Решение № 7 от 15.01.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№7 гр. гр. Хасково, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20255640200844 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Д. И. М. от град Хасково срещу Наказателно постановление № 2779 от 08.10.2025 г. на Кмета на община Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 20.00 лева, за нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, тъй като при издаването му били допуснати съществени процесуални нарушения и неправилност, поради нарушение на материалния закон. Твърди се в подадената жалба, че не били установени всички релевантни обстоятелства за изясняване на фактическата обстановка при съставяне на Фиш, Серия Х, № 000007367, тъй като било пропуснато от контролните органи да бъде установено по каква причина личният автомобил на жалбоподателя бил забелязан на пътното платно на ул. „Стара планина“ в град Хасково, като на 1 свой ред излага собствени фактически твърдения и счита, че не били нарушени разпоредбите на члл. 6 и чл. 183 от ЗДвП. Моли съда обжалваното наказателно постановление на Кмета на община Хасково да бъде отменено.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален представител - адв. К.Н. от АК – Хасково представя допълнителни доводи по жалбата и заявява, че я поддържа и в хода по същество развива конкретни съображения за нейната основателност, като претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган – Кметът на община Хасково, редовно призован, не се явява, като чрез овластения представител по делото – гл. юриск. В.В., заявява становище по жалбата, която оспорва и по атакуваното с нея наказателно постановление и в писмени бележки излага подробни доводи за неоснователност на същата и моли да бъде оставена без уважение. Претендира и присъждане на разноски, а при условията на евентуалност възразява за прекомерност по отношение на заявените от другата страна.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 21.05.2025 г. свидетелите Д. Б. К., на длъжност „ст. полицай“ в Група „Общинска полиция“ при РУ на МВР – Хасково и И. М. В., мл. инспектор в Група „Общинска полиция“ при РУ на МВР - Хасково, в около 08:21 часа, на ул. „Стара планина“ в град Хасково, пред № 33, при извършена проверка достигнали до извод за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата. В резултат свид. Д. Б. К. пристъпил към съставяне Глоба с фиш, Серия Х, № 000007367 в размер на 20.00 лева по отношение на водача на МПС – лек автомобил марка „**************“, модел „****“ с рег.

№ ************** Д. И. М., негов собственик, паркирано на посочената улица в зоната на Пътен знак В27 в отсъствие на водача на превозното 2 средство, като изготвили и снимков материал.

Впоследствие, след оспорване от Д. И. М. с подаване на възражение, рег. индекс 94Д-4203-3 от 06.08.2025 г., на основание чл. 186, ал. 2 от ЗДвП и чл.

39, ал. 3 от ЗАНН, съставеният фиш бил анулиран и срещу жалбоподателя бил съставен на 10.09.2025 г., от свид. Д. Б. К., в присъствие на свид. И. М. В. Акт за установяване на административно нарушение № 1970-214/19.09.2025 г. за нарушение по чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата за това, че на 21.05.2025 г., в 08:21 часа в град Хасково, на ул. „Стара планина“ е паркирал по посока на движението собствения си лек автомобил марка „**************“, модел „****“ с рег. № ************** в зоната на действие на Пътен знак В27 от Закона за движението по пътищата. Актът е съставен в отсъствие на жалбоподателя, който бил поканен, но отказал да се яви, а след предявяването му, подписал съставения АУАН, без да впише обяснения или възражения в съответната графа.

Срещу така съставения акт не са постъпили писмени възражения от Д.

И. М., в законовия срок от връчване на екземпляр от съставения акт, осъществено на дата 11.09.2025 г., удостоверено в приложената разписка.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел описаната в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка и на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, наложил процесната глоба.

Изложената дотук фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на производството по делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. Б. К. и И. М. В. относно обстоятелствата, свързани с действията, възложени във връзка с процесната проверка и на показанията им, свързани със съставянето на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да 3 контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. По силата на чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, в редакцията към датата на деянието, наказва се с глоба от 20 лв. водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание, е обявено от закона за наказуемо, към датата извършването му.

При съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат на това основание отмяна на наказателното постановление. Неоснователно е основното оплакване в жалбата, развито по същество в допълнението към нея за изтекъл срок чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта за установяване на административно нарушение. В случая се визира конкретно за тримесечния давностен срок, уреден в цитираната разпоредба от датата на открИ.е на нарушителя, доколкото въпросът за едногодишния от датата на извършване на деянието не се поставя под съмнение. В случая следва да се обърне внимание на особеност в развитието на процедурата по съставяне на акта, обусловена от необходимостта да бъде спазен принципът non bis in idem, предвид анулирането на издадения санкционен акт за същото деяние – глоба с фиш, след подаденото възражение, съдържащо оспорване и отказ за заплащане на глобата. Дали самата процедура по съставяне на фиша и връчването на адресата е спазена е отделен въпрос, но водещото е, че възражението е подадено от страна на жалбоподателя едва на 06.08.2025 г. и направеният отказ да се плати глобата с фиш е бил взет предвид и в израз на предоставяне на възможност за защита на лицето, се е пристъпило към съставяне на процесния акт за установяване на административно нарушение срещу конкретно лице, вече не просто собственик на МПС, но и като водач, станало в тримесечния срок от подаване на възражението срещу глобата с фиш, от който момент следва да се приеме, че тече и давностният срок по чл. 34 от ЗАНН в хипотезата от открИ.е на нарушителя – водача на МПС. Противното означава да се приеме, че всякога дадено лице целенасочено може да откаже да признае и плати глобата с фиш в момент непосредствено или след изтичане на този срок от датата на деянието, на която дата е направена справка за собственост на МПС при съставяне на фиша в отсъствие на водача, каквато не е идеята на закона. В този ред на мисли, отправеното възражение в допълнението към подадената жалба следва да се приеме за неоснователно.

4

Разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че актовете, с които се установяват нарушенията по ЗДвП, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а според чл. 167, ал. 2 от ЗДвП службите за контрол, определени от кмета на общината контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка, средствата за организация и регулиране, както и спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства, на правилата за движение от пешеходците, на правилата за движение от водачите на индивидуални електрически превозни средства, движещи се по велосипедна инфраструктура и на правилното използване на алармените инсталации, монтирани в пътни превозни средства за тяхната охрана. Въз основа на цитирания текст от ЗДвП, следва да се приеме, че актосъставителят, с оглед заеманата длъжност попада в кръга оправомощени лица да осъществява контрол и да издава актове за установяване на нарушения по реда на Закон за движение по пътищата. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите реквизити. Нарушението, макар и лаконично, е описано по необходимия пълен, точен и безпротиворечив начин, така, че да бъде обезпечена възможността нарушителят да узнае за какво точно деяние се привлича към административно наказателна отговорност, за да е в състояние да организира правото си на защита в пълен предоставен от закона обем.

Фактическото описание на деянието съответства на правната квалификация по относимия текст от Закона за движението по пътищата.

На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, в това число и на изискването да съдържа достатъчна конкретизация на датата и мястото на извършване на деянието, като доводите в обратна насока, отправени от жалбоподателя следва да се приемат за изцяло неоснователни.

От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин, не само относно факта на паркиране на процесното моторно превозно 5 средство на ул. „Стара планина“ в град Хасково, но и че това е станало в зоната на действие на Пътен знак В 27, като изводите на контролните органи от състава на Група „Общинска полиция“ при РУ на МВР - Хасково намират необходимата опора в приобщените доказателствени източници.

Въз основа на техния анализ, предложен по – горе, бе потвърдено качеството на жалбоподателя на „водач“ на моторно превозно средство, в каквото се сочи, че жалбоподателят е санкциониран, след като сам не отрича това си качество в подадената жалба, а то е потвърдено и при извършване в хода на проверката. Същевременно, в случая, в обстоятелствената част на наказателното постановление е заявено, че процесният лек автомобил е и собственост на жалбоподателя, поради което и доколкото нарушението е установено в отсъствие на водача с първоначалното съставяне на фиш следва правно логическия извод, че в съответствие с материалния закон е ангажирана отговорността му за процесното нарушение на правилата за паркиране, с оглед въведената забрана за това с Пътен знак В 27. Относно авторството, освен, че бе установено с надлежни доказателства, всъщност не се възразява от жалбоподателя, включително с оглед писмени изявления направени в хода на административнонаказателното производство. В случая като собственик, от жалбоподателя не е изпълнено законовото изискване от собственика да бъде посочено с нарочна декларация кому е предоставил управлението на превозното средство на процесната дата при извършване на нарушението на правилата по ЗДвП, ако е било различно лице. В същото време, обаче, собственикът на процесното превозно средство не отрича факта на неговото управление с подаденото възражение срещу издадения фиш. По този начин се решава основният въпрос за авторството на нарушението, описано в наказателното постановление, предмет на обжалване, като по същество обоснован и верен като краен резултат се оказва подходът на наказващия орган. Оттам се потвърждава и извода на съда за съответствието на дейността по реализиране на административнонаказателна отговорност по чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закона за движенето по пътищата по отношение на жалбоподателя с доказателствата по делото и материалния закон.

Разпечатката съдържа 28 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3777761e-401d-45e9-9981-bb0f0f379f6f