Решение № 5590 от 27.07.2017, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……… гр. София, 27.07.2017 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКO OТДЕЛЕНИЕ, I-21 състав, в публичното заседание на шестнадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15118 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на С.М.К., гражданин на Р.И., против Л.Р., гражданин на Р.л., В.Н.Р., с която са предявени субективно и обективно кумулативно съединени искове – за прогласяване на недействителност на договор за продажба на Нотариален акт № 66, том II, рег. № 5158, дело 246 от 2010г. на В.И.– нотариус, с район на действие СРС, с рег. № 271 в НК и на основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху процесния недвижим имот на ищеца от В.Н.Р..

Ищецът твърди, че на 31.10.2006г., с договор за продажба във формата на Нотариален акт № 178, том V, рег. №

11973, дело 841 от 2006г., на В.И.-нотариус, с район на действие СРС, рег. № 271 в НК е придобил недвижим имот, представляващ Апартамент № 69, в секция D, на втори етаж, на кота + 5.80, състоящ се от антре, баня с тоалетна, дневна, спалня и балкон, със застроена площ от 60.30. кв. м., заедно със складово помещение № 69, с полезна площ от 2.82 кв. м., заедно с 0.82 % идеални части от общите части на сградата, находящи се в жилищна сграда със секции A,B,C,D,E,F с РЗП 13 426.66 кв.м., построена в три урегулирани поземлени имота: УПИ IV-1267 от квартал 96 по плана на град София, местност „Витоша-ВЕЦ Симеоново“, целият с площ 1200 кв.м., УПИ III – 1267 от квартал 96 по плана на град София, местност „Витоша-ВЕЦ Симеоново“, целият с площ 1332 кв.м., с адрес: гр. София, районЛ., ул. „*********. Поддържа, че без негово знание, съгласие и воля на 04.05.2010г. е сключен договор за покупко продажба, с предмет прехвърляне на право на собственост върху този апартамент, във формата на Нотариален акт № 66, том II, рег. № 5158, дело 246 от 2010г. на В.И.– нотариус, с район на действие СРС, с рег. № 271 в НК. Навежда доводи, че този договор е подписан от лицето О.Т., действащ като преупълномощен от представящия се за пълномощник на ищеца – Б.Е.К.. Посочва, че съгласно текста на нотариалния акт, О.Т. е бил преупълномощен с пълномощно рег. № 14204/03.05.2010г. за заверка на подпис и рег. № 14205/03.05.2010г., том II, № 154 на А.Ч.

*** действие СРС, рег. № 310 на НК, като в текста на това пълномощно се посочва, че преупълнощителят удостоверява представителната си власт с пълномощно заверено от нотариус Т.Б., заверено с апостил № 43573/18.09.2009г. Излага съображения, че действително познава лицето Т.Б., но не като нотариус, а в качеството му на клетвен комисар. Твърди, че никога не е изразявал намерение за продажбата на процесния недвижим имот или подписвал пълномощно във връзка с това. Посочва, че това лице, като клетвен комисар, не е имал правомощия да завери нотариално горепосоченото пълномощно, тъй като същият няма функциите на нотариус и не е надлежно определен да изпълнява функцията на нотариус.

Поддържа, че не е потвърждавал правните действия на лицата Б.Е.К. и О.Т..

Твърди, че на 14.09.2010г. ответникът Л.Р., легитимирайки се като собственик на процесния имот го продава на ответницата В.Н.Р. с договор, обективиран в Нотариален акт № 151, том II, рег. №

6666, дело 281 от 2010г. на М.М.-Р.– нотариус, район на действие СРС, рег. № 504 в НК. Навежда доводи, че завереното от клетвен комисар Т.Б.пълномощно е нищожно, поради липса на предписаната в чл. 37 ЗЗД задължителна нотариална форма, като това от своя страна води до нищожност на пълномощното, с което е преупълномощено лицето О.Т.. Посочва, че валидността и материалната законосъобразност на завереното от клетвен Комисар Т.Б.пълномощно следва да е съобразено с правото на Р.И.. Излага съображения, че на отделно основание това пълномощно е нищожно, доколкото няма данни по отношение на него да е завършена процедурата по Хагската конвенция – да е преведено на български език от заклет преводач и да е легализирано от Консулския отдел на Министерство на външните работи на Република България, като това води до негодност на такъв документ да породи действие на територията на Република България и съответно да бъде използван като официален документ в нотариалното производство. Поддържа, че пълномощното, с което е преупълномощено лицето О.Т. е нищожно, поради това, че в същото не е посочено първичното пълномощно на база на което то е съставено, както и на правата на преупълномощителя. Твърди, че поради неспазването на изискването за форма на пълномощното, с което е упълномощен Б.Е.К., съответно на това, с което е преупълномощен О.Т., нищожен се явява и договорът обективиран в Нотариален акт № 66, том II, рег. №

5158, дело 246 от 2010г. на В.И.– нотариус, с район на действие СРС, с рег. № 271 в НК, като заявява евентуални основания за това – поради липса на форма, липса на съгласие, липса на представителна власт и противоречие със закона.

Излага съображения, че доколкото Л.Р. не е придобил правото на собственост, тази собственост не е придобита и от ответницата В.Р..

Ответницата В.Р. оспорва иска. Поддържа, че е налице преюдициален въпрос за прогласяване нищожност на едностранна сделка – упълномощаването, без наличието на петитум и без участието като ответник поне на пълномощника Б.Е.К., който въпрос преди това не е решен с влязло в сила решение на съд. Излага съображения, че е в тежест на ищеца да докаже нищожността на упълномощаването, което не би могло да се извърши без предявяването на нарочен иск срещу Б.Е.К.. Навежда доводи, че българският съд не е компетентен да се произнася със сила на пресъдено нещо относно валидността на документ, съставен в друга държава от чужд гражданин, макар и този документ да е използван в България. Посочва, че когато упълномощаването за сключване на сделка, с която се прехвърлят права върху недвижим имот, е дадено в чужбина след 01.03.2008г., не е необходимо пълномощието да бъде с нотариална заверка на подпис и съдържание, според изискванията на чл. 37 ЗЗД, ако е спазена изискваната в тази държава форма за овластяване с такива правомощия. Твърди, че в деня на изповядването на сделката, ищецът е получил продажната цена по нея, като я е изтеглил от банковата сметка, по която тя е била преведена. Поддържа, че доколкото е придобила процесният имот от собственик, тя от своя страна е носител на правото на собственост, като предявения от срещу нея ревандикационен иск е неоснователен.

От страна на ответника Л. Р. е подаден отговор, с който също се оспорва иска. Поддържа, че продажната цена по договора е заплатена по банкова сметка ***, като от това следва, че ищецът е знаел за продажбата и не ѝ се е възпротивил, респ. не е върнал сумата или част от нея на ответника Р.. Излага съображения, че тези обстоятелства, макар и да не съставляват потвърждение по смисъла на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, са показателни за субективното отношение на ищеца към сделката. Навежда доводи, че договор, сключен без представителна власт е относително недействителен, а не нищожен. Посочва, че знанието на ищеца за продажбата на процесния имот е очевидно, след като той се явява пред „публичен нотариус“ К.Г.в гр. Г., Р.И., за да положи подписа си под декларацията по чл.

264, ал. 1 ДОПК и декларация по чл. 25, ал. 6 от ЗННД, които са елемент от фактическия състав на покупко-продажбата на всеки недвижим имот в Република България, като с оглед на това е налице липса воля и съгласие от страна на ищеца за продажбата на имота. Излага доводи, че българският съд не е компетентен да преценява със сила на пресъдено нещо валидността на чужд документ, издаден в друга държава между чуждестранни лица, макар и в следствие този документ да е използван в България. Посочва, че в исковата молба липсва петитум за нищожност на това нотариално удостоверяване, извършено в Р.И., като по тази причина производството по чл. 26 ЗЗД е недопустимо.

Третото лице помагач О.К.Т.. Навежда доводи аналогични на изложените от ответника по иска по чл. 42 ЗЗД.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото се установява, че на 31.10.2006г. с договор за продажба на недвижим имот, сключен във формата на Нотариален акт № 178, том V, рег. № 11973, дело 841 от 2006г., на В.И.-нотариус, район на действие СРС, рег. № 271 в НК, ищецът е придобил недвижим имот, представляващ Апартамент № 69, в секция D, на втори етаж, на кота + 5.80, състоящ се от антре, баня с тоалетна, дневна, спалня и балкон, със застроена площ от 60.30. кв. м., заедно със складово помещение № 69, с полезна площ от 2.82 кв. м., заедно с 0.82 % идеални части от общите части на сградата, находящи се в жилищна сграда със секции A,B,C,D,E,F с РЗП 13 426.66 кв.м., построена в три урегулирани поземлени имота: УПИ IV-1267 от квартал 96 по плана на град София, местност „Витоша-ВЕЦ Симеоново“, целият с площ 1200 кв.м., УПИ III – 1267 от квартал 96 по плана на град София, местност „Витоша-ВЕЦ Симеоново“, целият с площ 1332 кв.м., с адрес : гр. София, районЛ., ул. „*********. По делото не се спори, че с договор за продажба, сключен във формата на Нотариален акт № 66, том II, рег. №

5158, дело 246 от 2010г. на В.И.– нотариус, с район на действие СРС, с рег. № 271 в НК /Нотариален акт № 66 от 04.05.2010г./, процесният недвижим имот е прехвърлен на ответника Л.Р.. Нотариален акт № 66 от 04.05.2010г. е подписан от третото лице помагач О.Т.. Установява се, че в нотариалното производство по съставянето на този нотариален акт О.Т. се е легитимирал като пълномощник на ищеца, по силата на преупълномощаване, извършено с пълномощно рег. № 14204/03.05.2010г. за заверка на подпис и рег. № 14205/03.05.2010г., том II, № 154 на А.Ч.

*** действие СРС, рег. № 310 на НК. Като преупълномощител е посочено лице Б.К., който от своя страна се легитимира като пълномощник на ищеца с пълномощно заверено от клетвен комисар Т.Б., заверено с апостил № 43573/18.09.2009г. По делото не се спори, че на 14.09.2010г., с Нотариален акт № 151, том II, рег. № 6666, дело 281 от 2010г. на М.М.-Р.– нотариус, район на действие СРС, рег. № 504 в НК, ответникът Л.Р. е продал на ответницата В.Н.Р. процесния недвижим имот.

От страна на ответниците са наведени доводи, че съдът не може да приеме, че е налице нищожност на пълномощното, с което е упълномощено лицето Б.К., респ. нищожност на неговата нотариална заверка, без да е налице нарочен петитум и без участието на това лице в производството. Съдът намира тези доводи за неоснователни. „Отделен петитум“, т.е. отделен установителен иск, било то първоначално предявен или в условията на чл. 212 ГПК, би бил необходим ако ищецът има интерес да установи, със силата на пресъдено нещо, нищожността на това пълномощно, респ. на неговото нотариално удостоверяване, като при липса на такъв, решението на съда няма да формира такава сила по отношение на това обстоятелство. Само в такъв случай би било нужно и участието на упълномощения Б.К..

Не са налице пречки обаче, по този въпрос съдът да вземе становище в мотивите на решението си по иска по чл. 42 ЗЗД, респ. този по чл. 108 ЗЗД, доколкото въпросът е преюдициален за спора.

Следва да се счетат за неоснователни и твърденията, че предявеният иск за прогласяване нищожността на договора, обективиран в Нотариален акт № 66 от 04.05.2010г. е недопустим, доколкото прехвърлянето на чужда вещ не е порок, който може да засяга валидността на договора. В конкретния случай не става въпрос за претенция за нищожност на договор за продажба, поради прехвърляне на право на собственост върху чужда вещ от несобственик, а за извършване на разпоредително действие /сделка/ от името на друго лице от лице без представителна власт, което е основание на иска за недействителност на това действие по чл. 42 ЗЗД. Касае се за две коренно различни хипотези. Прехвърлянето на чужда вещ от несобственик би било налице, ако преупълномощеният О.Т., респ. пълномощника Б.К. или което и да е трето лице несобственик са посочени като продавачи в процесния нотариален акт. Процесният случай не е такъв, като за продавач е посочен именно собственикът на недвижимата вещ, а самата сделка е сключена чрез пълномощник.