Акт № 12736 от 06.11.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 12736

Пловдив, 06.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXV Състав, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

При секретар СТАНКА ЖУРНАЛОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЗЛАТАНОВА административно дело № 20267180701316 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, [ЕИК], представлявано от управителя И. П. И., чрез адв. А. К. А., против Ревизионен акт № Р-16001625003482-091-001/23.01.2026 г., издаден от С. П. П. – началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив, възложила ревизията, и В. Г. Г. – главен инспектор по приходите при същата териториална дирекция, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 126/09.04.2026 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП. Оспорването е относно допълнително начисления за данъчен период март 2025 г. данък върху добавената стойност в размер на 9 798,07 лв. и лихви в размер на 300,14 лв., във връзка с доставка, документирана с фактура № **********/07.02.2025 г., издадена на *** – Хонконг.

Жалбоподателят поддържа, че фактурираните консултантски услуги са извършени за посочения във фактурата получател в Хонконг и че е приложима нулевата ставка по чл. 36 ЗДДС. Според него органите по приходите са придали определящо значение на разминаванията в датите и наименованията и на квалификацията на управителя, без да оценят в съвкупност материалите за извършената работа и плащането от клиента. Възразява, че платежният документ е пренебрегнат поради нечетливост и липса на превод, без да му бъде указано да го представи повторно. Счита, че директорът е изложил нови мотиви и че отричането на изпълнението на услугата е несъвместимо с начисляването на данък за същата доставка в България. Позовава се на чл. 37 ДОПК и иска отмяна на ревизионния акт и присъждане на разноските.

Ответникът – директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и иска отхвърлянето ѝ. Поддържа законосъобразността на ревизионния акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001625003482-020-001/14.07.2025 г., издадена от С. П. П. – началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Пловдив, е възложена ревизия на „***“ ЕООД за установяване на задълженията по ЗДДС за периода от 01.03.2025 г. до 31.05.2025 г. За извършването ѝ са определени В. Г. Г. – главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, и Т. В. С. – старши инспектор по приходите. Определен е тримесечен срок за извършване на ревизията, считано от връчването на заповедта, осъществено по електронен път на 16.07.2025 г. Със Заповед за изменение на заповедта за възлагане на ревизия № Р-16001625003482-020-002/15.10.2025 г. срокът за приключване на ревизията е продължен до 13.11.2025 г.

В хода на ревизионното производство са изискани документи и писмени обяснения от ревизираното дружество, извършени са насрещни проверки и са приобщени доказателства от предходно контролно производство. С Протокол № Р-16001625003482-ППД-001/17.07.2025 г. са присъединени документи и писмени обяснения, събрани при предходна проверка на дружеството. Във връзка с фактурираната доставка към *** са представени договорни и отчетни документи, презентационни материали, документи за плащане и писмени обяснения относно възлагането и изпълнението на услугите.

Същевременно, в дневника за продажбите за данъчен период март 2025 г. е отразена фактура № **********/07.02.2025 г., издадена на ***, Хонконг, за доставка на услуги с данъчна основа 48 990,36 лв., съответстваща на 25 992,75 щатски долара, без начислен ДДС. В ревизионния доклад е посочено, че дружеството е декларирало тази доставка по глава трета от ЗДДС – „Освобождаване с право на данъчен кредит“.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-16001625003482-092-001/27.11.2025 г. В него е предложено допълнително начисляване на ДДС за данъчен период март 2025 г. в размер на 9 798,07 лв. върху данъчна основа от 48 990,36 лв. по фактура № **********/07.02.2025 г. с получател ***.

Ревизиращите органи са приели, че документите не установяват извършване на посредническа услуга по чл. 36 ЗДДС. Обсъдили са и правилата по чл. 21 ЗДДС, включително ал. 5. Поради несъответствията в договорните и отчетните документи, липсата на кореспонденция за предаване на резултата и съмненията относно изпълнителя са приели за недоказано предоставянето на услугата на посочения получател в трета страна. От това са заключили, че мястото на изпълнение е в България.

Срещу ревизионния доклад дружеството е подало възражение на 13.01.2026 г., придружено с допълнителни писмени доказателства, включително обяснения на управителя, записки за изготвяне на презентацията, договор, техническо задание, отчет за извършена работа, документи относно получателя и плащането. На 15.01.2026 г. допълнително са представени писмено потвърждение от *** за възлагането и получаването на консултантските услуги и подписана проформа фактура, с преводи на български език.

След обсъждане на възражението и допълнително представените доказателства е издаден Ревизионен акт № Р-16001625003482-091-001/23.01.2026 г. от възложилия ревизията орган и ръководителя на ревизията. С него е възприето предложеното допълнително начисляване на ДДС в размер на 9 798,07 лв. за март 2025 г., ведно с лихви в размер на 300,14 лв. Декларираният за този данъчен период ДДС за възстановяване в размер на 16 525,15 лв. е намален на 6 727,08 лв.

Ревизионният акт е оспорен по административен ред с жалба, заведена в дирекция ОДОП – Пловдив с вх. № Ж-16-84#1/16.02.2026 г. С Решение № 126/09.04.2026 г. директорът на дирекцията е приел жалбата за допустима, разгледал я е по същество и е потвърдил акта за установените задължения за ДДС и лихви за март 2025 г.

