Решение № 12 от 19.01.2024, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Административно наказателно дело 466/2023
- Вид
- Решение № 12
- Подписан
- 19.01.2024
- В сила
- 16.04.2024
- Състав
- ДАВИД ЛЮБЕНОВ СУКАЛИНСКИ
Цитирани разпоредби
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл.10 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
- чл.10, ал.1 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
- чл.78, ал.1 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
- §1, т.11 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
- чл.1, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.405а, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.5 · Кодекс на труда
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.320 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 12 гр. Разлог, 19.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ДАВИД ЛЮБ. СУКАЛИНСКИ при участието на секретаря Х. Д. П., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от ДАВИД СУКАЛИНСКИ Адм. нак. дело №
20231240200466 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба от „Е.С.Г.“ЕООД с ЕИК*, с адрес - г.П., р.„С.“, у.„О.“, №45, чрез управителя В.А.А., срещу НП №01-2300086 от 30.05.2023 г., издадено от Директора на Д„ИТ“-Б. , с което на жалбоподателя за нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, на основание чл.79, ал.4, вр. чл.78, ал.1 от ЗТМТМ, му е наложена имуществена санкция от 1`500.00 лв.
В жалбата се посочва, че НП е незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и в пълно несъответсвие с фактическата обстановка, поради което се пледира да бъде отменено. Релевира се, че описаното нарушение попада в категорията на „маловажен случай“.
Жалбоподателят - редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
АНО в качеството му на въззиваема страна – Д„ИТ“-Б. - редовно призована, съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, изпраща представител – ст. юрисконсулт П., която оспорва жалбата и определя НП като правилно и законосъобразно, пледира същото да бъде потвърдено. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 03.02.2023 г. представители на Д„ИТ“-Б. са извършили проверка по работни места относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство и ЗТМТМ, на обект „Е.С.Е.У., находящ се в о.Р., с.Б., Г.х.„Т.“, експлоатиран от „Е.С.Г.“ЕООД-П.
При проверката е констатирано, че в проверявания обект работи лицето О.К., родена на *, с ЛНЧ*, гражданин на трета държава, а именно - Р.У. Описаната констатация се потвърждава от попълнената в хода на проверката по работни места декларация от О.К., в която същата удостоверява извършване на трудова дейност от нея с определено работно място, в изпълнение на длъжността /работата „Масажист“, с определено работно време с продължителност „от 12:00 ч. до 16:00 ч.“, с определени „2“ почивни дни, с определени почивки в работния ден от 30 мин. и с уговорено трудово възнаграждение от 355.00 лв.. В т.4 от същата декларация О.К. е отразила, че работи в обекта от 17.11.2023 г. След приключване на проверката по работни места търговеца е призован по реда на чл.45 от АПК, за извършване на проверка по документи в Д„ИТ“-Б., с призовка с Изх.
№23006937/03.02.2023 г. Изискана е също част от вътрешно-фирмената документация на търговеца, свързана със създадената организация за осигуряване на ЗБУТ и трудовите правоотношения. При прегледа на представените документи съдържащи се в личното трудово досие на О.К. е установено наличието на писмен Трудов договор от 17.11.2022 г., 1 сключени между „Е.С.Г.“ЕООД-П. и О.К., от съдържанието на който е видно, че К. е постъпила на работа на 17.11.2022 г. Представена е и Отчетна форма за явяването/неявяването на работа на служителите в „Е.С.Г.“ЕООД-П. за м.11.2022 г., от която е видно, че считано от 17.11.2022 г. О.К. е започнала действителното изпълнение на служебните си задължения, възникнали от горепосочения писмен трудов договор. В Отчетната форма срещу дата 17.11.2022 г. е извършено отбелязване "4", което съответства на присъствен работен ден. Отделно от горното по делото е налична и справка от ИС на ИА“ГИТ“, при която е установено, че от „Е.С.Г.“ЕООД-П. е постъпило уведомление за действително започване на работа относно О.К., родена на *, с ЛНЧ*, гражданин на трета държава - Р.У. в Д„ИТ“-Б. с Вх. №22124796/21.12.2022 г., след законоустановения 7-дневен срок от действителното и започване на работа.
