Решение № 325 от 17.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. София, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20231100508240 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 6.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 52620/ 2022 г. на Софийски районен съд, ГО, 138 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от ЗД Б.И.

АД- гр. София /ЕИК *******/ срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА иск по чл.410, ал.1 КЗ вр. чл.49 и чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 561.90 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховка „Автокаско“, за вреди, причинени на автомобил марка “Рено“, модел „Мастър“ с рег.№ *******, при застрахователно събитие, настъпило на 06.12.2018 г. в гр.София, на бул.

„Мария Луиза“, вследствие виновно противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно, на длъжностни лица, чийто възложител е ответникът, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска- 29.09.2022 г., до изплащане на вземането. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът ЗД Б.И. АД е осъден да заплати на ответника Столична община сумата 100 лв.- юриск. възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от ЗД Б.И. АД- гр. София /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на горепосочената сума, ведно със законната лихва и разноските по делото.

Въззиваемата страна Столична община /ответник по делото/ оспорва жалбата на ищеца и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице- помагач на ответника- „Пътища и съоръжения“ ЕАД- гр. София оспорва жалбата на ищеца и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.

1

Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1 КЗ.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По същество постановеното от СРС решение е частично неправилно и следва да бъде отменено.

За уважаване на предявения регресен иск по чл.410, ал.1 КЗ ищецът следва да докаже по безспорен начин съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице и заплащането на застрахователно обезщетение на увреденото лице /настъпване на суброгацията по чл.410 КЗ/, а също и наличие на визираните в чл.49 ЗЗД предпоставки по отношение на ответника: противоправно поведение на лица /изпълнители на работа/ при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа /без да се установява конкретното лице- изпълнител/, настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД доказване на виновно поведение не е необходимо.

По делото не е спорно, а се установява и от събраните писмени доказателства, че при ПТП на 6.12.2018 г. на застрахован в ищцовото дружество лек автомобил „Рено Мастер” с рег.№ *******- собственост на Министерство на вътрешните работи, са били причинени щети.

Спорно по делото, предвид наведените от страните насрещни фактически твърдения, е дали процесното ПТП е настъпило вследствие попадането на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на общински път /на територията на гр. София/.

Направеното в този смисъл от страна на ответника СО възражение е неоснователно.

Обстоятелството, че при настъпване на пътно- транспортното произшествие на пътното платно е имало необезопасена и необозначена дупка се установява от представения протокол за ПТП от 6.12.2018 г., който следва да бъде взет предвид при формиране изводите на съда по съществото на спора. Материалната доказателствена сила на протокола- съобразно чл.179, ал.1 ГПК, обхваща лично възприетите от длъжностното лице факти, каквито в случая са отразени в обстоятелствената му част.

Протоколът е съставен от длъжностно лице- служител на МВР, в кръга на службата му, след посещение на място в деня на инцидента- 6.12.2018 г., т.е. акто-съставителят лично е установил фактите на база извършен оглед и професионална преценка на ситуацията, а не се е доверил само на твърденията на водача. Според направеното в долния десен ъгъл на бланковия протокол отбелязване мястото на произшествието е било посетено от актосъставителя, който е направил констатация в обстоятелствената част на същия за наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Неправилен е приетият от първоинстанционния съд извод, че ПТП не е било посетено на място, тъй като според съдържащите се в долния десен ъгъл на бланковия протокол указания: при отговор с “да”/“не”- ненужното се зачертава с “х”, а в случая зачертаното с “х” ненужно е “не”, т.е. мястото на произшествието е било посетено от актосъставителя, от когото именно е установено наличието на посочената необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Макар длъжностното лице 2 да не е присъствало при самото настъпване на ПТП, което в случая е практически невъзможно, то е възприело лично фактическата обстановка- такава, каквато е била непосредствено след настъпване на ПТП /1 час и 40 минути по- късно- според направеното в протокола отбелязване/, поради което и относно фактите, описани в протокола, последният представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК. При посочения в този протокол и в свидетелските показания на К.К.- водач на увредения автомобил, механизъм на ПТП, неопроверган от ответника с допустими по ГПК доказателствени средства, и въз основа на приетото по делото като неоспорено от страните експертно заключение на авто- техническата експертиза доказана се явява, по преценка на съда, и причинната връзка между процесното ПТП и настъпилите за застрахования при ищеца автомобил вреди. Обстоятелството, че в схемата на протокола е поставена отметка за увреждане в задна лява част на автомобила, а в обстоятелствената му част като видими щети са посочени „задна дясна гума“ и др.“, в какъвто смисъл са и свидетелските показания на водача му К. К., не рефлектира върху приетия от настоящия съд извод за доказаност на механизма на увреждането и причинната му връзка с настъпилите при ПТП вреди.

След като протоколът за ПТП е бил надлежно изготвен, в доказателствената тежест на ответника е било установяването на различна фактическа обстановка, като напр. липсата на неравност /дупка/ по пътното платно в участъка, в който е настъпило процесното произшествие, или изпълнение на задължението му за поставяне на предупредителни пътни знаци за обозначаването на тази неравност.

