Решение № 42 от 29.06.2021, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Свищов , 29.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Пенка Б. Йорданова при участието на секретаря В.ка Н. Лалова като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело № 20204150100908 по описа за 2020 година като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 908, по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взема предвид :

Иск с правно основание чл. 127 ал. 2 от СК, иск по чл. 143 ал. 2 от СК.

Ищецът В. СТ. В. от *****, общ. Свищов твърди, че с ответницата съжителствали на семейни начала на адреса му в *****, като то съжителство на 10.01.2018г.. било родено малолетното им дете Н. В.а С.. Заявява, че впоследствие узнал, че ответницата има още три деца, които не били припознати. В края на 2018 година ответницата и детето били настанени на лечение в болница в гр. Велико Търново, а началото на март 2018 г. ответницата напуснала болничното заведение без да го уведоми, отвела детето при свои роднини в *****, общ. Съединение и се установила в това населено място.

Заявява, че от тогава с нея живеят при условията на фактическа раздяла. Твърди, че ответницата препятствала контактите му с детето, както и отлагала искането им да обсъдят въпроса за издръжката на детето. Заявила по телефона, че има намерение да се установи трайно в чужбина, като настояла да й даде нотариално заверено пълномощно, че е съгласен детето да бъде снабдено с паспорт и да бъде изведено от майката в неуточнена от нея страна. Не бил съгласен с това и въпреки уговорките относно издръжката на детето, ответницата предявила искове за присъждане на издръжка, по които било образувано гр.дело № 7980/2019г.. на РС Пловдив. Твърди, че след завеждане на делото ответницата продължила да настоява за писменото му съгласие за извеждане на детето в чужбина от 1 мойката. Твърди, че на 22.02.2020г.. сестра му била посетена в дома си в ***** от жена, която се представила като майката на ответницата . Сочи, че сестра му била много изненадана, защото в двора й било оставено малко дете, което плачело. Жената обяснила на сестра му, че и оставя детето Н., защото майката не била в състояние да я отглежда и си заминала. Твърди, че детето Н. било в лошо здравословно състояние, с повишена температура,гладно и мръсно. Веднага бил уведомен от сестра си. Незабавно тръгнали към дома й за да приберат детето. Сочи, че в резултат на грижите неговите и на родителите му, здравословното състояние на детето се подобрило. Уведомил Кметството в селото, както и Отдел Закрила на детето при ДСП Свищов за промяната в обстоятелствата, при които живее и се отглежда малолетното дете Н.. Заявява, че желае да полага грижи за детето, като упражнява родителските права, защото майката не била в състоняие, както и не била заинтересована да отглежда дъщеря им. Успял да проведе телефонен разговор с нея, за да разбере причините за изостяването на детето в дома на сестра му, като твърденията й били, че Н. била негово дете и той трябвало да се грижи за нея, защото тя имала три други деца.

При проведената анкета от служители на ДСП Свищов научил, че ответницата заявила, че детето само щяло да му гостува, а в по-късен момент тя щяла да го отведе, с което категорично бил несъгласен. Налице бил спор между родителите относно упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношнеия на родителя, който няма да отглежда детето и дължимата от него издръжка. Сочи, че притежавал добри битови условия за отглеждането на детето, като имал подкрепата на родителите си, в грижите по отглеждането на детето, а между него и детето се изградила емоционална връзка. Моли съда да постанови решение, с което в качеството му на баща и законен представител на детето да му бъдат възложени за упражняване родителските права по отношение на детето, да определи местоживеенето на малолетното дете Н. В.а С. да бъде при него на посочения адрес, като на майката се определи режим на лични контакти с детето – всяка събота и/или неделя на месеца от 09.00 часа до 12,00 часа и от 13,00 часа до 17,00 часа, по местоживеене на детето в *****, в негово присъствие или в присъствието на посочено от него лице, с което детето би се чувствало психологически комфортно. Моли ответницата да бъде осъдена да му заплаща като баща и законен предстваител на детето месечна издръжка в размер на 152у50 лева, с падеж на първо число на текущия месец, считано от датата на завеждане на делото до настъпване на законустановени причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва при просрочие. Моли да бъде постановено предварително изпълнене на решението в частта относно присъдената издръжка. В хипотеза на претендирани от ответницата разноски, претендира разноските по делото. В хода на устните състезания взема становище, да бъде уважен иска, като поради това, че се касаело за спорна съдебна администрация счита, че разноски не следвало да се присъждат. В писмена защита по делото излага подробни съображения за основателност на иска – бащата се явявал по-подготвен да упражнява родителските права, имал подкрепата на разширеното му семейство в грижите за детето, желаел да се грижи за детето, което било емоционално привързано към него и прародителите по бащина линия, създал подходящи условия за отглеждането на детето.

