Решение № 260016 от 24.08.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260016, 24.08.2020г., Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Окръжен съд , четвърти граждански състав на осемнадесети август две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова

ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова

Таня Георгиева секретар : Елена

Димова, като разгледа докладваното от съдия Дзивкова въззивно гражданско дело Nо 1473 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 от

ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Х.Ф.М. против Решение №

220/03.06.2020г., пост. по гр.д.№ 2892/2019, РС, Асеновград, в частта, в която е изменен размерът на издръжката, дължима от М. на Е.Х.М., със съгласието на неговата майка и законен представител Ю.С.Ч., определена с решение от 11.06.2018г., пост. по гр.д.№203/2018, Арс, като същата е увеличена от 200лв. на 250лв., считано от 30.12.2019г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Жалбоподателят

Х.Ф.М. поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната му част. Счита, че съдът неправилно е приел , че е налице изменение в обстоятелствата, като с оглед събраните доказателства намира, че не се доказва нито нуждите на детето да са нараснали, нито възможностите му да заплаща издръжка да са се увеличили. Твърди, че всъщност майката е с по-големи възможности, като в същото време неговите задължения за издръжка на ненавършили пълнолетие деца са се увеличили, т.к. след постановяване на решението ме се е родило дете. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново такова, с което отхвърли предявения иск. Обжалва постановеното решение и в частта за разноските, като поддържа, че същите са неправилно определени и е следвало нито една от страните да не дължи разноски предвид изхода от делото.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна Е.Х.М., със съгласието на неговата майка и законен представител Ю.

С.Ч., не е подал отговор на въззивната жалба.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна – ответник, останал недоволен от постановено съдебно решение, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт, а откъм съдържание е редовна.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, с който е сезиран.

От фактическа страна по делото е безспорно, че Е. М., р.2005г., има за свои родители Ю.Ч. и Х.М.. От служебната бележка от СОУ „***“, Пловдив, се установява, че детето е в 8 клас през учебната 2019/20 учебна година.

С Решение № 275/11.06.2018, пост. по гр.д.№203/2018, АсРС е определена ,дължимата от бащата Х.М. на непълнолетното дете Е.М. издръжка в размер на 200лв. месечно, считано от 01.05.2018г.

По делото е представена епикриза от

2019г. за болнично лечение на детето вУМБАЛ „Св.

Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, копие от рецептурна книжка, от които се установява, че детето е лекувано от е. Пред настоящата инстанция е представена нова епикриза от УМБАЛ „Св. Георги“, от която се установява, че с оглед рецидива на заболяването са включени нови медикаменти в лечебния курс.

По отношение на майката се установява, че получава пенсия за инвалидност в размер на 230лв. От представеното копие на трудов договор се установява, че майката реализира основно трудово възнаграждение като *** в размер на

910лв. Приложила е договор за наем, от който се установява, че заплаща месечен такъв за жилището, което обитава с детето си в размер на 280лв.

По отношение на бащата са представени удостоверение от ***, от което се установява, че реализира брутно трудово възнаграждение в размер на 588лв. Видно от представените копия от трудов договор и справки от НАП той работи по второ правоотношение срещу възнаграждение от 28лв. Представено е и удостоверение за сключен граждански брак, от което е видно, че Х.М. е сключил брак с А. Ш. Пред въззивната инстанция е представено удостоверение за раждане на дете Х. Х.М., р. на 28.05.2020г. от майка А. М. и от баща Х.М.. Представено е и удостоверение за получаваното от съпругата му А. Ш. трудово възнаграждение / за периода преди временната й неработоспособност/ , от което се установява, че е реализирала БТВ от 566лв., както и че е в болнични от 26.09.2019г. По делото е приложено удостоверение за раждане на друго дете на А. Ш. – Х. А., р. 2013г., както и удостоверение, че същото дете посещава детска градина, за което майката заплаща месечна такса. Представени са и фактури за закупуване на бебешки стоки.

Представените договори за кредити съдът намира за неотносими, т.к. същите не установяват конкурентни задължения на задължението за издръжка.

По делото са събирани гласни доказателства – разпитвани са свидетелите Ф. Ф., А. М.

Свидетелката Ф. е баба на ищеца по майчина линия. Тя твърди, че Е. *** на квартира. Твърди, че детето е получило епилептични припадъци и се лекува в Пловдив в детска клиника. Всеки месец ходи на прегледи, като същите се заплащат, заплащат се и изследванията. Майката купува и лекарства. Е. взимал уроци по математика, по български и по английски езици. Ходел на фитнес. Детето учи компютри и майката закупила такъв на изплащане. Майката не се справяла с необходимите суми за отглеждането на детето – за дрехи и обувки, за учебници, които се закупували.

