Решение № 96 от 20.10.2025, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Царево, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Стефка Б. Илиева като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Гражданско дело № 20252180100328 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Т. П. Л. срещу „П. Б.“ ***, с която се иска от съда да признае за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит от ****. е недействителен на основание ****. В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила с ответника посочения договор, по силата на който същата е получила в заем от ответника сумата от ***., която сума следвало да бъде върната на ***. месечни погасителни вноски с размер ****. Сочи се, че ГЛП по договора бил **%, лихвения процент на ден – **%, ГПР – ***, а общата сума, дължима по кредита възлизала в размер на ***. Твърди се, че ищцата усвоила сумата от ****. Излага се, че според чл. **от договора ищцата закупила допълнителни услуги „***“ и „***“, за които дължала възнаграждение в размер съответно на ***. и ****. като вноските за същите се дължали заедно с месечната погасителна вноска. Така общият размер на кредита възлизал на ****. с общ размер на месечната вноска от ****. Счита се, че така сключеният договор е недействителен като се излагат съображения. Твърди се, че вписаният в договора ГПР е формално посочен, че липсва информация относно начина на формирането му, съответно не е ясно какви компоненти са предвидени при годишното оскъпяване на кредита. Позовава се на решение от ****. по дело *** на ***, в което е прието, че ситуацията когато договор съдържа само математическа формула за изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му.

В настоящия случай не се съдържала дори подобна математическа формула. На следващо място се сочи, че кредиторът не е включил възнаграждението за закупеният пакет допълнителни услуги по договора към ГПР, но го е начислил към всяка месечна вноска в погасителния план на договора. По този начин била заобиколена нормата на чл. **.

1

Позовавайки се на разпоредбите на чл. **** навежда, че заплащането на допълнителния пакет услуги следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителски кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Доколкото това не е сторено, счита, че е налице основание за прилагането на разпоредбата на чл. ***, предвиждаща, че договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. По изложените съображения се моли съдът да приеме за установено, че сключеният договор между страните е недействителен на основание члл. *****. Претендира разноски. Ангажират се писмени доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът "П. Б." *** е депозирал отговор на исковата молба. Твърди, че процесният договор за кредит отговаря на изискванията на **. Възразява срещу твърденията за неизпълнение на изискванията, посочени в чл. ***. В договора се съдържала информация за годишния лихвен процент – ***, както и за ГПР – *** като абсолютна стойност, а в т. *** от ***, явяващи се неразделна част от договора, били посочени и взетите предвид допускания, поради което неоснователни били твърденията на ищеца, че не е ясен механизма, по който ГПР по договора е определен. От условията на договора и **към него можело да се изведе извод, че в размера на ГПР е включен уговореният размер на ГЛП съгласно Приложение ***. В ****бил посочен и общият размер на дължимата сума по кредита, включваща главница и договорна лихва, с оглед на което по лесен и разбираем начин потребителят можел да установи какво е оскъпяването на кредита.

Развива съображения, че двете закупени от ищеца допълнителни услуги не следвало да бъдат включвани в ГПР, защото не отговаряли на характеристиката общ разход по кредитане били задължителен разход за потребителя, а се заплащали само ако потребителят е поискал да има възможността да се ползва от тях. В този смисъл същите не били задължителни условия за предоставяне на кредита. На следващо място, ответникът намира, че доколкото тези услуги не следвало да бъдат включени в ГПР, не било налице неточно посочване на ГПР в договора. Навежда се, че дори да се приеме, че такова е налице, неправилното посочване на ГПР в договора не може да доведе до недействителност на договора за кредит, защото не може да се определи като пълна липса на информация. Счита, че в договора била ясно посочена общата дължима сума и отделните задължения за ищеца, поради което целта за информираност на потребителя е спазена. Потребителят бил наясно относно задълженията си и конкретните разходи, които ще възникнат за него за услугите „***“ и „****“, но е преценил, че иска да получи приоритетно разглеждане, както и да има възможност да отлага плащането на вноски, да плаща вноски в намален размер и да може да променя падежната си дата. В тази връзка нямало как да се приеме, че липсвала яснота за него и оттам, че ГПР е неточно посочен в договора за кредит, а още по-малко, че липсва.

Дори да се приеме, че има неточно посочен ГПР, правото на потребителя за информираност не било нарушено, поради което и не следвало да се приложат последиците, предвидени за липса на ГПР. Счита, че е налице възможност за прилагане на разпоредбата на чл. ***, ал.

**от ***- доколкото клаузите за допълнителните услуги не съставлявали част от основния предмет на договора за кредит, в случай, че има основание да се счита, че същите са недействителни, договорът за кредит можел да бъде сключен и да съществува валидно, независимо от тях, поради което съществуването им не се отразявало на действителната част на договора и действието му следвало да се запази без тези клаузи. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. Процесуалният представител на ищцата е депозирал молба, с която заявява, че поддържа предявения иск.

Ответникът не се явява и не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в 2 тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните, а и от представените и приети по делото писмени доказателства – Договор за потребителски кредит **** №*****, *** на "П. Б." ***към договор за потребителски кредит и погасителен план, се установява, че на ****г. между **Т.

