Решение № 4714 от 31.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4714 гр. Пловдив, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330117409 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба, подадена от Т. И. Н. против „Вива Кредит” АД, с която иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем № ****** г. е нищожна.

В исковата молба се твърди, че на 28.05.2024 г. между страните бил сключен договор за паричен заем, по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 250 лв., при фиксиран лихвен процент по заема 40,32%, годишен процент на разходите – 50%. Сочи, че съгласно чл. 1, ал. 3 от договора заемателят следвало да заплати и такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 63,58 лв. Твърди, че е усвоил изцяло заемния ресурс, но не е изплатил процесната такса, тъй като не я дължи по изложените съображения.

Смята, че същата заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. Опциите при сключване на договора за паричен заем били или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане на заявката и получаване на становище до 20 минути след подаване на предложението за сключване на договор за заем или обикновена заявка без такса. Обикновената заявка означавала заемодателят да вземе становище в срок от 10 дни. Следователно при необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок заемателят бил принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Тази такса била уговорена в договора, едва след като била направена заявката, като потребителят преди подписване на договора 1 се задължил да плати такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена. Таксата била във фиксиран размер от 63,58 лв. Твърди се, да липсва каквато и да била еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя.

Отбелязва, че съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да събира такси, свързани с управление и усвояване на кредита, а било безспорно, че таксата за експресно разглеждане представлява такса за разглеждане на кредита.

С оглед изложеното моли съда да постанови съдебно решение, с което да прогласи нищожността на клаузата от договор за паричен заем № ********** г. / обективирана в чл. 1. ал. 3/, предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 63,58 лв., сключен с „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК **** като противоречаща на принципа на добрите нрави и нарушаваща закона - чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК. Отправено е искане за присъждане на разноски, в това число и за адвокатска защита по чл. 38, ал. 2 от ЗА.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който счита иска за недопустим поради липса на правен интерес, доколкото платените от ищеца суми по процесния договор били отнесени за погасяване на главницата и договорната лихва, а не и за уговорените такса експресно разглеждане и неустойка.

Оспорва предявения иск както по основание така и по размер. Претендира разноски.

Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и евентуално недължимост на същото на основание чл.38,ал.2 от ЗА поради липсата на предпоставките за прилагането му.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл.2 от ЗЗД, вр. с чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже наличието на договор за кредит и основанията за нищожност на клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора за таксата за „експресно разглеждане на документи“.

Установява се от доказателствата по делото и не се оспорва от страните, че последните са сключили Договор за паричен заем №******** г. Видно от договора главницата е в размер на 250 лв., при ГПР 50%, с ГЛП 40,32%, с такса за експресно разглеждане в размер на 63,58 лв., като общо дължимото по договора е в размер на 337,70 лв. (чл. 2, ал. 1, т. 7 от договора). Налице е правен интерес за ищеца от предявяване на положителен установителен иск с оглед твърденията на същия, че не е заплатил таксата за експресно разглеждане на документи, която претендира, че е недействителна. Доколкото ищецът не обосновава интерес от кумулативното разглеждане на исковете за нищожност, нито определена поредност, следва да се 2 приеме, че основанията са предявени в условията на алтернативност.

Според чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е допустимо кредиторът да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит - чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. От граматическото тълкуване на двете цитирани разпоредби следва, че такса се дължи за конкретно действие на кредитора. В процесния случай таксата за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем представлява скрито възнаграждение за кредитора, което не е представено като възнаградителна лихва на потребителя, а подвежда същият, че срещу описана в договора такса ще получи насрещна престация. Същността на небанковите институции, които предлагат т.н. „бързи кредити“, е да предоставят парични средства на лицата в много кратък срок в сравнение с банковите институции. Поради което заплащането на такса за допълнителна услуга по смисъла на чл. 1, ал. 3 от договора за това, която по принцип предоставят небанковите институции, съдът намира, че противоречи на добрите нрави.

Таксата за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем (63,58 лв.) представлява една трета от размера на кредита (250 лв.) и е три пъти по-голяма от договорната лихва (24,12 лв.).

От изложеното може да се направи извод, че самият размер на таксата излиза извън рамките на добросъвестността и принципа на справедливостта. Уговарянето на тази такса цели постигане на скрито оскъпяване на кредита и представлява печалба за кредитора, а не е свързана с реално предоставяне на допълнителни услуги.

Изложеното представлява аргумент в подкрепа на доводите на съда за накърняване на добрите нрави чрез въвеждане на нищожна клауза в потребителски договор, която подвежда потребителя относно вземането на решение за сключване на договор и преценка на кредитните продукти на други заемодатели.

Поради гореизложените аргументи съдът намира, че клаузата на чл. 1, ал. 3. от договора противоречи на добрите нрави и е нищожна. Следователно установителната претенция се явява изцяло основателна на това основание, а останалите не следва да се разглеждат.

По разноските:

При този изход на делото разноските следва да бъдат възложени на ищеца.

Ищецът има право на разноски за заплатената държавна такса в размер на 50 лв., която следва да бъде възложена на ответника да ги заплати на ищеца. Процесуалният представител на ищеца е отправил претенция по чл. 38, ал. 2 от ЗА да му бъде присъден адвокатски хонорар за оказаната правна помощ на ищеца като материалнозатруднено лице. Ответникът е възразил срещу присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на ищеца при условията на безплатна правна помощ с доводи, 3 че ищецът не е материално затруднено лице. Следва да бъде отбелязано, че съдът в настоящото производство не следва да проверява наличието на предпоставките по чл.

38 от ЗА, а само наличието на такава уговорка между страните по договора за защита и съдействие – същата е налице. В същото време ответникът не е поискал събиране на доказателства за материалната затрудненост на лицето, поради което съдът не се произнася по тези факти. Съгласно актуалната съдебна практика на (Определение № 366/16.08.2022г. по ч.т.д. № 1085/2022г. на ВКС и Решение по съединени дела C‑224/19 и C‑259/19 на Съда на ЕС) съдът не е задължен от минималните размери в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да извърши цялостна преценка. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от посочената наредба минималният адвокатски хонорар по иска е размер от 400 лв. за настоящото дело.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: гр. *************по предявения от Т.

И. Н., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, че е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, уговорката в чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем №********** г., сключен между страните по делото, и предвиждащ заплащане на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 63,58 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548 да заплати на Т. И. Н., ЕГН ********** сумата в размер на 50 лв. сторени разноски в производството.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА „Вива Кредит” АД, ЕИК 207343548 да заплати на адв. Г. Г. М., към АК – Пловдив, сумата в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по делото в полза на материално-затруднено лице.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4