2

Ответницата ЕЛ. Г. Г. в дадения от съда срок е подала отговор на исковата молба , с който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че детето било родено от съвместното им съжителство. Твърди, че не отговаряли на истината твърденията в исковата молба, че ищецът не бил уведомен , че ще отведе детето, а това се случило, защото била прогонена от дома на ищеца и била принудена да се прибере с детето в дома си в *****, обл.

Пловдив. Не се оспорва, че от тогава са във фактическа раздяла с ищеца, но се оспорва, че е възпрепятствала контактите му с детето, както и че имала намерение да се установи в чужбина. Заявява, че края на 2018 година ищецът заминал за Германия и нямал интерес към детето им, не заплащал издръжка за детето , поради което и завела гр.дело 7980/2019г. на РС Пловдив. Заявява, че майка й завела детето в дома на сестрата на ищеца , но това станало съобразно искане от ищеца за контакт с детето, но детето било взето от ищеца и отказвал да й го върне. Счита, че имала по-големи възможности като родител да се грижи за детето, с оглед и на възрастта и пола му – момиче. Разчитала на своята майка в грижите за детето, разполагали със земеделско стопанство, от което детето да се храни с питателна храна, имала добри битови условия за отглеждането на детето, а била отгледала и други три деца.

Счита, че ищецът нямал навици и лъзможности лично да отглежда дете от женски пол, а и имало вероятност отново да заживее в чужбина, поради което счита, че родителските права следвало да бъдат предоставени на нея, а на ищеца да бъде определен режим на лични отношения с детето – всяка първа и трета събота от месеца от 9 до 16 часа по местоживеенето на детето в *****, в нейно присъствие предвид възрастта на детето, както и ищецът да бъде осъден да й заплаща месечна издръжка за детето в размер на 200 лева, която била във възможностите му . Претендира разноски. В хода на устните състезания процесуалният й представител взема становище, исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни. В писмена защита излага подробни съображения за неоснователност на иска - ищецът нямал качества, които да осигурят нормалното и правилното развитие и възпитание на детето, тъй като същият не полагал грижи за детето към момента на раждането му, не бил осигурил подходящи условия за живот на новореното, а липсата на подходящи условия довели и до разболяването на детето и постъпването му в болница; бащата в продължнеие на две години не се интересувал от детето и не бил давал издръжка за него, въпреки материалните си възможности и постановеното решение на РС Пловдив; бащата бил този, който след това отделил детето от майката, като в продължение на повече от година лишил детето от всякакъв контакт с майката, което поведение било особено укорително. Позовава се, че бащата не полагал труд и като доходи, разполагал само с това, което баща му го подпомогне, за разлика от ответницата, която полага труд, а майката била по-подготвения родител да упражнява родителски права с оглед и на ниската възраст на детето и пола му – момиче и интересът на детето в най-висока степен би бил постигнат, ако майката упражнява родителските права и детето живее при нея.

3

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Ищецът и ответницата са родители на малолетната Н. В.а С., родена на 10.01.2018г., видно от удостоверение за раждане по акт за раждане № 4 от 12.01.2018г. на Община Свищов.

