Решение № 779 от 07.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 779 гр. София, 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело № 20221001000598 по описа за 2022 година

Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от П. Е. Г.. ЕГН: ********** с адрес за кореспонденция: гр. ***. ул. "***" № **. вх. "*", ет. * против РЕШЕНИЕ № 522/10.05.2022 год. по търг. дело № 20211100901591 по описа за 2021 година на Софийски градски съд, Търговско отделение, V.l-7-ми състав,с което е отхвърлена исковата молба на жалбоподателката срещу „Ел Би Сервиз 2000“ ЕООД за признане за установено, че е съдружник в „Ел Би Сервиз 2000“ ООД и да се отменят всички решения, взети от Общото събрание на дружеството проведено на 21.07.2021 год.Подържа се,че обжалваното решение е незаконосъобразно.Неправилно съдът приел, че жалбоподателката няма качеството на съдружник в „Ел Би Сервиз 2000“ ООД.Жалбоподателката е наследник по закон на починалия А. П. Б., който приживе е бил съдружник в ответното дружество.Преди смъртта си, А. П. Г. бил съдружник в търговско дружество „Ел Би Сервиз 2000“ ООД, ЕИК:

130164519, в което притежавал 28 дяла на обща стойност 2800 лева, съставляващи 56 % от дружествения капитал. Останалите 22 дяла на обща стойност 2200 лева, съставляващи 44 % от дружествения капитал били 1 притежание на съдружничката Л. Ж. Б.. ЕГН: **********. Търговско дружество „Ел Би Сервиз 2000'" ООД. ЕИК: 130164519 е едноличен собственик на капитала на “Ел Би Сервиз“ ЕООД, ЕИК: 121020046.Подържа се,че жалбоподателката е единствен наследник на починалия си съпруг,поради това,че другите наследници Л. П. Г., ЕГН: ********** и С. П.

Г.. ЕГН: ********** са се отказали от наследството на А. П. Г..Съгласно чл.

6.2. от Дружествения договор на „Ел Би Сервиз 2000” ООД дружествения дял може да се прехвърля и наследява.В качеството си на наследник ,жалбоподателката направила многократни опити да встъпи като съдружник в „Ел Би Сервиз 2000” ООД, но поради влошени отношения със съдружничката Л. Ж. Б. не било свикано редовно общо събрание, на което да бъде разгледана молбата й за приемане. Поради това се иска да бъде постановено решение,с което обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявените искове бъдат уважени.

От страна на ответника по въззивната жалба “ЕЛ БИ СЕРВИЗ 2000” ЕООД,ЕИК: 130164519 е постъпил отговор,с който се оспорва същата.Подържа се,че обжалваното решение е правилно и законосъобразно,поради което се иска същото да бъде потвърдено.Подържа се,че на 21.07.2021г. Общото събрание на „Ел Би Сервиз 2000“ ООД е взело решения да заличи А. Г. като съдружник н да не приеме ищцата П. Г. в дружеството. На същото общо събрание е взето и решение за поемане на дяловете на А. Г. от страна на другия съдружник - Л. Ж. Б., въз основа на което същата е станала едноличен собственик на капитала на дружеството. В резултат „Ел Би Сервиз 2000“ ООД е преобразувано в еднолично дружество с ограничена отговорност „Ел Би Сервиз 2000“ ЕООД.Решенията са вписани в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) на 28.07.2021г.Подържа се,че е неоснователно твърдението на насрещната страна за липса на свикано редовно общо събрание, на което да е гласувана молбата й за приемане в дружеството.Такова е свикано на 21.07.2021г, и на него е взето решение П. Г. да не бъде приемана за съдружник в дружеството.При смърт на съдружник в дружество с ограничена отговорност на основание чл. 129, ал. 1 от ТЗ, дружественият дял се наследява, но само като имуществено право, съобразно чл. 127 от ТЗ. Личните и неимуществените права на наследодателя не преминават върху неговите 2 наследници и съответно правото на членство в ООД не се наследява от тях.

