Протокол № 706 от 09.12.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 706 гр. Варна, 09.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Елена Ян. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20253100900334 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:27 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ А. М. П., редовно уведомена, не се явява, представлява се от адв. Анг. С., редовно упълномощен и приет от съда отпреди и адв. Ж. Е., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

ОТВЕТНИКЪТ ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, представлявано заедно от К.Ч. и Б. В. – изпълнителни директори, редовно уведомен, представлява се от адв. Р.

Д., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

СВИДЕТЕЛЯТ И. Г. Й., редовно призован, явява се лично.

СВИДЕТЕЛЯТ Н. З. В., редовно призована, явява се лично.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

Адв. С.: Да се даде ход на делото.

Адв. Е.: Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ констатира, че производството е отложено за събиране на писмени и гласни доказателства.

Адв. Е.: Водим допуснатия ни от съда свидетел. Ако е възможно да 1 започнем разпита с нея, защото трябва да се връща на работа.

Адв. Д.: Не възразявам.

СЪДЪТ като взе предвид направеното доказателствено искане за събиране на гласни доказателства намира, че следва да бъде допуснат воденият в днешното съдебно заседание от ищцовата страна свидетел, за установяване обстоятелства, свързани с претърпените от ищцата неимуществени вреди, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно заседание като свидетел лицето В.Н.П., като вписва същата в списъка на лицата за призоваване.

СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля, с оглед на което сне самоличността му, както следва: В.Н.П., ЕГН:**********, българка, български гражданин, неосъждана, предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 НК, след което обеща да говори истината.

На въпросите на адв. С.:

Свидетелят П.: Познавам М. от 2010 г. С Т. се запознахме 2020 г., когато от Пловдив /тъй като учих там като дойде пандемия / дойдох във Варна и живях с тях два месеца. Бях при тях двамата и споделяхме жилището, което М. държеше.

За настъпилото ПТП научих сутринта на 31 –ви декември. Сутринта, когато станах видях пропуснатите обаждания от Т. и от приятел на Д., които ми бяха звънели. Сутринта веднага като видях получените съобщения си помислих, че нещо може да се е случило, тъй като знаех, че пътуват късно вечерта и тогава още разбрах, сутринта рано.

Видях Т. още същата вечер, тъй като дойде в апартамента при мен.

Изглеждаше разстроена, нормално, в шок. Самата тя имаше наранявания, охлузвания. Беше изключително стъписана. Разказа ми за ПТП–то горе – долу какво се е случило. Каза ми, че не знае точно какво е станало. Станало е за момент и впоследствие вече е извикала помощ.

Двете присъствахме на погребението на М.. Тя беше разстроена, плачеща, както предполага погребението.

Преди произшествието Д. и А. се обичаха. Както казах, аз като отидох 2 при тях, те си бяха в жилището двамата. Винаги съм поддържала много близки отношение с Д. и той много често ми е говорил за нея. Така, че, да, смея да твърдя, че той я обичаше и тя обичаше него. Тази връзка беше сериозна. Иначе нямаше да говори толкова за нея. Те бяха доста, доста, доста в сериозни отношения.

След произшествието, всяка година ходим на датата на смъртта му на село Казашко, защото там хвърлиха праха му впоследствие и всяко година си ходим там, за да почетем неговата памет. Също така и на 29–ти март, когато му е рождения ден се събираме. Събираме се аз и Т.. Понякога и мъжът ми, ако е вкъщи и той е с нас. Те се познаваха също от ученици – тримата. С Т. много често си говорим за него. Няма как Т. да е преодоляла смъртта на М., защото той е бил в живота и́ по такъв начин. Споменаваме си го и си спомняме за него.

Назад във времето бях във връзка с Д. за една година, когато бях на 16 години. След това запазихме приятелските си отношения с него до настъпване на произшествието. Изобщо не сме прекратявали взаимоотношения.

А. не е женена и няма деца. Не е във връзка, която да наподобява връзката с М..

М. караше уиндсърф още от тийнейджър. Много обичаше да кара сърф.

Треньорът му по сърф го наричаше „Вега“. След смъртта му, А. и бащата на Д., доколкото се сещам искаха да направят нещо със сърф, но не съм запозната.

Адв. С.: Нямам повече въпроси към свидетеля.

Адв. Е.: Нямам въпроси.

На въпросите на адв. Д.:

Свидетелят П.: Познавам М. и покрай М. познавам А.. След произшествието, А. беше с мен в мое жилище. Тогава дойде, защото да бъдем заедно, да споделим момента, защото аз бях сама, тя се чувстваше зле и бяхме заедно.

Впоследствие разбрах, кой е управлявал автомобила, като преди това съм го виждала един път. Мога да кажа, че го познавам, но сме се виждали един път. Не е работил за него. Те си бяха приятели. Те са се познавали доста отпреди това, още от детинство, защото са тренирали заедно, но никога не са 3 били в работни отношения.

Не ми е известно Д. да е давал някакви указания, да е искал да се състезава или нещо друго за по – висока скорост.

В момента А. има момче до нея от края на пролетта – да кажем май месец или нещо такова. Преди това не е имала връзка. С А. се чуваме почти всяка седмица се питаме: „Как си? Всичко наред ли е?. Знам, че е имало момент, в който е посещавала психиатър, защото е имала проблеми със съня.

Посещавала го е и преди, и след инцидента.

М. посещаваше психолог и психиатър, защото имаше проблеми със съня. Това не е тайна за никого. Доколкото съм запозната А. е посещавала психиатър преди и след инцидента. Точно не знам, какво е вземала като хапчета, не мога да Ви ги кажа, не съм запозната.

Познавам родителите на Д.. Докато А. и Д. бяха заедно, доколкото ми е известно не са празнували заедно някакви празници.

Адв. Д.: Нямам други въпроси.

На въпросите на адв. С.:

Свидетелят П.: Д. и родителите му бяха в сложни отношения и не са имали близки отношения със сигурност. Това което аз съм наблюдавала в годините е, че той почти не поддържаше контакт с баща си. С майка си до един момент бяха прекратили отношенията си, впоследствие и се виждаха много, много рядко и то покрай баба му, тъй като баба му беше човекът, който М. много, много обичаше и държеше на нея.

Адв. С.: Нямам други въпроси.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което същият беше освободен и напусна залата.

СЪДЪТ като взе предвид направеното доказателствено искане за събиране на гласни доказателства намира, че следва да бъде допуснат призования за днешното съдебно заседание от ответната страна свидетел, за опровергаване твърденията на ищеца за близките отношения между починалия и ищеца, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно заседание като свидетел 4 лицето Н. З. В., като същата е вписана в списъка на лицата за призоваване.

СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля, с оглед на което сне самоличността му, както следва: Н. З. В., ЕГН:**********, българка, български гражданин, неосъждана, предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 НК, след което обеща да говори истината.

– Моят адвокат беше А. С.. Аз изрично пожелах, когато ставаше дума, да не влизам в съда. Нямам сили. Сега съм длъжна да се явя и затова искам да дам показания.

На въпросите на адв. Д.:

Свидетелката В.: А. П. срещнах на 31 –ви декември в Районно управление на МВР – Нова Загора, където бях повикана през нощта от полицейски служител, който ми съобщи, че синът ми е загинал в ПТП. Никога не ми е споменавал за нея. Никога не съм я виждала. Никога не е заявявал, каквото и да било свързано с нея.

На въпросите на Съда: