Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1380 от 25.03.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 15150/2024
Вид
Решение № 1380
Подписан
25.03.2025
В сила
17.04.2025
Състав
Пламена Недкова Славова - Милева

Цитирани разпоредби

  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1380 гр. Пловдив, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330115150 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от Снежка Й. Н. срещу „ЮтеКредит България“ ЕООД. Твърди се, че е сключен договор за кредит от 31.08.2022 г. Сочи се, че в договора е уговорена такса за разглеждане в размер на 114,82 лв. Намира същата клауза за нищожна, тъй като противоречи на чл. 10а, ал 2 ЗПК, а също накърнява добрите нрави. Иска от съда да осъди ответника да плати сумата от 114,82 лв., платена по нищожната клауза.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът признава сключването на договора за кредит за сумата от 800 лв. Развива доводи, че договорът за кредит е действителен, спазени са правилата на чл. 11 ЗПК, таксата за разглеждане е предварителна уговорка преди сключване на договора, същата е включена в ГПР и е индивидуално уговорена, като зависи от волята на потребителя, доколкото се променя според избрания срок на договора. Същата не съставлявала такса по усвояване, доколкото не била свързана с реалното превеждане на сумата по кредита, а се дължала за действия, предхождащи усвояването, поради което не попадала в ограничението на чл. 10а ЗПК, а била разпределена за улеснение по вноските.

Счита, че с оглед размера на кредита, срокът за връщане и липсата на обезпечение, размерът на таксата не води до извод за нейната нищожност.

Счита, че е налице злоупотреба с права, възразява за прекомерност на адвокатския хонорар. С нарочна молба се признава плащането на процесната сума.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от 1 правна страна.

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. За основателността му следва да са се реализирали следните юридически факти: плащането на сумата от 114,82 лв., като този факт е обявен за безспорен, както и липса на валидно правно основание за получаване на сумата.

Страните не спорят по сключването на договора за кредит и съдържащата се в него клауза за такса за разглеждане, по която е платена сумата от 114,82 лв.

Установява се от приложения договор, че срещу тази такса не се предоставя никаква реална престация от кредитора. Разглеждането на искането за кредит е част от процеса по сключване на договора и формиране волеизявленията на страните. Ето защо съдът намира, че с уговарянето на тази такса кредиторът цели да си осигури допълнително възнаграждение за предоставяне на кредита, чийто размер надвишава официално обявения размер на възнаградителната лихва. На практика сумата по тази такса съставлява скрита възнаградителна лихва, като срещу нея потребителят не получава допълнителна услуга, различна от предоставянето на самия кредит.

Тези обстоятелства накърняват добрите нрави и водят до нищожност на клаузата. Ето защо платената по нея сума в размер на 114,82 лв. е получена при начална липса на основание и подлежи на връщане. Искът следва да се уважи, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 30.08.2024г., до окончателното плащане.

При този изход от спора право на разноски има ищецът. Същият е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. на основание чл.38 от ЗА. Ответникът е възразил по хонорара, само ако той надвишава минимума в Наредба № 1, а в случая се претендира минимален хонорар, поради което следва да се присъди. Освен това ответникът претендира дори по-голямо възнаграждение за юрисконсулта. Ответникът следва да плати и заплатената от ищеца държавна такса в размер на 50 лв.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Юте Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна" №21, ет. 5, да плати на С. Й. Н., ЕГН: **********, с адрес: *** , по предявения от нея иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 114,82 лв., платена от С. Н. като такса за разглеждане по Договор за кредит № ***/31.08.2022г., и получена от „Юте Кредит България“ ЕООД без основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 30.08.2024г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Юте Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 205559807, да плати:

2 н а С. Й. Н., ЕГН: **********, сумата в размер на 50 лв. за държавна такса; на адв. Р. Р., вписан в АК - Пловдив, със съдебен адрес: *** , сумата в размер на 400 лв. - за адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА.

УКАЗВА на ищеца в срока за обжалване на решението да представи банкова сметка за плащане на горните суми, като в противен случай ще му бъде наложена глоба.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3