Решение № 704 от 14.06.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 704 гр. Бургас, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20232100500554 по описа за 2023 година

Производството по делото е по чл. 258 и следващите от ГПК, образувано по въззивната жалба на ГДПБЗН- МВР, представлявана от директор главен комисар А.Д., чрез процесуален представител главен юрисконсулт Т. С.- Отдел ПНО при ГДПБЗН МВР с адрес за призоваване: гр.Б****, подадена против Решение №31/13.02.23г. по гр.д. 596/22 г. по описа на Районен съдПоморие.

Решението се сочи за неправилно и необосновано. Моли се за отмяната му, както и за постановяването на друго,с което исковете да бъдат отхвърлени.

Конкретно: основният порок на решението според страната е този, че е постановено при неправилната тълкуване и прилагане на нормативната уредба, уреждаща полагането, отчитането и заплащането на нощния труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР. Неправилно е според въззивника възприетото от съда субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата(НСОРЗ), касаеща лица, чиито правоотношения се уреждат по реда, визиран в Кодекса на труда. Страната поддържа мотивите си от първа инстанция за неприложимост на общата уредба на трудовото законодателство към правоотношението, предмет на настоящия спор.

Счита, че чл.187,ал.9 от ЗМВР, делегираща на министъра на вътрешните работи издаването на особени подзаконови нормативни актове за различните видове допълнителни трудови възнаграждения(ДТВ) и техния размер, касателно служещите в системата на МВР, е изрична и не предполага субсидиарно приложение на общото трудово-правно законодателство. Законът за държавния служител(ЗДСл) и актовете, към които препращат КТ не са приложими към лицата от категорията на настоящия ищец, имащи качеството на държавен служител в системата на МВР по 1 смисъла на чл.142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, чийто статут се урежда само от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по приложението му.

Специалното законодателство не предвиждало препращане към нормите на общото, освен в изрично посочени случаи, какъвто настоящият не е. Счита, че приложение намират чл.189, ал.2 и чл.187 ал.9 от ЗМВР, ведно с издадените за прилагането им подзаконови нормативни актове:

Наредба №8121з- 776/29.07.2016 г. и Наредба №8121з- 36/07.01.20 г.

Посочените нормативни актове уреждали правоотношенията между работодателя и настоящия ищец различно, като за разлика от КТ, ограничаващ нощния труд на 7 часа, такова ограничение за работещите в системата на МВР нямало.

За тази система нормалната продължителност на работното време през деня съвпадала с тази през нощта и е равна на осем часа.

Различието на двете нормативни уредби се обяснява със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл. 142, ал.1, т. 1 от ЗМВР, към която категория принадлежи и настоящият ищец. Тази спецификата обуславяла и редица други различия по отношение обема на полагания труд, подробно изброени, като се твърди, че именно поради това в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми и допълнителни материални стимули и нематериални блага, изравняващи положението на работещите от категорията на ищеца с останалите служители, включително с тези по КТ.Изложени са подробни съображения в подкрепа на горното, вкл. сравнително правен анализ на статута и уредбата на трудовите правоотношения на трите категории работници и служители, заети в системата на МВР.Сочи се за предвидено, че за всички тях всеки отработен нощен час или част от него се заплащат допълнително по 0,25 лв. на час.

Обаче чл.9, ал.2 от НСОРЗ не се прилагал за служители по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага член 107 а от КТ, а това изключвало Наредбата да е приложима за държавните служители,чийто статут се урежда по ЗДСл и ЗМВР. Оттук и от факта на равна продължителност на работното време от 8 часа през деня и нощта за служителите в системата на МВР(даващ коефициент 1 при съотношението на двете величини), се извежда, че не намира приложение и коефициентът в размер на 1, 143.

Твърдението за невъзможността за субсидиарно приложение на общото законодателство към казуса, се подкрепя и с цитирана съдебна практика. Според страната липсата на уредба, прилагаща горепосочения коефициент за работещите в МВР от категорията на ищеца, не сочи на празнота в правната уредба, а на законодателна воля в такава насока.

Също така специалният закон дерогирал приложението на общия.

За втори съществен порок на първоинстанционното решение се сочи този, че съдът неправилно при преизчисляване на положените в системата на МВР часове нощен труд в дневен, приема разликата в повече за представляваща извънреден труд.Този извод на съда не бил подкрепен от фактологията, още повече, че и самият ищец не е твърдял по делото положен извънреден труд, а е обяснил в исковата молба, че претендира допълнително заплащане за труд, положен в рамките на 24-часовите му дежурства по график.

От изложеното се заключава, че крайните правни изводи на първата инстанция по спора са изцяло неправилни.

Дирят се разноски за производството по представен списък по чл.80 от ГПК, а при условие на евентуалност при отхвърляне на жалбата, се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на другата страна и се моли то да бъде намалено до 2 еднократния размер, предвиден в НМРАВ, поради ниската степен на фактическа и правна сложност на делото и възможността разглеждането му да приключи в рамките на едно съдебно заседание. Не се ангажират нови доказателства.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от С. П. М. ЕГН ********** от гр.П*****, с адрес за получаване на съобщения и призовки- гр.Бургас, ул.“*****- адвокатска кантора- адв. Р. Ц.- БАК, в който въззивната жалба и изнесените в нея оплаквания се сочат за изцяло неоснователни, а решението на първата инстанция е намерено за правилно и законосъобразно, изводите на съда за изцяло обосновани, сторени при липса на допуснати съществени процесуални опущения, поради което се моли за потвърждаването на обжалвания акт.

