Решение № 2730 от 28.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2730 гр. София, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Въззивно гражданско дело № 20211100509042 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 162584 от 28.07.2020 г. по гр. д. № 12771/2019 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 27 състав, е осъдено на основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД „И н.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, ул. „****, представлявано от управителя С.Б., да заплати на М. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, ул. ****, сумата от 3000 лв., частично предявена от общия претендиран размер от 100000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален дискомфорт, нарушаване на доброто име, чест, достойнство и авторитет в обществото, вследствие на публикуван материал в бр. 16-22.12.2015 г. във в. „ШОУ“, ведно със законната лихва, считано от 01.06.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, като искът е отхвърлен за разликата над сумата от 3000 лв. до пълния предявен размер от 6000 лв., частично предявен от общия претендиран размер от 100000 лв., като неоснователен. Със същото решение са отхвърлени предявените исковете с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД от М. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.

****, срещу „Информационна агенция Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, ул. **** и „Пи Н.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, ул. „****, за заплащане на сумата от 6000 лв., частично предявена от общия претендиран размер от 100000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален дискомфорт, нарушаване на доброто име, чест, достойнство и авторитет в обществото, 1 вследствие на публикуван материал в бр. 16-22.12.2015 г. във в. „ШОУ“, ведно със законната лихва, считано от 01.06.2016 г. до окончателното изплащане на вземането. Осъдено е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Ин.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район „Оборище“, ул. „****, да заплати на М. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, ул. ****, разноски по делото в размер на 120 лв., а М. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „И нформационна агенция Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, ул. ****, разноски по делото в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение и на „Пи Н.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, ул. „****, разноски по делото в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение.

С определение № 20050699 от 23.02.2021 г. по гр. д. № 12771/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 27 състав е оставена без уважение депозираната от М. П. К. молба по чл. 248 ГПК, обективирана във въззивна жалба вх. № 25134265/25.09.2020 г. за изменение на решението в частта за разноските.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищцата М. П. К. срещу първоинстанционното решение в частите, с които са отхвърлени предявените искове срещу „Информационна агенция Б.“ ЕООД и „П и Н.“ ЕООД и частично срещу „Ин.“ ООД, с доводи за неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се оплаквания, че съдът не е изложил мотиви защо е приел, че „Информационна агенция Б.“ ЕООД не е правоприемник на в. „ШОУ“ (при данните, че към датата на подаване на исковата молба именно това дружество е собственик на вестника), с позоваване на чл. 16а, ал. 1 ТЗ и чл. 15, ал. 3 ТЗ, според които правоприемникът отговаря солидарно за задълженията на отчуждителя. Сочи се, че съдът не е взел предвид, и че към 16-22.12.2015 г. в. „ШОУ“ е бил собственост на „П и Н.“ ЕООД, като в тази връзка не е ясно защо е осъдено само „И.“ ООД. Поддържа се, че „Информационна агенция Б.“ ЕООД и „П и Н.“ ЕООД следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищцата сумата от 6000 лв., като солидарността произтича от закона. На следващо място се прави възражение срещу размера на присъденото обезщетение, с доводи, че съдът не е отчел, че ищцата е адвокат, председател на ОИК Ботевград, председател на политическа партия „Правото“, а процесната статия се е отразила (включително и за в бъдеще) негативно на авторитета, достойнството и честта на ищцата. Съдът не е взел предвид характера, вида и тежестта на претърпените от ищцата морални болки и страдания, факта, че публикацията е била видяна от много граждани, че в заглавието е използвана лексика, оронваща авторитета и достойнството на ищцата като адвокат, престижа й като финансист, не е изследвал как се е отразила статията на личната свобода, сфера на общуване и работа на ищцата, контактите и взаимоотношенията с гражданите, семейството и близките й, не е отчел, че се касае за няколко вулгарни израза. Сочи и че в резултат на процесната статия през месец февруари ВСС е подал жалба срещу ищцата до СЕМ, ВАдС, телевизия „СКАТ“, като през м. март 2016 г. е било спряно предаването, водено от ищцата, от което е получавала месечно по хиляда лева. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението в обжалваните части и за 2 уважаване на исковете. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от „Пи Н.“ ЕООД с доводи за неоснователност на въззивната жалба. Излагат се твърдения, че исковете срещу това дружество освен неоснователни, са и недопустими, доколкото „П и Н.“ ЕООД е конституирано като ответник по реда на чл. 228, ал. 3 ГПК наред с първоначалния ответник „Информационна агенция Б.“ ЕООД, но в сега действащата редакция на чл. 228, ал. 3 ГПК не е възпроизведена разпоредбата на чл. 117, ал. 4 ГПК (отм.) за привличане на нов ответник наред с първоначалния във всяко положение на делото в първата инстанция, с позоваване на съдебна практика, включително на т. 5 от ТР № 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. по описа на ОСТК на ВКС. Действащият процесуален закон не предвижда и не допуска привличане на нов ответник редом с първоначалния такъв, освен в изрично предвидените случаи на необходимо или задължително другарство (чл. 216, ал. 2 ГПК, чл. 265, ал. 2 ГПК, чл. 304 ГПК), какъвто не е настоящият случай. Доколкото извън така посочените хипотези последващото привличане на нови ответници по волята на ищеца е недопустимо и не са налице хипотезите на чл. 228 ГПК, то се иска първоинстанционното решение да бъде обезсилено по реда на чл. 270, ал. 3 ГПК. Евентуално се поддържа, че ищцата не е установила елементите от фактическия състав на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД спрямо „Пи Н.“ ЕООД. Не са налични доказателства, че това дружество е правоприемник на собственика на в. „Шоу“, а освен това доколкото трите дружества, конституирани като ответници , съществуват и към настоящия момент като самостоятелни юридически лица, то не може да се направи извод, че същите са правоприемници едно на друго. Освен това, в. „Шоу“ не е търговско предприятие по смисъла на ТЗ, съответно не е приложим чл. 16а ТЗ и не може да се приеме, че солидарната отговорност е предвидена в закона. Липсват доказателства за извършено противоправно поведение, с доводи, че изразеното в статията представлява лично мнение, оценка, не съдържа конкретни позорни факти, а освен това статията е с развлекателен характер. Не са представени доказателства, че статията е повлияла на престижа на ищцата като финансист и адвокат и председател на политическа партия, от показанията на свидетеля не се установява ищцата да е търпяла вреди във връзка със статията, а освен това една публична личност следва да има по-голяма търпимост към обществения интерес към себе си и към критика, негативни оценки, сравнения, поради което размерът на обезщетението не е занижен. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на въззивната жалба, както и за обезсилване на решението спрямо „Пи Н.“ ЕООД като недопустимо. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от „Информационна агенция Б.“ ЕООД с доводи за неоснователност на въззивната жалба. Излагат се твърдения, че ищцата не е установила елементите от фактическия състав на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД спрямо „Информационна агенция Б.“ ЕООД, тъй като в. „Шоу“ към момента на издаване на процесния брой не е бил собственост на дружеството, което дори не е съществувало в правния мир. По делото не са налични доказателства, че това дружество е правоприемник на собственика на в. „Шоу“, а освен това доколкото трите дружества, конституирани като 3 ответници съществуват и към настоящия момент като самостоятелни юридически лица, то не може да се направи извод, че същите са правоприемници едно на друго. Освен това, в.

