Решение № 1588 от 19.11.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1588 гр. Велико Търново, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело

№ 20254110100186 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид:

Предявени са по реда на чл.415, ал.1, т.1, вр. с чл.422, ал.1 от ГПК обективно съединени установителни искове , имащи за предмет претендирани вземания във вид на остатъчна наемна цена , обезщетение за продължено ползване на имота след прекратяване на договора за наем в размер на наемната цена и стойност на потребена в наетия имот вода – с правна квалификация , изведена от нормите на чл.236, ал.2, чл.232, ал.2 от ЗЗД.

Ищецът „Бобчев“ ЕООД , с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Пловдив, район „Западен“, ул.“Перущица“ № 25 , представлявано от управителя Д. А. Б. чрез пълномощника си адвокат Е. Г.Г. от *АК, твърди, че по силата на сключен на 01.01.2023 г. с ответника „Катрин Макс“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Велико Търново , ул.“Въстаническа“ № 42 , представлявано от управителите Д. М. К. и Б. И. К., договор за наем му е предоставил за срок от 3 години ползването на недвижим имот , находящ се в град Пловдив, кв.“ Христо Смирненски-4“, бул.“Пещерско шосе“, представляващ ПИ с идентификатор *****.***.*** по КККР , с площ от 658 кв.м. , ограден с метална ограда, срещу задължението му да заплаща месечна наемна цена от 4800 лева, такса смет , опредЕ. от Община Пловдив, както и всички консумативни разходи като ток, вода , телефон, отопление и други, които при нужда могат да бъдат префактурирани от наемодателя/ т.8 на договора/.

Считано от 03.06.2024 г. на основание т.18 от договора за наем , наемодателят е увеличил наемната цена до размер на 6000 лева с ДДС. Договорът е прекратен на 03.09.2024 г. в резултат на отправено от него до наемателя тримесечно предизвестие в писмена форма , получено на 03.06.2024 г. Въпреки това ответното дружество е продължило ползването на имота чрез държането на свои вещи в метален фургон с оборудване и електрически стълбове, до 20.09.2024 г. , когато го е предало на ищеца. За наетия имот е издадена от „ВИК“ ЕООД фактура № **********/**.**.**** г. за отчетен период : 05.08.2024 г. – 03.10.2024 г. на стойност 176,52 лева с ДДС , за което задължение ищецът е издал фактура № ****/**.**.**** г. с изчисление на потреблението по показанията на водомера към 20.09.2024 г. в размер на 172,80 лева с ДДС. За дължимото наемно вземане за времето от 01.09.2024 г. до 20.09.2024 г. / 4000 лева/ е издал фактура 1

****/**.**.**** г. ,като остатъчният му размер след извършено прихващане с внесения от наемателя депозит, възлиза на сумата от 2399,77 лева.

За тези вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3491/2024 г. на ВТРС срещу която е подадено възражение.

Предвид гореизложеното , ищецът моли съда да постанови решение , с което да приеме за установено по отношение на ответника , че вземанията – предмет на издадената заповед за изпълнение, съществуват , заедно с присъждане на направените по производството разноски.

Ответникът чрез пълномощника си адвокат Б. Б. от *АК оспорва исковете, с възражения , основани на обстоятелствата , че не е ясно с каква погасителна цел е използван внесения съгласно чл.6 от договора за наем депозит в размер на 4800 лева за разликата/ възлизаща на сумата от 3199,77 лева/ до сумата от 1600,23 лева, с която ищецът твърди, че е прихванал задължението си да го върне с претендираното вземане за наемна цена за времето от 01.09.2024 г. до 20.09.2024 г. и в резултат на това двете да се считат взаимно погасени до посочения размер/1600, 23 лева/ ; начисленият от ищеца допълнителен наем от 1200 лева за м. юни 2024 г. съгласно фактура ****/**.**.**** г. е недължим , защото увеличението на наемната цена е в действие от м. юли 2024 г.; недължима се явява и такса битови отпадъци в размер на 167,33 лева съгласно фактура № ****/**.**.**** г. , тъй-като не е показан оригиналния документ, въз основа на който е префактурирано въпросното вземане; претендираното вземане за консумативен разход / вода и пречистване / съгласно фактура № ****/**.**.**** г. би следвало да обхваща само времето, през което е ползван имота , т.е. до 20.09.2024 г., поради което пропорционално изчислено на дните от месеца по средна консумация на ден следва да е в по-малък размер – 117,68 лева. Моли да бъдат отхвърлени исковете , с присъждане на направените по производството разноски.

Безспорни , признати и документално установени са юридическите факти на сключен между страните договор за наем /чл.228 от ЗЗД/ с гореописания му предмет ,едностранното увеличение на наемната цена от ищеца- наемодател до размер на 6000 лева, считано от 01.07.2024 г. като последица на упражняване на правото му , уредено в т.18 на договора , прекратяването му на 03.09.2024 г. по негов волеви почин с тримесечно предизвестие вследствие на упражняване на правото на всяка от страните , установено в т.14.3 на същия и връщането на имота от ответника – наемател на 20.09.2024 г. в изпълнение на задължението му по чл.233, ал.1, изр.1-во от ЗЗД.

За времето от 01.09.2024 г. до 03.09.2024 г./ датата на прекратяване на договора за наем/ ответникът все още е бил длъжен да заплаща наемна цена- чл.232, ал.2 от ЗЗД , а за времето от 04.09.2024 г. до 20.09.2024 г. / датата на връщане на имота / в негова тежест е възникнало задължение да заплати обезщетение в размер, съответстващ на наемната цена, съразмерно с дните, през които е продължил да държи имота / правно средство , чиято идея е да компенсира бившия наемодател, задето поради неправомерно продължилото след прекратяване на договора за н а е м ползване на вещта , е лишен от възможността да го упражни по свое усмотрение , включително и като я отдаде на друго лице под наем , за да извлича доходи/ , въпреки противопоставянето на ищеца/ изявлението му на воля , че прекратява договора с изтичане на тримесечния срок на предизвестие , получено на 03.06.2024 г. , осуетява превръщането му в такъв за неопределено време съгласно правилото на чл.236, ал.1 от ЗЗД/ - чл.236, ал.2 от ЗЗД.

И двете задължения, чието принудително изпълнение обединено се претендира като „наем в размер на 4000 лева за 20 дни от 01.09.2024 г. до 20.09.2024 г. “, са съществуващи към момента на издаване на заповедта за изпълнение и завеждане на исковото производство несъмнен правен извод , доколкото ответникът не твърди и от доказателствата по делото не се установява да са погасени чрез плащане или по друг облигационен способ, включително като последица на упражнено право на прихващане по смисъла на чл.103, ал.1 , чл.104, ал.1, ал.2 от 2

ЗЗД преди посочените моменти .

Възникнало е и задължението на ответника за заплащане на претендирания консумативен разход за потребление на ВиК услуги за времето от 05.08.2024 г. до 20.09.2024 г. в размер на 172,80 лева с ДДС по фактура № ****/**.**.**** г. издадена от ищеца , доколкото първият не отрича потреблението им за този период – чл. 232, ал.2, чл.236, ал.2 от ЗЗД, т.8.5 на договора .

Възражението му , че размера на задължението следва да бъде изчислен само за времето от 01.09.2024 г. до 20.09.2024 г. по средна консумация на ден , в който случай би възлизал на сумата от 117,68 лева с ДДС / съгласно заключението на приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза / е лишено от основание. Това е така, понеже а/ началният момент на потребление в имота съгласно първичната фактура , издадена от търговеца – доставчик не е 01.09.2024 г. , а 05.08.2024 г.

; б/ за времето от 05.08.2024 г. до 03.09.2024 г. договорът за наем е бил в действие и следователно е съществувало и задължението на ответника , предвидено в т.8.5 на същия ; в/ за това време ответникът не твърди и писмените доказателства не установяват да е заплатил стойност на потребление на този вид консумативен разход по предходна фактура на ищеца; г/ сумата от 172,80 лева е по-малка от сумата по фактурата на доставчика / 176,52 лева / и следователно се претендира съобразно времето на държане на имота от ответника.

Годен предмет на субективното право на прихващане със съществуващите задължения – предмет на делото, би могло да бъде вземането за на ответника за връщане на дадения при сключването на договора депозит в размер на 4800 лева/ т. 6.2 на договора / или остатък от него след погасяване на останали негови непогасени задължения за заплащане на консумативни разходи/ наречени „ режийни сметки“ / , свързани с ползването на имота/ т.8. 5 на договора, чл.232, ал.2 от ЗЗД/ и/или за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени през време на това ползване / чл. 233, ал.1, изр.2-ро от ЗЗД/ със задържане на сумата от ищеца .

Както вече бе отбелязано по-горе , преди завеждане на делото, ответникът не е направил изрично изявление съгласно изискването на чл.104, ал.1 от ЗЗД , че упражнява право на прихващане на вземането си за връщане на депозита или на остатък от него със задълженията си към ищеца и съответно тогава не са настъпили правопогасяващи последици на насрещни вземания до размера на по-малкото от тях съгласно чл.104, ал.2 от ЗЗД.

Такова изрично изявление не е направил и с отговора на исковата молба .

Би могло да се приеме обаче , че въпреки това , според логическото естество на възраженията му/ оспорва свои задължения по предходни фактури , с което иска да каже, че депозита не е „изчерпан“ за погасяването им и следователно достига да покрие размера на претендираните вземания/ в тях е заложена точно тази правопогасяваща идея, т.е. подразбираемо се счита, че все едно е направил съдебно възражение за прихващане/ чл.298, ал.4, чл.133 от ГПК/ .

Тази идея има частично успешна приложна стойност , защото ответникът към момента на приключване на устните състезания по делото не е доказал , че притежава / и всъщност не притежава / действително съществуващо изискуемо насрещно вземане за връщане на депозита до размер, необходим за цялостно погасяване на претендираните вземания.

Това е така, защото разликата между размера им / 2572,57 лева/ и размера на депозита / 4800 лева/ , възлизаща на сумата 2227,43 лева , надвишава общия размер на останалите му възникнали задължения от 1999,77 лева по фактура № ****/**.**.**** г. на стойност 167,33 лева /за такса битови отпадъци за трето тримесечие на 2024 г./ , фактура № ****/**.**.**** г. / на стойност 167,33 лева / такса битови отпадъци/ , фактура № ****/**.**.**** г. на обща стойност 1122,71 лева с ДДС / за ел. енергия и вода за в. юли 2024 г. / , фактура № ****/**.**.**** г. на обща стойност 542,40 лева с ДДС / ел. енергия за м. август 2024 г./ само с 227,66 лева.

Този остатък от депозита е достатъчен да има пълен погасителен ефект относно претендираното вземане за заплащане на стойност на потребление на Вик услуги в размер на 172,80 лева с ДДС по фактура № ****/**.**.**** г. и частичен погасителен ефект относно претендираното сборно вземане за наем и наемоподобно обезщетение чрез намаляването му от 2399,77 лева до размер на 2344,91 лева - чл.104, ал.2 от ЗЗД.

3

Тази погасителна поредност следва не от правилата на чл.76 , ал.1 от ЗЗД , а от установеното в т. 8.5 на договора / чл. 20а от ЗЗД/.

Задълженията за такса битови отпадъци и консумативни разходи по посочените по-горе фактури , съдът приема за съществуващи , понеже ответникът, нито отрича потреблението и правилността на начислението с възражения , почиващи на конкретни обстоятелства , нито твърди и доказва тяхното погасяване чрез плащане в пълен или частичен размер, нито заключението на приетата по делото съдебно счетоводна експертиза ги представя като неналични /не ги опровергава /.

В тежест на ответника не е възникнало задължение да доплаща наем за м. юни 2024 г. в размер на 1200 лева съгласно издадената фактура № ****/**.**.**** г. , тъй-като увеличението на наемната цена според изявлението на ищеца / „….Увеличеният наем следва да бъде заплащан от месеца, следващ месеца на получаване на настоящата покана …“/ в писменото му предизвестие е настъпило не на 03.06.2024 г. / когато е получено/ , а на 03.07.2024 г. Следователно тази сума не може да участва в операция на прихващане/ задържане с/ на част от депозита, съответстваща й: вземане / задължение не съществува.