Излагат се подробни съображения по приложенията на материалния закон, като се подкрепят и споделят в цялост изводите на първата инстанция в тази насока. Дирят се съдебноделоводни разноски за производството и не се ангажират нови доказателства.

Проверката на съда по чл.267 от ГПК сочи въззивната жалба за допустима, а служебната такава по чл.269 от ГПК , определя обжалваното съдебно решение като валидно и допустимо.

По съществото на спора, с оглед въведените от въззивника оплаквания за неправилност на съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните в производството доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по предявени от ищеца С. П. М., срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР гр. София осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца /съгласно приетото изменение на иска в съдебно заседание от 12.01.2023г./ на сумата от 576.03лв. представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 65.35часа, за периода от 01.10.2019 г. до 10.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1. 143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 140.40лв.(съгласно прието изменение на иска в с.з. от 12.01.2023г.), представляваща лихва за забава върху дължимите от ответника суми от датата на възникване на задължението за плащане, до предявяване на иска.

В исковата молба претенциите се обосновават с това, че през периода от 01.10.2019 г. до 10.07.2020 г. ищецът е полагал труд при 24-часови работни смени, предварително определени с график за всеки месец, като „******“ в Районна служба ПБЗН – Поморие към РДПБЗН – Бургас.

За процесния период ищецът положил нощен труд от 504 часа, а преизчисляването на нощен към дневен труд с коефициент 1.143 възлизало на 576ч. и в резултата на това се стигало до извънреден труд от около 72 часа, който следвало да бъде допълнително заплатен от ответника.

Ответникът дължал и лихва за забава върху главницата за периода от датата на възникване на задължението за плащане до предявяване на иска – 30.09.2022г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове като неоснователни.

През процесния период ищецът бил в служебно правоотношение с МВР като държавен служител. Полагал е труд на смени по график, но по отношение на държавните служители приложение намирали специалните разпоредби от чл. 187 и следващите от ЗМВР, като доводите на ищеца за прилагането на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната 3 заплата /НСОРЗ/, били неоснователни. Молил е за отхвърляне на исковата претенция.

Първоинстанционният съд е постановил решение, с което е осъдил ответника да заплати на ищеца претендираните суми, в размерите на направеното и прието изменение на същите, съгласно с констатациите на експертното заключение, изслушано в първа инстанция. Съдът е счел за доказани исковете на база събраните по делото доказателства и е приел за неоснователни всички въведени в процеса правоизключващи възражения на ответната страна.

Въззивният съд не споделя тези крайни правни изводи.

Предявените по делото искове са осъдителни, с правно основание по чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.

Установената от първата инстанция фактическа обстановка по делото не е оспорена пред въззивния съд и е съобразена с представените по делото доказателства, поради което БОС я възприема изцяло, в следния смисъл:Страните са били в процесния по делото период в служебно правоотношение, по силата на което ищецът е полагал труд като „******“ в Районна служба ПБЗН – Поморие към РДПБЗН – Бургас при Главна дирекция ПБЗН МВР. С оглед заеманата длъжност, ищецът е полагал труд и през нощта /за времето от 22. 00 часа до 06. 00 часа/, съгласно утвърдени графици, а отработеното му работно време се е изчислявало сумарно. По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза (л.79- дело РС), неоспорена от страните и приета от съда, от чието заключение се установява, че за исковия период от 01.10.2019г. до 10.07.2020г., ищецът е работил на смени, като за същият период е полагал нощен труд за времето от 22 часа до 6. 00 часа и за целия процесен период е положил общо 457 часа, нощен труд. В отговор на поставената му задача, експертът е извършил превръщане на часовете нощен труд в дневни часове, с приложен коефициент 1.143, от което са се получили общо 522.35часа. Тогава между реално признатия от работодателя, заплатен на ищеца нощен труд и преизчисления с коефициент 1.143 нощен труд, е налична в повече разлика от 65.35 часа, отчетена като извънреден труд, незаплатен на служителя.

Дължимата за него сума е в размер от 576.03лв. Вещото лице е установило в заключението си, че лихвата за забава върху сумата от 576.03лв., изчислена за периода от момента, когато е станала изискуема, до датата на образуване на делото – 30.09.2022 г., е в размер на140.40лв. По делото не е спорно, че и тази сума не е платена.

Страните спорят по възнаграждение за този труд. приложението на закона, относно дължимостта на

От обстоятелството, че в процесния период от 01.10.2019 г. до 10.07.2020 г.ищецът е бил държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, следва, че за създаденото между него и работодателя му (МВР) е приложима разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, според която към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща и допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд. Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 и 2 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 6, 00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. Условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. До 10.07.2020 г. (преди изменението й с ДВ, бр. 60 от 2020 г.), която е и приложимата към случая редакция на закона, разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР е предвиждала, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а съгласно ал. 3, работното време на държавните 4 служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през което време работните часове не е следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. В ал. 5, т. 2 на същия член до 10.07.2020 г. е било предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време - до 280 часа годишно, е следвало да се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6. Съгласно ал. 7 в тази редакция на закона, извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.