Последните могат да придобият права на съдружник на собствено основание, след спазване на реда за приемане на нови съдружници. Необходимо е решение на общото събрание, с което съдружниците да дадат съгласие за встъпване на наследниците в членственото правоотношение на наследодателя. Това не може да стане автоматично със смъртта на последния.

Подържа се,че П. Г. никога не е придобивала качеството „съдружник“ в „Ел Би Сервиз 2000“ ООД.Законосъобразен бил извода на съда, че ищцата не твърди и не доказва да е приемана за съдружник в „ЕЛ БИ СЕРВИЗ 2000“ ООД.Следователно, последната не е съдружник в дружеството и не разполага с материална легитимация по исковете по чл. 71 и чл. 74 от ТЗ, което е достатъчно основание за тяхното отхвърляне.Иска се обжалваното решение да бъде потвърденои да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Пред САС е било висящо ч.гр.д.№2566/22г. което е обрузавано по частна жалба от „Ел Би Сервиз 2000“ ООД против Определение № 1991 от 20.06.2022 г. по Търговско дело № 20211100901591/2021г., СГС, ГО VI-7,с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката с основание чл.

248

ГПК.Подържа се,че обжалваното определение е незаконъсобразно.Подържа се,че за да възникне правото на адвоката по чл.

38, ал. 2 от ЗА на възнаграждение в хипотезата на безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие следва да е оказана безплатно адвокатска помощ на лице, попадащо в някоя от посочените в закона категории лица и в съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски.

В настоящия случай е изпълнен фактическият състав, предвиден в закона и установен в практиката. Налице е неоснователно предизвикан от ищеца правен спор. Разноските са претендирани от ответника, чието правно твърдение е потвърдено от съдебното решение - исковете са отхвърлени изцяло. Загубилата делото страна следва да понесе отюворносна за разноски.Разноски от страна на жалбоподателя не са сторени, поради факта, че адвокатската защита е осъществена на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв.

Управителят на дружеството „ЕЛ БИ СЕРВИЗ 2000“ ЕООД е близък на адвоката, за което в открито съдебно заседание същият е представил декларацията за безплатна правна помощ. Не намират опора доводите на съда, че липсата на сторени разноски по делото, прегражда възможността да бъдат възложени такива по силата на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. При осъществена 3 безплатна адвокатска защита на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, възнаграждението на адвоката се заплаща в зависимост от изхода на делото - само когато се дължат разноски от насрещната страна.

Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно ад. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. Не се нуждае от доказване обстоятелството, поради което се оказва безплатната правна помощ. Липсата на писмен договор между адвоката и представляваното от него лице не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнато съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно, като договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна следва да бъде установено от данните по делото. Достатъчно за уважаването на искането но чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. е, правната помощ по делото да е осъществена, без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на ад. 78 от ГПК. Поради това се иска обжалваното определение да бъде отменено и вместо него бъде постановено определение,с което бъдат присъдени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

От страна на въззимаемата по частната жалба П. Е. Г., е постъпил отговор ,с който се оспорва същата.Подържа се,че е недопустимо присъждане на разноски по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата в полза на юридическо лице — търговец. Изводът за последното следва, както от посочените в разпоредбата други лица, спрямо които закона допуска предоставяне на безплатна правна помощ, а именно ..роднини и друг юрист“', каквото качество могат да имат само физически лица, така и от посочените в другите точки на чл, 38 ЗАдв. лица, а имено: търсещия издръжка и материално затруднените лица, каквито качества/характеристики могат да имат само и единствено физическите лица. Процесният договор за правна помощ с ответното дружество, което е юридическо лице, не попада в изключенията на чл. 38 ЗАдв., поради което не може да бъде основание, съдът да възложи в тежест иа ищеца заплащане на разноските по него, които 4 ответното дружество не е направило. Иска се обжалваното определение да бъде потвърдено.

Предвид обстоятелството,че решението по настоящето въззивно дело е обуславящо по отношение на спора по ч.гр.д.№2566/22г. на САС,с определение №2612/09.11.22г. съставът ,разглеждащ делото, е прекратил производството по същото и го е присъединил към настоящото.

Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от жалбоподателя, у когото е налице правен интерес от обжалването,срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от П. Е. Г. , с която се иска да се признае за установено на основание чл.71 ТЗ, че е съдружник в„Ел Би Сервиз 2000“ ООД и на основание чл. 74 ТЗ да се отменят всички решения,взети от Общо събрание на дружеството, проведено на 21.07.2021 г. Подържа се,че ищцата наследник по закон на починалия А.

П. Б., който приживе е бил съдружник в ответното дружество. Като наследник ищцата счита, че наследява и правото на членство в търговското дружество, с оглед на което и предвид отказа да бъде допусната до участие в общото събрание на дружеството, иска да се признаят правата й спрямо дружеството, както и да се отменят взетите решения на ОС на съдружниците,проведено на 21.07.2021 г.

В откритото съдебно заседание процесуалния представител на ответника оспорва исковете, като твърди, че ищцата не е приемана за съдружник в ружеството и не е процесуално легитимирана да предяви искове по чл. 71 и чл. 74 ТЗ.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено от фактическа страна,че ищцата е наследник по закон на починалия А. П.

Б.,починал на 28.04.20г.Видно от представените удостоверения от 5

СРС,останалите двама наследници са се отказали от наследството на починалия.видно от представения дружествен договор на ответното дружество от 22.06.05г. А. П. Г. бил съдружник в търговско дружество „Ел Би Сервиз 2000“ ООД, ЕИК: 130164519, в което притежавал 28 дяла на обща стойност 2800 лева, съставляващи 56 % от дружествения капитал. Останалите 22 дяла на обща стойност 2200 лева, съставляващи 44 % от дружествения капитал били притежание на съдружничката Л. Ж. Б..Съгласно чл.6.2. от дружествения договор дружествения дял може да се прехвърля и наследява.

Видно от протокола на проведеното на 21.07.21г. общо събрание на съдружниците на ответното дружество ,съдружничката Л. Б. е взела решение,че на основание чл.125,ал.1,т.1 от ТЗ заличава Г. като съдружник в дружеството,не приема за съдружник ищцата,поема изцяло дяловете на Г., на наследниците на същия да се изплати дружествения дял,заличава Г. като управител на дружеството,избира Л. Б. за управител,приема нов учредителен акт на „Ел Би Сервиз 2000“ ЕООД и възлага на Б. да предприеме необходимите за това действия пред Търговския регистър.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел от правна страна,че предпоставка за основателността и на двата иска е ищецът да докаже,че е приет за съдружник в отвентото дружество с решение на ОС, преди провеждането на ОС на съдружниците от 21.07.2021 г. Ищцата не твърди и не доказва да е приемана за съдружник в дружеството преди 21.07.21 г., а и след това. Такова решение на ОС на дружеството не е вписано и в Търговския регистър. Следователно последната не е съдружник в дружеството и не разполага с материална легитимация по исковете по чл. 71 и чл. 74 ТЗ, което е достатъчно основания за тяхното отхвърляне.По отношение на искането на процесуалния представител на ответното дружество за присъждане на разноски съдът е приел,че искането по чл.38, ал.1, т. 3 от ЗАдв. е неоснователно, тъй като на посоченото основание той може да предостави безплатна правна помощ само на физическо лице. Изводът за последното следва, както от посочените в разпоредбата други лица, спрямо които закона допуска предоставяне на безплатна правна помощ, а именно „роднини и друг юрист“, каквото качество могат да имат само физически лица, така и от посочените в другите точки на чл. 38 ЗАдв. лица, а имено: търсещия издръжка и материално затруднените лица, каквито качества/характеристики могат да имат само и единствено физическите лица.