Решение № 293 от 09.06.2023, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Габрово, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Валентина М. Илиева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20224210101797 по описа за 2022 година

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, Франция, рег. № 542097902, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" КЧТ, ЕИК 204915054, гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 14, предявена срещу Р. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.

„***********” № 38.

Ищецът твърди, че депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата 203.18 лева - главница по сключен договор за кредит № CREX – 18362289 от 13.01.2021 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението до изплащане на вземането, сумата 9.88 лева – възнаградителна лихва за периода от 15.04.2021 г. до 15.09.2021 г., сумата 19.04 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.05.2021 г. до 16.04.2022 г., както и за направените по делото разноски - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

По предявеното заявление било образувано ч. гр. дело № 804/2022 г. по описа на ГРС, и била издадена заповед за изпълнение, която била връчена при условията на чл.

47, ал. 5 ГПК, поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правото на вземане за посочените суми.

Ищецът излага, че на 13.01.2021 г. между ищеца, като кредитор и Р. Ш. като кредитополучател е сключен договор за кредит № CREX – 18362289 за закупуване на стоки. Твърди, че след подписване на договора е превел по сметка на упълномощения търговски партньор исканата в заем сума, която ответникът се е задължил да върне заедно с годишен процент на разходите и годишен лихвен процент, посочени в 1 договора, на 8 равни месечни погасителни вноски, в размер на 35.51 лева всяка.

Посочва, че ответникът е преустановил плащанията на вноските по кредита на 15.04.2021 г., като към тази дата бил заплатил две погасителни вноска. Излага, че поради неизпълнението на задълженията на ответника за заплащане на две месечни вноски е настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане на 15.05.2021 г., съгласно чл. 3 от договора, за което на ответника е изпратено уведомително писмо.

Ответникът дължал и съответното обезщетение за забава върху непогасената главница.

Претендира установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правото на вземане за посочените суми, като при условията на евентуалност в случай, че установителните искове бъдат отхвърлени, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, са предявени осъдителен искове за същите вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Претендира направените разноски по делото.

В законоустановения срок, предвиден в чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва ответникът да е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните, а и от представения договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX – 18362289 от 13.01.2021 г., се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” предоставил на ответника Р. Ш., ЕГН ********** револвиращ кредит в размер на 245 лева за закупуване на стока, която сума последният следвало да върне заедно с уговорената възнаградителна лихва и застрахователна премия на 8 месечни погасителни вноски, всяка с размер от 35.51 лева, първата от които с падеж 15.02.2021 г., а последната – с падеж 15.09.2021 г.

Уговорената възнаградителна лихва била в размер на 16.48 %, а годишният процент на разходите – 17.79 %. Уговорената застрахователната премия била в размер на 22.05 лева.

В чл.3 от договора, страните уговорили, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска. При просрочие на две или повече месечни вноски и считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.

Представено е уведомително писмо до длъжника Р. Ш., с който ищецът му съобщава, че поради неплащането в срок на погасителни вноски по договор за потребителски кредит № CREX – 18362289 от 13.01.2021 г. вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България е обявено за предсрочно изискуемо.

От приложеното за послужване частно гражданско дело № 804 по описа за 2022 2 г. на РС- Габрово, се установява, че ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми.

По отношение на установителните искове, с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК.

На първо място, следва да се посочи, че предявените установителни искове са допустими, тъй като в производство по чл.410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за процесните суми, поради което разполага с изпълнително основание.

При връчване на издадената заповед при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, заявителят следва да предяви иск в 1-месечен срок от получаване на съобщението с указанията на съда за установяване на вземането си, който срок е спазен.

Основателността на предявени установителни искове при квалификацията чл.

422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение по договор за заем (потребителски кредит), елемент от съдържанието на което е задължението на кредитополучателя да върне сумата, предмет на договора със съответната възнаградителна лихва, настъпила изискуемост на задължението и релевирано от задълженото лице неизпълнение.

Неизпълнението на задължението на кредитополучателя по договора е по своето естество отрицателен факт от действителността, поради което същият не стои в доказателствена тежест на ищеца. За установяването му е достатъчно твърдение на последния, а задълженото лице следва да установи положителния факт, който го опровергава, а именно - точно изпълнение на задължението си, за което доказателства в производството не са ангажирани.

За установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за заема за потребление съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт – сключен договор. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по необходимост включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея. Договорът, по аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е формален, като в зависимост от волята на страните може да е реален или консенсуален (чл. 9 ЗПК). В случая, с подписването на процесния договор за потребителски кредит № CREX – 18362289 от 13.01.2021 г. ответникът е изразил воля в предписаната писмена форма, за поемане на правно задължение да върне предоставената му сума, на 8 месечни вноски, с размер от 35.51 лева всяка, включващи съответната договорна лихва и разходи, определени на годишна база.

Предаването на сумата не е елемент от фактическия състав на сделката, а съставлява изпълнение на вече възникналото за кредитодателя правно задължение, което сочи, че сключеният договор за потребителски кредит, е консенсуален и пораждането на задължението на потребителя за връщане на сумата чрез внасяне на уговорените погасителни вноски не се обуславя от факта на предаване на предмета му на заемателя.

В случая сключването на договора не е спорен между страните факт, като от представената справка от банкова сметка на ищеца и фактура от 13.01.2021 г. издадена от търговския партньор „Технополис България“ АД се установява и изпълнението на 3 поетото от заемодателя задължение да предостави договорената парична сума. Ето защо, в правната сфера на ответника е възникнало задължение за връщане на предоставената му парична сума в размер на 245 лева, заедно с възнаграждение за ползването ѝ.

Съдът намира за недоказано твърдението на ищеца за настъпила на 15.05.2021 г. предсрочна изискуемост на цялото вземане, на основание чл. 3 от договора.

Съгласно мотивите в т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за потребление или за кредит, уредена в нормите на чл. 71 ЗЗД и чл. 432 ТЗ, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора и, за разлика от общия принцип по чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните. Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона.

Ето защо постигнатата в договора предварителна уговорка по чл. 3, изр. второ, че при неплащане на определен брой вноски кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не може да породи действие, ако кредиторът изрично не е заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател.

В случая по делото е представено изготвено "уведомително писмо", в което се сочи, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, адресирано до ответника на посочения в договора адрес. Не са налице обаче доказателства това уведомително писма действително да е било изпратени на адреса на ответника – не е налице представена обратна разписка, разписка от куриер и т. н. Ето защо, съдът не може да приеме за доказан факта на връчване на ответника на съобщението, с което е обявена настъпила предсрочна изискуемост на вземането преди депозиране на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК.

Съгласно задължителните указания в т. 9 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по Тълкувателно дело № 4/2013 на ОСГТК, ВКС, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. В т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК се прие, че е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.

4

Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

В случая към момента на приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд /11.05.2023 г./ е настъпил падежа на всички погасителни вноски включващи дължимата главница и възнаградителната лихва. С оглед обстоятелството, че по делото е установено сключването на договора и изпълнението на поетото от заемодателя задължение да предостави паричната сума на заемателя, а неизпълнението на ответника по отношение на така установеното задължение, съдът приема за доказано, тъй като последният не е изпълнил доказателствената си тежест да установи точно във времево отношение изпълнение, съдът намира, че в правната сфера на ответника е налице задължение да престира главницата, заедно със съответната договорна лихва по кредита, които са с настъпил падеж.

Разпечатката съдържа 39 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3779df9d-7af1-465d-ada3-057018faa99a