В мотивите си решаващият орган е приел, че ревизионният акт е издаден от надлежно овластени органи, в изискуемата форма и без съществени нарушения на процесуалните правила. По същество не е възприел приложеното от дружеството третиране на услугата като доставка с нулева ставка по глава трета от ЗДДС. Същевременно, позовавайки се на представеното удостоверение от данъчен орган за регистрацията на *** и на чл. 18, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011, е приел, че доставчикът има основание да третира получателя като данъчнозадължено лице. Посочил е, че при това положение мястото на изпълнение се определя по чл. 21, ал. 2 ЗДДС и е извън Европейския съюз, в третата страна, в която е установен получателят.

Независимо от това директорът е счел за недоказано реалното извършване на фактурираните услуги към посочения чуждестранен получател. Изложил е съображения за несъответствия в адреса на получателя и непълноти във фактурата, за липса на достатъчна конкретизация на предмета, сроковете и начина на изпълнение на услугите, както и за отсъствие на кореспонденция, удостоверяваща възлагането и предаването им. Приел е, че не може да се установи категорична връзка между отчетените дейности, приложената презентация и фактурираната услуга. Позовал се е и на данни за електронния файл на презентацията, според които като автор е посочен М. А., документът е създаден на 19.10.2025 г. и е последно променен на 29.10.2025 г., които е преценил като противоречащи на обясненията за извършена от И. И. работа.

Директорът е приел, че при недоказано предоставяне на услугата на посочения получател в трета страна начисляването на данък по общата ставка е законосъобразно. Решението е връчено по електронен път на 14.04.2026 г.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от П. П. П.. При проверката на регистрите вещото лице е установило, че фактурата е осчетоводена по дебита на сметка 411-2 „Клиенти“, по партидата на ***, и по кредита на сметка 703 „Приходи от продажби на услуги“ със стойност 48 990,36 лв. Отчетеният приход участва при формиране на финансовия резултат. Експертът е проследил и банковия превод по проформа фактура № 27/07.02.2025 г. Съдът кредитира заключението относно проверените регистри, платежни документи и счетоводни записвания. Те установяват отчитането на прихода и получаването на сумата. За възлагането, изпълнението и предаването на работата съдът преценява и останалите доказателства.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена от адресата на ревизионния акт след изчерпване на задължителния административен ред за обжалване. Четиринадесетдневният срок по чл. 156, ал. 1 ДОПК, считано от деня след връчването на решението на директора, е изтекъл на 28.04.2026 г. Жалбата до съда е заведена с вх. № Ж-0002-64/22.04.2026 г. и е подадена в срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При проверката по чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът установи, че ревизионният акт е издаден от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията в предвидената от закона форма. Не се установяват съществени процесуални нарушения. Предмет на съдебния контрол е ревизионният акт в потвърдената му част. Оплакването за разлика в мотивите на административните органи следва да се прецени с оглед на това дали констатациите в ревизионния доклад и акта, обсъдени и при административното обжалване, обосновават установеното задължение.

По въпроса за облагаемостта съдът съобрази предмета на възложената работа. Анализите и прогнозите за пазара на батерии представляват консултантска дейност. Липсват данни жалбоподателят да е посредничил от името и за сметка на друго лице при извършване на някоя от доставките по чл. 36, ал. 1 ЗДДС. Следователно декларираната на това основание нулева ставка е неприложима. За начисляването на данък по общата ставка обаче е необходимо да са установени както възмездно извършена услуга, така и място на изпълнение на територията на страната по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗДДС.

За консултантска услуга, предоставена на данъчнозадължено лице за икономическата му дейност, чл. 21, ал. 2 ЗДДС определя мястото на изпълнение според мястото, където получателят е установил тази дейност. Ако услугата е предоставена на негов постоянен обект, разположен другаде, определящо е местонахождението на обекта. Удостоверението за търговска регистрация на *** в Хонконг, известието за промяна на адреса със същия регистрационен номер и търговският предмет на възлагането подкрепят приетото и от директора качество на получателя като данъчнозадължено лице. Удостоверението е относимо заедно с останалите данни по чл. 18, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011. Началото на срока му на валидност не установява датата на учредяване на дружеството.

По преписката липсват данни за постоянен обект на получателя в България, за който да е предназначена услугата. При предоставянето ѝ на посоченото дружество мястото на изпълнение е в Хонконг и съгласно чл. 86, ал. 3 ЗДДС данък в България не се начислява. Дори да се оспори данъчният статут на получателя, за консултантска услуга към данъчно незадължено лице, установено извън ЕС, същото следва от чл. 21, ал. 5, т. 1 и т. 2, б. „в“ ЗДДС. Обстоятелството, че доставчикът извършва дейност в България, само по себе си не определя мястото на изпълнение.

По въпроса за изпълнението съдът съобрази, че договорът от 15.12.2022 г. е подписан на 16.05.2024 г., а в техническото задание от 01.06.2021 г. е посочено и друго дружество – ***., Ltd. Само сходството в наименованията не установява идентичност на възложителите. Връзката на работата с фактурирания получател се подкрепя от други, независими едно от друго обстоятелства – адресираните до него материали и превода от сметка на дружество със същото наименование.

Отчетът за периода 02.09.2024 г. – 07.02.2025 г. съдържа 73 позиции по три дневни ставки, чиято обща стойност е 25 950 щатски долара. По преписката има екземпляр с подпис в полето за възложителя, но самоличността и представителната власт на подписалия не са установени. В писмените обяснения е посочена и друга крайна дата на отчетния период – 13.12.2024 г. Съпоставката с приложените записки и презентацията показва конкретен резултат от аналитична работа по темата на заданието. Строителната дейност на жалбоподателя през ревизирания период сама по себе си не изключва извършването и на такава работа.

Разпечатката съдържа 34 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3777671b-3b95-4f0c-a2f9-b72f75f6fd99