Решение № 26 от 19.02.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Русе, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилен Сирманов

Членове:

П. Дочев

Мирослав Й. при участието на секретаря Десислава Ботева в присъствието на прокурора Р. Вл. Г. като разгледа докладваното от Свилен Сирманов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234500600733 по описа за 2023 година Производството е по гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 46, постановена на 29.03.2023г., по НОХД № 771/2022г., Районен съд - Русе, признал подсъдимия М. И. Й. за виновен в това, че на 02.09.2018г. в с.Н., Област - Русе, се заканил с убийство на А. С.

Г., като казал: „Ще те убия, ти ще умреш”, опрял й нож във врата и я наранил с него и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му, поради което и на основание чл.144 ал.3, вр. ал.1 и чл.54 от НК, го осъдил на лишаване от свобода за една година и шест месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК, отложил изтърпяването това наказание за изпитателен срок от четири години. Приспаднал на основание чл.59 ал.1 от НК, времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража и с мярка за неотклонение „домашен арест” без да го конкретизира.

С присъдата си, Районният съд осъдил подсъдимия М. Й. да заплати на А. С. Г., две хиляди лв., ведно със законната лихва, считано от 02.09.2018г., представляващи обезщетение за претърпени от нея 1 неимуществени вреди, както и направените от нея разноски.

С оглед така постановената присъда, осъдил подсъдимия М. Й., да заплати направените разноски и д.т., върху уважения размер на гражданския иск.

Недоволен от присъдата останала адв.Д. Р. от АК - Русе, упълномощен повереник на частния обвинител и граждански ищец А. Г., който я обжалва с молба да бъде изменена, като наказанието се увеличи по размер и се отмени условното отлагане на изпълнението му. Моли също гражданският иск да бъде уважен в предявения размер. Доводите в жалбата могат да се свържат с явна несправедливост на наложеното наказание като единствено отменително основание.

В съдебно заседание на въззивната инстанция частният обвинител и граждански ищец А. Г., редовно призована, не се явява и не взема становище. Повереникът й поддържа жалбата и моли присъдата да се измени съобразно направените искания.

Подсъдимият М. И. Й. не се явява нередовно призован и не взема становище по жалбата.

Служебният защитник адв.С. М. от АК - Русе, редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата. Явява се адв.П. П., редовно преупълномощен от него и предлага присъдата да се потвърди като обоснована и законосъобразна.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава становище, че жалбата е неоснователна и предлага присъдата да се потвърди.

Съдът, след проверка на присъдата по основанията, по‐ сочени в жалбата и изцяло служебно на осно‐ ва ние чл.314 ал.1 от НПК, констатира:

Първоинстанционният съд е събрал достатъчно доказателства за правилно изясняване на делото и след като ги анализирал, приел за установени след ните фактически положения:

Подсъдимият М. И. Й. е роден в Русе, на **.**.****г. Български гражданин, със средно образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН **********.

2

С присъда № 33 постановена на 08.03.2016г., по НОХД № 77/2016г., Районен съд - Русе, признал подсъдимия М. Й. за виновен по чл.276 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК и на основание чл.78„а“ ал.5 от НК, го освободил от наказателна отговорност, като му наложил административно наказание глоба.

В периода 2012г. - 2018г. подсъдимият живял на семейни начала със свид.А. Г.. През съвместното им съжителство се родили две деца, които подсъдимият не е припознал.

От 2014г. подс.М. Й. започнал да употребява наркотични вещества. Под въздействието им порявявал агресия към свидетелката. При възникналите конфликти я заплашвал и удрял. През лятото на 2018г. решил, че поддържа връзка с друг мъж. Започнал непрекъснато да я разпитва, опитвайки се да получи признанието.

На 02.09.2018г., свидетелката и детето им Б. били в таксиметровия автомобил, който подсъдимият управлявал. Той се нахвърлил върху свидетелката с обвинения за изневяра. Малко след 19:00 часа, се отправил с автомобила към с.Н., Област - Русе. Преди селото отбил колата в една нива и спрял. За пореден път започнал да настоява свид.А. Г. да признае за връзката си, но тя отрекла. Ядосан, извадил нож от вратата на колата и го опрял до врата на жената. Докато държал ножа, започнал да вика и да се заканва с думите „А., ще те убия, кажи си, признай си“ и „А., ще те убия! Ти ще умреш“. След това я одрал с ножа по врата. Детето, което седяло в скута на свидетелката, се разплакало. Тя също се изплашила много и за да го накара да преустанови действията си, признала, че се вижда с друг мъж. След това подс.М. Й. я върнал заедно с детето, в дома на родителите й в Русе на ул.

„Н.В.“ № *„*“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**.

По-късно същата вечер, подсъдимият отново отишъл там и в присъствието на детето и сестра й свид.М. О., нанесъл удари по тялото на свид.А. Г., като отново настоявал да признае, че има връзка с друг мъж. Това поведение продължило и през следващите дни.

На 08.09.2018г. вечерта, отново с таксиметровия автомобил взел свидетелката и детето им от адреса, под предлог, че иска да разговарят.

Откарал ги в местността „Касева чешма“ край Русе. Спрял и казал на свидетелката да слезе от колата. Съборил я на земята и със същия нож, 3 отрязал дългата й коса почти до кожа. През цялото време свидетелката плачела и молела да спре. Когато по-късно се успокоил, подсъдимият върнал с колата пострадалата и детето в дома им.

В хода на разследването е назначена и приета съдебномедицинска експертиза, от заключението на която се установява, че на свид.А. Г. са причинени кръвонасядания по лицето и одрасквания по шията.