П. Л., като заемател, и ответното дружество "П. Б." ****, като заемодател, е бил сключен Договор за потребителски кредит *** *№****, по силата на който кредиторът предоставя на кредитополучателя кредит под формата на паричен заем в размер на ****., който следвало да се върне на ***месечни вноски, с размер на вноската по кредита ***. Размерът на ГПР е ****, а на ГЛП****, лихвен процент на ден ****. Посочено е, че дължимата сума по кредита е в размер на ****. В договора е уговорено, че ищецът е поискал изрично допълнителни услуги, за които дължи възнаграждения – за допълнителна услуга "***" в размер на ****. и за допълнителна услуга "****" в размер на ****. Посочено е, че вноската по закупените допълнителни услуги е в размер на *****. и същата е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита, т. е. месечната вноска общо е в размер на****., а сумата, която следва да се върне е в размер на *****.

Съгласно приложените ****към процесния договор и чл. ****от същите, всеки клиент, пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга "***", получава приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискатели, без закупена допълнителна услуга "****" и в рамките на ****, считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит в ***на "П. Б." ****. Съгласно чл. ***от **** всеки клиент, пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга "****", получава право да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на съответните специфични изисквания, описани в чл. *** чл. ***и чл.

*** от ****. За извършената промяна на погасителния план страните подписват анекс, като промените влизат в сила от датата на печат, посочен в анекса.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Съдът намира, че така предявеният иск за прогласяване на недействителността на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във връзка с чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл.

1 9 от ***на сключения между ищцата и ответното дружество Договор за потребителски кредит №****/*****. е основателен по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от *** договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № ***начин. ГПР по кредита според разпоредбата на чл. *** изразява общите разходи по кредита за потребителя. Общият разход по кредита съгласно *** включва всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Изискването за посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит не е самоцелно, а е необходимо, с оглед предоставяне на потребителя на ясна представа за реалната цена на финансовата услуга, както и с оглед осигуряването му на възможност да прецени икономическите последици от сключване на договора.

От представения договор за кредит е видно, че в него ГПР е посочен в процентна 3 стойност, без обаче да става ясен начинът на неговото изчисление и разходите, които той включва. Не е посочено дали в него са включени разходите по т. нар. „****“ – „***“ и „***“, предвидени в договора. В *** също не се съдържа информация за начина на формиране на ГПР, а с препратка към ***се сочат взетите предвид допускания при определянето му.

Същевременно, съдът намира, че уговорените пакети, макар и формално описани като „***“ и доброволни услуги, представляват разходи, неразривно свързани с предоставянето и обслужването на кредита, които следва да бъдат включени в размера на ГПР, но очевидно не са (който извод се потвърждава и от защитните възражения на ответното дружество, че същите не следва да се включват в размера на ГПР). Разпоредбите на чл. ***о т ***дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора.

Това са услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение, възникнало в резултат на договора, а именно - отпускане на заема и неговото администриране. В настоящия случай, услугата "***" представлява действие по приоритетно разглеждане и отпускане на кредита, а услугата "***" дава възможност за промяна на погасителния план (*****). Следователно тези действия не представляват „****“, а са действия на практика свързани с усвояването и управлението на кредита и същите съществуват само и единствено във връзка с договора за кредит и потребителят няма как да ги ползва извън него. Предвиждането на възнаграждения за подобни действия/„***“ противоречи на разпоредбите на чл. ***. Въпреки това обаче от договора за потребителски кредит се установява, че длъжникът дължи възнаграждение за тези услуги и то в размер надвишаващ и удвояващ размера на предоставената в заем главница, като това възнаграждение се дължи от момента на подписване на договора и се плаща разсрочено, заедно с месечните погасителни вноски по кредита. Следователно, касае с е за уговорки, инкорпорирани в самия договор за кредит, като месечната погасителната вноска се формира освен от главница и възнаградителна лихва за нея, и о т възнаграждение за тези услуги, оскъпяващо кредита двойно. Ето защо, тези услуги представляват част от цената на кредита и от разходите, които потребителят дължи по него, поради което и същите следва да се включат в годишния процент на разходите. Неоснователно е възражението на ответника, че услугите „***“ и „***“ имат доброволен характер. Макар формално в договора да е уговорено, че същите са изрично поискани от потребителя, съвкупната преценка на договорните клаузи и предварително фиксираните стойности на тези пакети, както в договора, така и в погасителния план, както и липсата на данни потребителят да е имал реална възможност да сключи договора при същите условия, без включването на тези услуги, сочат че последните са неразделна част от договора. Изключването им от ГПР и уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. ***, тъй като начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за допълнителни услуги не представлява плащане за услуги, а всъщност представлява прикрити разходи по кредита, с които се стига до надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПР, предвидени в чл. ***. Липсата на този разход при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. *****и води до недействителност на договора на основание чл. ****, при което длъжникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита – главницата, но не дължи лихва или други разходи по него. В тази връзка са и разясненията, дадени от ***в Решение от ***г. по дело ***, в което е прието:„…разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „****“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „***“ по смисъла на посочения член ***, буква ***), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на 4 съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.“ В решението се сочи още, че за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на ГПР да се включат всички разходи по чл. ***, буква "***" от *****/***, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. В случаите „…когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член **, буква ***) от тази *****, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.“