Определение № 230 от 19.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 230 гр. София, 19.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Слави Г. Славов като разгледа докладваното от Слави Г. Славов Въззивно частно наказателно дело № 20251100607923 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХII от НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба от частния тъжител Ч. Н. В., подадена чрез процесуален представител – повереника му адв. Е. Д. при САК, срещу определение на СРС от 11.09.2025г, постановено по делото, с което първоинстанционният съд в прoизводство по реда на член 306, ал.1, т. 4 е разрешил въпроса за разноските по делото след влизане в сила на присъдата.

С разпореждане на съдията - докладчик от 18.12.2025г. е указано на жалбоподателя да внесе дължима държавна такса, както и да представи доказателства относно датата на подаване на жалбата. Указанията са изпълнени, видно от приложенията на молба от 06.01.2026г, депозирана от адв. Д., поради което настоящият съдебен състав намира жалбата за ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В жалбата са навежда твърдения, че горепосоченото определение на СРС е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а проведеното съдебно производство по реда на чл. 306 НПК – прекратено като недопустимо.

Като довод изтъква факта, че атакуваният съдебен акт е постановен след влизане в сила на окончателната присъда по делото, а също така, че нарочно искане за присъждане на разноски от страна на подсъдимата липсва. Сочи, че произнасянето по чл. 306 НПК е форма на допълване на съдебния акт, което се явява просрочено. Допълнено е, че СРС неправилно е приел, че възражението за изтекла погасителна давност за вземането за разноски е неоснователно.

След запознаване с въззивната частна жалба и материалите по делото, настоящият състав на СГС установи следното от фактическа и правна страна:

1

НЧХД № 6199/2016г. по описа на СРС, НО, 21-ви състав, а образувано по тъжба на Ч. Н. В. срещу И.Т.Т. с частно обвинение за престъпление по чл.

148, ал.1, т.2, във вр. с чл. 146, ал. 1 НК. Делото е приключило пред СРС с присъда от 29.06.2021г, с която подсъдимата е призната за виновна в извършване горепосоченото престъпление, а като последица в нейна тежест са възложени извършените разноски от тъжителя.

Присъдата на СРС е обжалвана и изцяло отменена от СГС с присъда от 14.11.2022г. по ВНЧХД № 1283/2022г, НО, трети въззивен състав, в сила от същата дата, с която подсъдимата е оправдана.

Правилно е законосъобразно по силата на чл. 190 ал. 1 НПК първостепенният съд е възложил разноските за двете съдебни инстанции в тежест на тъжителя Ч. В., тъй като подсъдимата Т. е била оправдана с окончателен съдебен акт на СГС. Разноските са сторени в хода на процеса и своевременно потърсени, поради което присъждането им е основателно.

В допълнение, правилно е и заключението, че в хода на производството пред СРС подсъдимата е упълномощила защитник – адв. А.Д.Д., с пълномощно от 15.03.2017г./ л. 97 от делото на СРС/. В него е записано, че сумата от 350 лв. е платена при подписването му. Адв. Д. е представлявал Т. по време на разглеждане на делото, в това число и пред въззивната инстанция. По делото са налични и доказателства за реално извършване на разноските от страна на подсъдимата за първата инстанция, както следва: пълномощно от 15.03.2017г, документ за платена държавна такса за подаване на тъжба, документ за държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, както и седем на брой разписки за допълнително платено адвокатско възнаграждение съгласно чл. 14 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В обжалваното определение е правилно изчислен общия размер на разноските пред СРС, възлизащи на стойност от 4235 лв.

Правилна е преценката на СРС и по отношение присъждане разноските за въззивната инстанция в размер на 806 лв, съставени от платено адвокатско възнаграждение по силата на договор за правно съдействие и защита и платена държавна такса в размер на 6 лв. Доказателства за реално заплащане на цитираните суми са налични по делото на СГС.

Противно на въведеното с частната жалба възражение, изрично искане за присъждане на сторените от подсъдимата разноски е направено пред двете съдебни инстанции в хода на съдебните прения, което обстоятелство надлежно е записано в съдебните протоколи, налични по делото. Още повече, пред СРС повереникът на тъжителя е направил и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. На второ място, по възражението, че СРС се е произнесъл след влизане в сила на окончателната присъда, каквото правомощие не е имал, настоящият състав намира, че същото е неоснователно. Производството по чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК по правило се провежда след влизане в сила на окончателния съдебен акт, и това е така, тъй 2 като разноските са последица от решаване на правния спор, повдигнат пред съда. Произнасянето по чл. 306 НПК не представлява „ допълване“ на решението, а решаване на въпроса единствено за разноските и веществените доказателства след влизане в сила на присъдата, каквато възможност НПК предоставя. С жалбата е въведено и възражение, че не е представен списък по реда на чл. 80 ГПК. И това възражение СГС намира за неоснователно, тъй като се касае за наказателно дело, при което не важат изискванията на гражданско – процесуалния кодекс.

СГС намира за правилно и заключението на СРС, че не е изтекла погасителната давност за вземането за разноски, тъй като присъдата на СГС е в сила от 14.11.2022г, приложим е общият петгодишен давностен срок, който към момента не е изтекъл. Верен е и извода, че давност по време на хода на делото не е текла, тъй като към онзи момент разноски не са били и не е било възможно да бъдат присъдени.

След като отговори на всички въведени с жалбата възражения, съдът намира, че оспореното определение е правилно, законосъобразно и мотивирано и като такова следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на правно основание чл. 345, ал.1, предложение първо от НПК, Софийски градски съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на СРС от 11.09.2025г, постановено по НЧХД № 6199/2016г. по описа на СРС, НО, 21-ви състав, с което е осъден Ч.

Н. В. да заплати на И.Т.Т. сумата от 5041 лв, представляваща сторени разноски пред двете съдебни инстанции.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3