Определение № 107 от 12.01.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 107 гр. София, 12.01.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. И. У. като разгледа докладваното от С. И. У. Административно наказателно дело № 20211110214240 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК, вр. чл.

63д от ЗАНН.

С Решение № 3937 от 24.10.2022 г. Софийски районен съд, НО, 15 състав е отменил Наказателно постановление (НП) № 10-0001247/20.09.2021 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Кюстендил, с което на основание чл. 416, ал. 5 КТ, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството - жалбоподател „Ф. С.” ООД, ЕИК ******, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ.

С решението съдът се е произнесъл по въпроса за разноските в производството, като предвид изхода на делото е присъдил такива в полза на въззивника, като е осъдил Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил да заплати на „Ф. С.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр.София, р –н ******, ж.к.“*****“, **********, бл. ****, вх. *** офис 12.1, представлявано от управителя Емил Володиев Вълешков, сумата от 402,00 (четиристотин и два) лева с ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството.

В срока за обжалване на решението от страна на въззивника, чрез адв.А.

– с доказателства за надлежно учредена представителна власт по делото, е постъпила молба за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Според процесуалния представител на въззивника при този изхода на делото, съдът би следвало да уважи претенцията на въззивника за присъждане на разноски в цялост, съобразно фактическата и правна сложност 1 на делото, в която връзка счита, че своевременно релевираното възражение за прекомерност на разноските, направено от въззиваемата страна, е изцяло неоснователно.

С тези доводи моли решението на съда да бъде изменено в частта за разноските, като въззиваемата страна бъде осъдена да заплати в полза на въззивника адвокатско възнаграждение в пълния претендиран по делото размер от 540,00 лева с ДДС.

С оглед спазване правата на всяка от страните, на директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил е изпратен препис от депозираната погоре молба на „Ф. С.” ООД, ЕИК ******, с възможност за становище. В предоставения срок процесуален представител на въззиваемата страна е изразил становище за неоснователност на жалбата, в която връзка се сочи, че съдебното производство е протекло в три съдебно заседания, в последното от които са разпитани повторно свидетелите, поради депозирана от въззивника молба за поправка на протокол от съдебно заседание, което не обуславя каквато и да било фактическа и правна сложност на делото.

При така установеното, съдът прие от правна страна следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

В случая „Ф. С.” ООД, ЕИК ****** е уведомен за постановеното решение на 08.11.2022 г., а молбата е депозирана в съда на 21.11.2022 г., поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е неоснователна по следните съображения:

Производството по чл. 248 от ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебният акт (в този смисъл Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на 2

ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О. на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС).

В мотивите на въззивното решение съставът на Софийски районен съд е изложил подробни съображения за това защо намира, че претендираното от страна на процесуалния представител на въззивника в производството адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено и в какъв размер, като определеният такъв съответства напълно и на фактическата и правна сложност на делото.

Предвид изложеното, депозираната молба с правно основание по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Ф. С.” ООД, ЕИК ****** за изменение на Решение № 3937 от 24.10.2022 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 15 състав, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - София – град в 7- дневен срок от съобщението до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3