Определение № 1294 от 26.04.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1294 гр. София, 26.04.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И.Г.К като разгледа докладваното от И.Г.К Частно наказателно дело № 20221110203798 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.

Инициирано е с жалба, подадена от пълномощник на Д. С. Д., срещу постановление № 50404 от 23.02.2022 г. на прокурор при Софийска районна прокуратура (СРП), с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т.

1 и т. 3 от НПК, вр. чл. 81, ал. 1, т. 3 от НК е прекратено наказателното производство по ДП № 15091/2021 г. по описа на 04 РУ - СДВР, пр. пр. № 50404/2020 г. по описа на СРП, което е образувано на 20.04.2021 г. за престъпление по чл. 209 от НК.

Според жалбоподателя, постановлението за прекратяване на наказателното производство е необосновано и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По-конкретно се твърди, че при постановяване на обжалвания акт не са били обсъдени всички доказателства в тяхната съвкупност при констатирани съществени противоречия в показанията на свидетелите Д. и Р.. Отделно се сочи, че по делото не са събрани всички възможни доказателства за установява на обективната истина.

Претендира се за повърхностен или дори липса на анализ на доказателствата от страна на прокурора, за да стигне до извод за несъставомерност на установените факти. Иска се отмяна на атакуваното постановление и връщане на делото в досъдебна фаза със задължителни указания относно правилното прилагане на закона и предприемане на съответни процесуални действия за разкриване на обективната истина.

Софийски районен съд, като взе предвид подадената жалба и материалите по досъдебното производство, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу подлежащо на съдебен контрол постановление на прокурор, подадена е от легитимирано за това лице и в законоустановения седемдневен срок.

С постановление от 20.04.2021 г. на прокурор при СРП е образувано досъдебно производство № 15091/2021 г. по описа на 04 РУ - СДВР, пр. пр. № 1

50404/2020 г. по описа на СРП за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, извършено в период м.03.2015 г. до м.03.2016 г. Законен повод за образуване на производството е съобщение (сигнал) до органите на досъдебното производство от пострадалия Д. С. Д..

В хода на досъдебното производство не е привлечен обвиняем.

В резултат от извършената процесуална и процесуално-следствена дейност по делото са събрани следните доказателствени източници:

Писмени доказателства –договори за заем, записи на заповед, счетоводна документация на „******** /т. 2 от ДП/.

Гласни доказателствени средства – показания от 06.07.2021 г. и от 13.12.2021 г. на свидетеля Д. С. Д.; показания от 09.07.2021 г. на свидетеля Д.

Г. Р.; показания от 18.08.2021 г. на свидетеля П.Д.П; показания от 16.12.2021 г. на свидетеля П. С. И.а; показания от 17.01.2022 г. на свидетеля М. Г. Д.а.

Очна ставка между Д. С. Д. и Д. Г. Р..

Според настоящия съдебен състав са налице няколко основания за отмяна на атакуваното постановление от 18.02.2020 г. На първо място, обжалваното постановление е немотивирано, тъй като не може да се изясни как прокурорът е формирал изводите си относно значимите факти. Дори бегъл прочит на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство е достатъчен, за да се установи, че този акт не отговаря на изискванията за съдържание, тъй като не съдържа никакви мотиви, не е изложена почти никаква фактическа обстановка, нито е направен анализ на доказателствата по делото. Прокурорът е намерил, че не са налице данни за извършено престъпление от общ характер, но в същото време липсват мотиви за това защо СРП приема, че това е така. Нещо повече лаконично изложените мотиви са съществено противоречиви в същността си.

Прокурорът е посочил, че от данните по делото се установявало, че пострадалият Д. е бил наясно с всички условия и договорки с Р., а от самото постановление не става ясно какви точно са били тези условия и договорки, които прокурорът е приел за меродавни, доколкото видно от същото прокурорът е възприел тезите и на двамата свидетели, които са диаметрално противоположни помежду си – св. Д. твърди, че е предоставял процесните суми като заем на Р., за да развива бизнеса си, а последната твърди, че Д. и ги е давал като издръжка, с оглед техни интимни отношения.

На следващо място съществен недостатък на атакуваното постановление е и липсата на изложени фактически обстоятелства, които СРП приема за установени, доколкото както беше посочено по-горе единствено частично са преразказани показанията на свидетеля Д. и свидетелката Р., които са съществено противостоящи си.

Липсата на фактология лишава съда от възможността да контролира изводите на прокурора по същество, тъй като не е ясно на базата на какви фактически положения представителят на СРП е изградил своите правни изводи.