Наред с това даденото от вещото лице по авто- техническата експертиза заключение, установяващо причинна връзка между описаното в протокола ПТП и настъпилите щети, не е оспорено от ответника.

Неоснователно е възражението на ответника Столична община, че не са налице предпоставки за ангажиране на отговорността му, тъй като съвкупната преценка на събраните доказателства обосновава извод, че настъпването на вреди по застрахования при ищеца автомобил е причинено от навлизане в несигнализирана дупка на общински път, поради което е установено и противоправно бездействие на компетентните служби на ответника за ремонт и поддържане на пътя. Това е основание за ангажиране отговорността на ответника- като възложител на работата, при условията на чл.49 ЗЗД. Представените в тази насока от страна на ответника СО писмени доказателства- сключен през 2015 г. между СО и „Пътища и съоръжения“ ЕАД договор, констативни протоколи от 28.11.2018 г. и 19.12.2018 г., стойностна сметка, „протокол от проверка за четиридесет и трети месец“ от м.11.2018 г., „протокол от проверка за четиридесет и четвърти месец“ от м.12.2018 г. и фактури от м.12.2018 г. и м.01.2019 г., представляващи частни документи, съдържащи изгодни за издателя си факти, преценени съвкупно, не са годни да опровергаят посочената по- горе констатация за налична при настъпването на ПТП дупка на пътното платно.

Установено е по делото и че между ищеца и собственика на увредения при процесното ПТП автомобил е бил сключен договор за застраховка "каско“ /с клауза П302/, че по време на действие на договора е настъпило предвидено в него застрахователно събитие, както и че ищецът е погасил /частично чрез прихващане/ задължението за плащане застрахователно обезщетение на застрахованото лицесобственик на автомобила, в размер на 546.90 лв. /без ликвидационните разноски от 15 лв./. Видно от приложените по делото Специални условия към процесната застрахователна полица за застраховка „каско“, попадането в дупка на пътя не е сред изключените от застрахователно покритие рискове. Следователно съгласно чл.410, ал.1 КЗ ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредите, респ. възложителя на работата, от процесното ПТП.

3

При тези съображения претенцията на ищцовото дружество по чл.410 КЗ вр. чл.49 ЗЗД за заплащането на регресно обезщетение по щета № 1803039201 за причинени на автомобил „Рено Мастер” с рег.№ ******* на 6.12.2018 г. вреди е установена по основание.

Съгласно заключението на изслушаната в първоинстанционното производство автотехническа експертиза, прието като неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като компетентно и обективно дадено, средната пазарна стойност на ремонта за отстраняване на претърпените вреди към момента на настъпване на застрахователното събитие възлиза на 327.04 лв., от които: 178.22 лв.- за нова гума, 125.82 лв.- за нова джанта, и 16 лв.- за труд.

При съобразяване нормата на чл.499, ал.2, изр.1 КЗ, според която при вреди на имущество обезщетението не следва да надвишава действителната стойност на причинената вреда /съответна на пазарната стойност, достатъчна към момента на увреждането за закупуването на имущество от същия вид/, се налага приемането на извод за дължимост на сумата 327.04 лв., представляваща пазарна стойност на ремонта за отстраняване на претърпените вреди към момента на настъпване на застрахователното събитие. При това положение искът на ЗД „Бул Инс“ АД като основателен и доказан следва да бъде уважен за сумата 327.04 лв. и отхвърлен за останалата част от претендираното регресно вземане.

При тези съображения, поради частично несъвпадане на приетите от двете съдебни инстанции изводи по съществото на спора обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която предявеният от ЗД „Бул Инс“ АД иск по чл.410 КЗ е отхвърлен за сумата 342.04 лв. /327.04 лв. + 15 лв.- ликвидационни разноски/, и вместо това следва да бъде постановено решение за присъждане на същата като дължимо регресно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. На отмяна подлежи решението и в частта относно съразмерно присъдените на ответника СО разноски над сумата 39.13 лв. В останалата част, в която искът на ЗД „Бул Инс“ АД е отхвърлен за горницата над сумата 342.04 лв. до пълния предявен размер от 561.90 лв., и на ответника СО са присъдени разноски от 39.13 лв., решението като правилно следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора съобразно чл.78, ал.1 ГПК и чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК ответникът- въззиваема страна дължи да заплати на ищеца- въззивник сумата 200.88 лв.- разноски за първоинстанционното производство /50 лв.- държ. такса, 250 лв.възнаграждение на вещо лице, и 30 лв.- възнаграждение за свидетел/, съразмерно на уважената част от иска, и сумата 15.22 лв.- разноски за въззивното производство /за платена държ. такса/, съразмерно на уважената част от жалбата. На основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемата страна сумата 39.13 лв.- разноски за въззивното производство /за юриск. възнаграждение/, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.