„Шоу“ не е търговско предприятие по смисъла на ТЗ, съответно не е приложим чл. 16а ТЗ и не може да се приеме, че солидарната отговорност е предвидена в закона. Искането за осъждане на „Информационна агенция Б.“ ЕООД солидарно с „Пи Н.“ ЕООД е направено едва във въззивната жалба. Не са ангажирани доказателства за извършено противоправно поведение, с доводи, че изразеното в статията представлява лично мнение, оценка, а не съдържа конкретни позорни факти за ищцата, статията е с развлекателен характер, отговаряща на предпочитанията на читателите на вестника, а не с цел да се засегне доброто име на ищцата. Не са представени и доказателства, че статията е повлияла на престижа на ищцата като финансист, адвокат и председател на политическа партия „Правото“, от показанията на свидетеля не се установява ищцата да е търпяла вреди във връзка със статията, а освен това една публична личност следва да има по-голяма търпимост към обществения интерес към себе си и към критика, негативни оценки, сравнения, поради което размерът на обезщетението не е занижен. Излагат се и съображения относно приложимостта на чл. 228 ГПК, идентични с тези в отговора на „Пи Н.“ ЕООД. Предвид изложеното се моли за обезсилване на първоинстанционното решение като недопустимо (поради неправилно прилагане на чл. 228 ГПК), евентуално за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендират се разноски.

Не е подаден отговор от ответника „Ин.“ ООД.

Подадена е и частна жалба от ищцата М. П. К. срещу определение № 20050699 от 23.02.2021 г. по гр. д. № 12771/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 27 състав, с което е оставена без уважение молбата й по чл. 248 ГПК, обективирана във въззивна жалба вх. № 25134265/25.09.2020 г. за изменение на решението в частта за разноските, с доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Ищцата твърди, че съдът не е изложил мотиви защо счита молбата й по чл. 248 ГПК за неоснователна, с което е ограничил правото й на защита. В частната жалба са изложени съображения по съществото на спора, идентични с тези, посочени във въззивната жалба във връзка с неправилността на първоинстанционното решение и солидарната отговорност на ответниците, без доводи относно присъдените от районния съд съдебни разноски. Моли се за отмяна на определението и присъждане на разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника „Информационна агенция Б.“ ЕООД, с доводи за неоснователност на частната жалба. Според ответника районният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК като е присъдил разноски на дружеството, с оглед отхърляне на иска срещу него и представените доказателства за направени разноски, като е съобразил направеното от ищцата възражение по ч л. 78, ал. 5 ГПК. Твърди и че ищцата нито в молбата по чл. 248 ГПК, нито в частната жалба е посочила конкретни обстоятелства, налагащи допълването или изменението на решението в частта за 4 разноските, още по-малко за отмяна на обжалваното определение. Моли се частната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Разпечатката съдържа 22 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3774c6de-b07b-484d-9d45-b4eed2503866