С оглед на гореизложеното, АНО е приел че „Е.С.Г.“ЕООД-П., в качеството му на „Местен работодател“ по смисъла на §1, т.11 от ДР на ЗТМТМ, е извършил нарушение на разпоредбите на ЗТМТМ, като към 24.11.2022 г. не е уведомил писмено ИА"ГИТ", респ. ТП Д„ИТ“-Б. със седалище г.Б. или друго ТП на Агенцията в законоустановения 7-дневен срок от действителното започване на работа на работничката О.К., родена на *, с ЛНЧ*, гражданин на трета държава - Р.У., на длъжност „Масажист“, в експлоатирания от търговеца обект - „Е.С.Е.У., находящ се в о.Р., с.Б., Г.х.„Т.“.
По реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН „Е.С.Г.“ЕООД-П. е поканен за съставяне на АУАН с Покана с Изх. 23010363/20.02.2023 г. Поради неявяване в Д„ИТ“-Б. на законен или надлежно упълномощен представител на търговеца на посочените в поканата дата и час (27.02.2023 г., 10:00 ч.) е бил съставен Протокол за неявяване за съставяне на АУАН, находящ се на л.37 от делото. При тези обстоятелства в отсъствие на нарушителя е бил съставен акт за установяване на адм. нарушение №01-2300086 от 27.02.2023 г., като актосъставителят М.К.Ц. е посочила в съставения АУАН, че с горното деяние дружеството „Е.С.Г.“ЕООД е нарушило разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ. В последствие АУАН е връчен на законния представител на дружеството-нарушител.
Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал и от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, не е депозирал допълнителни писмени възражения.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в адм. нак. преписка е издадено НП №01-2300086/30.05.2023 г. на Директора на Д“ИТ”-Б., с което за нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, на основание чл.79, ал.4, във вр. с чл.78, ал.1 от същия закон, на „Е.С.Г.“ЕООД, с адрес: г.П., р.„С.“, у.„О.“№45, с управител В.А.А., е наложена имуществена санкция от 1`500.00 лв..
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в СЗ на актосъставителя М.К.Ц. и на свидетелката М.Л.С., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на посочените двама свидетели, доколкото и двамата са участвали лично в извършената проверка и пряко са възприели фактите и обстоятелствата, за които свидетелстват. В същото време показанията им са последователни, еднопосочни и напълно кореспондират както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.
Видно от чл.21, ал 4 от Устройствения правилник на ИА„ГИТ“, служителите в Д„ИТ“-Б. имат компетентност на контролен орган в териториалния обхват на съответната дирекция, в който безспорно се включва територията на проверявания обект, поради което актосъставителят е действал в рамките на така определената териториална компетентност.
НП е издадено от компетентен орган съгласно Заповед №3-0693/15.08.2022 г. от ИД на ИА„ГИТ“.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение 2 на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданин на трета държава, работодателят уведомява писмено за това ИА„ГИТ“. От представените писмени доказателство по делото:
Протокол за извършена проверка с Изх. №ПР2304416/20.02.2023 г. на обект - „Е.С.Е.У., находящ се в о.Р., с.Б., Г.х.„Т. “; Декларация от О.К., ведно с превод; Личен документ на О.К.; Договор за ученичество на О.К. от 17.11.2022 г.; Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от ТД на НАП от 17.11.2022 г.; Уведомление с Вх.
