Определение № 386 от 12.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 386 гр. Пловдив, 12.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20255300503230 по описа за 2025 година

Постъпила е частна жалба от Р. С. В., чрез мл.адв. Т. Д. против Определение №11739/15.09.2025г., постановено по гр.д.№6721/2025г. по описа на Районен съдПловдив, I гр.състав, с което съдът е изменил на основание чл. 248 ГПК постановеното по делото Определение №7618/11.06.2025г., в частта за разноските, като същото е отменено в частта, с която се осъжда „НД Мениджмънт“ ООД да заплати на мл.адв. Т.

Д. адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1 ЗАдв. в размер на 200 лв.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят сочи, че от приложената по делото справка било видно, че ответницата Р. В. заплатила претендираната сума на 28.05.2025г., като дружеството могло своевременно да подаде молба за оттегляне на иска си. Процесуалното действие по оттегляне на иск било предприето едва две седмици след получаването на сумата, като ищецът изчакал изтичането на срока за отговор на исковата молба. Твърденията, че за дружеството не било известно, че по делото постъпил отговор на исковата молба, както и че насрещната страна упълномощила адвокат, били неоснователни.

Постановеното определение № 7618 от 11.06.2025г. било изцяло незаконосъобразно.

Искането е за отмяна атакувания съдебен акт.

В законоустановения срок е постъпил отговор от „НД Мениджмънт“ ООД, чрез адв. Г. В., с който се взема становище за неоснователност на частната жалба по подробно изложени съображения. Искането е за оставяне същата без уважение и потвърждаване на обжалваното определение.

Съдът, след като разгледа така подадената частна жалба и като съобрази материалите по делото, намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, депозирана на 10.04.2025г. от „НД Мениджмънт“ ООД против Р. С. В. за осъждането на ответницата да заплати на ищеца сумата от 1861.12 лв., представляваща просрочена главница по Договор за потребителски кредит, както и сумата от 114.88 лв. – дължима договорна 1 лихва.

По делото е постъпил и отговор на исковата молба с вх.№64552/ 10.06.2025г., депозиран от Р. В., чрез мл.адв. Т. Д., с който се изразява становище за неоснователност на иска.

С молба с вх.№65050/10.06.2025г., ищцовото дружество „НД Мениджмънт“ ООД е оттеглило предявения иск.

Решаващата инстанция е постановила Определение №7618 от 11.06.2025г., с което, поради така направеното оттегляне на иска и на основание чл. 232 ГПК, е прекратила производството по гр.д.№6721/2025г. По отношение на разноските е прието, че на мл.адв. Т. Н. Д., пълномощник на ответника, следва да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв в размер на 200 лв., която сума дружеството е осъдено да заплати на проц. представител на насрещната страна.

Против така постановеното Определение № 7618 от 11.06.2025г., в частта му за разноските, е постъпила частна жалба от „НД Мениджмънт“ ООД. Изложени са съображения, че жалбоподателят оттеглил иска си по гр. д. №6721/2025г. поради извършено доброволно и пълно плащане от страна на ответницата, но причината за завеждане на делото било противоправното поведение на последната.

Представена е и разписка за извършване на плащане с № 2000000480629863 от дата 28.05.2025г., видно от която Р. В. превела в полза на дружеството сума от 2551 лв., с посочено основание: дело № 672/2025г. и Договор №141986, който е процесният.

По повод така депозираната частна жалба е образувано в. гр. д. №2067/2025г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, IX в.гр.с., по което е постановено Определение №2762/22.08.2025г., с което съдът е счел, че частната жалба представлява молба за изменение по чл. 248 ГПК и е върнал делото на Районен съд за произнасяне по същата.

Така е постановено обжалваното в настоящото производство Определение № 11739/15.09.2025г., постановено по гр. д. №6721/2025г. Районният съд е приел, че причината за оттеглянето на исковете от страна на ищеца е извършено от ответника плащане от 28.05.2025г., тоест след депозиране на исковата молба в съда на 10.04.2025г., което обстоятелство ответницата не оспорвала. Поради това на ответницата не се дължало присъждането на разноски, въпреки депозирания отговор на исковата молба, като в полза на процесуалния представител не е следвало съдът да присъжда възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Това било така, тъй като с поведението си ответницата признала, че дължи и изпълнила задълженията си към ищеца. В подкрепа на своя извод съдът се е позовал на многобройна съдебна практика на ВКС на Р. България.

След преценка на всичко изложено, настоящият състав намира обжалваното определение за правилно, като аргументите за този извод са следните:

По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните по делото се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или пък на поведението на страната, която неоснователно е предявила иска. Идеята на закона е, че разноски се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера. В този смисъл задължението за заплащане на разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди. Разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК постановява, че ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, но възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от наличието на установените в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 2

ГПК изисквания, тоест ищецът ще понесе разноски ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. Когато обаче ответникът е дал повод за завеждане на делото, то той няма право на разноски при прекратяване на производството. В тази връзка ще се посочи, че при прекратяване поради оттегляне или отказ от иска, предприети по неустановена причина, разноските за производството се възлагат в тежест на ищеца. Когато обаче ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттегляне или отказът от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства след подаването на исковата молба, например извършено плащане на претендираната сума, тогава ищецът има право на разноски, а на ответната страна не се дължат такива. В този случай е допустимо при прекратяване на производството съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяване на производството, и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска, с оглед определяне на отговорността за разноските, извършени от страните. Така в определение № 111/10.03.2016г. по ч. гр. д. №953/2016г. ВКС е прието, че във всяка хипотеза при решаване на въпроса за разпределение на отговорността за разноски съдът съобразява причината за прекратяване на производството по делото и доколко то се дължи на новонастъпили факти, както и дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл е и определение № 843/17.11.2014г. по ч. гр. д. №245/2012г. на ВКС, според което в тежест на ответника остават разноските при прекратяване на делото поради оттегляне или отказ от иска, когато той е обусловен от новонастъпили факти и ответникът с поведението си е причинил образуването на делото.

В настоящия случай исковата молба на „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД е депозирана на 10.04.2025г., като основанието за търсената сума е сключен между дружеството и Р. В. Договор за потребителски кредит. На дата 28.05.2025г., тоест след депозиране на исковата молба, ответницата е извършила плащане по процесния Договор с № 41986, което се установява от представената разписка с №2000000480629863/28.05.2025г. Ответницата е дала повод за образуване на делото, доколкото не е заплатила задължението си в уговорените от страните срокове, което е обусловило и предявяването на иска. Плащането на задължението в последващ момент представлява новонастъпил факт, поради което и дружеството е оттеглило иска си. Ето защо ищецът не може да бъде задължен да понесе разноски по делото, в частност – дължимото на мл. адв. Т. Д. адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Както бе изяснено по-горе, основният критерий при присъждането на разноски е коя от страните е дала повод за завеждане на делото, а в случая се установява, че това е ответната страна. Процесуалното поведение на кредитора за оттегляне на иска не е продиктувано от отговора на исковата молба, доколкото ответникът не е релевирал правопогасяващо възражение, че вече е заплатил задължението си и на това основание искът се явява неоснователен. От това следва, че ищецът е оттеглил претенцията си единствено по своя инициатива.

Поради изложеното, настоящият състав намира обжалваното определение за правилно и като такова ще бъде потвърдено изцяло.

Воден от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №11739/15.09.2025г., постановено по гр.д.

№6721/2025г. по описа на Районен съд- Пловдив, I гр.състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 248, 3 ал.3 ГПК

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4