Решение № 205 от 20.04.2026, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Велико Търново, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20254100501193 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №1406/20.10.2025г., постановено по Гр.д.№728/2025г. по описа на РС – Велико Търново:

ОТХВЪРЛЯ предявените от М.К.Б. в качеството му на ЕТ „Ш.М.Б.“, ЕИК ..., с...., община Горна Оряховица, против П. Х. П. с ЕГН ********** от гр.Габрово, ул. Орловска № 139, ет.12, ап.83, искове с правно основание чл.203, ал.2 от КТ вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 5707.63 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило пътно-транспортно произшествие на 22.03.2024г. в Германия, настъпили вследствие на несъобразена от страна на ответника пътна обстановка, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й плащане, като неоснователни и недоказани.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК против първоинстанционното решение в цялост е постъпила въззивна жалба от ищеца по делото ЕТ „Ш.М.Б.“ със седалище с...., чрез пълномощник адв.Н. И. – ВТАК, като са развити оплаквания за неправилно определена от първоинстанционният съд правна квалификация на спорното право като осъдителен иск с правно основание чл.203 ал.2 КТ, каквато искова претенция не е заявявана от ищеца по реда на чл.203 КТ, т.к. към датата на образуване на исковото производство ответникът не е служител при ищеца. Сочи се, че РС е отхвърлил исковете като неоснователни в противоречие дори със самата разпоредба на чл.203 ал.1 КТ, като са развити доводи по съществото на спора. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени изцяло първоинстанционното такова, вместо което постанови друго, с което уважи изцяло предявеният иск. Претендира съдебни разноски за две инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ответника П. Х. П., чрез назначения му особен представител.

В СЗ въззивникът, чрез пълномощник ад.Н. И. – ВТАК, с писмена молба с вх.

№2382/23.02.2026г., поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена по развити съображения по съществото на спора с характер на писмена защита. Претендира 1 направените разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък по чл.80 ГПК, инкорпориран в молба с вх.№2382/23.02.2026г.

В СЗ въззиваемата страна П. Х. П., представляван чрез особен представител по чл.47 ал.6 ГПК адв.Ю. М. – ВТАК, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Производството по Гр.д.№728/2025г. по описа на РС – Велико Търново е образувано по предявен от ищеца ЕТ „Ш.М.Б.“ със седалище с...., с ЕИК ..., чрез пълномощник адв.Н. И.

– ВТАК, против ответника П. Х. П. осъдителен иск с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД вр. чл.211 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер на 5707,63лв., представляваща платената от ищеца сума за поправяне на причинените виновно от ответника вреди, вследствие на настъпило на 22.03.2024г. в 10:10ч. ПТП на ул.“Щутгартер Щрасе“ в гр.Швибердинген – 71701, Германия, по посока центъра на града, на кръстовището с ул.Герберщрасе, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ в съда /27.02.2025г./ до окончателното изплащане. В ИМ са изложени твърдения, че между страните по делото е съществувало ТПО, възникнало от сключен между тях на 31.12.2023г. трудов договор №95, по силата на който ответникът е заемал при ищеца длъжност „шофьор товарен камион“, прекратено със Заповед №3/29.05.2024г. на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ. Сочи се, че на 22.03.2024г. в 10:10ч. по време на изпълнение на служебните си задължения ответникът, като е управлявал товарен автомобил Рено с рег.№..., собственост на работодателя, се е движил по ул.Щутгартер Щрасе в гр.Швибердинген – 71701, Германия, по посока центъра на града, на кръстовището с ул.Герберщрасе, като при движението на камиона, ответникът се е отклонил от траекторията и излязъл от пътното платно, като се движил по тротоара на улица Щутгартер щрасе и се блъснал в засаденото там дърво, около което е поставено метално ограждение, като при сблъсъка се засягат дърмото, металните ограждения и има поражения по управляваното от ответника МПС. Сочи се, че товарният автомобил изместил изцяло дървото и огънал ограждението на 90 градуса, след което превозното средство се спряло върху дървото и с няколко ускорения водачът П. П. успял да слезе от дървото и след това напуснал мястото на произшествието в посока към центъра на града. Твърди се, че след около ¾ час /след около 40 – 45 минути/ след произшествието водачът се върнал на мястото на ПТП и се свързал с полицията посредством своя диспечер, като съобщил за извършеното от него ПТП, като според диспечера шофьорът се е върнал, т.к. е било необходимо на застрахователанта компания да се посочи референтен номер за настъпилото ПТП, като за горните констатации е издаден протокол щета/уведомление за ПТП, подписан от Главен комисар при Полицейско упражление Лудвигсбург, Германия. Твърди се, че в резултат от извършеното от ответника произшествие са настъпили щети по управлявания от него товарен автомобил Рено с рег.№..., собственост на ищеца ЕТ „Ш.М.Б.“, работодател на ответника към момента на ПТП, подробно индивидуализирани и отремонтирани съгласно издадени фактури № №0200007583/25.07.2024г., ***/25.07.2024г. с получател ЕТ „Ш.М.Б.“ и заплатени от ищеца с платежни нареждания от 29.07.2024г. и 11.09.2024г., възлизащи в общ размер на 5707,63лв., съвпадащ с исковия.

2

С подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор на ИМ ответникът П. Х.

П., чрез назначения му особен представител по чл.47 ал.6 ГПК адв.Ю. М. – ВТАК, оспорва предявеният осъдителен иск по основание и размер. Оспорва вида и размера на щетите, които ищецът твърди, че са били нанесени на процесното МПС в резултат на соченото от ищеца за извършено от ответника ПТП. Оспорва твърдението от ищеца ремонтните дейностти чрез „Търново дизел“ ЕООД да са извършени именно поради соченото за предизвикано от ответника ПТП, както и че всички закупени елементи и извършени ремонтни дейности са необходими за отстраняване на последиците именно от соченото от ищеца ПТП.

Фактическата обстановка по делото е установена правилно от първоинстанционният съд на база извършен съвкупен анализ на всички събрани по делото писчени и гласни доказателства, поради което въззивният съд възприема изцяло като свои фактическите констатации на РС, досежно правно – релевантните за спора факти, към които препраща на основание чл.272 ГПК, без да ги възпроизвежда повторно.

Във въззивното производство не са събрани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните фактически и правни изводи:

С ИМ ищецът претендира ангажиране на пълната имуществена отговорност на ответника за причинена от последния по време на съществуване на ТПО между страните по делото и по време на изпълнение от ответника на 22.03.2024г. в 10:10ч. на трудовите му задължения като „шофьор товарен автомобил“ в ЕТ „Ш.М.Б.“ с.... при управление на поверения му товарен автомобил Рено с рег.№... имуществена вреда на работодателя – ищец, изразена в причинени имуществени вреди по управлявания процесен товарен автомобил Рено с рег.№ВТ ..., възлизаща в исковия размер на 5707,63лв., предвид което спорното право намира правното си основание в чл.211 КТ вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД, който осъдителен иск по чл.211 КТ вр. ч.45 ал.1 ЗЗД, предмет на делото, е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му.

Разгледан по същество искът се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.

Безспорно по делото се установи, че между страните по делото е съществувало ТПО, възникнало от сключен между тях на 31.12.2023г. трудов договор №95, по силата на който ищецът е възложил и работникът – ответник по делото е приел да изпълнява в ЕТ „Ш.М.Б.“ длъжност „шофьор товарен автомобил“ със срок за изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, като ответникът е постъпил на работа на 08.01.2024г. От приетата по делото длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност „шофьор международни превози“, връчена на ответника срещу подпис на 12.01.2024г., се установява, че едни от основните задачи и задължения за заеманата длъжност са да поддържа в добро техническо и търговско състояние повереното му превозно средство и да го предпазва от кражба и повреди, както и да опазва и съхранява принадлежащото към превозното средство оборудване, инструментална и друга екипировка, като по делото не е спорно между страните, че повереното превозно средство на ответника по време на съществуване на ТПО е товарен автомобил Рено с рег.№ВТ .... Установява се и че със Заповед №3/29.05.2024г. на работодателя ТПО между страните по делото е прекратено на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ, считано от 29.05.2024г.

Безспорно от приетия в първоинстанционното производство Протокол за щета/уведомление за ПТП, изд. на 25.03.2024г. от Главен комисар Бидерман при Полицейски участък Швибердинген, Шулберг 1, 71701 Швибердинген, се установява, че ответникът по делото на 22.03.2024г., 10:10ч. като водач на поверения му от работодателя товарен автомобил до 3,5т. Рено с рег.№..., собственост на ЕТ „Ш.М.Б.“, т.е. по време на съществуване на ТПО между страните по делото и по време на изпълнение на трудовите му 3 задължения, е допуснал пътнотранспортно произшествие в район Швибердинген 71701, Щутгартер щрасе, на кръстовище/връзка Герберщрасе 01 в посока надолу, като се движил по Щутгартер Щрасе в посока центъра на града, и на кръстовището с Герберщрасе срещу него идвал камион и поради това ответникът насочил товарния си автомобил надясно, за да освободи място, в този момент той излязъл на тротоара на улица Щутгартер щрасе и се блъснал в засаденото там дърво, около което е поставено метално ограждение, точно от страната на пасажерската врата, управлявания от ответника процесен товарен автомобил изместил изцяло дървото и огънал ограждението на 90 градуса след това превозното средство се спряло върху дървото, ответникът ускорил няколко пъти, за да слезе от дървото и се справил успешно, първоначално ответникът избягал от местопроизшествието в посока към центъра на града, но след около ¾ час се върнал на мястото на ПТП и се свързал с полицията, посредством своя диспечер, като, според диспечера, шофьорът се върнал, защото е било необходимо на застрахователната компания да се посочи референтен номер, която впоследствие е отказала изплащане на застрахователно обезщетение. От съвкупният анализ на приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства и гласни такива чрез разпита на свидетеля П.П. – спедитор в ЕТ „Ш.М.Б.“ се установява, че в резултат от извършеното от ответника по време на изпълнение на трудовите му задължения на 22.03.2024г. в Германия ПТП и в пряка причинно – следствена връзка с него са настъпили имуществени вреди по управлявания от него товарен автомобил Рено с рег.№..., собственост на работодателя – ищец, описани и в Опис на застрахователна претенция №50-0601001089/24/16.04.2024г., отремонтирани по възлагане от ищеца от „Търново дизел“ ЕООД, съгласно издадени фактури № №0200007583/25.07.2024г., ***/25.07.2024г. с получател ЕТ „Ш.М.Б.“ и заплатени от ищеца с платежни нареждания от 29.07.2024г. и 11.09.2024г., възлизащи в общ размер на 5707,63лв., съвпадащ с исковия. Съдът приема, предвид и св. показания на П.П., че не е разкъсана причинно – следствената връзка между процесното противоправното деяние на ответника, а именно допуснато по непредпазливост ПТП на 22.03.2024г. и настъпилата имуществена вреда за работодателя – ищец, доколкото по делото е недоказано имуществените вреди по процесния товарен автомобил, подробно описани по вид в процесните фактури, да са причинени в резултат на друго настъпило между 22.03.2024г. и отремонтирането му събитие.