Съгласно служебна бележка от 15.09.2020г. на Кметство *****, детето Н. живее на адреса на баща си В.В. в *****, ****** от 22.02.2020г..

С приложена по делото молба до Отдел Закрила на детето при ДСП Свищов вх. № СИГ/Д-ВТ-СВ/36 от 25.02.2020г. , ищецът уведомил, че желае да поеме грижите за дъщеря си Н., защото майката не била в състояние ,както и не била заинтересована да я отглежда. Уведомил, че на 22.02.2020г. детето било оставено в дома на сестра му от майката на ответницата и баба на детето по майчина линия.

С решение на Пловдивски окръжен съд № 1546 от 19.12.2019г. по в.гр.дело № 2680 /2019г. било отменено Решение № 3153/24.07.2019г. по гр.дело № 7980 /2019г. на РС Пловдив, в частта му, с която ищецът бил осъден да заплаща на малолетното дете Н., чрез нейната майка и законен представител ЕЛ. Г. Г. месечна издръжка за разликата над 160 лева до присъдения размер от 200 лева, считано от датата на подаване на молбата, ведно с лихвата за забава, както и в частта, с която същия е осъден да заплати разноски по делото за разликата над 236,25 лева, вместо което е отхвърлен иска на Н. В.а С., чрез майката и законен представител ЕЛ. Г. Г. за заплащане на месечна издръжка за разликата над 160 лева до претендирания размер от 200 лева, считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска и е потвъредно решението в частта, с която В.В. е осъден да заплати на малолетната Н., чрез майката и законен представител Е.Г. месечна издръжка за разликата над 140 лева до 160 лева, считано от датата на молбата до настъпване на причини за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска , както и месечна издръжка в размер на 150 лева за периода от 21.05.2018г.. до 21.05.2019г.., ведно с лихвата за забава върху всяка просрочена вноска. Решението е влязло в сила на 19.12.2019г..

Установи се от уведомление от 11.12.2020г. на РП Пловдив, че с постановление на РП Пловдив от 10.12.2020г. по преписка 8246/2020г. е образувано ДП по описа на ОД МВР Пловдив за престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК.

Разпитани като свидетели по делото бяха М. С., С.С., М.М., К.П., посочени от ищеца и М.Г., посочена от ответницата.

Св. М. С. –сестра на ищеца изнесе, че в момента брат й и ответницата не живеят заедно, имат дете – Н., родено на 10 януари 2018 г. . Видно от показанията й, когато се родило детето, брат й и Е. живеела в ******, а детето било на месец, когато се разделили.

Доколкото знаела, ответницата напуснала болницата в гр. Левски с детето и не се върнала 4 повече при ищеца. Видно от показанията й, миналата година детето се озовало при тях в *****, където тя била снаха. Заяви, че свекърва й я повикала да излезе, защото „има едни хора, че не ги познаваме“. При излизането си, видяла, че детето е на земята, а свекърва й го взела и й го дала, а детето плачело, било болно, мръсно. На въпроса й, защо и дават детето, те й казали „Това дете е на брат ти! Давам го да види брат ти как се гледа дете“. Обясни, че бабата на детето , която също била свидетел по делото донесла детето, придружавана от поголямата дъщеря на Е.. Видно от показанията й, взела детето и се обадила на родителите си, които дошли след няколко часа, а през това време изкъпала детето и го преоблякла с нови дрехи. Детето много плачело като видяло родителите й, затова и тя била принудена да отиде с тях до *****, взела и детето си и заедно с родителите си, брат си отишли в ******. Заяви, че от тогава детето е в дома на родителите й в *****, където има собствена стая и има много добри отношения между детето и баба му и дядо му. Тази свидетелка изнесе, че „детето без баща ми и без брат ми просто не може да диша. Тя с него е свикнала вече, откакто дойде тук“. Заяви, че при посещенията й установила, че има абсолютна промяна в детето, откакто им било оставено – било чисто. Чувала, че майката искала да се види с детето и брат й се съгласил, но тя поискала той да подпише документ за извеждане на детето в друга държава.