Тези увреждания са резултат от действието на твърди тъпи и ръбести предмети и могат да бъдат получени при инцидента на 02.09.2018г. по описания начин. Експертът е квалифицирал уврежданията по медикобиологичния признак, като лека телесна повреда - болка и страдание.

В хода на разследването е назначена и изготвена също и комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза. От за‐ ключението й следва, че подс.М. Й. страда от наркотична зависимост. До момента е провел две стационарни лечения в ЦПЗ - Русе, но не се води на диспансерен учет. Диагностично е уточнено, че боледува от психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба или употреба на други психоактивни вещества. В заключението си вещото лице приема, че на 02.09.2018г. подсъдимият не е страдал от душевно заболяване, което би му попречило да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Към момента на експертизирането, подсъдимият е психически годен да участва в наказателното производство. Според вещото лице той е бил в състояние да възприема, запаметява и възпроизвежда вербално и невербално фактите, имащи значение за наказателното производство, ако желае. Не са констатирани периоди на продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието. Не се налага прилагане на принудителни медицински мерки по смисъла на чл.89-92 от НК.

Като анализирал така установените фактически положения, първоинстанционният съд приел, че подсъдимият е осъществил обективните признаци на състава по чл.144 ал.3, вр. ал.1 от НК, тъй като на 02.09.2018г. в с.Н., Област - Русе, се заканил с убийство на А. Г., като казал „Ще те убия! Ти ще умреш!“. Опрял нож във врата й и я наранил с него и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му В съответствие с доказателствата по делото, съдът приел, че 4 деянието е осъществено от подс.М. Й. при условията на пряк уми съл.

След като отчел, че обществената опасност на подсъдимия е „средна“, при индивидуализацията на наказанието, което му наложил за престъплението по чл.144 ал.3, вр. ал.1 от НК, Районният съд отмерил лишаване от свобода за една година и шест месеца. В този размер според мотивите, то щяло да съответства на тежестта на самото престъпно деяние и личността на подсъдимия, както и да осъществи целите по чл. 36 от НК и найвече тези на личната превенция.

Като преценил, че подсъдимият не е личност с висока степен на обществена опасност, приложил института на условното осъждане и отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от четири години. Този срок по мнението на съда бил достатъчен да преосмисли извършеното и да приведе поведението си в съответствие с изискванията на закона.

Преценявайки обстоятелствата по гражданския иск, съдът приел, че деянието на подсъдимия представлява непозволено увреждане по см. на чл.45 от ЗЗД, в резултат на което гражданската ищца е понесла неимуществени вреди. По справедливост, съдът приел, че за репарирането им е необходимо обезщетение от две хиляди лв. В останалата част, до пълния предявен размер, искът според мотивите следвало да се отхвърли.

Единствените оплаквания на жалбоподателя са свързани с яв‐ ната несправедливост на наложеното наказание и обосноваността на присъдата в гражданската част. Според повереника, наказанието лишаване от свобода, трябва да бъде увеличено по размер и изтърпяно ефективно, а гражданския иск - уважен изцяло.

Преценявайки основателността на жалбата, въззивният съд констатира следното: Проведената в мотивите индивидуализация е неясна и вътрешно противоречива. Обстоятелствата имащи отношение към вида и размера на наказанието са обсъдени хаотично, без да се групират по вид и според относителната им тежест.

Без да се обоснове, първостепенният съд приел превес на отегчаващите спрямо смекчаващите вината обстоятелства. Този извод предполага размер на наказанието между средата (три години един месец и петнадесет дни) и максимума от шест години, предвиден в чл.144 ал.3 от НК, 5

В действителност съдът отмерил наказание много под средния размер, т.е. при значителен превес не на отегчаващите, а на смекчаващите вината обстоятелства.

Преценявайки отново събраните доказателства, Окръжният съд счита, че са доказани следните смекчаващи вината обстоятелства: На първо място, подсъдимият не е осъждан. Към момента на извършване на деянието е бил относително млад - двадесет и една годишен. Макар и вменяем по мнението на експертите, той се нуждае от специализирана медицинска помощ и има съзнание за такава необходимост, доколкото се е подлагал доброволно на лечение. В тази група следва да се отчете и значителният период от време, в който се провежда наказателното производство.

Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид Обезобразяването на пострадалата и причиняването на леки телесни повреди, което е извън съставомерните признаци по чл.144 ал.3 от НК. Освен това, деянието е извършено с изключителна дързост и арогантност и в присъствието на малолетното дете на пострадалата. Подсъдимият го осъществил след употреба на наркотични вещества. Налице са и отрицателни характеристични данни, предвид признаването чу за виновен в извършване на престъпление от общ характер, въпреки посочената по-горе съдимост и данните за други подобни деяния, останали извън обхвата на повдигнатото обвинение.

Преценявайки в съвкупност изложеното, Окръжният съд приема, че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства. С найголяма относителна стойност в случая са чистото съдебно минало и изключително дългия срок, в който е протекло наказателното производство.

Това обстоятелство е неправилно интерпретирано в жалбата като отегчаващо.

Прокурорът и органите на досъдебното производство разполагат с възможностите на държавната власт и необходимите процесуални средства, гарантиращи приключването в разумен срок на всяко наказателно производство. Обстоятелството, че са проявили пасивност, нарушавайки служебните си задължения, не може да се преценява във вреда на подсъдимия, който не е задължен да им съдейства.

При превес на смекчаващите вината обстоятелства, като отчита относителната тежест на деянието и подсъдимия, въззивният съд счита, че 6 определеното от първата инстанция наказание лишаване от свобода за една година и шест месеца е достатъчно за постигане целите на чл.36 от НК, при минимално приложение на наказателна репресия.