№22124796/21.12.2022 г. от „Е.С.Г.“ЕООД-П.; Протокол за постъпване на работа №004/17.11.2022 г. на О.К.; Длъжностна характеристика на О.К.; Разчетно-платежна ведомост на „Е.С.Г.“ЕООД-П. за м.11.2022 г.; Отчетна форма за явяването/неявяването на работа на служителите в „Е.С.Г."ЕООД-П. за м.11.2022 г.; Идентификационна карта на „Е.С.Г.“ЕООД-П., се установява, че дружеството-жалбоподател „Е.С.Г.“ЕООД-П., в качеството му на „Местен работодател“ по смисъла на §1, т.11 от ДР на ЗТМТМ, е извършило нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, като към 24.11.2022 г. не е уведомил писмено ИА"ГИТ", респ. ТП Д„ИТ“-Б. със седалище г.Б. или друго ТП на Агенцията, в законоустановения 7-дневен срок от действителното започване на работа на работничката О.К., родена на *, с ЛНЧ*, гражданин на трета държава - Р.У., на длъжност „Масажист“, в експлоатирания от търговеца обект - „Е.С.Е.У., находящ се в о.Р., с.Б., Г.х.„Т.“.
По делото е безспорно установено, че лицето О.К. е гражданин на Р.У., не е гражданин на Р.Б. и не е гражданин на държава-членка на ЕС, или на държава - страна по Споразумението за ЕИП или на Конфедерация Швейцария, поради което същата се явява „гражданин на трета държава“ по смисъла на разпоредбата на &1, т.4 от ДР на ЗМТМ. Дружествотожалбоподател „Е.С.Г.“ЕООД се явява „Местен работодател“ по смисъла на §1, т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗТМТМ, доколкото е лице ЮЛ, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, осъществяващо дейност на територията на Р.Б., регистрирано по българското законодателство или по законодателството на друга държава-членка на ЕС, на държава-страна по Споразумението за ЕИП, или на Конфедерация Швейцария и като такова е следвало да изпълни задължението си по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, а именно в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава да уведоми писмено за това ИА„ГИТ“.
С изложеното съдът намира, че правилно е била ангажирана именно адм. нак. отговорност на „Е.С.Г.“ЕООД за посоченото нарушение.
Доколкото от материалите по делото се установява, че работничката О.К. е започнала да осъществява дейност като масажист в проверявания обект от 17.11.2022 г. , с месечно възнаграждение от 355.00 лв. то и уведомлението до Д„ИТ“ е следвало да бъде подадено до 24.11.2022 г. С оглед на изложеното в деня на проверката - 03.02.2023 г., дружеството е било в неизпълнение на посоченото по-горе задължение.
Доколкото за осъществяване на процесното нарушение е необходимо да се установи предоставянето на работна сила от чужденец - гражданин на трета държава, следва да се отбележи, че в правната теория е прието, че трудовото правоотношение е уреденото от трудово-правните норми като правоотношение, което възниква при и по повод предоставянето на работна сила от работника или служителя на работодателя, като определя условията за нейното използване и съдържа произтичащите от това права и задължения, както и тяхната индивидуална и колективна защита и самозащита и саморегулиране в определени от закона рамки. С нормата на чл.405а, ал.1 от КТ, е предоставено правно средство на контролните органи за правилното приложение на чл.1, ал.2 от КТ и определяне на дадено правоотношение като трудово, като съгласно същата съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства.
Безспорно сред тези доказателствени средства попадат и гласните доказателствени средства.
В процесния случай свидетелите Ц. и С. са възприели О.К. да осъществява дейност като „Масажист“ в обекта на контрол на 03.02.2023 г. Едновременно с това О.К. в 3 собственоръчно попълнена и подписана декларация на разбираем за нея украински език е декларирал, че работи от 17.11.2023 г. (като е допуснала техническа грешка относно годината) в обекта на контрол – експлоатиран от „Е.С.Г.“ЕООД, с работно време от 12:00 часа до 16:00 часа, с 2 почивни дни и трудово възнаграждение от 355.00 лв.. В декларацията О.К. е посочила и конкретна длъжност, която изпълнява.