Свидетелката твърди, че полагала финансово.

Свидетелката А. М. твърди да е съпруга на бащата Х.М.. Заявява, че живеят в жилището на баща му, имат ниски доходи , които не им стигат, за да посрещнат нуждите си. Родителите и на двамата им полагали. Твърди, че за освежаване на жилището, в което живеят и за закупуване на климатиците са помогнали нейните родители и брат. Заявява, че не получава издръжка за детето си, което е от друг брак, т.к. баща му е турски гражданин и живее някъде в Анадола и няма връзка с него.

При така установената фактическа обстановка се правят следните правни изводи :

Съгласно чл. 150 от СК при изменение на обстоятелствата може да бъде променена и вече определения размер на дължимата от родителя издръжка. Съгл. чл142 от СК издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, като законодателят е въвел минимален размер от не по-малко от ¼ от минималната работна заплата за страната, а в чл.143 от СК въвежда общото правило, че родителите са длъжни съобразно своите възможности и материално състояние да осигуряват условия на живот, необходими за развитието на детето, като задължението за издръжка е абсолютно. Задължението за плащане на тази издръжка от родителите на ненавършилите пълнолетие деца не може да отпадне поради това, че съставлява особено затруднение за тях.

Следователно в настоящето производство следва да се установят налице ли са изменения в обстоятелствата, при които е определен предходния размер на издръжката, така също и фактите от значение за определяне на нейния размер - нуждите на детето и възможностите на родителите му да я предоставят.

По отношение на детето Е. от приложените удостоверения се установява, че е ученик в 8 клас през учебната 2019/20г.. Общоизвестен е фактът, че в гимназиалната образователна степен учебниците вече не са безплатни и следва да се закупят от учениците. Следва да бъдат закупувани и пособията, помагалата и останалите необходими принадлежности за посещение на училище. Така, с оглед възрастта и факта, че детето е ученик в гимназиален етап на обучение, следва да се имат предвид нуждите както от средства за съществуване – храна, облекло, обувки, а също и за обучение – посещение на училище / транспорт и закуски/, закупуване на учебници, пособия и помагала, за извънкласни мероприятия, за духовно и интелектуално развитие. Следва да се отчете и факта, че детето е развило хронично заболяване, за което видно от рецептурната книжка приема поддържащи медикаменти, като в хода на процеса е включен и още един медикамент. Стойността на лечението не е установена, но следва да се отчете като допълнителен разход, необходим за поддържане на неговото здраве. Досежно материалното състояние на майката Ю. Ч. се установява , че реализира доход от трудова дейност като *** с основна РЗ от 910лв., както и е получава инвалидна пенсия от 230лв. Няма други алиментни задължения.

Бащата Х.М. реализира брутно трудово възнаграждение от около 600лв. Има алименти задължения към още едно малолетно дете – бебе на няколко месеца. Бащата се намира в брак с А. М., която има дете от предходна връзка, но жалбоподателят М. няма конкурентни задължения за издръжката на това дете.

Предвид така установените нужди на детето и възможности на неговите родители, съдът намира, че по делото се доказват предпоставките за изменение на определената издръжка на непълнолетно дете. От предходния момент на определяне на издръжка е изминал период едва от около година и шест месеца. В същото време, обаче е налице съществена промяна в нуждите на детето от издръжка – то е преминало в по-горна образователна степен – гимназиална, при която от една страна обучението му е задължително, но следва да се поема и финансовия разход за учебниците, пособията и помагалата. Не следващо място е налице и ново обстоятелство – детето е заболяло и приема медикаменти с оглед хроничната болест. По делото не се установява да е налице някакво драстично изменение във възможностите на родителите, като по отношение на бащата е възникнало и конкурентно задължение за издръжка на още едно малолетно дете. Предвид тези задължения и с оглед професията, която упражнява съдът намира, че бащата, при положени усилия от негова страна, е в състояние да реализира доход от трудова дейност много над доказания такъв от 600лв. С оглед установените нужди на детето и възможности на родителите съдът намира че месечно са необходими и възможни за издръжката на детето Е. по 450лв., от които майката, която полага и непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето следва поеме сумата от 200лв., а бащата остатъка от 250лв.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск за изменение на издръжката, дължима от бащата Х.М. на непълнолетното дете Е. е основателен и доказан до посочения размер и следва да бъде уважен до същия. Постановеното първоинстанционно решение, в обжалваната част като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено

Разноски не са претендирани от въззиваемата страна, поради което и не се присъждат.

С оглед на изложеното съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА против Решение №

220/03.06.2020г., пост. по гр.д.№ 2892/2019, РС, Асеновград, в обжалваната част.

В необжалваната част решението е влязло в законна сила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :