ***, бул. *** № ***, ап. офис 32, да заплати в полза на П. Д. А., с ЕГН ********** сумата от 425,50 лв. , представляваща направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от исковете и по компенсация с дължимите на ответника разноски съразмерно отхвърлената част от иска, ВМЕСТО присъдените с решението разноски в размер на 571,50 лв.

ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „***" ООД по чл.248 от ГПК в останалата му част, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

Недоволен от определението е останал П. Д. А. и на 13.01.2026 г. е подал 1 частна жалба срещу него, в която сочи, че неправилно Плевенски Районен съд е приел, че той като ищец дължи на ответника заплащане на направените от последния разноски съобразно отхвърлената част на осъдителния иск. Намира, че тези разноски не следва да се възлагат върху потребителя, когато той иска установяване нищожност на договора за кредит или на клаузи от него и връщане на недължимо платени суми, тъй като така се създава пречка за осъществяване на ефективен съдебен контрол върху неравноправния характер на договора или на клаузи от него.

На следващо място П. Д. А. намира, че неправилно Плевенски Районен съд е приел, че са предявени само два иска и е редуцирал адв. възнаграждение за защита по тях до 400 лв. за всеки. Твърди, че е предявил 1 установителен иск и 3 осъдителни иска – за връщане на сумите, платени на отпаднало основание като договорна лихва, като такса за разглеждане и като неустойка за непредоставено обезпечение. Твърди, че е договорил и платил следните адв. възнаграждения: 1 000 лв. за защита по установителния иск; 400 лв. за защита по осъдителния иск за връщане на сумите, платени на отпаднало основание като договорна лихва; 400 лв. за защита по осъдителния иск за връщане на сумите, платени на отпаднало основание като такса за разглеждане и 425.15 лв. за защита по осъдителния иск за връщане на сумите, платени на отпаднало основание като неустойка за непредоставено обезпечение. Твърди, че е представил като доказателство за плащането на общо 2 225.15 лв. съответен договор.

Препис от жалбата на П. Д. А. е връчен на „***" ООД и дружеството е подало отговор с искане тя да бъде оставена без уважение.

Недоволно от определението е останало и „***" ООД и на 09.01.2026 г. е подало частна жалба срещу него, в която сочи, че неправилно Плевенски Районен съд е приел, че има доказателство за направени от П. Д. А. разноски за адв. възнаграждение. Твърди, че към представения от адв. И.И. списък по чл.80 от ГПК не е приложен договор за правна защита и съдействие от 25.02.2025 г. Намира, че дори и да има такъв договор, той е неверен, т.е. не удостоверява реално плащане на възнаграждението, защото ищецът е декларирал, че е материално затруднен и не може да плати дори ДТ.

Препис от жалбата на „***" ООД е връчен на П. Д. А. и той е подал отговор с искане тя да бъде оставена без уважение.

Чрез проверка относно допустимостта на частните жалби при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, въззивната инстанция констатира, че те са подадени в срок от легитимирани страни, имащи интерес от обжалването, срещу определение по чл.274, ал.1, т.1 във вр. с чл.248, ал.3 от ГПК на ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД. Така изложеното 2 прави жалбите допустими.

Разгледана по същество, жалбата на П. Д. А. е неоснователна, а жалбата на „***“ООД е основателна, защото:

Въззивната инстанция напълно споделя тезата на районния съд, че са предявени два иска: един установителен и един осъдителен, като съгласно чл.2, ал.5 от Наредба №1 от 09.07.2004 г., за процесуално представителство, защита и съдействие по всеки един от тях поотделно се дължи адв. възнаграждение според цената им. Договореното адв. възнаграждение може да бъде редуцирано при направено възражение от другата страна, като във вр. с правната и фактическа сложност на делото се отчете, че защитата по двата иска е еднаква /общи факти и доказателства/ и че за уважаването на осъдителния иск за връщане на даденото без основание, който се явява естествено следствие от уважаването на установителния иск, не са необходими допълнителни процесуални усилия, различни от вложените за защитата по установителния иск.

В случая обаче няма годно доказателство, че ищецът е направил разноски за заплащане на адв. възнаграждение, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника според уважената част на ищцовите претенции, защото:

ИМ е подадена от П. Д. А. чрез адв. В. Б., като в нея се сочи, че последният е бил преупълномощен от АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „***“.

Фактически обаче към ИМ не е приложено такова пълномощно за преупълномощаване, а пълномощно, с което П. Д. А. е упълномощил АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „***“, адв. В. Б., адв. Б.В. и адв. С.Н. да го представляват пред съда заедно и поотделно. При това положение въззивната инстанция приема, че П. Д. А. е представляван и защитаван по делото от адв.

В. Б. в лично качество, а не като представител на посоченото адвокатско дружество. Този адвокат е подал частна жалба срещу определение №1587 от 25.03.2025 г. по делото. Депозирал е становище на 08.08.2025 г. по възражението на ответника за прихващане.

В о.с.з. на 16.09.2025 г. за ищеца се е явила адв. И.И., която е представила пълномощно, с което П. Д. А. е упълномощил АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „***“, адв. В. Б., адв. Б.В., адв. С.Н. и мл.адв. И.И. да го представляват пред съда заедно и поотделно. При това положение въззивната инстанция приема, че П. Д. А. е представляван и защитаван в о.с.з. на 3

16.09.2025 г. от мл.адв. И.И. в лично качество, а не като представител на посоченото адвокатско дружество.

В о.с.з. на 16.09.2025 г. адв. И.И. е представила списък по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие от 10.02.2025 г., сключен между П. Д.

А. и адв. Б.В. в лично качество, а не като представител АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „***“. Договора касае гр.д. №126/2025 г. по описа на Плевенски Районен съд, но адв. Б.В. не е извършил по това дело лично или чрез преупълномощаване каквито и да било процесуални действия от името на П.

Д. А.. Иначе казано – адв. Б.В. не е свършил по това дело никаква работа, за която да му се следва възнаграждение. От друга страна – по делото липсват договори с адв. В. Б. и/или с мл.адв. И.И., въз основа на които П. Д. А. да претендира с основание заплащане на направени от него разноски за адв. възнаграждение.

При това положение и с оглед съответното уважаване на исковете, ответникът дължи на ищеца само направените от него разноски за ДТ в размер на 63.50 лв., но не и разноски за адв. възнаграждение, доколкото липсва годно доказателство такива да се направени в полза на някой от двамата адвокати, осъществили реално правна защита и съдействие в полза на ищеца.

Въззивната инстанция напълно споделя тезата на районния съд, че щом осъдителния иск е отхвърлен частично поради съответно погасяване чрез прихващане с дължими от ищеца суми по договор за кредит различен от процесния, цитираната практика на СЕС е неприложима. Така е, защото не е налице хипотеза, в която осъдителния иск е отхвърлен частично, защото ищецът-потребител не е могъл да прецизира размера на претенцията си, тъй като няма достъп до счетоводството на ***ра и защото последният му е отказал нужната за целта информация и съдействие.

При това положение и с оглед съответното отхвърляне на осъдителния иск, ищецът дължи на ответника направените от него разноски за адв. възнаграждение в размер на 146 лв.

Като се направи компенсация между дължимите от страните разноски, крайният резултат е, че ищецът дължи на ответника 51.38 евро /164 лв. – 63.50 лв. = 100.50 лв./.

В заключение – обжалваното определение следва да бъде потвърдено в частта му, с която без уважение е оставено искането по чл.248 от ГПК на П. Д.

А.. В частта му, с която Плевенски Районен съд се е произнесъл по искането 4 по чл.248 от ГПК на „***" ООД, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде изменено Решение №1426/29.09.2025 г. по гр.д. №126/2025 г. по описа на Плевенски Районен съд в частта му относно разноските, както следва: ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, П. Д. А., с ЕГН ********** да заплати в полза на „***" ООД, с ЕИК *** сумата от 51.38 евро /100.50 лв./, представляваща разноски по компенсация между направените от ответника разноски за адв. възнаграждение, съобразно отхвърлената част на осъдителния иск и направените от ищеца разноски за ДТ, съобразно уважената част от неговите претенции.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 6072/11.12.2025 г. по гр.д. № 126/2025 г. по описа на Плевенски Районен съд в частта му, с която Плевенски Районен съд се е произнесъл по искането по чл.248 от ГПК на „***" ООД-гр. София, с ЕИК *** и вместо него ПОСТАНОВИ СЛЕДНОТО:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 от ГПК решение №1426/29.09.2025 г. по гр.д. №126/2025 г. по описа на Плевенски Районен съд в частта му относно разноските, както следва :

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, П. Д. А., с ЕГН ********** да заплати в полза на „***" ООД-гр. София, с ЕИК *** сумата от 51.38 евро /100.50 лв./, представляваща разноски по компенсация между направените от ответника разноски за адв. възнаграждение, съобразно отхвърлената част на осъдителния иск и направените от ищеца разноски за ДТ, съобразно уважената част от неговите претенции.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 6072/11.12.2025 г. по гр.д. № 126/2025 г. по описа на Плевенски Районен съд в частта му, с която без уважение е оставено искането по чл.248 от ГПК на П. Д. А..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6