Изложените правни изводи, без да е ясно на базата на какви факти са изложени, се приравнява на съдебен произвол, което е недопустимо. Видно от самото постановление, прокурорът просто бланкетно е посочил, че от 2 събраните доказателства се установявало, че отношенията между страните били граждански и не било налице извършено престъпление от общ характер.

Настоящият състав намира, че този извод на прокурора е немотивиран и не се основава на доказателствен анализ, какъвто на практика липсва изцяло.

На второ място, заключението за прекратяване на наказателното производство е формирано преждевременно, тъй като делото не е попълнено с всички относими и необходими за изясняване на обективната истина доказателства. Настоящият съдебен състав приема, че проведеното разследване не отговаря на изискванията за обективност, всестранност и пълнота, тъй като не са разпитани свидетели, чрез които да се провери версията на свидетеля Р. за наличие на интимни отношения с Д., в която връзка да са и предоставяни процесните парични суми. В тази връзка може да бъде разпитан нейният баща, когото Р. твърди да е подпомагала финансово с част от предоставените суми. Отделно следва да бъде извършена очна ставка между Р. и свидетеля П. П. с оглед установява точния момент на съставяне и подписване на процесните записи на заповед и договори за заем, доколкото се констатиран съществени противоречия между изложеното от двамата, а това обстоятелство е от съществено значение за установяване на обективната истина. Следва да бъде извършен преразпит и на свидетеля П. И.а, с оглед проверка показанията на Р., че по не н съвет последната лично е поискала от свидетеля Д. да бъдат изготвени договори за заем. Отделно от изложеното следва да бъде назначена и комплексна счетоводно и икономическа експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и другите относими документи да изследва въпроса какви средства са били вложени в дружеството „********, доколкото в случая става въпрос за периодично отпускане на суми от страна на Д. по отношение на Р., като в един първоначален момент действително сумите може да са били инвестирани, но впоследствие същата да е променила намеренията си. Още повече, че в показанията на свидетеля Д. се твърди за искания за отчетност през лятото на 2015 г. относно инвестициите направени от Р..

На следващо място следва да се посочи, че е недопустимо съдът да изземва функциите на обвинението по събирането и проверката на доказателствата и за вземането на решението на кого да повдигне обвинения, тъй като това конституционно правомощие по чл. 127, т. 1 , т. 2 и т. 3 от Конституцията на Република България (КРБ) е от изключителна компетентност на прокурора. Съдът не може да дава обвързващи указания и да предопределя резултата от оценката на доказателствения материал, както и изводите по същество, като прокурорът, на когото е върнато делото за продължаване на разследването, е овластен да разреши тези въпроси по свое вътрешно убеждение, което съгласно чл. 14 НПК следва да се основава на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и закона.

Съобразявайки пределите на съдебния контрол по чл. 243 НПК и процесуалните нарушения, допуснати от прокурора при извършване на аналитичната му дейност и даване на законосъобразен отговор на правните въпроси, съдът приема, че в случая прокурорът е формирал своите 3 фактически и правни изводи без да обсъди всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, за да може обективно и с необходимата сигурност и пълнота да установи обективната истина за разглежданото деяние. Изводът на прокурора не съответства на изводимата от събраните доказателства информация, като от първостепенно значение в случая е, че делото следва да се попълни с необходимите доказателства, в това число гласни доказателства и експертизи, чрез които да се изяснят значимите факти по делото.

По тези мотиви и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК, Софийски районен съд, Наказателно отделение, 115-и състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановление № 50404 от 23.02.2022 г. на прокурор при Софийска районна прокуратура (СРП), с което на основание чл. 243, ал. 1, т.

1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, вр. чл. 81, ал. 1, т. 3 от НК е прекратено наказателното производство по ДП № 15091/2021 г. по описа на 04 РУ СДВР, пр. пр. № 50404/2020 г. по описа на СРП, което е образувано на 20.04.2021 г. за престъпление по чл. 209 от НК.

ВРЪЩА делото на Софийска районна прокуратура за продължаване на процесуално-следствените действия съобразно указанията на съда, дадени в мотивната част на настоящото определение.

Препис от определението да се изпрати на наблюдаващия прокурор при Софийска районна прокуратура, на жалбоподателя и пострадал Д. С. Д. и на повереника адв. М. Й..

Определението може да се обжалва и протестира пред Софийския градски съд в седемдневен срок от съобщаването му на посочените лица.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4